Тя погледна през прозореца. Грегори може би бе прав. Това беше най-добрата работа, която можеше да си намери и не трябваше да оставя гнева си да унищожи шансовете й за успех.

— Добре, ще бъда внимателна.

— Добре. Пристигнахме. — Грегори отби на мястото за паркиране. — Ще проверя местата под наем за новия ресторант на Роман. Обади ми се, когато сте готови и ще дойда.

Дарси докосна ръката му.

— Благодаря ти за всичко.

Двете с Маги слязоха от колата, влязоха в кафявата тухлена сграда и зачакаха пред асансьора. Дарси осъзна, че Маги е непривично тиха. Вместо озарено от обичайната й усмивка, лицето й се мръщеше на светещото копче на асансьора.

— Добре ли си, Маги?

Тя въздъхна.

— Не бях осъзнала, че ни мразиш толкова.

— Не те мразя! Никога нямаше да оцелея през всичките тези години, ако не беше толкова добра с мен.

Маги се обърна към нея с блеснали от гняв очи.

— Сляпа ли си? Да, бях мила. Съжалявах те. Но не виждаш ли какво направи за мен? Когато те срещнах все още се обличах, сякаш е 1879 година. Света Богородице, носех глупав турнюр5!

— Трябва да призная, че вкусът ти се е подобрил.

— Повече от това е. Ти ми даде куража да опитвам нови неща. Ти си толкова модерна, силна и уверена. Искам да бъда като теб. Така че, не ми казвай, че всички се смятаме за по-висши.

— Съжалявам. Не осъзнавах…

Маги й се усмихна тъжно.

— Ти направи съществуването ми отново смислено. Сега имам големи надежди за бъдещето. Благодарение на теб.

Очите на Дарси се напълниха със сълзи.

— Благодаря ти.

Маги я прегърна.

— Всичко се случва с определена цел. Вярвам в това и ти също трябва да го повярваш. Писано е да бъдеш тук и сега.

Дарси отвърна на прегръдката. Тя искаше да каже на Маги, че е съгласна, но думите не идваха. Каква цел можеше да има тя в света на вампирите?

Вратите на асансьора се отвориха и един мъж излезе отвътре.

— Господи, дами. Наемете си стая. — Той продължи да си мърмори нещо, докато напускаше фоайето.

Дарси и Маги се отделиха една от друга, след това започнаха да се кикотят, докато влизаха в асансьора. На десетия етаж намериха една жена на средна възраст в скъп костюм, която ги чакаше пред агенцията. На Дарси й се прииска и тя да може да си позволи такъв хубав тоалет. Отново носеше синия си костюм, защото бе единственият, който притежаваше. Беше загубила всичко, когато животът й се бе превърнал в кошмар.

Жената се отправи към тях.

— Аз съм госпожа Елизабет Стайн, собственик и директор на кастинг агенцията „Звездите на бъдещето“. Дали някоя от вас е госпожица Дарси?

— Аз съм. — Усмихната Дарси подаде ръката си.

Госпожа Стайн стисна ръката й бързо, сякаш се страхуваше да не се зарази с някоя болест. Лицето й беше бледо, а устата й бе опъната напрегнато.

— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожице Дарси.

Дарси остави грешката непоправена. По телефона бе оставила само първото си име от страх, че пълното й име може да предизвика някои спомени.

— Това е моята асистентка, Маргарет О’Брайън.

Госпожа Стайн кимна кратко на Маги, после стисна ръцете си заедно.

— Във фоайето е пълно с кандидати. Помислих, че не трябва да ги виждате преди прослушването. Така, ще ме последвате ли? — Тя махна отсечено към една необозначена кафява врата.

Дарси и Маги придружиха госпожа Стайн. Докато минаваха покрай стъклената врата на агенцията, Дарси забеляза, че лобито наистина е пълно. Чудесно! Нямаше да има проблем с намирането на подходящи смъртни мъже за шоуто.

Госпожа Стайн отвори необозначената врата и махна с ръка, за да влязат.

— Този коридор ще ни отведе до конферентната зала.

Дарси и Маги тръгнаха по обикновения бял коридор. Госпожа Стайн забърза, за да ги настигне и се мушна покрай тях.

— Оттук. — Тя зави надясно в по-голям коридор, после спря пред двойни врати. Стисна ръцете си силно, докато кокалчетата на пръстите й побеляха. — Това е конферентната зала. Надявам се, че ще бъде достатъчна.

— Сигурна съм, че ще бъде. — Дарси се усмихна. — Благодарим ви, че ни позволихте да използваме вашите помещения.

— Вие сте добре дошли. — Госпожа Стайн отвори вратите. — Ще ви дам няколко минути, за да се настаните.

— Благодаря ви.

Дарси влезе в стаята с Маги, а след това чу как вратите се затварят зад нея. Това бе типична конферентна зала — дълга маса с тапицирани в кожа столове. Едната стена беше с три големи сводести прозореца, които гледаха към Четиридесет и четвърта улица. На останалите стени бяха окачени лъскави снимки, подписани от успешните клиенти на госпожа Стайн.

Маги погледна назад към затворените врати.

— Тя изглеждаше ужасно нервна.

— Да. — Дарси остави кожената си папка на масата. Тя също бе малко нервна. — Благодаря, че ми помагаш, Маги.

— Не искам да пропусна цялото забавление.

Маги бе отказала да участва в риалити шоуто, защото все още имаше надежди за получаване на роля в сапунен сериал. Бе повикана за друго прослушване след две седмици. Междувременно се бе съгласила да помага на Дарси, като нейна асистентка.

— Надявам се, че не си на прослушване при Слай. — Дарси си спомни какви услуги предлагаше Тифани, за да се яви на прослушването.

— Не, извадих късмет и ще се срещна с асистент-режисьора от „Когато вампир се превърне“. Тя мисли, че ще съм много подходяща за шоуто, а това означава, че ще бъда с дон Орландо. — Маги се загледа през прозореца със замечтан поглед. — Ние сме орисани да бъдем заедно. Знам го.

Дарси подскочи, когато мобилният телефон в папката й започна да звъни. Това бе нов телефон, подарък от Грегори, така че да може да му се обажда, ако има нужда от него.

Маги се приближи.

— Чудя се кой ли се обажда?

— Не знам. Едва ли някой знае този номер. — Дарси бръкна в папката си и намери телефона. — Ало?

— Дарси! — Силният глас на Ванда звучеше неистов. — Идвам. Безопасно ли е?

— Искаш да кажеш да се телепортираш? Достатъчно безопасно е, но моментът не е подходящ. — Дарси чуваше неясни гласове на фона. — Ванда? Какво става?

— Нещо не е наред ли? — попита Маги.

— Не знам. — Дарси затвори телефонът, когато Ванда се материализира в стаята. — Какво правиш тук?

Ванда се огледа.

— Чудесно. Не сте започнали още.

— Не трябва да си тук — настоя Дарси. — Ти си единствената, която ще участва в риалити шоуто и не би трябвало да виждаш мъжете преди това.

— Не се притеснявай. Ще се държа прилично. — Ванда оправи черния камшик, който носеше около кръста си като колан. — Освен това, трябваше да се измъкна от онзи апартамент. Там е зона на военни действия.

— Какво е станало? — попита Маги.

— Всички мърморят на Кора Лий, защото глупавите й поли с обръч заемат цялото пространство в килера. Тогава Кора Лий каза: — Ванда продължи с престорен южняшки акцент. — Заявявам, че женската фигура изглежда по-изкусителната в корсети и поли с обръч от Викторианската епоха, отколкото във всеки друг стил в цялата история на света.

Дарси направи гримаса.

— Ако обичаш да те измъчват.

— Точно така. — Ванда прокара ръка през късата си заострена, лилава коса. — После Мария Консуела каза, че средновековните рокли са много по-привлекателни и полите с обръч на Кора Лий могат да отидат направо в Ел Диабло.

— Света Дево и Йосиф — прекръсти се Маги.

Ванда се ухили.

— След това лейди Памела Смайт-Уортинг изкара на показ високомерното си изражение и обяви, че най-елегантните рокли, създавани някога, са тези, носени в Регентска Англия. И в този момент Кора Лий каза, че роклите с висока талия на лейди Памела я правят да изглежда широка като стена на плевня.

Дарси трепна.

— И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Лейди Памела изкрещя, беше толкова ужасно разстроена, че яхна метлата или нещо подобно. След това, отиде до гардероба, грабна една от полите с обръч на Кора Лий и я натъпка в камината.

— О, боже! — Маги притисна ръка към сърцето си. — И тогава ли започна скандалът?

— Не точно. Полата се запали, но нали е пола с обръч, изскочи от камината и се приземи върху кадифената пелерина на принцеса Джоана.

Дарси ахна.

— Не и червената, обшита с хермелин? Струва цяло състояние.

— Точно тази. — Ванда вдигна ръце драматично. — И това е моментът, в който адът се отприщи.

Маги въздъхна.

— Това беше любимата пелерина на принцеса Джоана.

— Знам — съгласи се Ванда. — И най-тъжното нещо бе, че в същото време тя я носеше.

— Какво? — изписка Дарси. — Тя добре ли е?

— Малко е препечена. Но ще се оправи след един хубав дневен сън.

Дарси се отпусна в един стол.

— Това е ужасно! Тези жени ще се избият една друга.

— Знам. Никога не сте виждали принцесата толкова под пара. — Ванда изсумтя. — Или по-скоро пушеща.

Вратата на конферентната зала се отвори и госпожа Стайн надникна вътре.

— Готови ли сте? — Ченето й увисна, когато видя Ванда. Тя огледа стаята, после погледна зад себе си в празния коридор. — Как… как… мислех, че сте само двете.

Дарси се изправи и се усмихна, сякаш не се е случило нищо странно.

— Това е Ванда Барковски. Тя е… втората ми асистентка.

Очите на госпожа Стайн се разшириха, когато видя лилавата коса и черният плътно прилепнал спортен костюм на Ванда.

— Добре. Ние, ъъъ, ние сме готови да започнем. Секретарката ми Мишел ще води всеки кандидат при вас.

— Благодаря ви, госпожо Стайн. — Дарси заобиколи масата така, че да бъде обърната към вратата.

Госпожа Стайн излезе от стаята, като затвори вратата.

Дарси седна в центъра на масата, след това извади бележник и писалка от папката си. Ванда седна от дясната й страна.

— Значи търсим най-красивия мъж? Това е лесно. Трябва да е висок, тъмен и загадъчен.

— Искаш да кажеш като дон Орландо. — Маги седна от лявата страна на Дарси. — Той би бил моят избор за най-сексапилен мъж на планетата.

Ванда подпря лакът на масата.

— Какво ще кажеш ти, Дарси? Какво смяташ за секси?

— Ами нека да помисля. — Тя си припомни слънчевите безгрижни дни по плажовете на Южна Калифорния. Кои мъже караха сърцето й да бие като плясъка на вълните? — Той трябва да е интелигентен, мил, честен и да има духовито чувство за хумор.

— Скука. — Ванда се прозина. — Кажи ни как изглежда.

Дарси присви очи, представяйки си перфектния мъж.

— Той ще бъде висок, с широки рамене и златна кожа, потъмняла от слънцето. Косата му ще бъде руса, не, светлокестенява, но с руси кичури, изсветлели от слънцето. Ще има сини очи, които искрят като езеро, когато слънцето залязва, а усмивката му ще бъде бляскава…

— Нека позная — промърмори Ванда. — Като слънцето?

Дарси се усмихна смутено.

— Е, ти попита. Това е моята представа за перфектния мъж.

Маги поклати глава.

— Скъпа, това не е мъж. Това е Аполон, богът на слънцето.

Ванда се изсмя.

Аполон, богът на слънцето? Дарси простена. Може би перфектният мъж беше един мит, една фалшива надежда, която никога нямаше да види светлината на деня.

Чу се почукване на вратата. Една млада жена надникна.

— Здравейте, аз съм Мишел. — С хубав костюм и кестенява коса, вдигната в кок, беше очевидно, че секретарката подражава на шефката си. — Първият ви кандидат е готов. Боби Стрейзънд.