Керелин Спаркс - Вампирите и градът

— Ще намеря място за паркиране — каза Иън. — Колко време ти е нужно?

Дарси погледна часовника на таблото.

— Мисля, че тридесет минути ще са достатъчни.

Познаваше Иън от четири години и все още се смущаваше от тийнейджърския му вид, а реално беше на повече от четиристотин години.

— Ще те чакам пред апартамента в два и четиридесет и пет. — Иън изключи фаровете на БМВ-то на Роман и заобиколи, за да отвори вратата на Дарси.

— Ела. — Той я съпроводи до входната врата на сградата.

— Смъртният е много силен и психически, и физически, така че бъди внимателна. — Иън измъкна някакви инструменти от кожената торба на кръста си и след по-малко от минута вратата беше отключена.

— Благодаря ти. — Дарси влезе в сградата и взе асансьора до четвъртия етаж. Коридорът беше дълъг и слабо осветен. Апартаментът на Остин беше по средата на коридора с изглед към улицата.

Внезапно през нея премина някакво чувство на съпротива. Какво правеше тя? Разбира се, беше вбесена, но от тази среща щеше да я заболи много повече, отколкото него. Защото, по дяволите, на нея все още й пукаше. За последните няколко седмици беше почувствала привличане, копнеж, тревога и дори любов към този мъж. Емоциите се бяха надигнали в нея като един дълбок и ненаситен кладенец и тя не можеше да се отърси от тях само за няколко минути.

Дарси натисна дръжката на вратата. Беше заключена, разбира се. Дали щеше да я чуе, ако почукаше? Дали изобщо щеше да я пусне да влезе вътре?

Предположи, че трябва да намери Иън и да му позволи да се справи с ключалката. Имаше и друга възможност. Никога преди това не се беше опитвала. Никога не бе предполага дори, че е способна да го направи. Това бяха вампирски работи.

Но тя беше вампир. Време беше да престане да се преструва, че е просто човек, с променен начин на хранене и нов режим на спане. Беше създание на нощта и заради това Остин Олаф Ериксън нахлу в живота й.

Тя сложи длан върху вратата и се концентрира. Трябваше само да се телепортира от другата страна на вратата — само да се премести няколко сантиметра в пространството. Затвори очи и се концентрира. Бавно вратата пред нея започна да изчезва. А материята под дланта й се изпари внезапно. В нея се надигна пристъп на паника и тя се насили да направи няколко стъпки. Съсредоточи се отново, за да възвърне формата си. Стаята изглеждаше по същия начин, както на записа, направен от Конър. Един бърз поглед я увери, че стаята е празна.

Беше го направила! Хвърли поглед назад и забеляза трите заключени ключалки и алармената система на вратата. С прилив на гордост осъзна, че дори някой мъжествен, международен шпионин не можеше да я задържи отвън. Сега, къде ли беше лъжливата отрепка?

Тя се придвижи тихо през стаята. Остин очевидно прекарваше доста време на кожения диван срещу телевизора. Масата за кафе беше отрупана с видеодискове, лаптоп и стари компютърни дискети. Не беше много модерно за един международен шпионин. И изобщо не беше умно от негова страна. Няколко празни бирени бутилки, завършваха картината на масата.

В ъгъла на стаята имаше лежанка, около която се намираха различни видове тежести за вдигане. В лявата страна от дневната се преминаваше в малка кухня. В дясно тя видя една затворена врата.

Отвори я и надникна вътре. Лунната светлина осветяваше няколкото мебели в стаята, гардероба, нощната масичка и огромното легло. Зрението и слухът й се бяха изострили, откакто се беше превърнала във вампир. Можеше да чуе лекото му и равномерно дишане, да види всяка гънка и извивка на чаршафите, които се бяха свлекли на бедрата и краката му. Очевидно той се въртеше доста насън. Беше избутал завивките надолу до бедрата си. Можеше да види ластика на шортите му.

Беше хубав мъж. Лунната светлина сякаш галеше широкия му гръб и рамене, златния тен на кожата му и мускулите на гърба, които се спускаха до торса му. Дарси заобиколи леглото и го погледна. Очите й се плъзнаха по извивките на бицепсите му и меките косъмчета на гърдите му, по гъстата разрошена коса, по леката вдлъбнатина на бузата му, където се намираше трапчинката. Кожата му изглеждаше бронзова и топла. Как обичаше тази топлина. Но тя беше сбъркала топлината на тялото му с топлотата, която излъчваше любящият характер.

Очите й се напълниха със сълзи. Беше се влюбила в него толкова бързо. По челюстта му бе набола брада, леко по-тъмна от цвета на косата му. Придаваше му опасен вид, сякаш беше пират, който се прикриваше зад образа на безобидно сърфистче. Но кожата на скулите му бе мека и гладка, а гъстите му мигли почиваха върху нея, придавайки й невинен вид.

През цялото време беше вярвала в тази невинност, докато под нея е било скрито предателство. Как можа? Мислите закрещяха ожесточено в съзнанието й. Как можа да ме излъжеш?

Той изстена и се завъртя по гръб.

Дарси отстъпи назад. Можеше ли да чуе мислите й?

Той поклати бавно глава, а лицето му се изкриви в гримаса.

— Не — промърмори той и изрита завивките. — Не. — Ръцете му се свиха в юмруци, а очите му започнаха да се движат по-бързо под клепачите.

Лош сън, това беше всичко. Добре, той заслужаваше лоши сънища.

— Не. — Той се сви на леглото. — Дарси.

Тя си пое рязко въздух. Сънуваше я. А гласът му беше изпълнен с болка. Или бе нечистата му съвест? Дали и той си падаше по нея?

Дарси излезе от стаята. Припомни си начина, по който изглеждаше онази нощ в оранжерията, когато си мислеше, че никой не го гледа. Изглеждаше нещастен.

Приближи се до дивана. Дали всички тези празни бутилки не бяха тук, за да удавят мъката му? Надписът на един видео запис привлече вниманието й. Канал 4 „Дарси Нюхарт“. Какво, за бога? Тя грабна записа и го пусна. Намери дистанционното на дивана и се обърна към екрана. Звукът беше доста нисък, но въпреки това го спря.

Видеото започна. Коленете й поддадоха и тя приседна на канапето. О, господи, спомняше си това. Беше за отварянето на кучешкия парк в Бронкс. Тя беше там, жива и се разхождаше под слънцето. Притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. По дяволите. Нямаше да плаче. Този живот беше приключил.

Изключи екрана и разгледа записите. Имаше поне дузина — обхващаха цялата й кариера и дори повече. На последния Дарси прочете: Изчезването на Дарси. С въздишка тя го остави на масата. Боже господи. Стисна очи и се съсредоточи над дишането си.

Обзе я спокойствие, когато осъзна, че Остин Ериксън беше гледал тези записи. Беше я изучавал като някакъв обект, който впоследствие да манипулира. Тази лъжлива отрепка. Взе един компютърен диск и прочете заглавието: ДВК „Запис служители“. Това копеле. Взе още два от масата. ДВК „Запис абонати“. ДВК „Запис рекламодатели“. Господи, той трябва да е свалил всичко от ДВК. Това ли правеше в офиса й? Беше дошъл, преструвайки се, че е искал да я види, но всичко е било, за да намери начин да унищожи работното й място, нейните познати, целия им свят.

Тя съзря нещо жълто под дисковете и ги разбута. Измъкна едни жълт бележник и го вдигна, за да различи написаното на него. Нейното име беше надраскано на края на списъка. А заглавието на списъка гласеше: Вампирите трябва да умрат.

Със сподавен писък тя изпусна бележника върху масата. Тръпка премина през цялото й тяло. Да умре? Той имаше намерение да я убие? Притисна ръцете си една в друга и погледна отново списъка. Грегори, Ванда, Маги, в списъка бяха имената на всички, за които я беше грижа. Обзе я паника, която заплашваше да я удави, когато осъзна пълния размер на предателството на Адам.

Дарси скочи на крака. Нямаше да позволи да се превърне в жертва по този начин. Животът й беше откраднат преди, но нямаше да го допусне никога повече. Това копеле. Искаше й се да влезе там и да го изрита в главата. Но първо трябваше да защити приятелите си вампири. Повече нямаше да се преструва, че не е една от тях. Тя беше една от тях и това означаваше война.

Скъса първите няколко страници от доклада и ги направи на малки парченца. После погледна лаптопа му. Вероятно беше пълен с информация. Щеше да го вземе със себе си, като тръгваше. А колкото до дисковете, те трябваше да изчезнат.

Тя ги събра заедно и ги отнесе в кухнята. Отвори микровълновата и ги пъхна вътре. Три минути щяха да са достатъчни. Включи бутона и се отдръпна, усмихвайки се жестоко, когато отвътре започнаха да пращят искри.

— Остани на място — каза бързо един дълбок глас. — Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Дарси се обърна бавно и видя Остин да минава през вратата на спалнята. Лунната светлина отрази пистолета в ръката му. Докато вървеше напред, той се оглеждаше наляво-надясно, като насочваше оръжието си към сенките.

— Сам ли дойде?

Той не можеше да я види добре, осъзна Дарси.

— Сама съм.

Той замръзна при звука на гласа й.

— Дарси?

Тя включи светлините в кухнята и се наслади на шока, изписан на лицето му.

— Изненадан си да ме видиш ли, Остин! — Погледът й се насочи към пистолета му. — Ако планираш да ме убиеш, ще ти трябва нещо по-добро от това.