Тя бутна розите в ръцете на Антъни.

— Не одобрявам появата ти тук, без първо да се обадиш. Отивам на важна среща.

— Помислих си, че можем да обядваме заедно.

— Не и днес. Много съм заета.

— Обади ли се на агента си? С такова нетърпение очаквам да се включа във видеоклипа ти.

Хм… Значи, това била причината за ентусиазма му. Всеки иска да бъде звезда.

— Ще накарам Антъни да го направи — каза рязко тя. — Върви си в къщи и чакай да ти се обадят.

Лицето му изрази разочарование.

Толкова по-зле за него. Ако той се надяваше да се премести при нея, щеше да му е необходимо отново да премисли нещата.

* * *

Бриджит беше пълна с енергия. Беше толкова гот да се разхожда и да има какво да очаква. Нямаше търпение да се обади на Лъки в Лос Анджелис, въпреки че все още беше твърде рано. Вместо това се втурна в кухнята, където Анна седеше на масата и пишеше.

— Познай какво стана — каза тя въодушевено.

— Какво? — попита Анна и остави писалката си.

— За мене всичко започва. Нали ти казах, че ще стане така! Толкова съм щастлива!

— Предполагам, че миналата нощ е била успешна?

— Брилянтна! Мишел Ги ме помоли да отида днес в офиса му, а следващата седмица имам сеанс с Люк. Не е ли фантастично?

— Заслужаваш го — рече Анна.

— Да, нали? — отвърна Бриджит и се засмя — още не можеше съвсем да повярва.

По-късно се срещна с Нона, която й представи план за действие. Първо отиват да видят Мишел Ги, след това ще посетят Аурора, ще й кажат за джинсите „Рок-енд-рол“ и ще я попитат дали иска първа да лансира Бриджит на корицата на „Мондо“.

— Звучи ми добре — произнесе Бриджит.

— Слушай — каза Нона. — Зан и аз смятаме да заживеем заедно. Баща му има дяволски много пари, така че наемът няма да е проблем, а аз нямам търпение да се изнеса от дома на родителите ми. Чудехме се дали ще искаш да живееш в един апартамент с нас.

Бриджит се изкиска.

— Ще бъде много забавно — рече тя. — Зан и ти — а аз да се мотая наоколо. Не мисля така.

— Идеята е страхотна — настоя Нона. — В края на краищата ние ще работим заедно, а тогава какво може да е по-добро от това, да живеем заедно.

— Е… — беше доста интересна мисъл. — Може би ще го спомена на Шарлот.

— Ти си на деветнадесет, Бриджит, и нямаш нужда от ничие разрешение.

— Добре, тогава направо ще кажа на Шарлот.

— Хубаво. Защото виждам пред себе си само диви времена!

— Напълно съм за тях — каза Бриджит и си помисли, че вече е време да започне отново да се наслаждава на живота. — Кога се местя?

* * *

Алекс караше обратно към града объркан. Не можеше да повярва, че Лъки е заминала без него. Жените никога не го изоставяха — винаги беше обратното. Колко пъти беше инструктирал телефонната служба да му се обадят в еди-колко си часа и да му съобщят, че е спешно.

— Извинявай, но трябва да вървя — беше казвал със съжаление, а приятелката му раболепно ставаше и си отиваше в къщи.

По дяволите! Това просто не му се беше случвало. Тя трябваше да има извинение, при това добро извинение.

Опита се да се обади в студиото от колата. Киоко го информира, че госпожица Сантейнджело още не е пристигнала. Той се почувства като глупак, защото нямаше домашния й телефон, а нямаше намерение да пита асистента й. Разбира се, вероятно можеше да го вземе от Фреди.

— О, хей… Фреди, аз съм, Алекс. Снощи чуках Лъки Сантейнджело, но нямам домашния й телефон, а пък тя ме заряза. Така че би ли ми го дал?

По никой начин.

Свърза се със собствения си офис.

— Къде си, Алекс? — попита Лили с обичайното си неодобрително подсмъркване. — Всички се безпокоим. Майка ти се обажда три пъти.

— Майка ми се е загрижила за мене? — отвърна той с въпрос, без дори за момент да повярва.

— Всъщност Тин Лий се паникьосала, когато снощи не си се явил на срещата ви. Чакала в апартамента ти три часа, след това се обадила на Доминик. Сега те са се съюзили. Представили си, че си отвлечен, убит — нещо такова.

— Просто бях мръднал другаде.

— В компанията на бутилка скоч?

— Не е твоя работа, Лили.

В гласа й се усети отровна нотка.

— Добре, Алекс. Ако очакваш да ръководя продуцентската ти къща и да ти намирам извинения, ще съм ти благодарна, ако ме посветиш в тайните си.

Не обичаше Лили да става досадна.

— Трябваше да отида в Палм Спрингс и да се срещна с Джино Сантейнджело във връзка със сценария — обясни той.

— Можеше да ми кажеш.

— Започваш да звучиш като съпруга, Лили, а аз дори нямам намерение да те чукам!

Тя никак не беше доволна.

— Мога ли да ти напомня, Алекс, че пропусна две срещи тази сутрин. А Винъс Мария ще бъде тук по обяд. Също така ще ходиш до Вегас този следобед, за да огледате местата за снимки. Самолетът ти излита в петнадесет часа.

— За какво ще идва Винъс?

— Чете ролята на Лола. Обеща на Фреди да се срещнеш с нея.

— Трябва ли? — изръмжа той без никакво желание.

— Срещата е уредена. Не е професионално да я отменяш толкова късно.

— Добре, Лили, спри да се безпокоиш. Ще съм там.

— Какво да кажа на майка ти?

— Всъщност — нищо.

ГЛАВА 25

Лъки мисли много, след като си тръгна от Палм Спрингс. Чувстваше се така, сякаш се е втурнала сред гъста мъгла — Лени си беше отишъл и след като се беше случило, тя трябваше да се научи да го приема.

Подкара направо към дома си, където прекара известно време с децата си. Взе бебето Джино, притисна го към себе си и си позволи да се разтопи в неговата приятна топлина и безпомощност. Осъзна, че децата й имат нужда да бди над тях. Едно нещо знаеше със сигурност — за тях винаги щеше да бъде тук.

Мария се носеше из къщата както обикновено. Имаше повече енергия и от майка си. Малката заподскача нагоре-надолу от радост, когато Лъки й каза, че ще прекарат сутринта заедно.

— Мамо, мамо, мене приказка… Искам приказка… Моооля те! — приплака тя.

— Добре — каза Лъки, седна и прочете на Мария приказката за агнето Лари и петунията Пити от една шарена книжка.

Мария се превиваше от смях, докато слушаше как майка й чете с различни гласове.

— Сега отиваме да плуваме, мамо. Сега! Сега! — извика тя, когато приказката свърши.

Вместо да плуват, Лъки изведе дъщеря си на дълга разходка по брега, след това й обеща в края на седмицата да излязат и да й изберат нова играчка. Мария беше във възторг.

Сиси й каза, че се е обаждала Винъс. Лъки беше наясно, че е пренебрегвала приятелите си, и реши да направи нещо в тази посока.

Пристигна в „Пантър“ след дванадесет, премина през целия паркинг и спря на обичайното си място.

Киоко беше на бюрото си във външния офис.

— Съжалявам за вчера, Ки — каза тя на път за собствения си офис. — Трябваше да се измъкна оттук, или щях напълно да се побъркам. Премести ли ангажиментите, които пропуснах?

— За всичко съм се погрижил — отговори той и я последва. — Помислих си, че може да закъснееш, така че отмених и всичките ти сутрешни срещи.

— Защо? — попита тя кисело. — Да не би да не бях на себе си вчера?

— Така изглеждаше.

— Много хитро, Ки. Имах интересно пътуване, но сега се върнах.

— Вероятно си имала нужда от почивка — каза Киоко със симпатия.

— Имах. Само че днес съм наказана сериозно. Имам ужасен махмурлук. Дали някъде тук има аспирин?

Той й донесе аспирин, чаша силно черно кафе и голяма чаша пресен портокалов сок. След това сложи пред нея списъка с телефонните обаждания.

Тя прегледа имената — Алекс Уудс се беше обаждал два пъти. Нямаше и намерение да му се обажда — вероятно беше по-добре да му даде време да охладнее и след това, когато се срещнеха отново, щеше да става дума само за работа. За момент позволи на мислите си да поблуждаят, спомни си Алекс в леглото… горещия бърз секс… Не! С Алекс беше за една нощ чукане за отмъщение. Никога нямаше да се повтори.

— Ъъъ… Ку… — каза тя и се опита да звучи както обикновено. — Ако отново се обади Алекс Уудс, разбери за какво става въпрос. Не искам да говоря с него, ако не е нещо, свързано с „Гангстери“. Ще се погрижиш за това, нали?

— Да, Лъки — отговори Киоко. Не беше в негов стил да задава въпроси, които очевидно не бяха негова работа.

— И ме свържи с Винъс — добави Лъки и изпи два аспирина с портокаловия сок.

Киоко се обади в дома на Винъс и говори с Антъни.

— Тя не е в къщи — каза той. — Да се опитам ли да се свържа с колата й?

— Ако обичаш.

След няколко секунди Винъс се обади — звучеше доволна.

— Това е нещо като телепатия — рече тя. — Сиси каза ли ти, че те търсих у дома ти снощи?

— Наистина бих искала да се срещнем — отвърна Лъки. — Твърде дълго не сме се виждали. Не си ли свободна за обяд?

— За нещастие, не — каза Винъс разочаровано. — Какво ще кажеш за вечеря?

— Става. Ще накарам Киоко да направи резервация в „При Мортън“.

— Супер! Можем да вземем акъла на всеки мъж в града. Обичам да правя това! — преди да продължи, Винъс замълча за малко. — Ъъъ… Не смятах да го споменавам, защото знам, че е твоят филм, но отивам да се срещна с Алекс Уудс. Чета ролята на Лола в „Гангстери“.

— Лола? — попита Лъки, изненадана, че Винъс би се съгласила на толкова малка роля. — Това не е роля за звезда.

— Знам, но твоят приятел и мой агент, Фреди, ме увери, че трябва да приема, защото това ще ме представи в друга светлина.

— Довери се на Фреди и той все ще ти излезе с някоя велика идея.

— Прочетох сценария и ми хареса. Сега знам защо искаш да направиш този филм.

— Ще се видиш ли с Алекс днес?

— След около десетина минути. Така че… ако те пита за мене…

— Алекс има последната дума за това, кой ще участва във филма. Но ако трябваше аз да реша, ти ще си Лола, въпреки че това ще надуе бюджета. Миналата седмица Алекс подписа с Джони Романо.

— Според Фреди той е трябвало да се бие, за да ми уреди среща с великия господин Уудс, който — както можеш да си представиш — изобщо не ме вълнува.

— Сигурна съм, че е така.

— Ти си се срещала с него. Какъв е той?

Лъки посегна към цигарите — навикът й се влошаваше с всеки изминал ден.

— Мислех си, че ти си тази, която знае всичко за него — каза тя неуверено.

— Само това, което бившата му приятелка нямаше търпение да сподели с мене.

— И какво беше казала тя?

— Хм… Чакай да видя… О, да — че чука само азиатки и не си губи акъла.

— Голям мъж — произнесе сухо Лъки.

— Ти би трябвало да знаеш.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Хайде, Лъки — настоя Винъс. — Сподели с мене. Наистина ли е таралеж в гащите, както казват всички?

— Алекс изглежда свестен — каза Лъки, внимателно подбирайки думите си. — Пресата просто му е създала лош образ. Сигурна съм, че ще се спогодиш с него.

— Ако ти се случи да говориш с него по-късно, разбери какво мисли за мене.

— Добре — спокойно отвърна Лъки. — Може би ще го направя.

После повтори на себе си:

— Може би няма.

* * *

Когато Винъс свърши разговора си с Лъки, вече пристигаше в продуцентския офис на Алекс.

Като й посочи паркинга с махване на ръката, един пазач я посрещна сияещ и ентусиазиран.

— Мога ли да получа автограф за сестра си? Тя е ваша най-голяма почитателка.

Колко пъти го беше чувала.

Излезе от колата си и оправи прилепналата копринена рокля. Очите на пазача не се откъсваха от нея и поглъщаха всеки открит сантиметър от тялото й, докато тя надраска подписа си на грубото парче хартия. Съветниците й по сигурността я бяха посъветвали никога да не кара сама из Лос Анджелис. Толкова по-зле за тях, защото тя обичаше да бъде сама в колата си — да слуша най-новите дискове, да мисли за разни неща, да се отпусне. Ако имаше шофьор, пътуването беше съвсем различно. Въпреки че откакто тя и Купър бяха скъсали, вечер никога и никъде не излизаше сама. Бракът й с Купър беше забавен, а тя се беше чувствала добре да бъде вярна само на един мъж. Жалко, че той не можеше да се държи по същия начин.

Изключително азиатско момиче я посрещна на входа на зданието на Алекс.

— Здравейте, аз съм Франс — каза момичето и й подаде малка, добре поддържана ръка. — Добре дошли в „Уудсън продакшънс“. За нас е чест, че сте тук. Моля, последвайте ме.

Хм… Добро посрещане. Може би Алекс Уудс беше нетърпелив да я види — въпреки всичко. Франс я въведе в голяма приемна зала със стени, украсени с постери в рамки на всичките филми на Алекс. Впечатляваща колекция.

— Алекс ще закъснее с няколко минути — извинително произнесе Франс. — Може ли да ви предложа нещо? Чай? Кафе? Минерална вода?

Винъс седна пред чаша „Евиан“ и пред последния брой на списание „Ролинг стоунс“. Това беше нещо ново — не я бяха карали да чака от години. Той проверяваше ли я? Искаше да види дали наистина е примадона?