— Мм? — той я погледна неопределено, сякаш не бяха нищо повече от случайни познати.

— Купър… — промърмори тя, мислейки за това, какъв беше по-рано същия ден — с глава, заровена между краката й, с опитни докосвания, които изгаряха кожата й.

— Не сега, Лесли — измънка той и отмести ръката й, докато отново се обръщаше към Мюриъл Цимър.

Лесли почувства ужасна буца в гърлото си. Тя… го… губеше… Как можа да се случи толкова бързо? Когато беше влязъл в къщата й преди два часа, той беше изцяло неин. Джеф Стоунър се наведе към нея, говорейки й с нисък интимен глас. Той приличаше на младия Харисън Форд. На нея обаче не й пукаше, той не я интересуваше нито на йота.

— Лесли — каза той сериозно. — Да ме поканиш тук тази вечер беше дяволски мило. Според холивудската схема на нещата аз съм нищо, никой. Само че ти не се притесняваш от това, ’щото виждаш в мене мъж, когото харесваш, приятел. Без задни мисли. Ти си нещо различно.

О, Господи. Джеф си мислеше, че тя е толкова мила, а единственото, което правеше, беше, че го използваше. Сега хитрият й план да накара Купър да ревнува се беше провалил.

Винъс Мария, която разговаряше на масата с кънтри певеца и с дизайнерката на дрехи, внезапно стана и почука по чашата си с вилицата.

— Мога ли сега да кажа нещо? — попита тя, след като на масата се възцари тишина. — Мисля, че някой трябва да каже нещо, защото това е толкова специална вечер — и тя се усмихна на Лесли с топла, приятелска усмивка. — Лесли, скъпа, ти направи толкова впечатляваща вечеря. Компанията е интересна, храната — изискана — искам да кажа, какво повече може да желае всеки от нас? Всъщност чувствам се толкова уютно тук тази вечер, че искам да споделя една голяма тайна с всички вас.

Купър беше изненадан, че непредсказуемата му съпруга иска да сподели нещо.

— Всички да вдигнем чашите с шампанско — продължи Винъс. — Първо — тост за нашата красива домакиня Лесли Кейн. И, о, знам, че това може да ви изненада или може би не — но този тост е и за Купър — за моя фантастичен съпруг. Виждате ли, истината е… — дълга провокираща пауза, — че Лесли и Купър имат връзка.

Около масата тракнаха ченета и се възцари тежка тишина.

— И въпреки че аз съм една много разбрана съпруга — продължи ясно Винъс — и с изключително широки възгледи, във всяка връзка идва момент, когато единият трябва да каже „достатъчно“. Така че… скъпи Купър — тя вдигна чашата си срещу него, — използвам тази възможност, за да кажа на тебе и на Лесли — тя вдигна чаша и срещу Лесли, която седеше вцепенена и безмълвна, — че можете да продължите връзката си толкова дълго, колкото пожелаете. Защото, скъпи мой Купър, аз се развеждам с тебе.

Мюриъл Цимър изрече:

— Боже мой!

Останалите мълчаха.

Винъс продължи:

— Откакто сме тук, Куп, дрехите ти са били преместени от дома ни в хотел „Бевърли Хилс“, където, сигурна съм, ще бъдеш много щастлив. Това, разбира се, в случай че не се преместиш при Лесли. Нямам представа колко услужлива е тя. Може пък тя да иска да остане тук с младия Джеф, кой знае. Както и да е, Куп, не искам да си изненадан, когато се опиташ да влезеш в къщи и откриеш, че ключът ти не става.

Купър се изправи — лицето му пламтеше от яд.

— Това да не е някаква шега? — попита той през зъби.

— Сам си знаеш — каза мило Винъс. — Точно това си помислих в началото и аз — че твоята връзка с Лесли е някаква шега. Защото малката Лесли, сладката невинна Лесли, любимката на Америка, е била проститутка.

Стомахът на Лесли се присви.

— Боже мой! — се чу за пореден път от Мюриъл.

— Наистина, Куп — увещаваше го Винъс. — Ти трябва да си единственият мъж в града, който не знае, че тя е била едно от момичетата на мадам Лорета.

Един мускул подскачаше нервно на лявата буза на Купър, докато той слушаше съпругата си. Нямаше смисъл да се опитва да я спре — тя вече беше завъртяла колелото.

Винъс отново се обърна към Лесли:

— Не че имам нещо против тебе, скъпа — всеки прави каквото може, за да оцелее, аз също съм го правила. Но знаеш ли какво, Лесли? Ти трябва и да се научиш кого можеш да чукаш и кого не. И ако скочиш в леглото с моя съпруг, трябва да си сигурна, че аз нямам нищо против, защото ако имам, мога да бъда много гадна, а ти не би искала това, нали?

Лесли седеше много тихо, докато светът й се сгромолясваше около нея. Тя мразеше Винъс със същата сила, с която мразеше едно-единствено друго човешко същество — своя втори баща, мъжа, който я беше малтретирал нощ след нощ с болезнено постоянство.

— Както и да е — продължи Винъс жизнерадостно. — Позволете ми да завърша моя тост. Тази вечер беше прекрасна, но точно сега трябва да тръгвам. Имам среща, той ме чака в къщи, а аз мразя да ги карам да чакат, когато са наистина страстни. И, о, да, Феликс — добави тя, обръщайки се направо към сладострастния продуцент. — Помислих си, че би искал да знаеш… Купър би дал всичко да е като тебе — тя върна цялото си внимание към сломения си съпруг. — Е… Куп, предполагам, че ще те виждам тук-там, скъпи.

След това тя му изпрати въздушна целувка и излезе много ефектно. Толкова ефектно, че никой не забеляза сълзите в очите й.

ГЛАВА 11

Шефката на Нона, Аурора Мондо Карпентър, беше тънка и крехка жена с воднисти очи и високи прозрачни скули. Беше на неопределена възраст, но Нона беше доверила на Бриджит, че трябва да е някъде към седемдесетте.

Бриджит беше учудена.

— Ау! — възкликна тя. — Не изглежда като никоя от бабките, които някога съм виждала.

Личният почерк на Аурора личеше навсякъде в „Мондо“. Тя беше създала списанието и го ръководеше вече двадесет и пет години. Беше омъжена за един от най-големите архитекти в Ню Йорк и често пишеше скромни статийки за него в списанието си, обявявайки, че те имат най-добрия сексуален живот в Ню Йорк. Беше много особена.

Нона не се страхуваше от нея, защото я познаваше още от малко дете, а и Аурора беше близка приятелка на майка й, така че съвсем спокойно можеше да заведе Бриджит да се запознае с нея.

— Това е моята приятелка Бриджит — представи я тя. — Бриджит е най-върховният модел в Лос Анджелис.

— Наистина ли? — попита Аурора, повдигайки тънките си изрисувани вежди. — На колко корици си се появявала, скъпа?

— Всъщност — каза Бриджит, мислейки бързо — аз току-що се връщам от Европа.

— За колко корици те снимаха в Европа?

— За Бога! — обади се Нона, отбивайки бързо. — Дори не можеш да ги преброиш — толкова са много!

— Защо досега не си споменавала за Бриджит? — поиска да знае Аурора.

— Защото беше извън страната. Всъщност… Аурора, имам великолепната идея „Мондо“ да е първото списание, което да я използва. Искам да кажа, тя ще бъде върхът. Мишел Ги иска да подпише с нея.

Аурора кимна в съгласие на Бриджит.

— Ела утре в офиса ми, скъпа. Ще пием чай заедно.

— Ще ми бъде приятно — каза Бриджит; в големите й сини очи светеше ентусиазъм.

— Донеси и албума си — добави Аурора. — Така ще мога да проследя кориците ти. И не забравяй пробните си снимки.

— Ще съм там — увери я Бриджит.

След като се отдалечиха достатъчно, за да не бъдат чути, Нона попита:

— Имаш ли снимки?

— Не мислех, че ще имам нужда от тях, преди да си намеря работа.

— Невъзможна си — каза Нона, клатейки недоверчиво глава. — Със сигурност си знаела, че трябва да си готова? Тогава не е за чудене, че нищо не е станало досега.

— Но това не е нещо, което съм правила цял живот — произнесе Бриджит обидено.

— Добре, добре, всичко ще се нареди, защото аз идвам с големите си идеи.

— Като например?

— Като това, че възнамерявам да ти стана импресарио.

— Ти? — възкликна Бриджит и се дръпна назад с истеричен смях. — Че какво знаеш ти за това?

— Ами кой те представи на Аурора Бора Алис? — каза Нона. — Кой те свърза с Мишел Ги? Кой ще ти уреди пробните снимки?

— Е, ако поставяш нещата по този начин…

— Десет процента — спокойно заяви Нона, — което точно в момента е десет процента от нищо. Сключихме ли сделката?

— Предполагам, че можем да опитаме — колебливо каза Бриджит — така или иначе тя нямаше какво да губи, а можеше да спечели всичко. Истината беше, че няма никой по-пробивен от Нона.

Нона кимна, доволна от отговора й.

— Там е Люк Казуей. Аз ще говоря с него. Добрата новина е, че е обратен. Лошата е, че може да бъде малко капризен. Ако те засегне, не му обръщай внимание.

— Защо да ме засяга?

— Той си е такъв. Нарича го конструктивен критицизъм. Но Люк е толкова велик фотограф, че винаги му прощават.

Люк Казуей беше дребен и набит, с остро изрязани черти. Носеше шарена риза на Версаче, раздърпани сини джинси, бели маратонки и големи очила без рамки. Две златни обеци висяха на едното му ухо, докато на другото проблясваше малко диамантче.

Нона направи обичайните представяния, приписвайки на Бриджит голяма слава. Люк не се хвана.

— Бъди реалистка, Нона, приятелката ти не е била модел никога през живота си.

— Тя е известна в Европа и в Лос Анджелис — настоя Нона.

Люк се засмя невярващо.

— Бил съм през цялото време в Лос Анджелис, но никога не съм я виждал — той хвърли на Бриджит преценяващ поглед. — Признай си честно, изобщо направила ли си някога нещо?

Бриджит прокара нервно ръка през косата си, чудейки се какво да изиграе.

— Всъщност — призна си тя — не съм.

— Харесвам момичетата, които казват истината — каза Люк, бутайки нагоре очилата си, които имаха навика да се плъзгат по носа му. — Когато намеря време, ще направим няколко пробни снимки, защото трябва да призная — ти определено имаш качества.

— Казах ли ти! — извика Нона триумфално.

— Но дали тези качества ще се видят през обектива, е друга работа — продължи Люк. — Някои момичета може и да са невероятно секси в истинския живот, но проблемът е, че те не стоят добре пред камерата, а изглеждат като мъртво месо.

— Кога можем да ги направим? — попита Нона, хващайки се за възможността. — Тя има интервю с Мишел Ги утре, а Аурора я одобри за корицата на „Мондо“.

— Ангажиран съм за следващите три седмици — каза Люк. — След това отивам на Карибските острови, където няма да правя нищо друго, освен да лежа на плажа и да бройкам страстните млади момчета по Копа Кабана.

— О, хайде, Люк — опита се да го склони Нона. — Можеш да ми направиш тази услуга.

— Не мога, сърце мое — отговори той, съжалително клатейки глава. — Прекалено съм ангажиран.

— А какво ще кажеш за сега? — помоли Нона. — Хайде да отидем в студиото ти и да направим няколко снимки тази вечер. Моооля те, Люк, това означава много за мене.

— Настоятелна си точно като майка си — каза Люк свадливо.

— Никой не е като нея — отвърна Нона.

Той се засмя.

— Добре, добре — рече той, обръщайки се към Бриджит. — Ти съгласна ли си?

Тя кимна. Това беше възможността, която беше чакала.

— Тогава да вървим.

— Мога ли да взема и годеника си? — попита Нона.

— Не знаех, че си сгодена.

— Той е секси и толкова готин, че ще се влюбиш в него. Но долу ръцете!

— Доведи го, стига да не говори.

Нона се нацупи.

— Толкова си гаден, Люк.

— Моля?

— Нищо.

* * *

Студиото на Люк Казуей беше в Сохо, близо до „Трибека“. Бриджит, Нона и Зандино пристигнаха с такси, следвайки Люк, който беше тръгнал напред със собствената си кола. Те изскочиха от таксито.

— Толкова е гот! — въодушевено каза Нона. — Люк е най-великият!

Зандино звънна на звънеца на първия етаж. След малко Люк им отвори. Тримата влязоха в открития товарен асансьор и се изкачиха до върха на голямото индустриално здание.

— Добре дошли, деца — каза Люк, поздравявайки ги на тежката врата от неръждаема стомана.

— Тук сме! — възкликна Нона. — Готови за действие!

— Мога да го видя — каза Люк, въвеждайки ги в огромното си студио.

— Невероятно! — извика Бриджит, преминавайки покрай фотографиите на топмоделите, покриващи изчистените до бяло стени.

— Кой иска едно питие? — попита Люк.

— Не пия — отговори Бриджит, все още взирайки се в снимките и чудейки се дали някога ще стане толкова известна като момичетата на тях.

— Аз пък искам — каза Нона. — Бърбън с вода.

— Това е много възрастно питие за детето, което познавам, откакто беше на дванадесет години — отбеляза Люк, тръгвайки към функционалния, целия в бяло и стъкло бар.

— Аз съм много възрастно момиче — натърти Нона и го последва.

— Това мога да го видя.

— О, Люк, това е Зандино, моят годеник — каза тя и избута Зандино напред.

Люк се здрависа с него с двете си ръце.

— Питие?

Кръглото лице на Зандино засия.

— Кока кола, моля.

Люк го изгледа накриво.