— Яа, напомпан съм за тази вечер. — Обърна се с гръб към камерите, за да покаже повече мускули. Наведе се настрани, за да демонстрира бицепса си.

Дарси се умори да гледа и седна в шезлонга. Помаха на Грегори от другата страна на басейна. Той седна и й се намръщи. Целта на това упражнение беше да се тества сексуалното предпочитание на всеки мъж. Когато състезателят напусне зимната градина, той ще гледа или в посока на Дарси, или на Грегори. За съжаление, Ото беше прекалено самовлюбен, за да забележи някого от тях.

Най-накрая Ото спря позирането и закрачи около басейна. Той се спря пред Дарси.

— Желаете Ото, нали?

— О, да. — Дарси посочи Ванда. — Но първо тя те поиска.

— Яа, дамите шрябва да изчакат свой ред. — Ото се засмя, докато се разхождаше около горещото джакузи. Скочи в него, разплисквайки вода наоколо. — Ото пристигна, за да ви изтощи.

Не след дълго, Ванда лично провери мускулестото тяло на Ото. Дарси обърна стола си настрани, за да не вижда повече, отколкото й се искаше. Грегори привлече вниманието й, когато се престори, че се задушава и задавя.

— Мой релеф нараства, а? — обяви Ото гръмогласно. — Времеш е да играем в зоната на Ото.

— Стоп! — Дарси скочи на крака. — Достатъчно, Ото.

— Чао, Ото. — Ванда се оттегли в далечния край на джакузито.

Ото се изкачи и мина покрай Дарси по пътя обратно към зимната градина. Тя се втренчи в небето, за да избегне погледът й всякакви новопоявили се издатини по тялото му. След това се отпусна в горещото джакузи, да се стопли.

— Мисля, че Ото издържа теста — ухили се Ванда.

Дарси кимна. Най-вероятно и останалите дами, които наблюдаваха от салона си, щяха да се съгласят.

Грегори седна на ръба на джакузито и потопи краката си в горещата вода.

— Как може да оставиш този човек? Толкова е надут.

— Виждала съм и по-лоши — сви рамене Ванда.

— Но аз си мислех, че вие се интересувате само от вампирски секс — каза Грегори.

— Вярно е. — Ванда приглади назад косата си. — Но аз работя върху теорията, че вампирът би трябвало да е добър в истинския секс, за да проектира също толкова добър в съзнанието си.

Дарси никога не беше приемала покана за секс с вампир, но се питаше дали е възможно с Остин. В крайна сметка, той притежаваше психически сили.

Грегори направи знак по посока на зимната градина. Следващият състезател стоеше на вратата.

— Отново е време за шоу. — Той се изправи и закрачи обратно към стола си от северната страна на басейна.

Дарси се разхождаше около стола си. Забави крачка, когато осъзна, че Пиер от Брюксел не гледаше към нея. Тя хвърли предупредителен поглед към Грегори, който се бе излегнал в собствения си шезлонг. Взираше се в звездите, напълно неподозиращ за факта, че си е спечелил нов обожател.

Пиер прекоси терасата, след това се насочи към северната част на басейна. Грегори седна като идиот и погледна смъртоносно Дарси.

Тя въздъхна и промърмори в отговор:

— Съжалявам.

Пиер спря в близост до Грегори и промърмори нещо. Дори и през басейна, Дарси можеше да види колко зачервено е лицето на Грегори. Пиер завърши разходката си до джакузито и влезе вътре. Ванда поговори за малко с него. След което си стиснаха ръцете. Той се отправи обратно към зимната градина, заобикаляйки басейна от дясно.

Грегори го видя да идва и се гмурна в басейна. Зъбите му потракваха, докато не се присъедини към Дарси и Ванда в джакузито.

— Този басейн е леден. — Той се потопи до шия в горещата вода и затвори очи.

— Изглежда, че ще трябва да елиминирам Пиер — каза Ванда. — Срамота. Беше толкова сладък.

Дарси изруга тихичко. Само двама мъже трябваше да бъдат елиминирани тази вечер и тя се беше надявала, че това ще бъдат двамата членове на спецотряда.

— Какво ти каза той, Грегори?

Грегори отвори едното си око, за да я погледне.

— Инцидентът няма да бъде коментиран отново.

— Бедният Грегори — ухили се Ванда. — Казах ти, че изглеждаш секси.



Остин изчакваше в зимната градина, ставайки все по-неспокоен. Изглежда, че въпреки всичко в риалити шоуто ще има състезание по бански костюми. Останалите мъже носеха оскъдни малки бански костюми, но той отказа да играе ролята на сексуален обект от мъжки пол. Хавайските му шорти бяха достатъчно дълги, за да стигнат до средата на бедрата.

Реджиналд от Манчестър беше третият участник, тръгнал към басейна. Когато се върна в зимната градина, мокър, Маги му подаде хавлия и го помоли да отиде долу, за да облече сухи дрехи за церемонията „Орхидея“. Остин отбеляза факта, че англичанинът беше изненадващо мършав. Момъкът трябва да е сложил доста подплънки под дрехите си.

— Номер четири? — попита Маги.

— Аз съм. — Остин застана до нея при френските прозорци.

— Ти ще заобиколиш басейна и ще влезеш в джакузито — инструктира го Маги. — След което ще говориш с Ванда за малко и ще се върнеш обратно. Разбра ли?

— Да. — И също така ще се елиминирам сам.

— Добре, готови са. — Маги отвори вратата.

Докато Остин прекосяваше терасата, изучи обстановката. Водещият се насочи към шезлонг от едната страна на басейна, а Дарси беше от другата. Ченето му увисна. Света майко. Малките й червени бикини бяха мокри и прилепнали към тялото й. Зърната й бяха набъбнали от хладния нощен въздух. Долната част на бикините й беше привързана към ханша, а връзките се развяваха и молеха да бъдат разплетени. Кожата й беше бледа под лунната светлина. Изглеждаше твърде крехка, за да бъде докосната, но толкова примамлива, а той знаеше, че никога не би могъл да държи ръцете си далеч от нея.

Очите й срещнаха неговите. Мъчителният копнеж, който прочете в тях, разкъса сърцето му. Погледът й обходи тялото му, след което се върна на лицето му. Желанието в очите й стана по-силно, по-отчаяно. Тя също го искаше. Ако той не се разкараше скоро от това шоу, щеше да загуби всякаква съпротива. Дори и сега, тялото му се поддаваше. Слабините му се бяха подули. Сърцето му го придърпваше към нея.

Трябваше да спре това. Сега. Гмурна се в басейна и остави ледената вода да потуши желанието му. Преплува басейна и излезе. Потръпна, а кожата му настръхна.

Ванда го наблюдаваше от джакузито.

— Ела. Изглеждаш премръзнал.

Той потърка ръце върху раменете си. Би трябвало да откаже. Няма ли това да го елиминира?

— Не, благодаря.

— Не искаш ли да се стоплиш? — Ванда преплува през джакузито и спря до краката му. Тя изтръгна малкия си микрофон от ръба на бикините си и го хвърли в басейна. — Опа. Колко несръчно от моя страна. Сега, никой няма да ме, чуе като говоря за нощта, в която ти и Дарси се бяхте разгорещили точно тук.

Остин се напрегна.

— Не знам за какво говориш.

Ванда се усмихна.

— Записано е от камера. Пуснаха го онази вечер по ДВК.

Остин отвори уста. Бяха излъчили интимностите помежду им по вампирската телевизия? Той погледна назад към Дарси, която стоеше до басейна и изглеждаше предпазлива.

— Не се притеснявай — продължи Ванда. — Никой не знае, че е била Дарси. Освен ти и аз, това е. Повечето хора мислят, че е била лейди Памела или Кора Лий, тъй като и двете имат дълга руса коса. Но аз разпознах роклята на Дарси, когато я захвърли в басейна.

— Каза ли на някого?

— Не. — Тя се отдръпна назад в джакузито. — Поне не още. Защо не седнеш за малко?

Дали заплашваше да разкрие Дарси? Остин не беше сигурен, но не искаше да поема никакви рискове. Така че влезе в горещата вода и приседна на мястото срещу Ванда.

Тя се усмихна.

— Така не е ли по-добре? — Тя погледна зад него и трепна. — О, боже. Дарси гледа към теб в момента. — Ванда се плъзна във водата, за да седне до него. — Ще я накараме ли да ревнува?

— По-добре не.

— Хубаво. Всъщност, няма нужда. Беше изгубена в мига, в който те видя на прослушването. Нарече те Аполон, бога на слънцето. — Ванда прокара пръст по челюстта му.

Остин се плъзна надолу по седалката.

— Не искам да я разстройвам.

Ванда погледна през рамо.

— Твърде късно. Изглежда наистина ядосана.

Остин скръсти ръце върху гърдите си.

— Какво искаш от мен?

Ванда се беше подпряла с лакът на ръба на джакузито и го изучаваше.

— Искам да знам дали наистина те е грижа за нея.

След кратка пауза, той реши, че няма нищо лошо да признаеш истината.

— Аз съм влюбен в нея.

— Ах… — Ванда подпря брадичка на ръката си. — На записа, изглеждаше повече като страст. Сигурен ли си, че си влюбен?

— Сигурен съм. — За съжаление. Беше се опитал да потисне чувствата си, но те продължиха да се задълбочават въпреки всичко.

— Дарси страда твърде много. Заслужава да бъде щастлива.

Остин се изненада.

— Да не твърдиш, че те е грижа за нея?

— Да. Това изненадва ли те?

Той си пое дълбоко дъх. Преди седмица не би повярвал, че вампирите могат да почувстват състрадание или лоялност един към друг, но те явно го правеха. Като че ли чувстваха всичко точно толкова дълбоко, колкото когато бяха живи. Аз съм човек. Думите на Дарси се появиха в ума му.

— Започнах да преосмислям мнението си.

— Тя заслужава най-доброто. Имаше душата на ангел. — Ванда повдигна ъгълчето на устните си. — За разлика от мен.

— Признаваш ли, че си зла?

Усмивката й се разшири.

— Някой би казал, че съм.

— Какво си направила? Извършила си убийство? — попита той равнодушно, но беше дяволски сериозен.

Усмивката й се стопи.

— Предпочитам да го наричам административно правосъдие.

Той присви очи.

— Някога би ли навредила на невинен?

— Не — отговори тя просто. — Ти би ли?

— Не.

— Тогава никога не наранявай Дарси — приближи се тя.

Остин долови скрита заплаха в гласа й.

— Не искам да я нараня, но не е толкова просто.

— Твърдиш, че я обичаш. Тя те обича. Според мен звучи просто.

— Не, сложно е… Моята работа е важна.

— По-важна от Дарси?

— Не. Но не мога да си позволя да попадна в ситуация, в която трябва да избирам.

Боже, но не трябваше да попада и в ситуация, в която да обсъжда състоянието на сърцето си с вампир.

— Ако я обичаш, изборът е само един.

— Не е толкова просто. Ще трябва да жертвам всичко. Животът ми, разбиранията ми биха се променили изцяло.

— И не си готов да го направиш?

Можеше ли да го направи? Да обърне гръб на спецотряда и ЦРУ? Да се присъедини към Дарси и да живее сред вампирите? Щеше да бъде считан за предател на страната си. Щеше да измине труден път, дори да си намери прилична работа.

— Имала съм труден живот. — Ванда се загледа в звездите. — Виждала съм ужасни неща. Концентрационни лагери, мъчения, смърт. Невероятна човешка жестокост. Имаше времена, когато молех Бог за смелост, за да се сложи край на всичко. Не можех да понеса да видя повече ужас.

— Съжалявам. — И той не просто го казваше. Всъщност чувстваше състрадание към тези вампири.

Ванда се изправи и го погледна.

— Бих издържала всичко отново хиляди пъти в повече, ако това ще върне малката ми сестра обратно към живота. — Проблеснаха сълзи в очите й. — Тя беше толкова умна и пълна с живот. Щеше да е като Дарси, ако беше оцеляла.

Остин кимна, собствените му очи се насълзиха.