— Такава е задачата ни.

— Идиотизъм! Трябва да отидем в Сентрал парк и да пазим невинните хора от нападение.

— Не можем да напуснем. Джордж все още е тук. Не можем да го оставим незащитен. А и знаеш, че трябва да следваш заповедите на Шон.

Остин се върна до прозореца. Знаеше, че Гарет е прав. Но не намираше никаква информация за Шана. Разполагаше само със списък вампири, който Шон щеше да иска да унищожи. Как да добави и името на Дарси към него? Нищо чудно, че искаше да избяга от задачата.

— Излизат от стаята с портретите — обяви Гарет и смени на камерата във фоайето. — Жените отиват към кухнята. Еха!

— Какво? — върна се Остин до бюрото.

— Водещият изчезна.

— Сигурно се е телепортирал. Вероятно в апартамента си.

Гарет заби пръст в картината на фоайето.

— Това не е ли режисьорката?

— Да — отвърна Остин и се приближи. Дарси стоеше сама във фоайето, стиснала здраво ръце. Отиде до стълбището и се спря. Погледна към входната врата и след това отново към стълбите.

— Какво прави? — попита Гарет.

— Опитва се да вземе решение.

Сърцето на Остин заби лудо, когато Дарси тръгна нагоре по стълбите. Какво прави? На площадката стълбището се разделяше на две — на изток и на запад. Дали идва в източното крило да го посети?

Тя стигна до площадката и отново се поколеба. Ама че нерешителност. По-добре да иде при някой от вампирите. Те са от нейния род.

— Идва насам — предупреди Гарет.

Сърцето на Остин запрепуска. Моля те, ела при мен. Какво, по дяволите, го прихвана? Не можеше да има връзка с вампир.

Гарет тръгна към вратата.

— Аз ще се връщам в моята стая — заяви и излезе.

Остин превключи на камерата в горния източен коридор. Видя как Гарет се вмъква в стаята си. Няколко минути след това се появи Дарси и тръгна към него.

Той изключи оборудването за следене и затвори лаптопа. Какво иска тя? Беше се държал ужасяващо с нея в къщата до басейна. Трябваше да се страхува от тази среща. Трябваше да откаже да я приеме. Но мисълта, че тя идваше при него, го изпълваше с необуздана радост.

Глава 14

Дарси се спираше на всяка крачка. Защо да си причинява още болка? Но тя видя Адам на пейката. Тогава, когато мислеше, че е сам, той беше показал истинските си чувства. Той също страдаше.

Разпределението на стаите беше нейна задача, затова знаеше точно къде е той. Вдигна ръка да почука на вратата. Отново я прониза неувереност и тя се спря. Той е смъртен. Остави бедното момче на мира! Нямаше право да го намесва в света на вампирите. Все някога ще научи истината, ако вече не бе успял. И щеше да я презре. Точно, както тя презираше Конър. Дарси отстъпи. Ако го обичаше, трябваше да го остави.

Обичаше ли? Нима го обичаше?

Вратата се отвори. Дъхът й спря. Той стоеше в рамката на вратата и я гледаше. Косата му беше разрошена. Беше без сако. Вечерната му риза беше разкопчана и откриваше прелестните мускулести гърди и корем. А очите му, в тях имаше толкова болка и копнеж. И тя в миг разбра — да, обичам го.

Той се облегна на рамката от китката до лакътя.

— Стори ми се, че чух стъпки.

Тя кимна. Лице в лице с него, всичките думи, които смяташе да му каже, се изпариха от мозъка й.

Адам се намръщи. Явно и той се сблъскваше с подобни трудности.

— Как е пръстът? — попита тя и се потресе. Ама че тъп въпрос.

— Май ще оживея.

Което тя не можеше да каже за себе си. Господи. Как точно да го съобщи? „А между другото, забелязал ли си, че съм вампир?“

— Преди малко ти казах някои грубости — погледна я тъжно той. — Много съжалявам. Никога не съм искал да те нараня.

В очите й се надигнаха сълзи и тя премигна, за да ги махне.

— И аз съжалявам. Казах някои неща, които не биваше да казвам.

— Не помня да си направила нещо лошо.

— Нарекох те „трън в задника“.

Ъгълчето на устата му трепна.

— По-скоро го намекна, но си го заслужих.

Той заслужаваше повече, отколкото тя можеше да му даде. Дарси отстъпи.

— Какво му става на журито? — попита той.

Тя примигна.

— Моля?

— Много странно се обличат. Едната прилича на руса Скарлет О’Хара, а някои от другите са като извадени от ренесансов панаир.

— А-а. — Дарси стисна здраво ръце. — Е, да, имат малко особени вкусове, но за тях това е нормално вечерно облекло. Като стана дума, утре вечер ще съдят мъжете по това колко добре са облечени — заяви тя, като се надяваше, че той не забеляза колко рязко смени темата. За щастие с това не нарушаваше правилата — всички мъже щяха да бъдат предупредени да сложат най-хубавите си дрехи и да се подготвят за танци.

Адам сви рамене.

— Нямам смокинг.

— Нищо. Можеш да си облечеш костюма от тази вечер. Изглеждаше… чудесно. — Мили боже, държеше се като влюбена тийнейджърка. — Аз… трябва да тръгвам.

Той отново се беше намръщил.

— Значи за състезанието по танци…

— Да? Кора Лий ще е жури.

— Двойничката на Скарлет О’Хара ли?

— Да — направи опит да се усмихне Дарси. — Най-вероятно ще очаква да танцуваш валс или полка. Това са й любимите танци.

— Не си пада по хип-хоп, викаш?

Дарси се изсмя нервно.

— Не. Мисля, че повечето мъже преговарят валса тази вечер.

— Не и аз.

— Защото валсираш много добре ли?

Той изсумтя.

— Изобщо не валсирам.

— Аха — промълви тя и сърцето й се сви. Значи утре ще е последният му ден в предаването. Освен ако… — Бих могла…

Не, не би могла.

— Какво би могла? Да ме научиш да танцувам валс?

— Не, не мога. Извинявай.

— Знам — усмихна се тъжно той. — Няма да е честно спрямо останалите състезатели, нали?

Тя въздъхна.

— Не.

— Общо взето си доста откровена, а? — попита тихо той.

Тя преглътна с усилие. Имаше само едно нещо, за което искаше да бъде откровена с него сега, и не можеше да го направи.

— Понякога е много трудно да кажеш истината.

— Знам.

Той я гледаше с все по-проникващ поглед.

Внезапно я заля гореща вълна. Изпълни я, обвивайки студеното й, мъртво сърце в утешителна топлина. Горещината се издигна до лицето и обагри страните й, нахлу в главата й като треска. Тя затвори очи за миг, за да се наслади на великолепната топлина. Как го правеше той? Как я изпълваше с топлина само с поглед? Никой друг мъж не бе оказвал такова въздействие върху нея. Но тя и не бе обичала друг мъж, както обичаше Адам.

— О, боже.

Адам се отдръпна от вратата и прокара пръсти през косата си.

— Стана ли нещо?

— Не. Да. Тоест… не знам — отвърна той с гримаса. — Сигурно утре вечер ще ме отстранят.

— А искаш ли да те отстранят?

— Вече не знам какво искам. Всичко е объркано.

Изглеждаше толкова тревожен, че Дарси се изкуши да прочете мислите му, за да разбере какво има. Преди не беше чела мисли. Винаги бе избягвала гнусните вампирски номерца — контрол над съзнанието, телепортиране, левитация. Не искаше тези неща. Най-малко пък четенето на мисли. Просто ужасно нарушаване на личното пространство.

— Аз… ще съжалявам, ако си тръгнеш.

Той кимна.

— Трябва да го направя. Така е най-добре.

Тя си пое дълбоко дъх. Той беше прав. Най-добре бе така.

— Значи утре вечер заминаваш.

И може повече да не те видя. И последната капка топлина избяга от тялото й и тя отново стана студен и празна.

— Ще трябва да тръгна веднага след края на церемонията с орхидеите. Така че, сега… ще се сбогувам.

Тя преглътна.

— Довиждане. — И протегна ръка.

Той се свъси при този жест и тя отстъпи назад и остави ръката си да падне до тялото. Не можеше дори да я докосне. Как така сърцето я болеше толкова силно, след като бе мъртва?

— Дарси — повика я той. Протегна ръце, хвана я за раменете и допря устни до челото й. — Довиждане.

След това се обърна и затвори вратата.

* * *

На следващата вечер Остин облече тъмносивия си костюм и сложи вратовръзка на сребърни и сини райета. Тази вечер щяха със сигурност да го изхвърлят от шоуто. Вече си беше стегнал багажа. Щеше да замине с лимузината и никога повече нямаше да види Дарси.

Тръгна към библиотеката с Гарет и Джордж. В играта оставаха петима вампири — Ото от Дюселдорф, Ахмед от Кайро, Роберто от Буенос Айрес, Пиер от Брюксел и Реджиналд от Манчестър. Грегори им обясни какво беше запланувано за вечерта, докато ги водеше към стълбите. Един от членовете на вампирското жури пристигна с двама оператори, Дарси и Маги. Дарси беше красива, както обикновено, въпреки че беше по панталон и тениска. Очите й срещнаха неговите и спряха за миг, след което тя отвърна поглед.

Членката на журито беше принцеса Джоана. Наистина беше облечена като средновековна принцеса, макар че Остин предполагаше, че царството й е изчезнало преди стотици години.

Щеше да ги оценява според представянето им — как са облечени, стойките и движенията им. Викаше ги един по един с царствения си глас. Всеки от тях слизаше по стълбите и заставаше по средата на фоайето, както беше инструктиран. Там трябваше да заеме поза за малко под полилея. След което да се обърне и да влезе в библиотеката.

— Все едно съм на модно ревю — изръмжа Остин.

— Или конкурс за красота — измърмори Гарет.

— О, не — изкриви лице Остин, — не ми казвай, че ще има етап по бански костюми.

— Гарт от Денвър — обяви принцеса Джоана.

Гарет реагира на фалшивото си име, като изправи рамене и залепи лека усмивка на лицето си. Заслиза по стълбите. Остин обмисли дали да не се спусне по парапета. Но когато чу името си, се държа подобаващо. Не искаше да разстрои Дарси. Слезе отривисто по стълбите, после закрачи във фоайето към мястото по средата.

Дарси беше до входната врата и го гледаше. Очите й блестяха на светлината на полилея. Сълзи ли бяха това? Изглеждаше едновременно тъжна и щастлива. Но въпреки примирената тъга в очите й, усмивката й имаше нежна извивка на обич. О, той знаеше, че е любов. Беше го прочел в мислите й предната вечер. А сега изражението й сякаш му казваше, че тя ще го обича, колкото и да я натъжава това.

Той се усмихна леко и се обърна към библиотеката.

Когато всички мъже се събраха в библиотеката, Грегори им съобщи, че следващият етап, състезанието по танци, ще се състои на покрива. Качиха се по стълбището в западния край и завариха дамите да ги чакат там. До оранжерията инструментите си оправяха квартет музиканти. Нямаше електрически китари! Несъмнено щяха да са старомодни танци. Градинските мебели стояха отместени встрани, така че се образуваше широка тераса между басейна и външната стена. Грегори вървеше по нея и палеше факли. Когато приключи, се обърна към мъжете:

— Господа, можете да поканите всяка дама от журито на танц. Всички обаче трябва да танцувате поне веднъж с Кора Лий — посочи той двойницата на Скарлет О’Хара. — Тя ще оценява тази част от конкурса.

Кора Лий се усмихна на мъжете.

— Безспорно, господа, предстои ни една чудесна вечер.

Квартетът започна валс. Пиер покани Кора Лий на танц. Тя прие и двамата се завъртяха на терасата. Роберто покани лейди Памела. Мария Консуела и принцеса Джоана отказаха да танцуват с когото и да било.