В края на вечерята беше пиян. Когато си тръгнаха от ресторанта, Тин Лий автоматично се плъзна зад кормилото на мерцедеса.

— Мога да карам — протестира той, олюлявайки се по тротоара.

— Не, не можеш — каза тя твърдо, но мило. — Сядай отзад, Алекс.

— Хубаво малко сладурче е тази — промърмори майка му, качвайки се на мястото до шофьора.

Сякаш можеше да знае. Доминик не знаеше нищо. Нищо. Глупости. Тя беше гадна, лицемерна и омразна жена. Но тъй като му беше майка, следователно той трябваше да я обича, нали?

Той се просна на задната седалка на колата, напълно мълчалив, докато закараха Доминик в дома й в Доъни.

— Беше такова удоволствие да се запозная с вас, госпожо Уудс — каза Тин Лий, все още шофирайки. Това момиче имаше безупречни маниери.

Доминик кимна царствено.

— За мене също, скъпа — пауза. — Всъщност приеми един съвет от една по-възрастна и по-мъдра жена. Алекс не е за тебе — прекалено е стар. Бъди умно момиче и си намери някой на твоята възраст.

„За Бога, мамче, благодаря ти. И ти върви по дяволите.“

Доминик се вмъкна в сградата, без да погледне назад.

— Тя е… ъъъ… много приятна — каза Тин Лий, едва процеждайки думите.

Алекс се засмя гръмогласно.

— Много приятен е задникът ми. Тя е бясна кучка и ти го знаеш.

— Алекс, моля те, не говори така за майка си. Кармата ти няма да е добра.

— Хич не ми и пука за кармата — каза той, пиянски опипвайки малките й гърди изотзад. — Закарай ме в къщи, скъпа. Смятам да ти покажа как го прави един плешив грозник, за когото вече всичко е минало. Ще подпаля шибания ти свят!

* * *

Джеф Стоунър обикаляше стаята, сумирайки ставащото. Купър го наблюдаваше, схващайки всяко движение. И той беше такъв някога — амбициозен, жаден да удари големият му час. Джеф имаше вид, който Купър познаваше толкова добре и не го харесваше, защото беше наясно, че ако не го предотврати, Джеф Стоунър определено щеше да свали Лесли. Тя изглеждаше толкова възхитителна, толкова великолепна, за да бъде оставена сама, след като всички се приберат по домовете си.

Купър знаеше как точно ще действа Джеф. Той щеше да остане за едно последно питие, бомбардирайки я с комплименти, ще я накара да заговори за себе си и след това — бум! — ще удари големия джакпот. Наред с всичко останало, извън цялото си великолепие, Лесли беше звездата във филма, режисьорът се вслушваше в думите й, следователно — със съвсем малко усилие — тя можеше да убеди режисьора да разшири малката роля на Джеф.

— Нещо не е наред ли? — Винъс прекъсна мисловния му процес, поставяйки обкичена с пръстени ръка върху неговата. Тя беше приключила разговора си с Феликс, чиито сексуални истории й бяха досадили.

— Няма нищо — отговори колебливо Купър.

„Копеле — помисли си Винъс. — Въшливо, лъжливо, похотливо копеле.“

— Къде е тоалетната? — попита тя.

Майсторски въпрос. Но той знаеше достатъчно, за да не падне в капана.

— Откъде да знам? — отговори й спокойно. — Никога не съм бил тук преди.

Голяма лъжа. Беше прекарал няколко горещи следобеда в дома на Лесли, когато снимките бяха свършвали по-рано.

— Ела с мене да я намерим — каза тя, избутвайки го в хола.

Заедно откриха кокетно помещение близо до входната врата.

— Ела с мене, скъпи — притисна го тя.

Той я последва в изпълнената с огледала стая. Тя се обърна и заключи вратата зад него. Купър се взря в огледалото. Да, изглеждаше уморен. Когато приключат снимките, определено щеше да му е необходимо време за възстановяване на здравето.

Винъс не се поколеба, обгърна с ръце врата му, притисна гърба му към мраморния умивалник и провокиращо започна да облизва устните му с език. Той направи слаб опит да я отблъсне.

— Много съм отегчена — прошепна тя перверзно. — Развесели ме, скъпи. Има нещо дребно, което цяла нощ си представям, че ти правя.

Той реагира веднага след като ръцете й се спуснаха надолу, разкопчаха панталоните му и бързо започнаха да го освобождават от сковаващите го дрехи на Калвин Клайн.

— Хубаво… — промърмори тя с гърлен смях, спокойно предизвиквайки положителната му реакция. — Много хубаво…

Винъс можеше да възбуди и каменна статуя!

Внезапно той забрави за Лесли и Джеф, след като тя се отпусна на колене. Жена му беше много способна. Много…

— Господи! — изръмжа той, извивайки гръб, когато езикът й започна леко да се движи напред-назад по главичката на пениса му.

— Шшт… — накара го тя да млъкне, като се протегна и постави пръст на устните му. — Не бихме искали някой да ни чуе, нали?

След това, след като още малко го раздразни, цялата й уста пое втвърдения му член и вече нищо друго нямаше значение, когато той се отпусна върху вълната на удоволствието, докато тя го смучеше, пресъхнал от желание, и го остави изтощен и изключително удовлетворен.

Цялата история отне по-малко от три минути. Бързият секс, както и бързата закуска, можеше да направи повече от всички изискани ястия на света.

— Исусе! — възкликна той, напълно доволен. — Това наистина е нещо!

Винъс се изправи, измъкна хартиена кърпичка от една кутийка в дамската си чантичка и старателно избърса устните си.

— Сметнах, че изглеждаш като изпъната струна, Куп. Мисля, че те накарах да се отпуснеш.

— Ти си невероятна! — засмя се той.

— Опитвам се да ти доставя удоволствие — каза тя, вглеждайки се в отражението си в огледалото.

— И го правиш — отговори той, протягайки ръце високо над главата си.

— Щях да ти липсвам, ако не бяхме женени, нали, Куп? — подразни го тя, взирайки се в неговия образ в огледалото.

Той я обърна и я дръпна към себе си.

— Липсваш ми всяка минута, когато не сме заедно — каза той съблазнително с целия съживен чар на Купър Търнър.

„Лъжлив, похотлив кучи син.“

Тя нежно го отблъсна.

— По-добре да се връщаме. Сигурна съм, че Феликс има още много да ми разказва за талантливия си език.

— Да ти разказва за талантливия си език… — започна Купър. — Когато се приберем тази нощ у дома…

— Да?

— Ще видиш — каза той поверително.

— Ще видя?

— О, да, ще видиш. Имам само тебе — той се закопча, хвърли последен поглед в огледалото и отключи вратата. — Нека да си тръгнем рано тази вечер, скъпа, нямам търпение да остана насаме с тебе.

— Както искаш — отговори Винъс, услужлива докрай. — Каквото ти хрумне.

ГЛАВА 10

— Как е станало така, че не сте дошли да се срещнете с мене?

— Просто лош късмет, предполагам — Бриджит отговори с точната доза надутост.

Тежкият оловен поглед на Мишел Ги се плъзна по нея, спирайки се върху гърдите й, провокиращо разголени от секси роклята й на Ерве Леже.

— Елате в офиса ми утре — каза той. — Донесете и албума си.

— Ще дойда — съгласи се Бриджит. — Само че имам нещо като ангажимент.

— Какво правите?

— Каталог за чужбина.

— Какъв?

— Ъъъ… Услуга на приятел — каза тя колебливо.

— Кой е фотографът?

— Ъъъ… Фотографът…

Мишел започна да се смее.

— Вие сте хубаво момиче — каза той. — Много хубаво. Обаче, ma cherie, в Ню Йорк има много хубави момичета, които се опитват да станат модели. Един съвет — не лъжете, бъдете искрена.

— Винаги съм искрена — отвърна тя, — когато е необходимо.

Той хвана брадичката си.

— Участвали ли сте в ревюта?

— В Ню Йорк съм съвсем отскоро.

— Така че не сте се виждали с други агенти?

По дяволите искреността.

— Още не — излъга тя.

— Ето визитната ми картичка — каза той. — Бъдете в офиса ми в десет сутринта. Може би имам нещо точно за вас.

Бриджит едва изчака да намери Нона и да й благодари, че я е представила.

— Толкова е хубаво — извика тя, а очите й светеха въодушевено. — Отдавна се опитвах да си уредя среща с Мишел Ги.

— Мишел има репутацията на сваляч — предупреди я Нона. — Той живее с онзи английски модел, Робъртсън, знаеш я, дето е толкова слаба, че може да се провре през открехнат френски прозорец. Всички знаят, че е обвързан. Но това не го спира — той все още скача върху всяко момиче.

Бриджит беше убедена:

— Ако той е с Робъртсън, едва ли ще иска да бъде и с мене — тя е невероятна.

— Кога това е спирало някой мъж? — попита Нона, отхвърляйки назад блестящата си червена коса. — Е, кажи ми… Какво мислиш за Зандино?

— Много е готин. Само че си мислех, че искаш някого, който вече е… знаеш, установил се е.

— Никакви старци — каза Нона, бърчейки носа си. — Трябва да е под тридесет. Не мога да имам връзка с някого, който, нали знаеш, е по-възрастен. А ти?

Бриджит наистина не си беше мислила за това. Дотук всичките й връзки бяха само с по-млади мъже. Тя отново хвърли поглед през залата към Мишел Ги. Той имаше къдрава сиво-руса коса, хубав тен и поизбледнели сини очи.

— На колко мислиш, че е Мишел? — попита тя.

— На четиридесет и нещо. Доста дърт.

— На четиридесет и нещо никой не е дърт.

— Мисли само за работата — сериозно произнесе Нона, размахвайки предупредително пръст.

— Нямам и намерение да спя с него — засмя се Бриджит. — Въпреки че е привлекателен.

— Там е шефката ми — каза Нона на път към следващия субект. — Очаровай я. Може и да те сложи на корицата на „Мондо“.

— Мислиш ли?

— Само се шегувам, но можеш все пак да се запознаеш с нея.

Те прекосиха помещението в търсене на поредната възможност.

* * *

— Ела отгоре — настоя Алекс.

— Стига, Алекс, на мене ми стига — извика Тин Лий; цялото й голо тяло беше обляно в пот.

Алекс я беше чукал в продължение на двадесет минути и, за нейно нещастие, оставаше отчайващо твърд. Беше глътнал две капсули амилнитрат, но все още беше пиян.

Тин Лий не беше никак удовлетворена. Този мъж беше голям, твърд и не беше джентълмен в леглото. Тя искаше да си ходи.

Алекс я сграбчи през кръста и я намести върху себе си. Тя се чувстваше като набита на кол, като предмет, като вещ. Той не се отнасяше нежно към нея. Нямаше любовна игра. Нямаше докосвания. Нищо друго освен безпощадно чукане.

И все пак… Истината беше… , че тя искаше роля в неговия бъдещ филм. Та той беше Алекс Уудс — много значителен и известен режисьор. И може би… ако я оставеше… тя можеше да го научи на някои неща в леглото — например как да доставя удоволствие на една жена, — защото точно сега това, през което тя минаваше, беше неприятно и унизително. Нямаше ли най-сетне той да свърши?

Алекс затвори очи и се опита да се концентрира. Проблемът беше, че когато затвореше очи, светът изчезваше, оставяйки го замаян и объркан. За Бога, та той мразеше пиенето. Мразеше последствията. Мразеше да стане на другата сутрин и да страда от махмурлука си.

Майка му го докарваше дотам всеки път. Гадната му майка и гадното й унизително поведение. Защо не можеше да го остави на мира?

Тин Лий хълцаше отгоре му. Или по-скоро беше болезнен плач от изтощение? Той не знаеше. И не му пукаше. Доминик беше права. Тин Лий трябваше да си тръгне и да си намери хубаво момче на своята възраст. Какво, по дяволите, правеше тя с него?

Той рязко се дръпна от нея. Все още твърд, свърши сам. Това не направи Тин Лий щастлива. Тя скочи от леглото и се втурна в банята. Когато се появи след няколко минути, беше напълно облечена.

— Отивам си в къщи, Алекс — каза тя с тих безизразен глас.

Той кимна, твърде изморен и отвратен, за да каже нещо. Тя напусна апартамента му и той чу тишината — тишина, разбиваща мрачната земя; това беше достатъчно, за да подлуди един мъж. Заравяйки глава под възглавницата, той заспа неспокоен сън.

* * *

Лесли Кейн беше нервна. Нещо се беше случило, а тя не знаеше какво. Купър беше съвсем студен към нея и тя не можеше да разбере защо. Той седеше от дясната й страна около кръглата маса за хранене, а Джеф — от лявата й. Тя си беше представяла, че това ще накара Купър да полудее от ревност. Но не би. Той изглеждаше незаинтересован, почти студен, докато си бъбреше любезно със съпругата лесбийка на Феликс. Лесли знаеше, че Мюриъл Цимър е лесбийка, защото в миналото й на високоплатено момиче на повикване тя беше изпратена в имението на Цимър с още две други момичета, на трите им бяха дали прозрачни роби и сложно изработени венециански маски и след това ги бяха въвели в черна спалня с голямо и кръгло водно легло, където ги очакваше госпожа Цимър, гола, но с високи до бедрата гумени ботуши и с голяма озъбена усмивка. Лесли добре си спомняше тази вечер. Госпожа Цимър — вероятно не. Слава Богу, че тя беше с маска!

Лесли не можеше да се удържи да не каже нещо на Купър, въпреки че знаеше, че моментът сега не е подходящ.

— Направила ли съм нещо, което да те е ядосало? — прошепна тя, плъзгайки ръка по бедрото му под прикритието на дългата кадифена покривка за маса.