Керелин Спаркс - Вампирите и градът

— Изглеждаш невероятно! — Той се настани до нея на канапето.

— Благодаря — отговори тя и се пресегна към него.

— Само минутка. — Извади още едно кубче лед от чашата си и огледа бикините й. — Хмм.

— Да не си посмял — извика тя и очите й се разшириха.

— Но обещах, че ще те стопля.

Тя скочи от дивана, но той я хвана за кръста и пусна парче лед в бикините й.

— Аах! — извика Дарси и се размърда в бельото си.

— Уоу. — Остин се изправи ухилен. — Никога не съм виждал дама да подмокря бельото си толкова бързо.

— Ти си негодник! — Тя постави ръце на кръста си и го изгледа. — Имаме сериозен проблем.

— Какъв?

Очите й заблестяха дяволито:

— Аз съм напълно гола, но ти все още си с костюм и вратовръзка.

— Оу. Няма проблем. — Той започна да се съблича, но тя го спря.

— Мисля, че това ми харесва. — Тя го обиколи бавно, плъзна длан по гърдите му, след това я прокара по ръката му и завърши с гърба му. — Чувствам се… дива и необуздана.

Той си пое рязко дъх, когато гърдите й се отъркаха в ръката му. Слабините му се стегнаха болезнено.

— Трябва да призная, че харесвам това, което виждам.

— Аз също. — Тя повдигна края на вратовръзката му и прокара ръба й по врата си и надолу между гърдите си. Той сграбчи бедрата й и я притисна към ерекцията си.

— Готова ли си да бъдеш сгорещена.

— Това горещо желязо ли е или просто се радваш да ме видиш. — Дарси се отдалечи от него и дръпна вратовръзката, повеждайки го като куче на каишка. — Ела.

И той я последва. При това с удоволствие. По дяволите, искаше му се да вие. В крайна сметка, жената, която обичаше, го водеше към спалнята. А като допълнителен бонус наблюдаваше полюшването на бедрата й.

Дарси спря, когато достигна леглото. Бавно се обърна към него:

— Нека те съблека. — Но той вече бе свалил сакото и обувките си. Очите й се разшириха от изненада. — Със сигурност бързаш.

— Скъпа, на път съм да експлодирам.

— Наистина? — Тя уви крака си около таза му и потърка вътрешната страна на бедрото си в панталона му. — Страдаш ли?

— Заядливка — промърмори той, разхлаби вратовръзката си и я издърпа през главата си.

Тя започна да разкопчава ризата му с дразнещо бавно спокойствие. С ръмжене той разкопча колана си, след това панталоните си, свали ги и ги изрита настрани. Бельото му ги последва, докато тя все още разкопчаваше ризата му.

— Достатъчно. — Дръпна ризата и потника си едновременно, след което погледна към вратата и тя се затвори.

— Уау! — въздъхна Дарси.

Със силата на ума си той свали покривката на леглото, разкривайки чистите бели чаршафи и възглавници.

— Качвай се, скъпа.

Тя изсумтя:

— Готин номер, но за да ме впечатлиш наистина, трябва да можеш да оправяш леглото.

Остин я хвана през кръста и я бутна върху матрака.

— И прането. Да не говорим за мръсните чинии.

— Обичам, когато ми говориш мръсотии. — Той я притисна към леглото и посвети цялото си внимание на гърдите й.

Тя зарови ръцете си в косата му с въздишка.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Знаех, че не мога да ти устоя.

Той раздели коленете й и се настани между бедрата й.

— Тук съм, за да остана.

Дарси подскочи, когато той я погали между краката. Беше гореща и влажна. Тя трепереше и пъшкаше, докато той я изучаваше с пръстите си. Ароматът на желанието й го примами по-близо. Притисна устните си към нея и бързо я убеди, че заедно наистина биха могли да открият семейното щастие.

Дарси извика, когато оргазмът й настъпи, а той се притисна до нея, за да почувства пулсиращите й конвулсии. Майко мила. Трябваше да проникне в нея, при това бързо.

— Обичам те — изстена тя.

Погледът му се насочи към лицето й и съзря изгарящите й в червено очи. Поколеба се само за няколко секунди и тя използва това време, за да се озове върху него.

— Обичам те — повтори тя, докато целуваше гърдите му и дразнеше зърната му с език.

Ерекцията му се притисна към женствеността й и той почти свърши:

— Дарси, не мога да чакам.

Тя възседна хълбоците му и се отпусна върху него. Всеки път, когато се наместваше, за да свикне с големината му, изтръгваше стенание от него.

— Сега! — Сграбчи бедрата й и я притисна към себе си. — По-бързо — нареди й той чрез ума си. — Не мога да чакам повече.

Тя се отпусна върху него и отметна косата си назад. Започна да се движи бавно със затворени очи, а устата й бе леко отворена. Никога не я бе виждал толкова красива, толкова секси. Обхвана гърдите й и нежно ги стисна. Със стенание тя се отпусна върху него. Той се тласна силно напред и притисна ханша си в нейния. Дишането й се накъса и пръстите й се забиха в него. Той напредваше, а бедрата им се притискаха.

Не можеше да издържи още дълго. Стисна зъби, за да им осигури още време. Трябваше да се присъедини към него. Той я докосна там, където телата им бяха слети и погали гладкия й, горещ клитор. Дарси извика, той обви ръцете си около нея и достигнаха кулминацията си заедно.

Изведнъж тя настръхна и се дръпна настрани от прегръдката му. Седна на леглото, докато цялото й тяло трепереше.

— Дарси, какво не е наред?

— Не! — Тя притисна устата си с двете си ръце, а сините й очи бяха изпълнени с ужас.

— Дарси?

Бързо се отдалечи от него. Очите й се оцветиха в червено и тя се преви на две, плачейки от болка. Не можеше да я остави така:

— Как да ти помогна?

— Тръгвай! Махай се оттук.

Остин отскочи назад, когато видя белия проблясък на зъбите й. По дяволите! Кучешките й зъби се бяха удължили. Той падна от леглото.

От гърлото й се изтръгна плач, вик, изпълнен с толкова болка и ужас, че той се поколеба. Тя се нуждаеше от помощ, но какво би могъл да стори той?

— Бягай! — Дарси сграбчи една възглавница и заби зъбите си в нея.

Той потръпна при звука от разкъсания плат. Това можеше да е вратът му. Пухени пера се разнесоха във въздуха около главата й.

Остин изтича в кухнята, грабна една бутилка Шококръв и се втурна обратно към спалнята. Махна капачката и й я подаде:

— Ето.

Тя остана свита на кълбо, продължавайки да плаче.

— Дарси? — Побутна ръката й със студената бутилка.

Тя се изправи, ръмжейки яростно. Остин отскочи назад. С яркочервените си очи и уголемени зъби, тя запълзя покрай леглото към него.

По дяволите! Имаше чувството, че се опитва да нахрани полудяло животно. Внимателно й предложи бутилката.

Тя я взе и я обърна. Поглъщаше толкова бързо течността, че капки кръв се стекоха по шията и гърдите й.

Остин преглътна. Как би могъл да живее с това? Обърна се, за да се облече. Можеше да чуе звуците от преглъщането й зад него. Най-накрая, когато вече закопчаваше ризата си, настана тишина.

Той се обърна, а тя остави празната бутилка на нощното шкафче. След това използва чаршафа, за да попие кръвта от гърдите си.

— Добре ли си?

Тя поклати глава, неспособна да го погледне.

— Зъбите ти показвали ли са се досега?

— Само веднъж, след трансформацията. Тогава бе първична реакция. Но това се случи преди четири години. Аз… никога не съм желала да ухапя някого. Мислех, че съм безопасна.

— Просто беше гладна. Ще трябва да сме сигурни…

— Не! — Тя го погледна, очите й бяха пълни със сълзи. — Вече пих тази вечер. Не съм толкова гладна. Сякаш… не знам, загубих контрол.

— От секса?

Една сълза се търкулна по лицето й.

— Не бива да го правим отново. Можеше да те убия.

— Но не го направи. Атакува възглавницата. — Вида на разкъсаната възглавница го накара да трепне.

— Трябваше да захапя нещо. — Още сълзи се спуснаха по страните й. — Не мога да позволя да останеш с мен. Прекалено съм опасна.

Усети как сърцето му спира:

— Ще измислим нещо. — Това не можеше да се случва. Не можеше да я изгуби сега.

— Не! — Тя извърна глава. — Искам да си вървиш. Веднага!

Почувства се, сякаш сърцето му е хвърлено в кофа с киселина и не му е останало нищо друго, освен съсухряща, разяждаща болка. Обмисляше да спори с нея или да я умолява, каквото и да е, само да я запази. Но тя дори не го погледна.

Едно последно перце полетя към леглото, приземявайки се до окървавения чаршаф. Той погледна към разкъсаната възглавница и осъзна, че тя беше права. Можеше да го убие. Отправи се към вратата и излезе.