Дарси чу оглушителните удари на сърцето си, когато протегна ръка към Остин. Да! Ако всичко останало се провалеше, поне щеше да й остане тази великолепна нощ. Остин падна върху леглото и я притисна в прегръдките си. Да, умът й повтаряше една и съща дума, тъй като бе твърде възбудена, за да мисли за нещо друго. Обсипа с целувки лицето му и зарови ръцете си в косата му. Беше гъста и влажна, и толкова мека, в невероятен контраст с наболата по челюстта му брада. Той също целуна лицето й и Дарси хареса факта, че го бе направил бързо, дори страстно. Какво ако изгубеха контрол и последваше чувствено избухване? Тя обичаше полъха на безразсъдност, а това щеше да бъде една дяволска експлозия.

Устните им се откриха едновременно. Той нахлу в нея с език, в същото време, когато проникна в ума й.

— Тук съм, Дарси. Никога вече няма да почувстваш студ.

Тя се отвори за него, едновременно психически и физически, наслаждавайки се на топлината, идваща от ума и тялото му. Почувства страхопочитание, когато осъзна доколко бе отслабила защитата си. Той бе в ума й, а скоро щеше да проникне и в тялото й. Щеше да опознае всеки сантиметър от нея, отвътре и отвън. И странното в случая бе, че тя не се страхуваше. Вярваше му. Никога преди не се бе доверявала толкова много на друг.

Той се отдръпна назад и я погледна, а ръката му приглади косата й.

— Дарси, за мен е чест.

Бе чул мислите й. А тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от толкова много любов. Копнееше да му покаже силата на чувствата си и го направи. С мълниеносно движение го просна по гръб и притисна ръцете му към леглото.

— Уоу! — На лицето му се изписа изненада и изведнъж стана предпазлив. — Ти си, ъмм, наистина силна.

По-силна отколкото бе предполагал. Страхотно. Дарси изучаваше мускулите по ръцете и гърдите му. Та тя бе толкова силна, колкото мъжествения супершпионин. Той стисна юмрук и се опита да я отмести от китката си. Не успя дори да я помръдне. Направо супер.

Той се намръщи и се вгледа в нея.

— Предполагам, че това те възбужда. Очите ти станаха отново червени.

— Не се тревожи, ще бъда нежна — усмихна се тя.

Освободи китките му и плъзна пръстите си нагоре по ръцете му, около бицепсите и раменете, завършвайки с гърдите му, където разтвори длани и проследи ивицата от тъмнокафяви косъмчета, стигаща до пъпа му. Какъв прекрасен мъж. Би могла да го изяде жив.

Той се подпря на лакти и й хвърли притеснен поглед.

— Предпочитам да не го правиш.

О, негодникът я бе чул.

— Имах предвид метафорично. Отпусни се. — Тя го бутна обратно върху леглото. — Казах, че ще бъда нежна. — Хвана ластика на сексапилното му червено бельо и го дръпна.

Хръц. Дарси потрепери, когато тънката коприна се разкъса на две.

— Опа.

Остин повдигна глава, за да погледне скъсаните си шорти.

— Съжалявам — извини се тя с усмивка. — Малко съм нетърпелива. — Погледна надолу към него. — И май не съм единствената.

Със стон той отново се просна на леглото:

— Ако не осъзнаваш собствената си сила, може би трябва… — Той изпъшка, когато ръката й обхвана пениса му.

— Трябва какво? — попита тя и го погали нежно.

— Продължавай — стисна зъби той.

Тя описа малки кръгове около главичката:

— Знаех си, че мога да те убедя.

— Да, аз съм лесен. — Затворените му клепачи трепнаха. Ускореното дишане надигаше гърдите му.

Той бе толкова красив мъж. И толкова голям. Дарси проследи с пръст вената по дължината на члена му, след което се притисна към него, така че да може да повтори ласката с език. Ръмжене се разнесе дълбоко в гърлото му. Тя остави следа от целувки до главичката и го пое в устата си.

— Харесва ли ти? — попита го тя наум.

— Господи, да! Толкова си добра. Ти… Чакай! — Той се опита да седне.

Тя го освободи от устните си с примлясване:

— Ммм, има вкус на пилешко.

— Не е смешно. Никога не си правила любов като вампир, нали? Изобщо знаеш ли какво трябва да очакваш?

Тя притисна бузата си към мъжествеността му, след това го целуна:

— Очаквам да си прекараме добре. Ще бъда нежна.

— Но ти не можеш да контролираш очите си или силата си. Ами ако изгубиш контрол и зъбите ти се покажат?

Тя спря, а устните й все още бяха върху члена му.

— Кръв господня. — Той я отблъсна от себе си и притисна гърба й към леглото.

Дарси прехапа устни, за да не се разсмее.

— Не е смешно — изръмжа той.

— Но аз нямаше да те ухапя. — Типично по мъжки, бе толкова притеснен за опазването на семейните скъпоценности.

— Чух това. — Погледът му я обгърна, а ръцете му продължаваха здраво да държат китките й.

Дарси знаеше, че е достатъчно силна да го отблъсне, ако пожелаеше.

— Но не искаш, нали? — попита я той.

Тя бавно му се усмихна:

— О, скъпи, оставена съм изцяло на милостта ти. Какво ще направиш?

— Отсега нататък само ще те хапя — усмихна й се той в отговор.

— Предполагам, че мога да се примиря с това — въздъхна тя. Особено, ако ухапеше всички онези места, които бе споменал преди.

— Няма проблем. — Той се притисна към врата й и засмука извивката на шията й.

Тя се размърда, защото усети гъдел, а той продължи надолу по пътечката към гърдите й. Освободи китките й, за да покрие гърдата й с ръка. С палеца си подразни зърното й и когато се втвърди го пое с устните си.

Дарси изви гърба си, докато умът й експлодираше от удоволствие. Когато усещането се уталожи, тя осъзна, че той се оттегля в най-далечния кът на съзнанието й.

— Не ме изоставяй — помоли го тя и притисна главата му по-силно към себе си.

— Все още съм с теб. — Бавно се отдалечи от гърдите й. — Реакциите ти са прекалено възбуждащи. Ако не се отдръпна малко ще се взривя.

— О, Остин — целуна го тя по веждата. — Обичам те толкова много.

— Аз също те обичам. — Целуна долната част на гърдите й, след това извивката на бедрото й. Дръпна надолу ластика на шортите й захапа корема й.

Тя се размърда срещу него. Беше й много хубаво, но нямаше търпение да се захване с това, което бе под шортите.

— Добре — отвърна той и ги свали.

Тя се задъха. Хм, със сигурност телепатията бе нещо полезно.

Той коленичи между краката й и я огледа:

— Дарси, толкова си красива. — Повдигна единия й крак и облиза пръстите й, а тя сви коляното си, така че погледът му попадна върху най-интимните части на тялото й. Възбудата се надигна в нея, изпълвайки слабините й с трепет и копнеж. Устните му се спуснаха нагоре по крака й и хапеха прасеца й. Дарси сви и другия си крак предоставяйки му още по-добра гледка. Той се спря, а очите му я приковаха.

Гореща влага избликна от нея и тя простена с копнеж.

— Ти си секси мръсница.

— Моля те, вземи ме!

— Ще стигнем и до там. Бъди търпелива. — Той целуна вътрешността на бедрото й.

— Сега!

— Командориш ме, а? — Освободи крака й и се настани между бедрата й. Тя подскочи, когато я докосна. — Уоу, скъпа, това не е родео.

— Съжалявам. — Дарси притисна ръка към гърдите си, борейки се за въздух. — Просто съм твърде възбудена, искам те от толкова дълго.

— Шшт, отпусни се и се наслаждавай.

Бавно я облиза, а тя изкрещя. Остин трепна и погледна към вратата.

— В съседната стая има агент от ЦРУ. Нека не привличаме вниманието му.

— Правилно. — Тя зарови ръцете си в чаршафа, а краката й се забиха в леглото. — Добре, готова съм. Покажи най-лошото, на което си способен. Имах предвид най-доброто.

— Разбира се — усмихна се Остин.

Дарси изпъшка, когато отново усети устните му върху себе си. Сграбчи чаршафа и затвори очите си. Милостиви боже. Той беше толкова сладък, нежен и съвършен, толкова дяволски бавен. Ускори движенията си и през чувствената мъгла, тя осъзна, че я е чул. О, съжалявам. Но беше толкова нетърпелива. Повдигна ханша си в търсене на по-голям натиск. Остин реагира веднага и сграбчи бедрата й. Милостиви боже, тези телепатични неща наистина бяха полезни.

— Малко надясно. Не, другото дясно. По-бързо. Бързо… — Тя изгуби контрол, неспособна да го насочва повече. Но изглежда, че той нямаше нужда. Тя се издигаше, извисяваше се и замайваше, устремявайки се към върха, докато той продължаваше да я тласка към него.

Когато удоволствието разтърси тялото й, тя извика и притисна плътно бедрата си.

— Аах! — изви той тялото си между краката й. — Майко мила, силна си.

Тя се претърколи настрани със стон. Сладката агония все още измъчваше тялото й.

Той рухна до нея и я придърпа в прегръдката си.

— Скъпа, добре ли си?

— Да — въздъхна тя. И двамата замръзнаха, когато силно чукане разтърси вратата.

— Ей, Остин! — изкрещя Гарет. — Какво става? Имаш ли нужда от подкрепление?

— Поканих една приятелка. Махай се.

След мълчалива пауза, Гарет отново се провикна:

— Сигурен ли си, че не се нуждаеш от подкрепление?

Дарси завъртя очи, когато чу кикота от другата страна на вратата.

— Разкарай се, нещастнико! — изкрещя Остин. Когато всичко утихна, той обърна Дарси по гръб. — Е, докъде бяхме стигнали?

Тя обви ръце около врата му:

— Току-що преживях най-големия, най-възхитителен оргазъм в живота си.

— Е, тогава ще бъде трудна задача, но да видим дали ще успеем да го подобрим. — Той сведе глава към гърдите й.

Дъхът на Дарси секна, когато всички усещания я връхлетяха отново. Не след дълго краката й се разтвориха и пръстите му се навлажниха с влагата й.

— Трябва ли ми презерватив? — прошепна той.

— Не — поклати глава тя и затвори очи, докато той продължаваше да я дразни с малки кръгообразни движения. — Никакви болести.

Ръката му спря:

— А деца?

Дарси отвори очи, сърцето й подскочи при вида на сериозното изражение на лицето му:

— Не мога да имам деца.

Болезнен трепет премина през лицето му:

— Така и предполагах. Съжалявам.

Тя преглътна и забрани на сълзите да се появят в очите й. Остин щеше да бъде толкова добър баща. Това беше още една причина, поради която не биваше да му позволява да остане с нея.

— Не, обичам те. — Той се настани между краката й. — Нищо няма значение.

Дарси извика, когато той проникна в нея, ръцете и краката й се обвиха около него и го притисна силно към себе си.

— Обичам те. — Повтаряше думите в ума й, всеки път, когато потъваше в тялото й. Мислите и емоциите им се вплетоха, издигайки усещанията им все по-високо.

Тялото му се разтърси и той свърши в нея. Стонът му отекна в ушите и ума й, а собственото й тяло отговори с чувствено пулсиране. Не знаеше дали оргазмът й бе по-голям в сравнение с първия, но определено бе по-сладък, защото заедно бяха достигнали до него. Той рухна до нея и я прегърна:

— Съкровище, добре ли си?

Тя потрепери, когато топлината от тялото му бързо изчезна.

— Отново ми става студено.

— Ела тук, под завивките. — Той скочи от леглото и я уви с чаршафа. Тя се пъхна отдолу, докато той загаси осветлението. Лунната светлина се процеждаше през прозореца, проблясвайки със сребрист оттенък в косата му.