— Тихо! — промърмори Ванда, разтривайки челото си.

— Със сигурност си в лошо настроение — подсмръкна лейди Памела.

— Шшт — скара се Дарси, когато следващият участник влезе в стаята. Остин.

— О, вижте, това е Адам — възкликна Кора Лий. — Харесвам го!

Дарси пожела да изръмжи, но главоболието й бе прекалено силно, за да го направи.

— Здравейте, как сте? — Остин изглеждаше уморен, изпит и скован.

Мария Консуела потупа брадичката си с пръст:

— Мисля, че това кресло трябва да се премести до камината.

— Добре. — Отиде до бюрото, повдигна креслото и го постави до Мария Консуела.

Дарси се изправи, а сърцето й препускаше. Изглеждаше толкова лесно. Но това бе само един стол. Смъртните мъже вероятно местеха столове по цял ден, без да се изморят.

Мария Консуела повдигна вежди:

— И канапето в ъгъла? Можете ли да го поставите пред бюрото?

— Разбира се. — Остин застана зад канапето. Погледна в камерата, изражението му бе изпълнено с емоции. Освен главоболието, Дарси усети тревожен звън в главата си.

Остин се наведе, след което се изправи с канапето, крепейки го с една ръка във въздуха. Дамите ахнаха.

Ченето на Дарси увисна. Ванда и Маги й хвърлиха объркани погледи. Двете знаеха, както и тя, че той е смъртен.

— Това трябва да е някакъв трик — прошепна тя, наблюдавайки го, докато прекосяваше стаята с канапето във въздуха.

— Знаех си! — кимна принцеса Джоана със задоволство. — Този мъж е вампир.

Дарси потъна в стола си. Какви ги вършеше Остин? Предполагаше се, че трябва да се самоелиминира. Беше й казал, че ще го направи. Истината я озари и тя стреснато ахна. Той възнамеряваше да остане. Искаше още една нощ с нея.

Остин свали канапето на пода:

— Нещо друго?

— Не — усмихна се Мария Консуела. — Това беше чудесно. Gracias.

Остин напусна стаята. По дяволите, стисна зъби Дарси. Как, по дяволите, успя да направи такъв трик?

— Последният участник — обяви Грегори. — Ото от Дюселдорф.

Благодаря ти, Господи. Дарси се изправи, надявайки се, че мъжественият Ото ще завърти бюрото на пръстта си като топка за баскетбол. Ако някой можеше да победи Остин, това бе той.

— Яа, Ото е тук. — Той влезе и позира пред една от камерите. Материята на сакото се опъна по мускулите на гърба му. — Ах, Ото трябваш да звали закото зи, преди голимите му музкули да го разкъсат на парченца. — Обърна се към камерата с широко отворени очи, докато го сваляше. — Яа, взички дами обичат голимите музкули.

— О, боже — Мария Консуела падна върху канапето, — толкова сте силен.

— Яа, желаете ли да изпитата зилата ми? — попита той и застана зад креслото. — Ото зе ви дигне високо във въздух.

— Света Дево, сигурен ли сте? — отвърна тя и стисна облегалките на стола.

— Яа, не зе страхувайте. Лека ште като пердзе. — Ото сграбчи канапето с двете си ръце. Вдигна го рязко във въздуха, карайки Мария Консуела да запищи.

— Виждате ли, лезно е. — Започна да спуска креслото, когато изведнъж извика: — Ааахх! — Столът се наклони и Мария Консуела се изтърси на пода, а писъкът й бе заглушен, когато креслото падна върху нея.

— Аах — преви се Ото. — Счупих едзин пирон. Нокътят на пръзта ми зе обърна.

Грегори се втурна напред и издърпа Мария Консуела.

— Добре ли си?

— Не! — Тя се изправи на крака, а сърдитият й поглед бе насочен към Ото. — Ти тромав глупак. Не съм била по-оскърбявана от Испанската инквизиция.

— Но Ото беше ранен. — Той напъха пострадалия пръст в устата си и го засмука.

Окото на Дарси трепна. Невероятното се бе случило и Ото от Дюселдорф се бе провалил на изпитанието по сила.

* * *

Страхливка. Отбягваше го. Остин стоеше на стълбищната площадка, наблюдавайки дамите във фоайето. Не забелязваше Дарси. Грегори се отправи към центъра на фоайето:

— Добре дошли на поредната церемония „Орхидея“ в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Тази вечер двама ще отпаднат и двама ще продължат. Тези последни двама мъже ще се състезават за титлата и невероятната сума от пет милиона долара.

Операторът побърза да улови развълнуваните реакции на присъстващите. Мария Консуела се присъедини към Грегори под полилея с две черни орхидеи в ръце.

— Готова ли си? — попита Грегори и когато тя кимна, той продължи: — Кой ще бъде елиминиран? Ще разберем съвсем скоро, но преди това няколко думи за нашия спонсор — фюжън кухнята на Роматех. — Грегори замлъкна, след което започна да говори отново с усмивка: — Ето ни отново. Мария Консуела е готова да връчи орхидеите си.

Тя кимна в знак на съгласие:

— Първата отива при Гарт от Колорадо.

— Беше ясно — измърмори Гарет, докато слизаше по стълбите, за да получи орхидеята си. След това се върна на площадката и застана близо до Остин. — Предполагам, че си следващият — прошепна той, докато Остин сдържаше дъха си.

— Втората орхидея отива при Ото от Дюселдорф. — Мария Консуела изгледа гневно германеца, докато той слизаше тромаво по стълбите. След като получи орхидеята си, бавно се върна обратно. Погледна Роберто и Остин и раменете му се отпуснаха:

— Товаш е ужазно. Ото бе победен от двама женчовзи.

— Да вървим. — Остин и Гарет се върнаха в източното крило. Докато Гарет събираше багажа си, Остин отиде в стаята си, за да проследи чрез камерата за наблюдение, какво се случва в стаята с портретите. Дамите въздъхнаха разочаровано, когато светлината разкри, че Ото е вампир. Но след това избухнаха в аплодисменти, когато разбраха, че Гарет е смъртен.

— Направихме го! — възкликна една от дамите. — Отървахме се от последния смъртен.

Остин трепна. Дарси вероятно бе бясна. Трябваше да я убеди, че не се е случило нищо фатално. Все още можеше да загуби от Роберто на финала.

Придружи Гарет до долу и му помогна да натовари багажа си в лимузината. Ото вече бе вътре, мърморейки под носа си. Лимузината потегли и Остин се отправи директно към покрива и къщата до басейна. Почука, но не получи отговор. Опита да отвори вратата, не беше заключена и влезе вътре.

— Дарси? Тук ли си? — Всекидневната бе празна, спалнята също. Отиде към кухнята и напълни една чаша с вода и лед. Отправи се към къта за сядане и остави чашата на масичката за кафе. Върху нея имаше още три празни чаши и почти празна бутилка. Вдигна шишето и подуши съдържанието му. Уауу. Погледна към съборения на пода люлеещ се стол. Значи, след като го бе отхвърлила, Дарси се бе напила. Той бавно се усмихна.

Входната врата се отвори и Остин се обърна.

Дарси го зяпна учудена.

— Здравей, съкровище. — Той повдигна бутилката с ръка. — Искаш ли отново да се напиеш?

Погледът й се стрелна към бутилката.

— Снощи ми бе достатъчно.

— Странно. — Остин върна бутилката на масата. — На мен не.

Тя трепна, след което затвори тихо вратата.

Той седна на плетеното канапе и я попита:

— Получи ли се?

— Кое дали се е получило? — приближи се тя предпазливо.

— Да се напиеш така, че да забравиш, че ме обичаш?

Очите й излъчваха болка, докато сядаше на края на канапето.

— Нищо не може да ме накара да забравя това. — Изражението й стана остро. — Също така си спомням, че се съгласи да се самоелиминираш от шоуто.

— Не можах да го направя. Не и без да съм говорил с теб.

— В такъв случай да ми беше изпратил телеграма. — В очите й проблесна гняв. — Да не се опитваш да ме уволнят? Това ще се случи, ако спечелиш.

— Не искам да спечеля. Утре вечер ще бъда противен и груб.

— Няма да снимаме през следващите два дни. Вторият епизод на шоуто ще се излъчи утре вечер. Няма да ме видиш преди петък. Тогава ще са финалните снимки. И се постарай да загубиш.

— Довери ми се, ще загубя.

— Да ти се доверя? Не ме разсмивай, Адам.

— Никога не съм те лъгал за чувствата си.

Очите й се присвиха:

— Как го направи? Как премести канапето само с една ръка.

Остин се фокусира върху преобърнатия люлеещ се стол. Столът се издигна бавно във въздуха, след което се приземи в изправено положение.

Дарси зяпна стола, след това мъжа до себе си, но отново се върна към стола:

— Как?

— Телекинеза.

— Мили боже, колко си силен?

Той сви рамене:

— Чувствам се дяволски безпомощен, когато ти си замесена. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб, а ти ме отблъскваш сякаш това не означава нищо.

— Мислиш ли, че на мен ми е лесно? — Тя потърка челото си. — Имам чудовищно главоболие.

— Изглежда, че имаш две възможности: Можеш да се омъжиш за мен или да прекараш остатъка от вечността в пиянски унес.

Дарси го изгледа свирепо, докато масажираше слепоочията си:

— О, благодаря. Това е най-прекрасното предложение, на което едно момиче може да се надява.

Той се премести в края на канапето до нея.

— Позволи на мен. — Притисна пръстите си към главата й, масажирайки слепоочията й с леки, кръгообразни движения.

— Не трябва да ме докосваш — каза тя и затвори очите си.

— Защо не?

— Защото съпротивата ми отслабва.

— Хубаво.

Той премести ръцете си към врата й и продължи с масажа.

— Скъпа, ти мразиш студа. Спри да се бориш с това и се стопли с мен.

Тя простена в отговор, докато очите й бяха все още затворени.

— Остин, искам да си щастлив. Как би могъл да бъдеш щастлив с мен?

— Обичам те, разбира се, че ще бъда щастлив с теб.

Той се фокусира върху чашата си с вода. Тя се плъзна по масата, докато той я достигна. Извади кубче лед и го прокара надолу по шията на Дарси.

Очите й бързо се отвориха и тя настръхна:

— Това е толкова студено.

— Да, но аз съм тук, за да те топля. — Той се притисна към врата й, облизвайки студената следа от вода, която ледът беше оставил.

— Осъзнаваш ли какво правиш? — потръпна тя.

— Съблазнявам те? — Остин плъзна кубчето лед по ключицата й, а след това надолу между гърдите й и кожата й настръхна.

— Не мога да напусна света на вампирите. Заклещена съм тук. Ще бъдеш принуден да го споделиш с мен.

— Знам. — С кубчето лед той нарисува две кръгчета върху тениската й, очертавайки гърдите й. — Имам само един въпрос към теб.

— Какъв? — потрепери тя отново.

Остин потърка леда в зърната й, намокряйки тениската и сутиена й.

— Ще ме обичаш ли все още, когато съм стар и посивял? Или плешив?

— Разбира се.

— Значи е решено — каза той и хвърли кубчето лед на масата.

— Когато го казваш, звучи толкова лесно. — Дарси отново потрепери. — Засрами се. Знаеш колко мразя студа.

— Но обичаш, когато те стоплям. — Той издърпа тениската над главата й и се пресегна зад нея, за да разкопчае сутиена й.

— Господи, помогни ми, обичам те! — Тя обви ръцете си около врата му.

Да! Тръпка от победата премина през него, докато я буташе назад върху канапето. Обичаше го. Искаше го. Целуна гърдите й, след това разкопча дънките й и ги издърпа надолу по краката й. Но те заседнаха върху маратонките й, така че той ги дръпна едновременно с обувките. Тя се излегна върху покритите с цветя възглавнички, облечена само с червеното си дантелено бельо.