— Ще използваш гривните за глезен в шоуто? — попита Маги.

— Да. Смъртните ще бъдат в безопасност. И ще бъде невъзможно да ги разкрият.

Ванда наклони глава, докато размишляваше.

— Въпреки всичко вампирите могат да разберат кой е смъртен като проникнат в умовете им.

— В шоуто няма да бъде позволено четенето на мисли или контролът над ума — обясни Дарси. — Това ще бъде включено в договорите за вампирите. — В противен случай, никога няма да успеем да проведем справедлив конкурс.

— Има логика. — Ванда набра домашния номер на Грегори. — Трябва да тръгвам. Миризмата от тези мъже, надолу по коридора ме настървява. — Тя направи пауза и после каза в телефона: — Лейди Памела, ще задържиш ли? Ще продължиш ли да говориш?

Дарси задържа телефона, докато Ванда изчезна напълно, а след това го прибра в папката си.

На вратата се почука и госпожа Стайн надникна. Тя огледа стаята.

— Къде… — Тя погледна назад към празния коридор. — Мислех, че сте три.

— Да. — Дарси се усмихна и бързо смени темата. — Взехме своето решение. Това са петимата мъже, които искаме. — Тя подаде петте надписани снимки.

— Добре. — Госпожа Стайн пристъпи леко напред, за да вземе снимките.

— Тук имам някои инструкции и договорите, които трябва да подпишат. — Дарси извади документите от папката си.

Госпожа Стайн ги взе.

— Ще ги дам на бедните… ъъъ, късметлиите.

— Благодаря ви. Те ще трябва да върнат подписаните договори в рамките на пет дни, за да можем да се придържаме към графика. Ако нямате нищо против, ще бъде по-лесно за нас, ако ги върнат тук. Маги ще дойде вечерта на петия ден, за да ги вземе.

— Много добре. — Госпожа Стайн излезе от стаята.

Дарси заобиколи масата.

— Имаме нужда от художник, който да нарисува портретите на всички претенденти. Смяташ ли, че можеш да ми намериш художник-вампир?

— Предполагам. Ще погледна в Черните страници.

— Добре. Уведоми ме, ако намериш. Имам специални инструкции за него.

Очите на Маги се разшириха.

— Да не би това да е още някаква изненада?

Дарси се усмихна.

— Може би.



Тълпата в чакалнята се стопи до около двадесет нервни мъже. Остин реши, че тези, които си бяха тръгнали по-рано, моментално са били отхвърлени от госпожица Дарси и нейните… приятелки… Положението го дразнеше. Защо една интелигентна, красива жена като нея се мотаеше с вампири?

Той се отправи към каната за кафе и кимна с глава към Гарет, за да се присъедини към него. Сипа малко кафе в стиропорена чаша, а след това започна да си играе с розовите и сините пакетчета захар, докато чакаше.

Гарет спря до него и си наля чаша кафе.

— Мисля, че съм вътре — прошепна Остин. — А ти?

— Така смятам. — Гарет хвърли поглед назад, когато покрай тях мина един нисък, закръглен мъж, който приличаше на планински трол. — За наш късмет, конкуренцията не е особено голяма.

— Мислиш ли? — Остин изскърца със зъби. Гарет не осъзнаваше ли, че госпожа Стайн манипулира прослушването, за да ги накара да изглеждат добре? — Какво ще кажеш за трите… жени?

— Те определено са… нали знаеш.

И трите?

— Не, онази в синия костюм е нормална. — По-скоро изумителна, но тя определено беше жива.

Гарет изсипа малко сметана на прах в кафето си.

— Не мога да се съглася.

Нервите на Остин се опънаха. Той сниши глас:

— Влязох в ума й. Тя мислеше за слънце, плажове и за семейството си.

— Наистина ли? Аз не можах да вляза в ума на никоя от тях.

— Не си силен, колкото мен. Без да се обиждаш.

— Няма. Но дори и така да е, бих могъл да се закълна… — Гарет спря, когато планинският трол дойде за кафе.

Остин заговори по-високо.

— Не мисля, че се познаваме. Аз съм Адам Картрайт.

— Гарт Манли. — Гарет разтърси ръката му.

— Аз съм Фабио Фуничело — изгрухтя планинският трол, докато изсипваше пет пакетчета захар в кафето си.

— Приятно ми е да се запознаем. — Остин се отправи към празния ъгъл на стаята, следван от Гарет. — Та какво казваше?

Гарет се огледа, за да се увери, че никой не може да ги чуе.

— Когато бях в конферентната зала, можех да видя отражението си в прозорците с изглед към улицата.

— Е, и? — В корема на Остин се загнезди тежък възел.

Гарет сниши гласът си до шепот.

— Дамите нямаха отражение. Нито една от тях.

Хладна тръпка се спусна по гърба на Остин. Мамка му.

— Това не е категорично доказателство. Може да е въпрос на осветление, местоположение и куп други фактори.

Гарет сви рамене.

— Може и така да е, но се обзалагам, че и трите са… няма да се чувстват удобно без ковчег.

Коремът на Остин се сви на топка. Кафето остави горчив вкус в устата му и той постави чашата на съседната маса. Не можеше да е вярно.

— Не, чакай. Шон каза, че една дама се е обадила в тази агенция следобед. През деня. Това трябва да е била Дарси. — Тя трябваше да е жива.

— Моля за вашето внимание! — Гласът на госпожа Стайн звънна и стаята се умълча. — Петима мъже бяха избрани за риалити шоуто „Най-сексапилният мъж на планетата“. Ако сте сред избраните, моля, останете тук, за да ви дам вашите договори.

Докато тя мълчеше, атмосферата в стаята се изпълни с напрежение. Мъжете разхлабиха вратовръзките си. Юмруците бяха стиснати в очакване. Фабио се покатери на един стол, така че да може да вижда.

— Гарт Манли — обяви госпожа Стайн с доволна усмивка, отправена към Гарет. Усмивката й избледня, докато продължаваше надолу с останалата част от списъка. — Адам Картрайт, Никълъс Поулс, Джордж Мартинес и Сет Хауърд. Поздравления.

Докато стаята бръмчеше от викове на възбуда и стонове на поражение, Остин се наведе към Гарет и прошепна:

— Обади се на Шон и му кажи, че сме вътре.

Гарет кимна и извади мобилния си телефон. Фабио слезе от стола с гневно сумтене и се затътри към вратата. Още разочаровани мъже се изнизваха, докато останалите трима, които бяха избрани, се събраха около госпожа Стайн. Тя им даде документите, а след това закрачи към Остин и Гарет.

Гарет приключи разговора си и прибра телефона в джоба си.

— Предполагам, че поздравленията са в реда на нещата. — Госпожа Стайн ги изгледа тъжно. — Това са вашите договори.

— Благодаря ви. — Остин взе своя и погледна над него. — Госпожо Стайн, забелязахте ли нещо необичайно тази вечер?

Тя направи кисела физиономия.

— Цялата вечер бе абсурдна. Моите актьори са много талантливи, но не всички са подходящи за конкурс, наречен „Най-сексапилният мъж на планетата“.

— Какво можете да ми кажете за госпожица Дарси? — попита Остин. — Това нейната фамилия ли е?

— Наистина не знам. — Госпожа Стайн пристъпи по-близо. — ДВК законна телевизия ли е? Никога не съм чувала за тях.

— Да, законна е. В бизнеса е от пет години.

— Хмм. — Госпожа Стайн се намръщи, докато даваше договора на Гарет. — Сториха ми се малко странни.

— Да — съгласи се Гарет. — Тази лилава коса дойде малко в повече.

Тя махна с ръка, отхвърляйки твърдението.

— Работя с творчески натури през цялото време. Свикнала съм с това. Не, беше начинът, по който се държаха, а…

— Какво? — притисна я Остин.

— Ами… — Госпожа Стайн се огледа, снишавайки гласа си. — Първоначално бяха само две. Но след това станаха три. И когато преди малко пак надникнах, отново бяха само две. Никога не съм виждала жената с лилавата коса да влиза или да излиза, а вие?

Остин и Гарет си размениха погледи. Очевидно бе, че жената с лилавата коса, Ванда Барковски, се беше телепортирала, което означаваше, че тя определено е вампир.

— Не се тревожете за това, госпожо Стайн. Сигурен съм, че има просто обяснение.

Тя изсумтя.

— Не съм глупава, господин… Картрайт.

Гарет докосна рамото й.

— Опитайте се да не се разстройвате, госпожо. Държим всичко под контрол.

Тя му се усмихна.

— Благодаря на Бога, че Националната сигурност е в способни ръце като вашите.

Но не и в моите?

— Аз ще тръгвам. — Остин кимна на госпожа Стайн и Гарет. — Лека нощ.

Докато Остин чакаше асансьора, набра номера за информация на мобилния си телефон.

— Дигитален видео канал в Бруклин. — Той извади бележник от джоба на сакото си и записа номера. — Благодаря ви.

Остин изчака, докато излезе от сградата и тръгна надолу по оживения тротоар, преди да направи следващото обаждане.

— ДВК — отвърна рецепционистка с носов глас. — Ако не сте дигитални, сте невидими.

Е, това имаше смисъл… ако си нежив.

— Закачлива фраза.

— Тъпо е, но трябва да го казвам, когато вдигам телефона. Така че, какво искате?

— Името ми е… Деймиън и трябва да предам съобщение, нека погледна… по дяволите, не мога да разчета почерка. Дарси нещо си. Тя е новият режисьор на някакво риалити шоу.

— О, имате предвид Дарси Нюхарт?

Бинго.

— Да, точно така. Тя там ли е?

— В момента не. — Рецепционистката замълча. — Утре вечер със сигурност ще бъде тук. Ще се явявате на прослушване?

— Да, мисля да го направя.

— Ами, прослушването ще бъде утре вечер и в петък вечерта, като ще започне в десет часа. Добре е да дойдете тук по-рано. Очакваме много кандидати.

— Ще го направя. Благодаря. — Остин прибра телефона си. Дарси Нюхарт. Бе постигнал напредък. Качи се в колата и се отправи към офиса. Ема беше там, над полицейските доклади, докато следеше ДВК на екрана на компютъра си.

Той отиде направо на бюрото си и започна да търси информация за Дарси Нюхарт. Появи се списък със заглавия от вестник. Той се взря в заглавията, зашеметен. „Изчезнала местна репортерка“, „Къде е Дарси?“, „Репортерка беше убита“.

Пръстите на Остин се вцепениха, когато кликна върху първия доклад. Дата: 31 октомври 2001 година. Преди четири години на Хелоуин. По това време бе разпределен в Прага. Място: вампирски клуб „Зъби на съдбата“ в Гринуич Вилидж. Място, на което децата се преструваха на вампири. Някои от децата си спомняха, че са видели Дарси и оператора й да излизат през задния изход. Никой не бе видял Дарси отново.

Това беше лошо. Остин кликна на следващия доклад. Три дни по-късно, Дарси все още липсвала. Операторът бил намерен, да се крие в парк „Батъри“ изпълнен със страх да не бъде открит. Бил настанен в психиатричната болница „Шейди Харбър“, бърборещ, че Дарси е била отвлечена от вампири.

Това беше наистина лошо. Хватката на Остин върху мишката се затегна, докато кликваше върху последния доклад. Снимката на Дарси се появи на екрана. Изглеждаше по същия начин, както сега, но за четири години може би бе нормално да няма голяма разлика. Вече били изминали две седмици от изчезването й. Тялото й никога не било открито, но в близост до клуба бил намерен окървавен нож, захвърлен до локва кръв. Властите решили, че най-вероятно е мъртва.

Мъртва? Но това означаваше, че сега е вампир.

Глава 5

Остин приключи с проучването на Дарси Нюхарт. Тя беше родена в Сан Диего, най-голямата от три дъщери. В момента на изчезването си е била на двадесет и осем години. Беше ли продължила да старее или бе останала на двадесет и осем години завинаги?

Той се зае да разследва двете й придружителки. С името Ванда Барковски не постигна никакъв резултат, но беше открил свидетелство за раждане за Маргарет Мери О’Брайън от 1865 година. Родителите й бяха емигрирали от Ирландия по времето на Големия картофен глад7. Маги беше осмото от дванадесет деца, макар че само седем от тях бяха доживели до десетгодишна възраст. Бедното момиче бе имало труден живот. Надяваше се сега да е по-добър за нея.