— Не затваряй — нареди Шана. — Конър идва да те вземе.

— Не! — задъха се Дарси. — Не искам да се телепортирам и определено не искам да ходя никъде с… — До нея изникна човешка фигура. Мъж в шотландска пола в червено и зелено. — Конър.

Слушалката се изплъзна от ръката й и падна с трясък на пода.

— Прощавай, девойче, но ще трябва да дойдеш с мен — заяви шотландецът, уви силна ръка около нея и всичко почерня.



Ужас премина през тялото на Дарси. Беше хваната в капан и безпомощна, точно като преди четири години. Не усещаше тялото си. Единственото, което я предпазваше да не изчезне като дим в черното нищо, беше стоманената хватка на Конър. Той отново я отвличаше против волята й. Мразеше го заради това и мразеше себе си, задето се страхуваше толкова. За бога, ако у нея имаше поне малко смелост, щеше да се оттласне и да изчезне от света завинаги.

Веднага щом краката й докоснаха земята, пред очите й се люшна някаква стая и влезе във фокус. Дневна с два високи стола, телевизор и диван. Шана седеше на един от столовете и ги гледаше. Дарси се освободи от Конър и залитна.

— Внимателно — протегна ръка да я задържи той.

— Не ме… — Думата „пипай“ заседна в гърлото й, когато видя лицето му. В линиите по челото му беше вдълбано разкаяние, което бе помътило и сините му очи. Истината я одра като въздълги нокти върху кожата й и тя извърна очи. Бог да им е на помощ. Решението му от онази нощ не даваше мира и на него.

Шана остави телефона на холната масичка до питието си.

— Благодаря ти, че дойде, Дарси.

Все едно имаше избор. Дарси се завъртя и разгледа удобната стая със сини бродирани тапицерии с жълти акценти.

— Това ли е новата ти къща?

— Да. Роман иска да запази местоположението в тайна. Шотландците, разбира се, знаят, тъй като се грижат за охраната.

Шана посочи синьото кадифено канапе.

— Седни, моля.

Дарси заобиколи холната масичка и седна близо до Шана.

— Какво има? Бунтовниците отново ли създават неприятности?

— Не чак толкова след смъртта на Петровски. Опасявам се, че последните ни проблеми със сигурността са причинени от баща ми.

Дарси хвърли бърз поглед към Конър, който стоеше неподвижно със скръстени на широките си гърди ръце.

— Чух някои неща за баща ти в нощта на сватбата ти.

Шана въздъхна.

— Поне имаше сватба. Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Трябва да отида в къщата на Роман в града, за да взема файла — обяви Конър тихо. — След малко се връщам. — И изчезна.

Дарси задиша по-леко, след като той се телепортира.

Шана се усмихна.

— Гледах предаването ти. Страхотно си се справила.

— Благодаря.

— Предполагам, че бившият харем ме мрази, но наистина им желая само доброто — усмихна се още по-широко тя. — Само да е по-далеч от съпруга ми.

— Разбирам — отвърна Дарси, чудейки се какво може да е толкова спешно, че да я донесат тук. — Ако ще ти стане по-спокойно, мога да те уверя, че нито една от жените не е била влюбена в Роман. За тях е било просто въпрос на удобство.

— Благодаря. Радвам се.

Шана отпи от чашата си. Между двете се настани неловко мълчание.

— Защо съм тук? — попита Дарси най-сетне.

Шана се размърда притеснено на стола си.

— По-добре да почакаме Конър да се върне.

Дарси въздъхна. Нямаше никакво желание да обсъжда каквото и да било с Конър. А и й беше трудно да се съсредоточи при натрапчивия спомен за онова, което й беше сторил преди четири години.

— Не те ли притеснява да си заобиколена от вампири? — изтърси Дарси. — Тоест, не те ли е страх… или гнус от нас?

Шана се усмихна.

— Отначало малко се поуплаших, но след като опознах Роман и приятелите му, разбрах, че никога не биха ме наранили.

— Но Роман… в смисъл…

Дарси искаше да знае как може една връзка между вампир и смъртен да проработи. Ако Адам можеше по някакъв начин да я приеме като вампир, може би…

— Чудиш се как съм могла да се омъжа за вампир?

Дарси кимна.

— Вече бях започнала да се влюбвам в Роман, когато научих истината — започна Шана и очите й се напълниха със сълзи. — А и той ме обича толкова много. Готов е на всичко, за да ми осигури нормалния живот, който искам. Дори се опитва да бъде смъртен, заради мен.

— Моля?! — Дарси се изправи и заби пръсти в канапето. — Това възможно ли е?

Моля те, кажи „да“.

— Роман смята, че е възможно. Но дори да е така, първият експеримент се провали.

Сърцето на Дарси падна в стомаха й като камък и тя се строполи отново на канапето.

— О! — подскочи Шана. — Трябваше да се сетя… извинявай.

Дарси поклати глава. Гърлото й беше твърде свито, за да издаде и звук.

— Съжалявам — продължи Шана и се наведе да сложи ръка върху коляното на Дарси. — Конър ми каза колко си нещастна.

Дарси преглътна.

— Да, той би трябвало да знае.

— Така е — съгласи се Шана, която я гледаше с тъга. — Но аз много добре познавам Конър. Никога не би наранил никого нарочно. Той е добър човек.

Дарси стисна челюсти.

— Чувала съм.

И въпреки това — ето ме, вампир против волята си. Той не беше поискал разрешение. Просто беше решил, че ще бъде благодарна да прекарам вечността като кръвопиеща твар. Без значение на каква цена. Тя затвори очи.

А цената беше висока, по дяволите. Беше загубила всичко. Семейството си, приятелите, кариерата. И продължаваше да губи. Щеше да загуби Адам, когато той научеше истината. Но ако можеше отново да стане смъртна…

— Разкажи ми за експеримента.

Шана въздъхна.

— Ами на практика е обръщане на процеса на превръщане на човек във вампир. По време на преобразуването кръвта на смъртния се източва докрай. Роман смята, че атакуващият вампир отделя някакво вещество и тъкмо то причинява комата. Когато действието му премине, човекът умира от естествена смърт. Но ако вампирът даде собствената си кръв на човека, той ще се превърне във вампир.

В съзнанието на Дарси пробягаха спомени за Конър, който й даваше собствената си кръв. Тя преглътна с усилие.

— Продължавай.

— За да се обърне процесът, кръвта на вампира трябва да се източи докрай от друг вампир, за да може от ухапването да се освободи веществото, което предизвиква вампирската кома. След това, ако в субекта се влее човешка кръв, той трябва да се събуди като човек.

Дарси си пое дълбоко дъх.

— И се е провалил, така ли?

— Първия път, да — отвърна Шана и лицето й посърна. — Горкото прасе. Възразих, но Роман каза, че това е единственият начин.

Дарси замръзна.

— Създали са прасе вампир?

Шана направи кисела физиономия.

— Да. Звучи ужасно, знам, но съм благодарна, че Роман се отказа от първоначалния си план да направи експеримента върху себе си — каза тя и потръпна. — Слава богу, че го разубедихме.

Роман е бил готов да си рискува живота, за да бъде със смъртната си съпруга.

— Той много те обича.

Шана кимна.

— В момента е в „Роматех“ и се опитва да разбере къде е грешката. Ласло има теория, но ако е прав, това значи, че експериментът никога няма да проработи.

— О — възкликна Дарси и сърцето й посърна още повече.

— Ласло мисли, че е като да върнеш времето назад, че вампирът трябва да се върне в предишното си човешко състояние, точно както е било. С други думи, човешката кръв, която му се влива, трябва да съдържа собственото му човешко ДНК.

— Не могат ли да добавят ДНК на Роман в синтетична кръв?

— Това смяташе да направи Роман, но снощи откриха, че неговото ДНК е мутирало. И понеже той е на над петстотин години, няма как да разберем какво е било, когато е бил жив.

— Ясно.

Значи беше невъзможно. Щеше да си остане в този капан. Завинаги.

Шана се облегна назад, намръщена.

— Това последно откритие обърка всичко. Бяхме толкова сигурни, че можем да имаме деца, но сега…

— Искала си да имаш деца с Роман ли?

— Да, много. — Погледът на Шана се зарея в пространството. — Изглеждаше съвсем просто. Роман само премахна ДНК от обикновена човешка сперма и инжектира своето. Няколко пъти опитахме изкуствено осеменяване. — Тя поглади корема си. — Може вече да съм бременна. Надявам се.

Дарси се изправи на мястото си, разтревожена.

— Но нали каза, че неговото ДНК не е човешко, че е мутирало.

— Това го разбра едва снощи. Сега иска да прекратим опитите да забременея.

— Но ти не искаш, така ли?

Шана сви рамене.

— Аз го обичам такъв, какъвто е. И ще обичам детето ни, независимо от всичко.

Дарси сведе поглед към корема й.

— ДНК на бебето ще е наполовина вампирско.

— Знам — усмихна се Шана. — Не се тревожи. Опитахме осеменяването само три пъти. Най-вероятно не се е получило. — В усмивката й се появи тъга. — Толкова много исках да имам деца.

— Съжалявам.

Дарси се протегна и я докосна по ръката. Шана я стисна.

— Ще продължавам да се моля. Ще се моля и за теб всичко да се нареди.

Дарси се облегна и пусна ръката й.

— Боя се, че за мен е безнадеждно.

— Винаги има надежда — възрази Шана с искра в очите. — Така казах на Роман преди.

Пред тях затрептя фигурата на Конър, след това стана солидна. Нервите на Дарси се опънаха. Той сложи пластмасова кутия от ДВД и една бежова папка на масичката. Върху папката с почернен шрифт пишеше: „Операция Колове“.

— Извинявайте, че се забавих — започна Конър, след като седна на един стол срещу Шана. — Докато бях в къщата, се получи ново обаждане от Катя.

— О, боже — намръщи се Шана.

— Коя е тя? — попита Дарси.

— Катя и Галина са двете господарки на руското сборище — обясни Конър.

— Жени господарки? — попита Дарси. — Не знаех, че е възможно.

— Революционно е — призна Конър. — Двете поеха поста след смъртта на Петровски.

Шана изсумтя.

— Искаш да кажеш, след като двете го убиха.

— Тъй, тези не са жени, дето бих ядосал — намръщи се Конър. — Сега обаче са много ядосани. Още един член от сборището им е бил убит тази нощ в Сентрал парк.

— Колко станаха вече? — попита Шана. — Трима?

— Тъй. Трима Бунтовници са убити в последните седмици. Катя обвини нас. Отрекох, но тя е убедена, че знаем повече, отколкото казваме.

— А така ли е? — попита Дарси, чиито журналистически инстинкти се пробудиха. — Знаете ли кой ги извършва?

— Имам доста добро предположение — посочи папката Конър. — Приятелчетата ни от ЦРУ. Екипът на операция „Колове“.

Шана простена. Дарси си припомни нещо.

— Ти май ги спомена и преди, нали? В нощта на сватбата на Шана?

Шана кимна уморено.

— Баща ми е начело на екипа. Направи всичко възможно да спре сватбата.

Конър се намръщи.

— И други пакости вършат.

Дарси погледна папката с лошо предчувствие.

— Как един смъртен ще успее да убие вампир? Вампирът ще използва контрола над съзнанието, за да го спре, нали? Или просто ще се телепортира.

— Всеки член от екипа има определени свръхестествени сили — обясни Конър.