— Тепърва щеше да става по-лошо. Щом немските танкове нападнаха селото ни, мъжете подготвиха съпротива. Баща ми ме умоляваше да избягам с двете ми по-малки сестри. Събрах малко храна и тръгнахме на юг към Карпатите. Аз… никога не видях повече баща си и братята ми.

Дарси примигна, за да спре сълзите си.

— Толкова съжалявам.

— Пътуването бе много тежко за тринадесетгодишната ми сестра — продължи Ванда. — Докато намеря някоя пещера, Фрида едва вървеше. Дадох й последната ни храна и вода. Петнадесетгодишната ми сестра Марта отиде да донесе вода и не се върна. Исках да я потърся, но се страхувах, че ако оставя Фрида тя ще умре. Най-накрая трябваше да отида. Намерих потока и напълних вода. Като се запътих обратно към пещерата, нощта вече бе паднала. Когато Марта излезе от сенките бях толкова щастлива да я видя. Но тя просто стоеше там, безкрайно бледа, със странно изражение на лицето. Приближи се до мен толкова бързо, че не осъзнах какво става. Събори ме на земята и впи зъбите си във врата ми. Почти бях в безсъзнание, когато ме пренесе — изведнъж бе станала много силна — до дълбока пещера и ме представи на вампира, който я бе трансформирал. Зигизмунд. Той превърна и мен онази нощ.

Дарси потрепери.

— Толкова съжалявам.

Ванда седна на леглото.

— На следващата вечер, побързах да се върна при малката си сестра, за да видя как е тя. Бе починала. Съвсем сама.

— О, не. Колко ужасно. — Дарси докосна рамото й.

Очите на Ванда блестяха от непролети сълзи.

— Намерих как да оползотворя глада, който ме измъчваше всяка нощ. Хранех се от нацистите и оставих доста от тях да умрат в южна Полша.

— Съжалявам, че си страдала толкова много — утеши я Дарси.

Ванда изсумтя в отговор:

— Мислиш, че ти разказах тези неща, за да ме съжаляваш ли? Онова, което исках да кажа, е, че бих минала през цялата тази болка и ужас отново безброй пъти, само това да върне сестра ми. Ако обичаш този Адам, трябва да прегърнеш чувството без нищо друго да е от значение. Няма нищо по-свещено от любовта.

* * *

По обяд на следващия ден, Остин влезе в кухнята на пентхауса и откри Ема да затопля малко китайска храна. Той й подаде гривната.

— Трябва да анализираме това.

— Няма проблем. — Тя пусна гривната в голямата си чанта и го погледна. — Изглеждаш ужасно.

— Чувствам се ужасно. — Той седна на масата.

Ема сложи малко скариди със сладко-кисел сос и пържен ориз в една чиния и я постави пред него.

— Искаш ли да споделиш?

— Не. — Той посочи към синината на ръката й, която бе придобила черни и зелени оттенъци. — Какво ти се е случило?

— Малка свада. Нищо, с което да не мога да се справя.

Той присви очи.

— Не си ходила отново на лов, нали?

— Изяж си храната, преди да е изстинала.

— Казах ти да не ходиш сама на лов.

Тя постави ръка на бедрото си.

— И кой ще дойде с мен, когато двамата с Гарет сте тук? Алиса не е навита.

— Изчакай докато приключим тази задача. Ще продължи само седмица или две.

Тя стисна устни.

— Не обичам да чакам. Освен това се справям отлично и сама.

— Убила ли си някого?

— Какво да е убила? — Джордж влезе в кухнята.

— Убих хлебарка в пералното. Но не се притеснявай. Щом се върна пак ще донеса някакви препарати.

— Добре. — Джордж си сипа сам. — Мразя хлебарките.

— Аз не мога да понасям никакви вредители. — Ема погледна Остин остро.

Вредители. Тя щеше да добави Дарси към списъка си с вредители. Мамка му. Какво щеше да прави? Как можеше да добави Дарси към списъка си с вампири? Това щеше да я направи мишена за унищожаване. Не беше ли достатъчно, че вече е убита веднъж в живота си? Припомни си всички касети, които бе гледал с радост. Тя бе толкова умна, щастлива и изпълнена с живот.

— Не се храниш — напомни му Ема.

— Изгубих апетит. — Изгубих сърцето си. Мамка му. Действителността се превръщаше в кошмар. Дали Дарси също се чувстваше толкова ужасно?

* * *

С помощта на оператора, Дарси подготви препятствията в зимната градина.

Бърни добави малко пръст към локвата и я направи кална.

— Познайте какво, госпожице Нюхарт? Уредих онези въздушни кадри, които искахте. — Двамата с другия оператор си размениха по една усмивка.

Барт се изкикоти и премести растенията по-далеч от локвата.

Дарси наблюдаваше внимателно и двамата. Те изобщо не поглеждаха към нея.

— Успял си да уредиш хеликоптер толкова бързо?

Бърни изсумтя.

— Мъжът ми каза, че бил ангажиран напълно за три месеца. Но след кратък контрол върху съзнанието беше много по-полезен.

Барт се разсмя.

— М-да, дори забрави да ни таксува.

Дарси се намръщи. Тя мразеше начина, по който вампирите нахлуваха в човешкия ум.

— Значи всичко мина добре?

— О, да. Направо страхотно. — Бърни хвърли знаещ поглед към Барт.

— Добре. — Дарси въздъхна с облекчение. Те не й се подхилваха. Явно не знаеха, че тя бе жената в горещото джакузи.

— Ехо? — Лейди Памела се обади от входа на зимната градина. — Казаха ми да дойда тук.

— Да. — Дарси поведе лейди Памела през зимната градина, докато й обясняваше как ще протече епизодът с препятствията. — Не се тревожи. Аз ще бъда наблизо заедно с операторите.

Тя усука копринената си чантичка в ръце.

— Къде ще бъдат останалите дами?

— Ще наблюдават всичко от етажа за персонала. Свързахме телевизора във всекидневната с директна връзка. Те ще виждат и чуват всичко.

— И щом приключим ще решим кои мъже да елиминираме?

— Да, двама мъже. — Дарси заведе лейди Памела до стълбището. Операторите ги последваха. — Тази вечер ти си съдията. Останалите дами най-вероятно ще последват твоите предложения за това кой трябва да си тръгне.

Лейди Памела кимна замислено.

— Ще направя всичко по силите си да разкрия кои са смъртните мъже, за да можем да се отървем от ужасното им присъствие.

Дарси я поведе надолу по ред стъпала.

— Истинската ти задача е да подложиш на изпитание добрите им обноски и реч.

— Разбирам това. Но е очевидно, че тези с лошите обноски и реч ще бъдат смъртните.

Дарси въздъхна.

— Добре. — Тя излезе на последния етаж на пентхауса. — Грегори доведе мъжете в билярдната. Те са точно тук. — Дарси посочи към следващата стая.

Барт и Бърни нахлуха с камерите си.

Лейди Памела влезе плавно в стаята и направи реверанс пред десетте участника.

— Как се чувствате?

Дарси остана до вратата да гледа. Някои от мъжете се поклониха в отговор. Тя огледа стаята, докато погледът й не стигна до Адам. Той стоеше тихо в ъгъла до Гарт, наблюдавайки другите мъже с напрегнат поглед. Гневен ли беше? Да не би нещо да го бе разстроило?

— Добър вечер — започна Грегори. — Тази вечер всеки от вас ще се разходи из зимната градина в компанията на лейди Памела. Всички изтеглихте номер от шапката. Този номер ще определи реда, по който ще протече вечерта. Кой изтегли номер едно?

Един от вампирите пристъпи напред.

— Аз.

Грегори провери номера на вампира.

— Лейди Памела, първият ви кавалер е Роберто от Буенос Айрес.

Дамата направи реверанс.

— Очарована съм.

Роберто я придружи до стълбището и отвори вратата, за да може тя да мине. Бърни изтича напред, за да може да заснеме двойката. Дарси ги последва заедно с Барт. Щом стигнаха до стълбите лейди Памела изпусна кърпичката си. Роберто я вдигна и й я подаде с поклон. Той премина през всички препятствия в зимната градина без инциденти.

Върнаха се до билярдната за участник номер две. Ото от Дюселдорф бе огромен, с врат и рамене на професионален спортист по вдигане на тежести. Дарси тайничко си го наричаше Вампирът на стероиди. Очевидно мъжът планираше да прекара вечността, развивайки мускулите си. Той върна успешно кърпичката на лейди Памела, когато тя я изпусна и продължиха към зимната градина.

— О, боже! — Лейди Памела спря пред калната локва. — Какво ще правим сега?

— Яа, тези кални локва е многош голема. — Ото явно бе забравил да тренира мускула в главата си.

— О, боже! Ще бъде ужасно да изцапам пантофките си. — Лейди Памела изглеждаше безпомощна, което в нейния случай не изискваше особено актьорско майсторство.

— Не зе плашете, фройлайн. Ото е тук. — Той я вдигна във въздуха толкова рязко, че тя извика. — Яа, вий харисва мои големи издутиш музкули, нали?

Дарси завъртя очи. Лейди Памела се изкикоти. Ото тръгна през калта и продължи надолу по пътеката.

— Моля да ме извините. — Лейди Памела му се усмихна свенливо. — Вече може да ме оставите на земята.

— О, вий ште лека като пердзе. Ото забрави, че ви носи. — Той я постави на земята. — Ото е многош зилен. — Мъжът сви бицепсите си.

— О, боже. — Лейди Памела докосна с върха на пръстите си изпъкналия мускул. — Това е толкова впечатляващо.

— Взички дами харисват мои музкули. — Той й намигна. — Замо почакайти докато ви покажа Ото зоната.

Дарси покри устата си, за да потуши кикота си. Ото прекара успешно всичките си мускули през останалите препятствия и върна лейди Памела в билярдната.

Участник номер три беше Антонио от Мадрид. Участници номер четири и пет бяха Ахмед от Кайро и Пиер от Брюксел. Те и двамата преминаха успешно през препятствията. Номер шест бе Никълъс от Чикаго, един от смъртните. Той вдигна кърпичката на лейди Памела навреме. След това достигнаха до калната локва. Никълъс свали сакото си и го сложи върху локвата.

— О, колко галантно. — Лейди Памела погледна одобрително.

— Може ли? — Той я вдигна на ръце, стъпи върху сакото си и се плъзна напред заради калта. Ръцете му се размахаха. Лейди Памела полетя във въздуха, пищейки, след това се приземи в калната локва със силен плясък.

— Ааа! — Тя се изправи на крака. — Виж ме! — Лицето и ръцете й бяха покрити с мръсотия. Струйки кал се стичаха по роклята й. — Ти непохватен простак! Това е ужасно, просто ужасно.

Треперейки вътрешно, Дарси остави лейди Памела да изразходва гнева си в продължение на пет минути. Все пак малко драма бе от полза за рейтинга.

— Добре — най-накрая се намеси тя. — Памела, защо не идеш долу да се преоблечеш, за да можем да продължим с шоуто?

Тя подсмръкна.

— За теб съм лейди Памела — каза и се запъти към стълбището.

— Никълъс, ти също може да идеш да се преоблечеш. — Тя му подаде калното сако.

Раменете му увиснаха. По панталоните и бялата му риза се стичаше кал.

— Няма да спечеля парите, нали?

— Това ще го решат съдиите. — Дарси го наблюдаваше как се влачи към стълбите. Докато чакаше лейди Памела да се върне, Дарси осъзна, че това ще е идеалният момент да вмъкне биографията й.

След половин час, лейди Памела се върна в билярдната, облечена в нова рокля. Участник номер седем бе помолен да пристъпи напред.

Беше Адам.

Глава 13

Остин добре разбираше какво се иска от него. Дали той самият смяташе да го направи бе друг въпрос. Изкушаваше го идеята да се държи като пълен задник, за да го изхвърлят от предаването. Това със сигурност би облекчило агонията от близостта на Дарси. Виждаше я, застанала до оператора. Чуваше сладкия й глас. Но никога не би могъл да я има. Тя бе мъртва.