— Никога не танцувам валс — обяви принцесата. — Твърде простолюден танц.

— Дяволски — съгласи се Мария Консуела, която стоеше до една от факлите и играеше с броеницата си.

Ванда се разсмя и започна танц с Ахмед. След края на първия валс Гарет се задейства. Покани Кора Лий и започна да я върти като професионалист по терасата. След това се върна при Остин.

Остин си прибра ченето от пода.

— Къде, по дяволите, си се научил на това?

Гарет се усмихна.

— Изкарах един курс по бални танци. Сметнах, че с нашата работа трябва да имаш подготовка за балове!

— Аха — смръщи чело Остин. Трябваше и той да се сети за това.

Кора Лий изписка, което привлече вниманието им.

С нея танцуваше Ото или по-скоро я вдигна и завъртя като парцалена кукла.

— Яа, лека ште като пердзе — заяви той с бумтящия си глас.

Кора Лий се изкиска. Краката й докоснаха земята и тя влезе в крак с дългите стъпки на Ото.

— О, Ото, толкова сте едър, почти не ви смогвам.

— Яа, Ото е голем и зилен.

Той отново повдигна Кора Лий и я завъртя. Лейди Памела и партньорът й отскочиха от пътя на кринолина на Кора Лий.

Тя избухна в смях. Ото отново я повдигна във въздуха, докато я водеше във вихъра на танца. Кракът й се удари в една от факлите. Остин видя всичко като на забавен кадър. С вик се спусна към факлата, която се преобърна. Мария Консуела изпищя. Факлата падна върху края на средновековната й одежда и пламъкът тръгна по нея. Всички жени запищяха. Музиката спря със скърцане. Остин ритна факлата настрани, но пламъците вече пълзяха нагоре по полата на Мария Консуела. Той я грабна изотзад и я метна в дълбокия край на басейна.

Тя падна със зрелищно плискане и съскане от умиращия огън. Потъна до дъното, а от водата се издигна пара.

Остин спря до басейна. Другите се събраха около него. Операторите си проправиха път да заемат добра позиция за снимане. Мария Консуела приличаше на черна буца на дъното на басейна. Дали един вампир може да се удави? Остин не знаеше. Погледна към другите вампири. Май не. Те не изглеждаха особено загрижени. Но може би просто бяха студени, безсърдечни копелета.

— Може ли да плува? — попита той.

Ванда се взря във водата.

— Явно не.

Остин и Гарет се спогледаха. Гарет сви рамене с изражение, което казваше: „Нека се удави. В крайна сметка тя е вампир“.

Остин погледна Дарси. Тя му хвърли умоляващ, паникьосан поглед. Испанската вампирка сигурно й бе приятелка.

— Егати. — Той изрита обувките си от краката и изгледа мъжете вампири свирепо. — Никой от вас ли не може да плува?

Те поклатиха глави.

Остин си свали сакото, подаде го на Гарет и се гмурна в студената вода. Издърпа Мария Консуела от дъното на басейна. Тя веднага зарита и замаха с ръце. По дяволите. Трябваше да убива вампирите, не да им спасява задниците. Сграбчи я за ръцете и ги скръсти пред тялото й, за да я укроти. След това я притисна до гърдите си и се оттласна от дъното на басейна. Излязоха на повърхността.

Мария Консуела хриптеше и плюеше. Започна да гълта жадно въздух, а след това закрещя на испански. Доколкото Остин успя да схване, тя кълнеше Ото с някаква чума. Стисна я здраво и заплува към стълбата. Роклята й беше цялата усукана около нея и тя не можеше да се качи, затова той я преметна през рамото си и я изнесе от басейна. Сложи я да седне на един шезлонг.

— Madre de Dios!17 — строполи се Мария Консуела драматично. — Спасихте ми живота.

— Така е. Вие сте герой! — възкликна лейди Памела.

— Бога ми — притисна ръка към гърдите си Кора Лий. — Никога не съм виждала мъж да проявява такава смелост.

— Извинете ме — отвърна Остин и взе сакото си от Гарет. — Трябва да си сложа сухи дрехи. Няма да мога да танцувам, така че ще разбера, ако се наложи да ме отхвърлите…

— Глупости на търкалета — прекъсна го Кора Лий. — Ще ви изчакам. Най-малкото, което мога да сторя.

Остин намери обувките си.

— Не ме разбрахте. Не мога да танцувам с вас, защото не умея.

Кора Лий ахна в шок и размени отчаян поглед с една от другите жени.

— Трябва да му се прости невежеството — заяви Мария Консуела, която прерови дрехите си за броеницата и я целуна. — Всички сме били грешни пред Бога.

Набожна вампирка? Остин поклати глава. Колкото повече научаваше за света на вампирите, толкова повече се объркваше от него.

— Той е герой — обяви лейди Памела. — За мен би било чест да го науча да танцува валс.

Ванда се ухили.

— И аз бих го понаучила на някои движения.

— Не бива да го наказваме — настоя Кора Лий. — Той е герой.

— Несъмнено — съгласи се принцеса Джоана, докато изучаваше Остин. — Той знае как да защитава своите.

Вътрешно Остин простена. Имаше ужасното усещане, че все пак нямаше да си ходи тази вечер.

Глава 15

Дарси обяви половинчасова почивка, за да даде време на подгизналите да се преоблекат.

— Благодаря ти — промълви тя, когато мина покрай Адам, запътена към Мария Консуела. Той я погледна неразбиращо, след което изчезна с мокрите си дрехи.

Маги от едната страна и Дарси от другата повдигнаха Мария Консуела и я поведоха обратно към етажа на прислугата. Останалите жени ги последваха, клюкарствайки за Адам.

— Няма как да не е вампир, при такава невероятна смелост — обяви лейди Памела.

Маги стрелна Дарси с разтревожен поглед. Тя разбра, че приятелката й се тревожи от възможността смъртен да спечели конкурса. Тогава шоуто не само щеше да обиди цялата вампирска общност, но и дамите щяха да се намерят със смъртен господар. Безспорна катастрофа, но за щастие, Дарси знаеше, че това няма как да стане.

— Не се тревожи — каза й Дарси над главата на Мария Консуела. — Един от критериите е сила. Няма как смъртен да се окаже по-силен от вампир.

Маги въздъхна с облекчение.

— Хубаво.

Стигнаха до салона на прислугата и Маги заведе Мария Консуела до стаята й, за да се преоблече.

— Мили боже, от толкова танци съм премаляла — заяви Кора Лий и се отнесе в кухнята, където грабна бутилка Шококръв от хладилника. — Някой иска ли да си я разделим? — попита и я сложи в микровълновата.

— Аз искам — отвърна лейди Памела.

Тя извади две чаени чаши с чинийки от шкафа. Дарси напълни една чаша с лед и извади още една бутилка Шококръв от хладилника.

— Решихте ли кого да елиминирате тази вечер? — попита, докато наливаше сместа от шоколад и кръв в чашата си.

Лейди Памела потрепери.

— Какъв ужас. Не мога да си представя как го пиеш студено.

Дарси сви рамене. Обикновено си добавяше и шоколадов сироп.

— Колкото е по-студено, толкова по-малко усещам кръвта.

Ванда изсумтя.

— Ама това е най-хубавото.

— Аз знам кой трябва да си тръгне — обади се Кора Лий, извади напитката от микровълновата и изсипа топлата течност в чаените чаши. — Онзи непохватен Джордж ме настъпи три пъти. И нито веднъж не се извини, дори когато извиках от болка.

Лейди Памела ахна.

— Какво възмутително поведение.

— Съгласна съм — включи се принцеса Джоана и сложи бутилка синтетична кръв, група нулева отрицателна, в микровълновата. Обичаше простите храни. — Колкото до оценката за най-добро облекло, бих искала да отстраня Ахмед от Кайро.

Дарси се смръщи.

— Нали не го правиш само за да угодиш на Мария Консуела? Знам, че тя доста се уплаши тази вечер.

— Не, макар че й съчувствам. Уплаших се до смърт преди две седмици, когато се изгорих доста лошо.

Принцесата хвърли пренебрежителен поглед към Кора Лий.

Кора Лий се сви и побърза да отиде в салона с чашата си.

— Причините ми са основателни — продължи принцеса Джоана, като извади бутилката от микровълновата и изля съдържанието в стъклена чаша. — Човекът носеше развлечени кафяви мокасини с черен костюм.

Лейди Памела ахна.

— Кошмарно, просто кошмарно.

— Ужасяващо! — добави Ванда язвително и сложи бутилка в микровълновата.

Тялото на принцеса Джоана се вдърви.

— Моля те, редно е да се отнасяш по-сериозно. Все пак избираме новия си господар.

Ванда сви рамене.

— Не се ли оправяме и без господар? Като гледам, не сме се избили — ухили се тя към принцесата. — Макар че бяхме близо.

Принцеса Джоана изсумтя и влезе отривисто в салона. Седна в един фотьойл. Жените се спогледаха, разтревожени.

— Ако нямахме господар, кой щеше да взима решения? — попита Кора Лий.

Дарси седна до нея.

— Ти взе решението да отстраним Джордж.

— О — възкликна Кора Лий и отпи от чашата си. — Вярно.

— Но кой ще плаща сметките? — попита лейди Памела.

Ванда извади вечерята си от фурната. Влезе небрежно в салона, като пиеше направо от бутилката.

Принцеса Джоана й се намръщи.

— Подобни обноски са срам за нас. Трябва ни господар, за да ни държи на положение.

Ванда преглътна.

— На мен ми се струва, че ни трябват само пари.

Лейди Памела остави чашата си на масата със звън.

— Ако имаме господар, той ще се грижи за нас.

Ванда се изтегна на дивана до нея.

— Мисля, че ни трябва само вампирски секс от време на време. А за това лесно ще намерим колкото искате мъже вампири.

Челото на принцеса Джоана се сбърчи още повече.

— Да не предлагаш да общуваме с мъже развратно? Уверявам те, че имам твърде голямо достойнство за подобно поведение.

Ванда завъртя очи.

— Просто се чудя за какво всъщност ни е господар, освен за секс и пари.

Жените седяха смълчани. Явно нямаха отговор на въпроса на Ванда. Дарси ги гледаше, запленена. Дамите подлагаха на съмнение неща, в които никога не биха се усъмнили преди.

— Бих се радвала на господар, ако е смел и храбър — прошепна Кора Лий.

— Като Адам — обади се лейди Памела.

Дарси се дръпна като ударена.

— Видяхте ли му изражението на ревюто? — попита Кора Лий.

Докато принцесата журираше, останалите жени бяха гледали състезанието по телевизията в салона.

— Когато спря под полилея ли? — попита лейди Памела. — Беше ужасно тъжен. Помислих, че ще се разплаче.

— Чудя се от какво се е натъжил — подметна Ванда и хвърли въпросителен поглед към Дарси.

Тя усети как по бузите й се прокрадва топлина.

За щастие, точно тогава Маги влезе в салона.

— Добри новини. Мария Консуела не е ранена. Само малко се е стреснала.

Жените изразиха своето облекчение.

— Кажи ни какво стана снощи в ДВК? — настоя Ванда.

— О, да! Кажи ни! — възкликна Кора Лий. — Видя ли дон Орландо?

Маги се ухили.

— Правих пробни снимки с него.

Всички жени въздъхнаха. С изключение на Ванда. Тя се мръщеше.

— И как мина? — попита Дарси.

Маги се облегна на стената и обви ръце около себе си.

— Той погледна дълбоко в очите ми и поиска телефонния ми номер.

Жените отново въздъхнаха.

— Чухте ли какво говори Корки Кърант за него по „На живо с неживи“? — попита Ванда.

Маги изсумтя.