Керелин Спаркс - Вампирите и градът

— Благодаря. — Дарси се взря с подутите си очи във фигурата, сгушена зад Ванда. — О, не. Маги, какво се е случило?

— Да, тя също изглежда ужасно. — Ванда дръпна Маги вътре в къщата. — Мислех, че ще бъдеш в състояние да я развеселиш, но…

Дарси хвърли бърз поглед към зачервените очи и мокрото лице на Маги и избухна в плач.

— Страхотно — промърмори Ванда. — Това ще бъде забавно.

— О, Дарси! Беше ужасно — изстена Маги и отново се разплака, а Дарси я прегърна.

— Бедната Маги.

Ванда въздъхна и затвори вратата.

— Изглежда нося правилното нещо. — Повдигна бутилката без етикет, която носеше и добави: — Сега можем да се наковем.

— Какво е това? — подсмърчайки, попита Дарси.

Ванда влезе в кухнята.

— Грегори ми го даде. Това е последната авантюра на Роман във вампирската фюжън кухня. Макар че все още е в експериментална фаза. За сега не се продава.

Дарси и Маги тръгнаха към кухнята, а ръцете им бяха все още преплетени. Ванда поклати глава:

— Вие двете изглеждате жалки. — Тя тръшна три чаши върху кухненския плот и отвори бутилката. — Леле! — Очите й се навлажниха, когато изпаренията от бутилката обгърнаха лицето й.

— Какво е това нещо? — попита Дарси.

— Криски — наполовина синтетична кръв и наполовина шотландско уиски. — Ванда наля в трите чаши. — Заповядайте.

Дарси добави малко лед в своята чаша, след което се присъедини към приятелките си и се настани в един люлеещ се стол.

— До дъно — повдигна Ванда чашата си за поздрав.

След като приключиха със задъхването и кашлицата, Ванда напълни отново чашите им и постави бутилката върху стъклената повърхност на плетената маса за кафе.

— Добре, коя ще бъде първа.

— Аз — каза дрезгаво Маги, остави чашата си и се облегна на украсеното с флорални мотиви канапе. — Отидох в ДВК за интервюто ми с господин Бакъс.

— О, не! — простена Дарси. — Тази вечер ли беше?

— Да. — Маги избърса сълзите от лицето си.

— Маги, толкова съжалявам. Исках да те предупредя за него. — Но бе твърде затънала в собствените си проблеми с Остин.

Устните на Маги трепереха:

— Знаела си, че е развратен мръсник?

— Какво се случи? — попита Ванда. — Предприе някакви действия към теб?

Маги потрепери:

— По-скоро той искаше аз да се движа върху него. Бях толкова шокирана, че просто стоях там и го зяпах. Тогава той каза, че докато устата ми е отворена мога да свърша и нещо полезно.

— Този Слай — промърмори Дарси. — Винаги знае какво да каже.

— Надявам се, че си казала да върви по дяволите — изсумтя Ванда.

Маги трепна и се отпусна върху възглавниците:

— Трябваше да го направя, но бях толкова ужасена, че просто избягах от стаята. Никога няма да получа ролята. Никога няма да бъда с дон Орландо.

Дарси изпи крискито си, за да си даде кураж:

— Относно дон Орландо, трябва да знаеш, че слуховете са верни.

— Не! — рухна Маги, а Ванда напълни чашата й.

— Имал е афера с Корки Кърант и Тифани, може да има и други — каза Дарси.

— Отрепка! — изръмжа Ванда.

Нови сълзи се спуснаха по лицето на Маги и тя грабна чашата си и отпи:

— Бях толкова сигурна, че е идеален за мен.

— Наистина съжалявам — подсмръкна Дарси.

— Мъже. — Ванда преглътна жадно малко Криски и допълни чашите им. — Дори и мъртви, не можеш да живееш с тях. Дарси, твой ред е. Защо си разстроена?

— Заради мъж — въздъхна тя.

— Разбира се. — Ванда вдигна чашата си и обяви: — Мъжете не струват!

— Особено мъжете вампири — изръмжа Маги и изглеждаше зашеметена от истинността на твърдението си.

Трите избухнаха в смях и продължиха да пият.

— О, боже! — Очите на Маги се разшириха. — Не мога да повярвам. Аз в действителност се напивам.

— Никога ли преди не си се напивала? — попита Ванда.

— Не, израснах в много строго католическо семейство. Пиенето беше зло. Света Дево, всичко беше зло.

Тя се излегна със замечтан поглед.

— Мислех си, че с достатъчно любов и религия, мога да променя света. Така че, през 1884 година постъпих в Армията на Спасението. Имах най-спретнатата малка униформа, марширувахме из Манхатън с духовия ни оркестър, проповядвайки за злото на пиянството, бедността и бездомността.

— Наистина ли? — попита Дарси. — Никога не си разказвала за това.

Маги повдигна рамене:

— Не продължи дълго. Бях толкова наивна и само на деветнайсет години. След няколко седмици се присъединих към групата, която се грижеше за бедняшките квартали. Отидохме в този долнопробен район, близо до доковете. Носехме кошници с пресен хляб, за да нахраним бедните. Но аз се отделих от другите и до залез-слънце бях безнадеждно изгубена. — Мръщейки се тя докосна белезите по врата си. — Всичко е наред, в крайна сметка нахраних бедните.

— Имаш предвид буквално — опули се Дарси.

Жените се спогледаха и избухнаха в смях.

— За Маги и изхранването на бедните! — вдигна чашата си Ванда.

Чукнаха чашите си и отпиха, след което Ванда се обърна към Дарси:

— Е, кое е копелето в твоя живот?

— Остин, но той не е копеле.

— Не мисля, че го познаваме — намръщи се Маги.

— Оу, познавате го като Адам. — Дарси подпря краката си на ръба на масичката за кафе, за да накара люлеещия се стол да се раздвижи.

— Адам ти създава проблеми? — попита Ванда, изглеждаше объркана. — Но в джакузито ми каза, че е влюбен в теб.

— Говорили сте за мен, докато бяхте в джакузито?

— Разбира се — намръщи се Ванда. — Предупредих го, никога да не те наранява.

— Той не ме е наранил. Аз нараних него.

— Браво! — извика Маги и се отпусна на канапето с усмивка. — Сритай му задника.

— Дарси не се забавлява от случилото се — отвърна Ванда с раздразнение.

— О, съжалявам. — Маги се наведе напред и се пльосна на пода.

— Как каза, че беше името му? Остин? — попита Ванда.

Маги се претърколи по гръб и хлъцна:

— Мислех, че името му е Адам, или Аполон, богът на слънцето.

— Адам е сценичното му име — поясни Дарси.

— Адам, Остин, Аполон — сви рамене Ванда. — С каквото и име да е чепът, все си мирише хубаво.

От мястото на пода, където лежеше Маги, се разнесе смях.

Докато се смееше, Дарси се оттласна твърде силно от масичката за кафе. Столът й се залюля доста назад, разклати се и с вик, тя се озова на пода.

Ванда със залитане се изправи на крака и застана над нея:

— Добре ли си?

— Добре съм — изкикоти се Дарси и се претърколи. — Влюбена съм — довърши тя и избухна в сълзи.

— О, чудесно! — Ванда й помогна да се изправи. — По-добре да намерим безопасно място, преди слънцето да изгрее.

— Спалнята. — Дарси залитна към стаята, следвана от Ванда и Маги, където и трите се строполиха върху огромното легло.

Слънцето е на път да се покаже, помисли си Дарси. Можеше да усети силното притегляне на мъртвешкия сън.

— Знаете ли, има едно хубаво нещо, в това да бъдеш вампир — прошепна Ванда, някъде отдясно на Дарси.

— Кое е то? — попита Маги от лявата й страна.

— Колкото и прецакани да сме, никога не губим дори минута от съня си.

— Истина. — Дарси посегна към ръцете им. — Благодаря ви, че сте тук.

С добри приятели, може би щеше да преживее това.

С тази последна мисъл тя потъна в забрава.