— Баща ми има доста — добави Шана. — От него съм наследила способностите си.

— Разбирам. Значи тези смъртни са убийци на вампири със свръхестествени сили. Звучи страшно.

— Страшно си е — въздъхна Шана. — Опитах се да обясня на татко, че има два вида вампири — добрите, хранещи се от бутилка съвременни създания и Бунтовниците. Но той не искаше да чуе. Бясно мрази вампирите. Роман се страхува, че сега вече дори може да ме нарани, тъй като ме смята за предателка.

— Много съжалявам. Сигурно не ти е лесно.

Шана я изгледа тъжно.

— Баща ми усложнява живота на всички ни. Боя се, че дори твоя.

— Моя ли? Но аз никога не съм ги срещала.

— Баща ми ме държа затворена известно време, докато Конър не ме спаси — продължи тя. — Там срещнах повечето хора от екипа, затова сега ги разпознавам.

Конър се премести на канапето до Дарси. Тя замръзна на място.

— Извинявай, девойче, но трябва да научиш.

Той обърна папката към тях и я отвори. Първият лист беше озаглавен „Шон Уилън“ и съдържаше информация за него.

Конър посочи една таблична клетка с цифрата 10 в нея.

— Това е класификацията на свръхестествените способности на ЦРУ. Десет е най-високата степен.

Той обърна страницата — отзад беше снимката на Шон Уилън. След това мина на следващия профил. Беше на Алиса Барнет. Свръхестествени способности: 5. Отзад беше снимката й, а след това — следващият профил. Ема Уолас. Свръхестествени способности: 7.

— Тя е британка — отбеляза Конър. — Взета от МИ6, най-вероятно заради способностите й. Рядко срещани са сред смъртните.

Обърна на снимката й. Дарси забеляза, че жените са млади и хубави.

— Никога не съм виждала тези хора.

— Само почакай — заръча Конър и стигна до следващия профил.

На страницата пишеше „Гарет Манинг“. Свръхестествени способности: 3. Конър обърна на снимката му. Дарси ахна. От нея я гледаше Гарт Манли.

— Не. Сигурно има някаква грешка.

— Няма грешка — обади се Шана, която гледаше снимката на Гарет с намръщено изражение. — Когато го видях да излиза от лимузината в предаването ти, не можах да повярвам.

Дарси скочи и заобиколи масичката. Агент на ЦРУ в нейното предаване? Тя закрачи из стаята.

— Не разбирам. Той се яви на кастинга. Лично го одобрих.

— Ами той е красавец — съгласи се Шана. — Виждам защо си го избрала.

Дарси се върна до канапето.

— Беше един от най-добрите. Трябваше да видите останалите. Бяха толкова… — Тя се спря изведнъж. Останалите бяха зле. Невероятно зле. Раменете й се отпуснаха надолу. — Изиграли са ме. От самото начало.

— Най-вероятно — съгласи се Конър. — Ама не се коси. Въпросът сега е защо е там? Какво планира да направи?

— Аз… не зная. — Дарси отново закрачи из стаята. — Държи се прилично. Поне доколкото знам.

— И никой на площадката не е пострадал?

— Не.

— Все пак по-добре увеличи двойно охраната, особено през деня. С радост ще се погрижа. Не ми се нрави мисълта, че убиец на вампири живее под един покрив с твоите вампове.

— О, боже — Дарси спря, дишайки тежко. Всичките й приятели вероятно са в опасност. Както и всички кандидати. И то, защото беше допуснала агент на ЦРУ в шоуто. — Това е ужасно.

— Боя се, че става и по-зле — заяви Конър и завъртя папката към нея. Обърна снимката на Гарет. — Има още един.

Студ полази по гръбнака й.

— Не — прошепна тя. — Не.

О, дано не е той.

Пристъпи по-близо до масичката и прочете името на последния профил. Остин Олаф Ериксън.

Олаф. Свръхестествени способности: 10.

Стаята се завъртя около нея.

Конър обърна страницата, за да разкрие последната снимка.

Адам.

Глава 17

— Девойче, добре ли си? — попита Конър.

Тя поклати глава, като не откъсваше очи от снимката. Адам.

Шана се наведе напред.

— Да не си се забъркала с него?

— Аз… аз дори не знам истинското му име. — Дарси се хвана за главата.

— Ти си се забъркала с него — прошепна Шана.

Защо се притеснява да го отрече? Един поглед към снимката му и припадна на пода. Дарси вдигна глава и погледна към снимката на Адам. Не, не и Адам. Гърдите й се стегнаха, не й достигаше въздух и сърцето й се сви. Беше прекарала толкова много време да мисли за Адам, който дори не беше Адам. Да копнее за него, а той не беше това, за което се представяше. За него беше първата й мисъл, след като се събудеше от своя мъртвешки сън и последната, преди отново да заспи. Всичко, за което мислеше, беше концентрирано върху надеждата, че някак си, въпреки всичките съмнения и страхове, той може би я обичаше и можеха да бъдат заедно.

Всичко е било лъжа. Напразната, безнадеждна мечта се бе превърнала в прах в светлината на истината, точно каквото щеше да се случи и с нея, ако се покаже на слънце. И тази загуба почти я уби. Загуба, която почти разкъса сърцето й, а после бавно се превърна в нещо друго.

Предателство.

Беше я излъгал. По дяволите, на него вероятно въобще не му пукаше за нея. Той просто е работил под прикритие. Сега, разговорът му с лейди Памела, придобиваше смисъл. Беше говорил за различната продължителност на нощта, защото е знаел, че говори с вампир. Искал е съдиите да мислят, че е вампир. Беше ги направил на глупаци и най-вече нея. А забележката му, че е работил като международен шпионин? Лейди Памела се беше засмяла на неговата глупост, но в действителност той се беше смял на тях.

— О, господи — простена Дарси. Тя погледна Шана ужасено. — Аз му казах за сватбата ти. Аз съм виновна. О, не. — Тя закри устата си с ръка. — Толкова много съжалявам.

Очите на Шана се разшириха.

— Какво си казала?

— Той ме попита дали искам да излезем тази събота, а аз му отговорих, че ще ходя на сватба. Споменах името ти, но това беше всичко.

Конър кимна.

— Ето как Шон Уилън е узнал датата на сватбата.

— Не съм споменавала къде е — увери ги Дарси. Но сега си спомни, как Адам я беше притиснал, за да получи повече информация. Искал е да знае, къде Шана ще прекара медения си месец.

— Всичко е наред — усмихна се Шана. — Ние все пак имахме сватба.

Дарси изскърца със зъби.

— Не е наред. — Гневът пламна вътре в нея, но не усети горещина. Мислеше си, че е била студена през последните четири години, но нищо не можеше да се сравни с ледения гняв, който я обзе в момента. Адам я бе използвал, а тя беше толкова отчаяна за топлина и внимание, че беше хлътнала по него. Заради него почти бе разрушила сватбата на Шана. Проклет да е, защото я третираше като жалка, самотна жена.

Тя направи жест към диска в опаковката.

— Какво е това?

— Записи от наблюдението на Остин Ериксън. — Конър отвори пластмасовата опаковка и извади диска.

— Изучавахме отряд „Коловете“. Планираме да ги посетим всичките още същата нощ и да изтрием спомените им.

Конър пусна ДВД-то във видеото на Шана и се обърна към телевизора.

— Аз извърших наблюдението над Ериксън, за да разуча графика му. Не искаме да го изтървем, когато настъпи времето.

Дарси се изправи бавно. На екрана видя неясните очертания на гараж. Някой паркира един тъмен седан и излезе от него. Адам, не това беше Остин. Не, той беше една лъжлива отрепка. Остин тръгна по посока на асансьора. Екранът стана черен и след това показа хола на непознат апартамент. Остин се намираше вътре и се движеше.

— Придвижих се до четвъртия етаж и заснех това през прозореца — обясни Конър.

— Надявам се, че никой не е забелязал как летиш пред прозорците — изкоментира Шана сухо.

— Не ме видяха — отвърна Конър с усмивка, която се стопи, когато погледна към Дарси. — Този Ериксън е опасен. Не сме виждали смъртен с толкова мощни медиумни сили.

Очите на Шана се разшириха:

— По-мощни от моите?

— Ти си силна — съгласи се Конър, — но никога не си тренирала в това. А този мъж е — завърши той, посочвайки Остин на екрана.

Дарси стисна ръцете си, които бяха толкова крехки и студени, сякаш можеха да се счупят като замръзнал лист.

— Какъв вид медиумни сили? Той може ли да контролира хората? — Беше ли манипулирал съзнанието й, за да си падне по него? Не, това не можеше да е вярно. Чувствата й се бяха появили много по-късно в съзнанието й. И той не би могъл да контролира сърцето й.

— Не съм сигурен какво точно може да прави — отвърна Конър. — Но без съмнение щеше да разбереш, ако се беше опитал да чете ума ти.

— Точно така — отдъхна си Дарси облекчено. Тя винаги можеше да познае, когато някой се опитваше да проникне в съзнанието й. — Трябва да почувствам студ.

Шана трепна.

— Не се получава така при смъртните. Когато баща ми се опитваше да проникне в съзнанието ми, на мен ми ставаше топло.

— Тъй, мъртвешкият студ идва от вампирите, а горещината от живите — съгласи се Конър.

Горещина ли? Дарси се сви в стола си. Мили боже. През цялото време тя чувстваше топлина, но го беше отдала на привличането, дори на страстта, която изпитваше. А това е бил той, изследващ съзнанието й. Направил го е без нейното знание и против волята й.

Очите на Конър се присвиха.

— Той е проникнал в съзнанието ти, нали тъй?

Това манипулативно копеле. Очите й се присвиха.

— Аз… аз, не мисля, че е разбрал нещо важно от мен.

— Вероятно не — скръсти ръце Конър. — Те така и не разбраха къде ще се състои сватбата.

Дарси кимна. Всичко, което Остин би могъл да разбере от нея, бяха личните й страхове и желания. И това беше достатъчно гадно. Трябва да е бил наясно, че тя е влюбена в него. Емпат, друг път! Мислеше, че преувеличава спрямо него, но не, грубо го беше подценила. Поредната лъжа.

Тя грабна снимката от досието.

— Мога ли да я задържа?

— Да, имаме ги всичките на компютъра. — Конър се обърна към телевизора.

— Какво смяташ да правиш?

— Да му я върна. — Дарси кимна по посока на адреса в досието на Остин.

— Не мисля, че туй е добра идейка, да се виждаш с него в момента. Твърде разстроена си. Позволи ми аз да говоря с него, девойче.

— Той е мой проблем. Аз ще се оправям с това.

Конър се намръщи леко.

— Ти взе решението вместо мен в миналото — отбеляза Дарси тихо. — Никога повече не го прави.

Следа от болка премина през лицето му.

— Тъй да бъде. Ще оставя това на теб. Но внимавай. Нямаме идея как ще реагира той.

— Аз прекарах малко време с него — отвърна Шана, докато се изправяше, — но ми изглежда свестен.

— Той изглежда много неща — измърмори Дарси, докато сгъваше и прибираше снимката му в джоба на панталоните си.

— Мисля, че е доста по непредубеден от останалите — продължи Шана. — Това може би е добър знак. Ако успееш да го убедиш, че има и добри вампири, той може да го каже на останалите в екипа.

Дарси сви ръцете си в юмруци. Тази вечер не се чувстваше като дипломат.

— Сега бих искала да тръгвам.

— Добре — съгласи се Конър и прибра досието и ДВД-то заедно. — Ще те отведа до градската къща на Роман. После Иън може да те откара до апартамента.

Този път Дарси не възрази, когато Конър сложи ръка на рамото й и се телепортира с нея.

Тридесет минути по-късно Иън паркира напречно в една тясна уличка в Гринуич Вилидж. Имаше само няколко сгради на улицата, на която живота й се бе променил завинаги.