Керелин Спаркс - Вампирите и градът

Тя беше смъртна. Слава богу! Остин бавно осъзна, че стои там с глупава усмивка на лицето. Но защо не? Бе намерил мистериозната жена и тя бе смъртна. Трябваше да е. Бе влязъл в ума й толкова лесно и веднъж щом бе там, мислите й избухнаха като лъчи от слънчева светлина. Мислеше си за топъл пясък, плажен волейбол и смеха на сестра си. Никой вампир не би имал подобни мисли.

А другите две жени? Ниската с тъмната коса определено беше вампир. Той я разпозна от паркинга пред ДВК. И можеше да се обзаложи, че тази с лилавата коса също е нежива. Тя имаше крещящ външен вид и гладен блясък в очите. Погледът му едва докосна другите две жени, преди да се върне на прекрасната жена в синьо. Запази силата си внимателно фокусирана върху нея, така че другите жени да не го разкрият.

Тя най-накрая проговори, гласът й бе тих шепот.

— Аполон.

— Ъх? — Той наклони глава, опитвайки се да дешифрира какво има предвид. Картините в главата й все още бяха фокусирани върху плажа. Тя мечтаеше топлината на слънцето да гали кожата й. Лицето й бе зачервено, гърдите й се надигаха с всеки поет дъх. Разтърсен, той осъзна, че тя щеше да изглежда по същия начин, ако правеше любов с нея. Прилив на кръв се спусна към слабините му и за секунда си представи как я дърпа върху масата и я целува докато устните й станат подути и червени. И тогава той… какво? Не можеше да направи нищо с една или може би две вампирки в стаята.

Защо бе тук с тези две неживи жени? Беше ли пленничка? Дали я изнудваха или заплашваха член на семейството й, за да я принудят да сътрудничи? Двете продължаваха да шепнат и да се побутват. Дали бе под техен контрол? Но госпожа Стайн му бе казала, че госпожица Дарси е шефът.

Нуждаеше се от повече информация. Трябваше да спечели доверието й. И взирайки се в нея с голяма издутина в панталоните си, не бе начинът да го направи. Той постави снимката на масата пред нея. Сиво-сините й очи се сведоха надолу, а после се върнаха на лицето му.

— Може ли? — Той издърпа един черен кожен стол от масата и седна, пред нея.

Мислите й се плъзнаха в главата му. Той не иска да стои там и да ни гледа отгоре, както другите мъже. Не, той седна на нивото на очите ми. Колко мило и внимателно от негова страна.

Мило и внимателно. По дяволите, той просто криеше ерекцията си.

— Как сте, дами? Аз съм… Адам Олаф Картрайт.

Тази с лилавата коса сбърчи носа си.

— Олаф?

— Да. — Остин знаеше, че най-успешните лъжи са тези, които включват възможно най-много истина. — Кръстен съм на дядо ми, татко Олаф. Най-добрият рибар в Минесота. Моите любими спомени са как ходя на риболов с него. — Остин хвана някои мисли, идващи от красивата госпожица Дарси. Той обича семейството си. На открито. И простите удоволствия в живота.

Ниската се прозя.

— Обичаш ли да убиваш риба?

— Наслаждавам се на самия риболов, на очакването от това какво може да се случи. Ако не се нуждаех от рибата за ядене, я пусках обратно във водата. — Чу още мисли, идващи от госпожица Дарси. Той е търпелив и състрадателен. И толкова красив. Мили боже, тя наистина го харесваше.

Жената с лилавата коса се наведе към нея и прошепна:

— Той е скучен.

Остин знаеше, че не е скучен за госпожица Дарси. Също така разбра, че другите жени я наричат просто Дарси.

— Мога ли да попитам как се казвате?

— Предполагам — отвърна ниската. — Аз съм Маргарет Мери О’Брайън, асистент-режисьор. Всички ме наричат Маги.

— Ванда Барковски. — Жената с лилавата коса вдигна ръка, показвайки дългите си лилави нокти.

Той отмести погледа си към жената в синьо.

— А вашето?

Тя въртеше писалката между пръстите си.

— Дарси.

— Това първото ви име ли е или фамилията?

— Фамилията — прошепна тя, докато другите две казаха „Първото“. Окото й трепна, а ръцете й стиснаха химикалката още по-силно.

— Кое от двете? — попита той меко. Бедното момиче бе изнервено. Защо? Дали беше, защото е принудена да прави компания на вампири?

Тя пое дълбоко дъх и внимателно остави химикалката на масата.

— Имате ли опит в актьорството?

Той се закани да изрецитира списъка с лъжите, които си беше подготвил, но промени решението си.

— Не, нямам никакъв опит.

Той е честен мъж. И интелигентен. Мислите й проникнаха в главата му, последвани от прилив на вина от собствената му съвест. Честен? Той дори не й бе казал истинското си име. И колко интелигентен би могъл да бъде, щом идваше на прослушване за риалити шоу? Освен това, тези жени нито изглеждаха, нито се държаха като жестоки убийци. Той беше разпитал другите кандидати, след като бяха излезли от конферентната зала и никой не бе наранен по някакъв начин. Може би беше вярно това, което бе казала Шана? Че всъщност съществуват два вида вампири — безобидни и насилници?

Не, не бе готов да го приеме все още. Дори и така да беше, това изглеждаше като загуба на време. Ема имаше право. Способностите му щяха да бъдат по-полезни в Сентрал парк, в лова на вампири, които нападаха хора и се хранеха от тях. И когато успееше да хване едно от тези създания, можеше да го разпита за Шана.

— Страхувам се, че прослушването ми беше грешка. Съжалявам, че загубих времето ви.

Той хвърли един последен поглед на госпожица Дарси, докато ставаше. Бедната красива сладурана. Която и да бе тя, нямаше да се откаже от нея. Може би бе в опасност и се нуждаеше от помощта му. Щеше да започне да я разследва веднага. Той тръгна към вратата.

— Почакайте!

Остин се обърна. Тя се изправи.

— Вие… вие всъщност не се нуждаете от опит. Не се нуждаете дори от талант. Това е риалити шоу.

Той не можа да се сдържи и се усмихна. А когато тя се усмихна срамежливо, знаеше, че е изгубен. И какво, ако това бе загуба на време? Шон му беше наредил да участва в шоуто.

Тя му хвърли умолителен поглед.

— Бих искала да участвате в шоуто.

Бих искал да те целувам, до безпаметност.

— Мога да го направя.

Тя въздъхна облекчено и се усмихна.

— Добре.

О, ще бъде добре. Погледът му се плъзна надолу до ханша й, а след това се върна обратно на лицето си.

— По-скоро прекрасно.

Очите й се разшириха.

— Аз… ще поддържаме връзка.

— Сигурен съм, че ще е така. — Остин издиша, докато излизаше от стаята. Наистина възнамеряваше да има връзка с нея.

И то много скоро.

Дарси пое дълбоко дъх и се опита да успокои препускащото си сърце. Адам Олаф Картрайт — само мисълта за него караше сърцето й да тупти абсурдно бързо. Тя се протегна към снимката му с треперещи пръсти. Мили боже, можеше да види трапчинките му на снимката. И красивия тюркоазносин цвят на очите му.

— Добре ли си? — попита Маги. — Едва говориш.

— Ами… нещо подразни гърлото ми.

— Наистина ли? — Ванда я изгледа весело. — Бих могла да се закълна, че дразнението е малко по на юг.

Маги изпухтя.

— Света Дево! Няма нужда да си груба.

— Няма нужда и да отрича. — Ванда се изправи и протегна. — Признай си, Дарси, падаш си по този мъж.

Дарси поклати глава.

— Просто съм уморена. Интервюираме утайката на мъжкото население в продължение на четири часа.

— За утайката си права — Маги се прозя отново. — Но ти се изчерви.

Дарси започна да си вее със снимката му.

— Тук е горещо.

— На мен не ми е горещо. — Ванда погледна към Маги. — А на теб?

— Не. Всъщност си мислех, че е малко хладно.

— Достатъчно, вие двете. — Дарси подреди всички снимки на масата. — Трябва да изберем петимата най-добри мъже.

— Номер едно трябва да е Гарт Манли. — Маги намери неговата снимка и я подаде на Дарси.

— Съгласна съм. А номер две трябва да е… — Ванда се протегна за снимка. — Ето го — Аполон, богът на слънцето.

Маги се изкиска.

— Името му е Адам. — Дарси грабна снимката от Ванда. Адам, като първия мъж. В главата й изникна картина — Адам Олаф Картрайт, лудуващ в Райската градина, носещ единствено препаска. Не, нека бъде смокинов лист. Много голям смокинов лист. Такъв, който ще отлети при най-лекия бриз.

По дяволите! Толкова ли абсурдно повърхностна беше, че да бъде зашеметена от великолепно тяло, красиво лице с трапчинки и чифт пленителни сини очи? Тя погледна към снимката му. Е, явно, да.

С тих стон, тя призна, че това бе нещо повече от моментна похот. Адам Олаф Картрайт притежаваше повече от страхотна външност. Тя бе усетила неговата интелигентност, доброта, честност и сила.

— Изчерви се отново — предупреди я Маги внимателно.

Дарси седна с въздишка.

— Това е невъзможна ситуация. Знаете го.

— Може би не е. — Ванда се облегна назад в стола си. — Чувала съм истории за дами, които държат смъртен мъж като сексиграчка.

Дарси трепна.

— Никога не бих могла да направя такова нещо.

— И този вид връзки не траят дълго — добави Маги.

— Съжалявам, Дарси. Ще спрем да те дразним за това.

— Добре. — Тя остави снимките на Гарт и Адам настрани, а след това започна да рови из останалите. — Какво мислите за Джордж Мартинес и Никълъс Поулс? — Тя извади снимките им.

— Стават. — Маги избра още един. — И този също беше добър. Сет Хауърд.

— Чудесно. Значи сме готови. — Дарси започна да рови в папката си за мобилния телефон. — Ще се обадя на Грегори, за да дойде да ни вземе. — Тя го завари в колата му и той прецени, че ще пристигне след петнадесетина минути.

Ванда стана.

— По-добре да се телепортирам вкъщи. Гладна съм, а Гарт Манли изглежда доста вкусен.

— Тръгвай. — Дарси бързо й връчи телефона. — О, и се опитай да убедиш останалите дами, да участват в шоуто с теб.

— Ще се опитам. — Ванда сви рамене. — Но ако са се карали през цялото време, няма да са в настроение да ме изслушат.

— Още нещо — продължи Дарси. — Закълни се, че няма да им кажеш, какво сме правили тази вечер. Трябва да е изненада, че ще има смъртни в шоуто.

Ванда сбърчи нос.

— Каква изненада би било това? Можем да ги подушим от една пресечка разстояние.

— Погрижила съм се. — Дарси събра снимките на всички отхвърлени кандидати в спретната купчинка. — Когато работех в Роматех се случи двама вампири да изгубят контрол. Те ухапаха някои от смъртните служители.

— О, спомням си — каза Маги. — Роман беше бесен.

Дарси кимна.

— Напълно провалиха мисията му да направи света сигурен и за смъртни, и за вампири. И фактът, че това се случи на собственото му работно място, бе много смущаващ.

— И какво направи той? — попита Ванда.

— Първо, предложи безплатна синтетична кръв на всички служители вампири. Това вършеше работа за известно време, но после нападенията започнаха отново. Роман се страхуваше, че смъртните ще го съдят и това ще да доведе до привличане на вниманието към света на вампирите. Затова създаде пластмасова гривна за глезен, покрита с някакъв химикал, който напълно прикрива миризмата на смъртните. Работи като отблъсква вампирите. Когато не усещат миризмата на смъртните, не се изкушават да ги нападнат.