Дарси вдигна писалката си, за да си води бележки и замръзна на място. В стаята влезе висока жена с широки рамене. Червената й пайетена вечерна рокля блестеше ослепително. Тя метна червената си боа от пера през рамо и застана в драматична поза.

Какво? Ченето на Дарси увисна. Не знаеше ли госпожа Стайн, че прослушването бе като за армията — търсеха няколко добри мъже?

— Съжалявам, но ние търсим мъж…

— Той е мъж — прошепна Ванда.

Дарси примигна и погледна по-внимателно. О, боже.

Боби се отправи към тях, бедрата му се люлееха в тясната червена рокля.

— Аз съм мъж, скъпа — каза той с дълбок, дрезгав глас. — Бихте ли искали да чуете как пея? Моето изпълнение на „Спомени“6 гарантирано ще ви разплаче. — Той постави надписана снимка на масата и я потупа леко. Червеният му лак за нокти напълно съответстваше с роклята му.

Дарси се загледа в нея — или него — за момент. Как можеше да се случва това? Беше обяснила, че търсят най-сексапилния мъж на планетата.

— Аз… аз се страхувам, че не сте подходящ за ролята, която имаме предвид.

Лицето на Боби посърна. Той подсмръкна и извади една дантелена кърпичка от деколтето на вечерната си рокля.

— Винаги е едно и също. Хората никога не ме разбират.

Дарси изпъшка вътрешно. Страхотно, сега щеше да се разплаче.

— Само искам шанс да се докажа. Твърде много ли искам? — Боби попи очите си. — Защо не съм подходящ за водеща мъжка роля?

— Може да помогне, ако се обличаш като мъж — промърмори Ванда.

— Но аз съм мъж. Изцяло мъж — настояваше Боби, а след това се наведе към Дарси. — Да не би да ми се е разтекла спиралата?

— Не, изглеждаш… чудесно.

— Благодаря ви. — Боби се усмихна тъжно, червените му устни трепереха. — Не се притеснявайте за мен. — Той вдигна ръка, сякаш да предотврати съчувствието им. — Някак си, ще оцелея. Ще продължа борбата. В края на краищата, аз съм артист. И никога не трябва да жертвам личния си стил.

— Не, разбира се, господин Стрейзънд. Ако имам нужда от някой, с вашия… стил, бъдете сигурен, че ще ви се обадя.

Боби вдигна кърпичката високо във въздуха, а след това свали ръката си, притискайки я към гърдите си.

— Благодаря ви — завърши той и излезе през вратата.

Дарси поклати глава.

— Дано нещата станат по-добре.

Мишел отвори вратата.

— Чъки… — Тя погледна в листа и се намръщи. — Бадабинг.

В стаята влезе слаб мъж. Копринената му риза бе наполовина разкопчана и разкриваше къдравите косми на гърдите му и три златни синджира. Той подметна снимка на масата.

— Уау! — Мъжът ги изгледа, а в усмивката му проблесна един златен зъб. — Никога не съм виждал толкова много горещи мадами под един покрив. — Отстъпи назад и застана в небрежна поза, с бедро, издадено настрани.

Дарси потисна потръпването си.

— Господин… Бадабинг. Имате ли опит?

Той се засмя и засука тънкия си мустак. На кутрето му блестеше диамантен пръстен.

— Да, по дяволите. Аз имам всякакъв опит. Какво имате предвид, дами? — намигна той.

Ванда се наведе към Дарси и прошепна:

— Мога ли да го убия?

— Значи — Чъки затъкна палци под колана си, — ако спечеля, ще ми викат най-сексапилния мъж на планетата?

— Първо трябва да бъдете избран за шоуто. — Дарси взе снимката му и я плъзна под бележника си.

— Ей, ако искате сексапил, попаднали сте на правилното място. — Чъки завъртя тесните си бедра. — Не ме наричат Бадабинг без причина.

— Моля те, остави ме да го убия — изсъска Ванда.

Дарси се изкушаваше да даде благословията си.

— Съжалявам, господин Бадабинг, но няма да имаме нужда от вашите услуги.

Чъки изсумтя.

— Не знаете какво изпускате.

Ванда се усмихна.

— Нито пък ти.

С презрителна усмивка, Чъки закрачи към вратата.

Окото на Дарси трепна. Тя разтри слепоочието си, опитвайки се да облекчи засилващото се чувство на обреченост.

Мишел отвори вратата.

— Това е Уолтър.

Уолтър влезе в стаята. Той бе мъж на средна възраст, с оплешивяваща коса и заоблен корем.

— Как сте? — Мъжът се усмихна, докато оставяше снимката си на масата.

Никога не би минал за сексапилен, но поне притежаваше добри маниери. Дарси се усмихна.

— Имате ли опит в актьорството?

— Разбира се, че имам. През последните три години съм участвал в реклами на „Пилешките крилца на Капитан Джак“. — Усмивката на Уолтър стана колеблива, когато те не реагираха. — Сещате се, „Пилето на Капитан Джак“? Те правят най-добрите пържени крилца в града.

— Страхувам се, че не ядем пилешко — каза Маги.

— О, вегетарианци, а? Е, аз пея и танцувам този танц. Ето, ще ви покажа. — Уолтър пристъпваше напред-назад из стаята, размахвайки ръце. След това започна да пее: — „Аз съм печен с билки и подправки и пристигам с вкусен ориз. Никога не се пържа, така че няма да умрете. И ще се влюбите в новите ми ниски цени!“

Ченето на Дарси увисна. Двете й приятелки запазиха мълчание.

Усмивката на Уолтър бе горда.

— Много яко, нали? Разбира се, изглежда още по-добре, когато нося костюм на пиле. Прибран е в колата ми, ако искате да го видите.

Те продължиха да го зяпат.

— Останахте без думи, а? Случва ми се постоянно.

Окото на Дарси отново трепна.

— Страхувам се, че прослушването не е музикално риалити шоу. Но ако някога направим такова, ще си спомня за вас.

— О, добре. — Раменете на Уолтър се отпуснаха. — Благодаря ви, все пак. — Той тръгна към вратата, изглеждайки напълно смачкан.

Дарси се наведе напред и тресна челото си върху масата.

— Това е безнадеждно.

— Не се притеснявай — потупа я Маги по гърба. — Има още цяла група, която трябва да видим.

Един час и двадесет кандидати по-късно, пилешкият танц на Уолтър започваше да изглежда наистина добре.

Тогава Мишел отвори вратата и изпусна дълга, замечтана въздишка.

— Гарт Манли. — Тя притисна ръка към гърдите си, докато той влизаше в стаята.

Маги и Ванда също въздъхнаха. Те потънаха в местата си. Дарси им хвърли притеснен поглед. Може би бяха пили кръв с изтекъл срок на годност. Но не, не изглеждаше да страдат от лошо храносмилане. Те се взираха блажено в новия кандидат.

Мъжът бе наред, предположи тя. Определено бе най-красивият, който бяха виждали досега, макар че това не означаваше много. Вълнистата му тъмна коса бе сресана назад, откривайки мургавото му лице.

— Господин Манли, имате ли опит в актьорството?

— Да. — Той остави надписаната си снимка на масата, а след това зае разкрачена поза. Когато скръсти ръце над широките си гърди, бицепсите му се издуха.

Маги и Ванда въздъхнаха отново. Мишел остана на прага, потривайки бузата си срещу рамката на вратата.

— Какъв опит? — попита Дарси.

— Най-вече в театъра. — Той повдигна едната си тъмна вежда. — Искате ли да ме видите как играя?

— О, да — каза Маги.

Той наведе глава, очевидно влизайки в роля.

Ванда прошепна:

— Избери го. Великолепен е.

Дарси я сръчка, за да млъкне.

Гарт Манли вдигна брадичката си и се загледа над главите им. След миг вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

— Може ли да се завъртиш, моля? — попита Маги.

Той изглеждаше изненадан, след това се обърна с гръб към тях и започна отново. Вдигна дясната си ръка.

— Да бъдеш или да не бъдеш…

Ванда и Маги се наведоха напред, очите им бяха приковани към стоманения му задник. Дарси едва успяваше да изслуша изпълнението му от тежкото им дишане.

— Кое е по-благородно…

— Може ли да си свалиш ризата? — попита Ванда.

Той се завъртя, за да ги погледне.

— Моля?

Дарси потисна един стон. Трябваше да настоява сама да провежда интервютата.

— Ще има джакузи — обясни тя. — Трябва да знаем, дали ще изглеждате добре в бански костюм.

— О, разбира се. — Той свали черното си кожено яке и го метна на гърба на стола. Докато разкопчаваше ризата си, ги погледна изпод гъстите си мигли и бавно се усмихна. — Ще получа ли някаква музика, докато се събличам?

Маги се изкикоти. Дарси почти се изкикоти. Ванда прокара дългия си лилав нокът по долната си устна.

— Кажи ми, Гарт, имаш ли опит в стриптийза?

Той я дари с горещ поглед.

— Предпочитам да не го правя сам.

Ванда спусна ръката си към ципа на деколтето на плътно прилепналия си костюм.

— О, аз определено съм в настроение за… дует.

Дарси отмести поглед встрани. Господи, Ванда разкопчаваше костюма си.

— Добре, това е достатъчно. Господин Манли, бихте ли изчакали във фоайето? Може да се наложи да ви видим отново.

— Разбира се. — Със знаеща усмивка, той събра разхвърляните си дрехи и излезе. Мишел се препъна след него.

Маги се обърна към Дарси.

— Защо го отпрати? Мисля, че е перфектен за шоуто.

— Вярвам, че е такъв — призна Дарси, — но трябваше да го измъкна оттук, преди Ванда да се съблече гола.

Ванда изсумтя и закопча костюма си.

— Не си забавна.

— Той ще бъде страхотен, но е само един — напомни им Дарси. — Имаме нужда от най-малко още четирима смъртни и трябва да ги намерим тази вечер.

— Добре. — Ванда прокара ръка през лилавата си коса. — Нека се залавяме отново за работа.

След още три часа, Маги се упражняваше да изписва г-жа дон Орландо де Корасон върху лист хартия, а Ванда се забавляваше като въртеше стола си в кръг.

Дарси масажираше слепоочията си, където напрежението растеше. Мили боже, бе забравила колко е трудно да се намери свестен мъж. Нищо чудно, че бе останала необвързана.

— Може ли да си ходим вкъщи? — попита Маги. — Никога не съм виждала такава ужасна проява на мъжественост.

— Знам — съгласи се Дарси. — Но ни трябва още един.

Мишел отвори вратата. Тя обяви с усмивка:

Това е последният ни кандидат. Адам Картрайт.

Той влезе в стаята. Устата на Дарси се отвори. Висок, с дълги крака и широки рамене, той се движеше с неосъзната грация, сякаш бе пълен с енергия. Гъстата му коса бе изпъстрена със златни кичури. Бронзовата му кожа блестеше с естествена жизненост.

Той продължи напред, оглеждайки стаята, но изведнъж спря внезапно и погледът му се прикова в Дарси.

Сините му очи се разшириха. Дарси остана без дъх, неспособна да отмести поглед.

Мъжът пристъпи към нея. Прочисти гърлото си и тя можеше да се закълне, че звукът отекна в собствените й гърди.

— Госпожица Дарси?

Този дълбок, секси глас от него ли дойде? Тя се насили да отговори, но думите отказваха да излязат. Облиза устните си, мислейки, че това може да помогне, но тогава синият му поглед се сведе към устата й и тя забрави какво трябваше да каже.

— Дарси? — прошепна Маги.

Очите му отново се фокусираха върху нейните. Внезапно у нея се надигна гореща вълна. Топла като слънцето, греещо над главата й. Топла като пясък между пръстите на краката й. Боже, тя не бе усещала тази топлина от онази ужасна нощ преди четири години. Затвори очи и се наслади на кадифената горещина, която потече през вените й. Сякаш отново бе на брега на морето с шума, кънтящ в ушите й и соленият въздух, гъделичкащ носа й. Почти усещаше волейболната топка в ръцете си, можеше да види мрежата пред себе си или да чуе как сестра й се смее до нея.