На Джеф му харесваше да бъде нейното гадже. Той разцъфтя под светлините на прожекторите. Тя беше трамплинът в неговата кариера и това му придаде забележителния вид, към който той винаги се беше стремил.

На Купър не му хареса, когато тя отиде при режисьора и го придума да разшири ролята на Джеф. Не беше много — допълнителна сцена в края на филма и няколко едри плана, — но това със сигурност беше вбесило Купър. Но той не можеше да направи нищо, защото тя беше истинската звезда във филма; Плюс това нейната кариера беше точно в разгара си, докато славата на Купър започваше да намалява.

По отношение на секса Джеф изобщо не се приближаваше до звездните изпълнения на Купър. Той беше начинаещ — само издръжливост без никакъв финес. Проблемът на много от мъжете беше, че те нямат идея как да правят любов — всичко, което знаят, е как да чукат. Джеф не беше изключение.

На нея й липсваше бавната чувственост на Купър, това, че той знаеше точно къде да я докосва и кога, неговите дълги, страстни целувки, опитният му език и чувствителните му ръце. О, да, нямаше заместител на истинския опит. Ласките на Купър все още бяха най-доброто.

Джеф излезе, подскачайки, от банята, на седмото небе, защото бяха присъствали на парти, където тя го беше представила на неговия герой Харисън Форд.

— Какъв мъж! — Джеф беше много ентусиазиран. — Толкова е мил. Като тебе, Лес.

— Аз не съм толкова мила — каза тя, небрежно решейки косата си.

— Напротив, мила си — рече Джеф. — Дори и когато не си го признаваш — той измъкна четката й за коса от ръцете й, прегърна я и я целуна по устата.

Целувките му бяха доста силни — тя едва можеше да си поеме дъх. Той имаше и навика да прави неща, които тя мразеше. Свиваше си езика и го тласкаше в устата й. Не беше от печелившите. Само ако знаеше как да целува…

След две минути целувки ръцете му вече бяха върху гърдите й. Една минута подразни зърната й, набързо смучейки всяко едно, и влезе в нея, чукайки усърдно — можеше би с погрешното впечатление, че е най-големият любовник на света.

Тя не беше в настроение да го научи на друго.

По-късно, когато Джеф захърка до нея, тя лежеше в леглото, мислейки за Купър и за това, как да си го върне. Все трябваше да има някакъв начин.

А ако имаше, тя щеше да го открие.

* * *

Отново в Ню Йорк, Бриджит беше по-загрижена от всякога да накара нещата да потръгнат. Тя истински обичаше Лени, а сега той си беше отишъл. Смъртта му я беше разтърсила прекалено силно и й беше помогнала да осъзнае колко бързо може да се изниже животът.

В Лос Анджелис беше прекарала с децата му толкова време, колкото й беше възможно. Лъки беше винаги в студиото и изглеждаше толкова погълната от работата си, че Бриджит едва успяваше да я види дори и когато тя си оставаше в къщи.

Няколко седмици след погребението на Лени тя каза на Лъки, че трябва да се връща в Ню Йорк. Лъки не изглеждаше да има нещо против, пожела й късмет и я увери, че ще й се случат само хубави неща.

Сега се беше върнала. Тя искаше да стане известна. И смяташе да стане известна съвсем скоро.

Анна беше доволна да я види.

— Нона звъня три пъти днес — каза тя, когато Бриджит довлече куфарите си. — Каза веднага да й се обадиш.

Беше говорила с Нона само няколко пъти, докато беше в Лос Анджелис. Нона й беше обещала веднага да уреди да се види с Аурора Мондо Карпентър и с Мишел Ги и че снимките на Люк ще са готови, когато се върне. Най-малкото поне имаше какво да очаква.

Тя отиде в кухнята, отвори си кутийка „севън ъп“, прегледа насъбралата се поща, след това се обади на Нона.

— Навреме! — възкликна Нона. — Къде беше?

— В самолета. Тръгна късно от Лос Анджелис. Току-що влизам.

— Добре, приготви се отново да излезеш. Люк Казуей иска да ни види в студиото си. И иска да ни види веднага!

* * *

Родригес пристигна навреме. Блестящите му очи се взираха пламенно във Винъс.

— Красавицата ми! — възкликна той, повдигайки ръцете й към устните си.

Винъс, облечена само в късо японско кимоно, се усмихна. Имаше нещо главозамайващо декадентско в това, че тя плащаше на Родригес. Продължаваше да я кара така и макар че той не беше любовникът, когото очакваше — кой ли беше?

— Изморена съм — оплака се тя с глас на малко момиченце. — костите ми са уморени.

— Ааах! — каза той утешително. — Родригес ще накара костите ти да пеят, мускулите ти — да се съживят. Цялото ти тяло ще затрепти под специалния ми масаж.

Той определено беше усвоил някакъв вариант на американския английски. Отидоха в салона за масаж на модерния й и целия в бяло дом. Тя включи компактдисковата уредба и Кей ди Ланг започна да им прави серенада.

Родригес си свали якето. Носеше черна тениска без ръкави и плътно прилепнали черни джинси. Мускулите на ръцете му подскачаха подканващо. Имаше тъмен тен и ментов дъх. Той беше само едно тяло.

Усмихна й се. Очите му бяха пълни със сексуални обещания.

— На масата, моя красавице — изкомандва той.

Тя съблече кимоното си, откривайки под него черни дантелени бикини и нищо друго.

Очите на Родригес се плъзнаха по нея одобрително, спирайки се на големите й гърди.

— Отлично! — възкликна той. — Ти си великолепна, моя Винъс!

„Аз не съм твоята Винъс — искаше да каже тя. — Аз съм ти клиент. Ти ми правиш масаж. Ние двамата спим заедно, но това не означава, че аз ти принадлежа.“

Без да каже и дума, тя се качи на масата и легна по корем с ръце, протегнати над главата й.

Родригес измъкна шишенце екзотично благовонно масло, изсипа малко на дланите на ръцете си и започна нежно да масажира раменете и гърба й.

Бавно и сигурно тя усещаше как напрежението напуска тялото й. О, Господи, той имаше изключително талантливи пръсти.

— От колко време си в Лос Анджелис? — попита тя; кожата й трептеше.

— Откакто навърших шестнадесет — отговори Родригес. — Дойдох тук с една омъжена жена — бягахме от съпруга й. Тя ми обеща да ми купи мой собствен салон за красота.

— И какво стана?

— Съпругът й пристигна да си я прибере. Той беше милиардер — Родригес сви рамене. — Тя ме обичаше, но беше принудена да отиде с него. А аз бях твърде млад, за да се бия за нея.

— Какво правеше след това?

— Имаше друга жена. Те винаги са били моята слабост.

— Не, Родригес — поправи го Винъс. — Ти си бил тяхната слабост.

Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, много бавно смъквайки дантелените й бикини. Захвърляйки ги настрани, той започна да масажира голия й задник с опитните си ръце.

— Ау… — въздъхна тя с удоволствие, усещайки топлината. — Това е тооолкова дяволски хубаво.

— Учил съм при най-добрите — похвали се Родригес. — Баща ми — той беше най-известният масажист в Аржентина. Жените в Буенос Айрес биха направили всичко за баща ми.

— Мислех си — Винъс Мария промърмори, когато пръстите му уцелиха цепнатината — дали ще ти хареса да участваш в новия ми видеоклип?

— И какво ще правя?

— Ще играеш себе си. Това е за песента, която написах и която се нарича „Грях“. Виждам видеоклипа като много сюрреалистичен и чувствен.

— За мене ще бъде чест.

— Агентът ми ще ти се обади.

Сега ръцете му бяха между бедрата й, разтваряха краката й, дълбаеха навътре, докосвайки най-интимните й места. Тя не направи нищо, за да го спре — имаше нужда да се отпусне.

И какво като му плащаше? Това беше част от перверзната тръпка. А най-хубавото от всичко беше, че напълно се владееше.

* * *

Бриджит взе такси до студиото на Люк Казуей. Нона звучеше въодушевено по телефона, въпреки че не беше казала нищо друго, освен „Вдигни си задника и бързо ела тук“.

Тя знаеше, че не изглежда най-добре в изтъркани джинси и в скромна безформена риза. Меднорусата й коса беше сплетена ниско на тила й. За щастие, тъкмо се беше сдобила с едни модни сенки на Гес, така че гримира очите си, въпреки че навън беше тъмно. Но не искаше Люк да се разочарова, когато я види. В края на краищата, когато се видяха за последен път, тя беше великолепно облечена.

Нона се разхождаше напред-назад, докато я чакаше.

— Какво става? — попита Бриджит, след като плати таксито.

— Не знам. Люк беше напълно полудял, когато се обади. Настоя да се видим незабавно.

— Мислиш ли, че ми е намерил работа като модел?

— По дяволите, надявам се да е така — каза Нона. — Но дори и да не е, ще отидем да видим снимките. Утре ще ги занесем да ги покажем на Аурора. Ще се обадя на Мишел и ще отидем да видим и него.

— Звучи ми добре.

— Не се безпокой, момиче — рече Нона окуражително. — Нещата ще потръгнат.

Люк беше по средата на снимки, когато те влязоха в студиото. Помощничката му, слабо момиче в гащеризон с цвят каки и с олющени войнишки ботуши, ги заведе при бара и им каза да чакат.

Люк беше зает да снима Сибил Уайлд, великолепен рус модел. Сибил беше облечена в прозрачно бельо и имаше усмивка като от реклама на паста за зъби. Изобщо не я смущаваше фактът, че студиото е претъпкано с хора.

— Какви са всичките тези?

— Рекламни продуценти, фризьори, гримьори, стилисти — отговори Нона. — Когато снимаха мама за „Венити Феър“, имаше дори повече хора.

Рокмузика ревеше високо от няколко тонколони. Една странична маса беше зарината със салати и множество закуски. Атмосферата беше напрегната, въпреки че Сибил изглеждаше много развеселена.

Всеки път, когато Люк си поемаше дъх, хората скачаха към Сибил, оправяйки косата и грима й, намествайки тънкия сутиен и бикините от червена дантела, които едва прикриваха примамливите извивки на тялото й.

Бриджит се опита да си се представи на мястото на Сибил. Щеше ли да бъде забавно? Щеше ли да й хареса?

Когато накрая Сибил отиде да се преоблече, Люк дойде при бара.

— Здравейте, дами — каза той, прокарвайки ръка през къдравата си коса.

— За какво е цялата тази паника? — попита Нона. — Каза ми да доведа тук Бриджит незабавно.

— Нека да приключа с този сеанс — рече Люк. — След това ще ви заведа и двете на вечеря.

— По-късно имам среща със Зан — възрази Нона. — А Бриджит е изморена. Тя току-що слезе от самолета.

— Нека и Зан да дойде с нас. Всъщност искам и той също да е тук.

— Не можем ли поне да си отидем в къщи и да се преоблечем? — замърмори Нона.

— Да, да, както искате. Не бях наясно, че този сеанс ще се проточи толкова. Ще ви кажа — нека да се срещнем при Марио в осем часа. Тогава ще се занимаем с всичко.

Нона се намръщи.

— И с какво по-точно ще се занимаваме?

— О, не ти ли казах? — отговори Люк небрежно, сякаш ставаше въпрос за дреболия. — Джинсите „Рок-енд-рол“ искат Бриджит и Зандино да поемат рекламата. Ти беше права, Нона — те ще станат суперзвезди!

ГЛАВА 17

Лъки погълна повечето от оставените в колата „Маргарити“, преди да заспи. Когато се събуди, усети кратко объркване — къде, по дяволите, беше? След това си спомни. Беше в колата на Алекс Уудс и те пътуваха към Палм Спрингс, за да посетят Джино.

Погледна към Алекс. Той имаше вида на човек, който винаги е вървял по свой собствен път — силен профил, твърда брадичка, вероятно самолюбив кучи син по отношение на жените. Не можеше да спре да се чуди дали е добър любовник.

Сега… стига толкова за него.

— Хей… — каза тя, протягайки се мързеливо. — Къде сме?

— На път. Ти изпи всичко наоколо и заспа.

Тя се засмя меко.

— Имам такъв навик.

— Няма нищо.

— Боже… Благодаря — промърмори тя, пресягайки се за чаша „Маргарита“. Отпи няколко големи глътки. — Предполагам, че трябва да се обадя на Джино и да го предупредя, че се приближаваме към него.

— Не му ли се обади от ресторанта?

— Той ще бъде очарован да ни види.

— Нали ти е баща.

— Да. И е най-великият, въпреки че… Трябва да призная… Не винаги сме се разбирали.

Той имаше чувството, че на нея й се говори.

— Как така? — попита той, за да я улесни.

— Джино искал момче. Вместо това съм се родила аз. А това се оказа повече, отколкото той можеше да понесе — тя направи физиономия, докато си спомняше. — Бях много диво дете. Неконтролируемо.

— А сега?

— Бледа сянка на предишното ми „аз“.

— Какво беше толкова диво в тебе, Лъки? — попита той, искрено заинтересуван.

— О, обичайните неща — отговори тя небрежно. — Бягах от училище, чуках се с много момчета, опитвах се да поема бизнеса на баща ми, заплаших да отрежа члена на един от неговите инвеститори, когато той отказа да върне парите, които дължеше.

— Най-обикновено приятно момиченце — обади се Алекс саркастично.

— Повярвай ми, това подейства. Когато става въпрос за някой мъжки член, винаги действа.

— А сега ръководиш филмово студио. Чудесно.