Остин провери фоайето и стълбите. Празни. Също така и източното крило.

Дъхът му секна, а кърпата падна от бедрата му. Дарси вървеше към него. Тя беше облякла бяла хавлия, която прикриваше късите й шорти и изрязано потниче.

Той взе куфара си и извади оттам чифт чисти боксерки. Червена коприна. Е, по-добре беше от Спондж Боб. Дарси леко почука на вратата. Майко мила. Той се напъха в боксерките и затвори лаптопа си. Заглади мократа си коса назад и отвори вратата.

Лицето й беше бледо и смутено. Погледът й се плъзна по тялото му, после се върна обратно на лицето му. Той се опита да запази изражението си непроницаемо.

— Това не е добра идея.

Тя сложи ръка на вратата, за да му попречи да я затвори.

— Ти каза, че трябва да поговорим.

— Промених си мнението.

Тя замръзна.

— Това е твоята последна нощ тук.

Нашият последен шанс да бъдем заедно. Думите увиснаха между тях неизречени.

— Не съм сигурен, че това ще се получи.

В очите й се появиха гневни отблясъци.

— И ще се предадеш без бой? Това не ми звучи като в стила на мачото супершпионин. — Бутна вратата, която се отвори със страшна сила.

Вампирска сила. Може ли да я използва срещу него? Остин отстъпи назад.

— Ядосана ли си?

— Как мислиш? — Тя затвори вратата и прекоси стаята му. — Ти се съгласи да се елиминираш от шоуто тази вечер. И въпреки това все още си тук.

— Не съм се старал да остана, просто се случи.

— Е, да. Просто не можеш да устоиш да си най-сексапилният мъж на планетата. Това трябва да е ужасно изпитание за теб.

Той се подпря с рамо на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Опитваш се да ме уволниш ли? — Тя продължи да се разхожда. — Не осъзнаваш ли, че това е единствената телевизия, в която мога да работя? — Спря и го погледна. — Напълно безчувствен ли си към това, през което преминавам?

Той скръцна със зъби.

— Свърши ли?

— Не! — Тя се отправи към него. — Не трябваше да влизаш в джакузито при Ванда.

— Ние само си говорихме. Знаеш това. Наблюдаваше ни. — Остин й отправи един раздразнен поглед. — Като някой ястреб.

Тя изсумтя.

— Е, ти сигурно си се възстановил от своето отвращение. Или може би само аз те отблъсквам.

— Ти никога не си ме отвращавала. — Той се оттласна от вратата. — Просто ме обърка, по дяволите. Мислеше си за слънцето на плажа. Пиеше студен шоколад. Имаш проклет пулс. Как може да си мъртва и да имаш пулс?

Тя сложи ръце на бедрата си. Гърдите й се повдигаха гневно.

— Аз не съм мъртва.

— Нежива, ако това те кара да се чувстваш по-жива. — Той се наведе към нея. Дръпна халата и откри едното й рамо. После сложи два пръста на сънната й артерия.

— Е? Все още ли съм мъртва?

— Не. — По дяволите. Как можеше да я остави, когато беше жива? — В действителност твоят пулс е леко ускорен.

— Може би съм леко вбесена. — Тя повдигна вежди. — Или малко възбудена.

Той отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Как?

— Как може да съм възбудена? — Наклони глава и огледа тялото му. — Ами, насаме съм с най-сексапилния мъж на планетата и са минали пет години откакто…

— Имах предвид как е възможно да имаш шибано сърцебиене?

— Как е възможно да нямам? Аз ходя и говоря. Представям си те гол. Е, как бих могла да го правя, ако сърцето ми не изтласкваше кръвта към останалата част от тялото ми?

Кръвта със сигурност се изтласка до някои части от неговото тяло. И това, че тя задържа погледа си върху шортите му, не му помагаше. Пет години?

— Какво се случва с теб през деня?

Тя въздъхна.

— Когато слънцето изгрее, сърцето ми спира. След това щом слънцето залезе, сякаш те блъскат с няколко волта от дефибрилатора. Всичко започва да работи отново.

— Това звучи болезнено.

Тя се усмихна бавно, докато развързваше колана на халата си.

— О, но да боли е толкова хубаво.

Сладко съблазняване. Той гледаше как халата й пада на купчина върху пода, точно до неговата кърпа. Когато вдигна поглед нагоре към лицето й, вниманието му беше привлечено от изрязаното й потниче. То покриваше гърдите й с тънка копринена, почти прозрачна материя. Зърната на гърдите й бяха сочни и розови. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги докосне с пръсти и те щяха да се втвърдят. Не точно. Всичко, което трябваше да направи, бе, да ги погледне. Те вероятно бяха набъбнали още преди да спре погледа си на тях, бяха се втвърдили в тъмнорозови връхчета. Слабините му отвърнаха по същия начин — набъбнаха болезнено.

Тя застана пред него.

— Каза, че си влюбен в мен. Истина ли е?

Той притвори бързо очи. Слабините му бяха напрегнати, а сърцето му изгаряше.

— Дарси, ти трябва да си с някой от твоя вид. Някой, който ще те обича и ще живее вечно. Аз не мога да ти дам това, от което се нуждаеш.

— Но аз те желая.

— По дяволите. — Той тръгна към вратата. — Знаеш, че работя за ЦРУ. Ако започна да се разхождам наоколо и да убивам вампири, това ще предизвика проблем в отношенията ни, не мислиш ли?

— Можеш да напуснеш.

И да бъде въвлечен във вампирския свят, да живее само през нощта, всекидневно да е заобиколен от създания, които го възприемат като закуска.

— Молиш ме да се откажа от всичко.

— Тогава забрави. — Тя се облегна на вратата, за да го спре да я отвори. — Забрави за „заживели щастливо завинаги“. Това е лъжа. Много трудно се случва дори и в света на живите.

— Не говори така, Дарси. Заслужаваш да бъдеш обичана.

В очите й блестяха сълзи.

— Невинаги получаваме това, което заслужаваме, нали така? Научих го по трудния начин. Така че сега ще взема каквото мога. Дори това да е само за една нощ.

Тялото му крещеше „да“, но той все още се съпротивляваше. Защото, да го вземат дяволите, една нощ нямаше да е достатъчна.

Тя заключи вратата.

— Една нощ.

Остин се облегна на стената. Знаеше, че иска да се предаде. Как можеше да устои, когато я желаеше толкова силно? Но ако тя си мислеше, че могат просто да си стиснат ръцете после и всеки да тръгне по пътя си, не осъзнаваше колко дълбоко е затънал той.

В очите й се четеше несигурност.

— Отблъсквам ли те?

— Господи, не. — Не и когато обмисляше дали да не зареже всичко за нея. Проклета ирония. Колко много пъти в миналото той е бил доволният от една-единствена нощ? Вероятно това беше някакъв вид божествена разплата? Превръщаше чувствата им и връзката им в баналност. И това го вбесяваше.

— Страхуваш ли се от мен? — Тя вдигна брадичка. — Не съм хапала никого в живота си и никога не бих го направила. Предпочитам да умра.

— Ти не хапеш? — с мъка произнесе гой.

— Не, не хапя.

— Какъв срам. Аз пък хапя.

Тя отстъпи назад, а очите й се разшириха.

— Ти… искаш да ме ухапеш?

— Със сигурност. — Той скръсти ръце, излъчваше равнодушие, въпреки растящия в него гняв. — Харесва ми да хапя.

Тя го погледна разтревожено.

— Силно ли?

— Не достатъчно, за да боли. По-скоро като серия от гризвания, с прокарване на език по най-чувствителните места от тялото ти. А след това и облизване с език. И да не забравя радостите от смученето.

Тя зяпна. После се съвзе и облиза устните си.

— Къде по точно искаш да ме ухапеш?

Той я огледа бавно.

— В основата на шията, където започва рамото ти. И мекото местенце над пъпчето.

— Тук? — Тя плъзна ръка под ластика на бледосините си шорти.

— Да. — Гласът му звучеше дрезгаво, затова той прочисти гърло. Посочи обутите й в лъскави чехли стъпала. — И пръстите ти.

— Оу. — Тя ги свали и размърда пръстите на краката си по дебелия килим. — Някъде другаде?

— По прасците ти. По вътрешната част на бедрата ти. По задната част на бедрата ти, където се свързват със сексапилното ти задниче.

Тя се обърна настрани и вдигна подгъва на шортите си, за да разкрие извивката на дупето си.

— Тук? — Тя погали кожата си. Очите й леко се премрежиха. — Някъде другаде?

Неговата възбуда опъна коприната на боксерките му.

— Началото на бедрото, точно под кръста.

Тя дръпна шортите си няколко сантиметра надолу, после прокара ръце по кожата си.

— Някъде другаде?

— Долната част на гърдите ти, където те са налети и тежки.

— Ах. — Тя нави потника си нагоре и показа долната част на гърдите си. Спря точно преди да открие зърната. Сложи длани под гърдите си и ги повдигна. Когато погледна към него, очите й потъмняха и започнаха да блестят.

Мили боже! Той се напрегна.

— Очите ти станаха червени.

— Това означава, че съм гореща и готова.

— Автоматично ли се случва? — Мамка му. Ако не можеше да контролира своята вампирска същност, какво ли друго можеше да направи?

Тя тръгна бавно към него.

— Кажи ми, къде другаде искаш да ме захапеш?

Нямаше да й позволи да го зашемети. Имаше още няколко коза в ръцете си. Съсредоточи менталните си мисли и навлезе в съзнанието й. Тя се задъха, затвори очи, а по бузите и шията й изби червенина.

— Свали горнището си.

Тя отвори очи и се усмихна леко.

— Както желаеш. — Издърпа потничето си през главата и го остави да падне на пода.

Той беше възхитен от гърдите й, но изведнъж една ледена вълна от психическа сила се блъсна в него и започна да се върти в съзнанието му. Той автоматично я отблъсна и разсея.

— Много си силен — прошепна тя.

— Ти не си.

Дарси сви рамене.

— Никога не съм опитвала преди. Не харесвам проникването в чуждото лично пространство.

— Следователно, не харесваш и моето проникване в съзнанието ти.

— Не ми харесва, когато вампирите го правят. Толкова ужасно студени са. А ти си толкова прекрасно топъл — изчерви се тя. — Нямам какво да крия от теб и е толкова приятно да усещаш топлина отвътре. От толкова дълго време се чувствам студена.

Студена, защото на практика тя беше мъртва през половината време. В какво се забъркваше той? Всяка сутрин щеше да се събужда до мъртва жена. Но не можеше да пренебрегне болката и тъгата в очите й. Нейната болка беше негова. Нейният свят щеше да стане негов.

Тя застана пред него гола, с изключение на късите шорти. Очите й бяха възвърнали небесносиния си цвят, изпълнени с желание и страх. Страхуваше се, че той може да й откаже.

— Казваше ми къде искаш да ме ухапеш — напомни му тя тихо.

— Да, има едно място. Но аз няма да те ухапя там. Ще те любя. — Той се наведе към нея и вдиша аромата на шампоана й. Нежно отмести косата й. Там на врата й имаше два малки белега от ухапване на вампирски зъби. Бедната Дарси. Нищо чудно, че косата й винаги беше пусната. Той докосна белезите с върха на пръстите си.

Тя потръпна.

— Къде искаш да ме любиш?

Той прошепна в ухото й:

— В твоята сладост.

Той я придърпа в обятията си и я отнесе в леглото.

— Остин?

— Да. — Той щеше да я вземе и да вървят по дяволите всички последици.

Глава 21