Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

„При Мортън“ беше оживено място. Винаги беше претъпкано с холивудски кинаджии и театрали. Беше място, където можеш да бъдеш видян. Когато Лъки влезе, всички се извърнаха да я погледнат. Днес тя беше голямата новина и всеки го знаеше.

Тя пристигна преди Винъс и вместо да почака на бара, последва оберкелнера до мястото си, пробивайки си път покрай маси, пълни с хора, които познаваше. Целуна Арнолд Копелсон, продуцента, и фината му съпруга Ан. Махна на Марвин Дависис, спря, за да размени няколко думи с Джоана и Сидни Поатие, поздрави Мел Гибсън, размени целувки с Чарли Долар и накрая стигна до местоназначението си.

Докато сядаше, Чарли стана и дойде при нея.

— Хей — провлече той и започна да тъпче ризата в панталоните си, раздърпан както винаги. — Фразата „стой тук“ не е в моя речник.

Тя направи изморена физиономия.

— Съжалявам, Чарли. Непредвидени обстоятелства.

— Да… Чух — каза той, придърпа стол и седна.

Тя въздъхна.

— Както и всеки друг в този ресторант.

— Хей, трябваше да дойдеш и да ме вземеш. Аз съм най-големият експерт в света по събиране на багажа.

— Това е само временно, Чарли. Ще се върна.

Той се облегна на масата.

— Искаш ли да ми кажеш истината? Трябва да има и нещо друго.

— Прецакаха ме. Да оставим това настрани засега, няма да се повтори.

— Е, Лъки — каза той — изглеждаше честен за първи път в живота си. — Не забравяй, че винаги ще бъда на твое разположение.

— Благодаря, Чарли. Благодаря ти за загрижеността.

Очите му на наркоман неспокойно оглеждаха помещението.

— С кого ще вечеряш?

— С Винъс.

— О, да, Винъс. Не искаш ли да ме запознаеш с нея?

— Можеш да се присъединиш към нас за кафето, ако искаш.

— Може би — отвърна той и стана.

— Трудно се играе играта, а, Чарли?

На лицето му се появи безумна гримаса.

— Скъпа, единствените твърди за мене неща са в главата ми. Възрастта не е ли кучка!

Винъс закъсня с няколко минути и постоя на вратата достатъчно дълго, за да може всеки да се обърне и да я огледа. Тя изглеждаше много секси в белия костюм на Тири Мюглер и с хубавите, украсени с дантела ботушки.

Оберкелнерът я заведе при Лъки. Тя го последва, без да се спира, знаейки, че ако се спре на една маса, ще трябва да спира на всички останали. Да се държи като звезда — това я зашеметяваше, защото тя никога не забравяше скромното си начало. Ако хората искаха да я поздравят, щяха да дойдат, след като вече беше седнала.

Лъки се изправи, когато тя се появи. Те се прегърнаха и се целунаха.

— Толкова се радвам, че ще вечеряме заедно — каза ентусиазирано Винъс. — Наистина ми липсваше.

— И ти ми липсваше — отговори Лъки. — Въпреки че е по-добре аз да ти кажа, преди да го стори някой друг — това не е най-върховната вечер в моя живот.

До масата им се появи внимателен сервитьор. Лъки си поръча „Перие“, докато Винъс пожела „Маргарита“.

— Какво е станало? — попита Винъс, след като сервитьорът се отдалечи достатъчно.

— Днес друг пое „Пантър“ — каза Лъки, барабанейки с пръсти по масата. — Вече не съм шеф на студиото.

— Сигурно се шегуваш — възкликна Винъс.

— Бих искала да е така. Но… Хей, не гледай така, сякаш ще се разридаеш над сутрешното си мляко с бисквити. Аз ще се върна. При това скоро.

— Не се и съмнявам. Кой пое студиото?

— Много е странно. Не е някой от големите конгломерати, а една жена с репутацията на обирджийка на компании. По една или друга причина тя много е искала „Пантър“ и така или иначе ги получи.

— Тя ли ще ръководи студиото?

Лъки се засмя невесело.

— Направо ще паднеш, като го чуеш. Познай кого вкарва тя! Твоя и моя любимец — Мики Столи.

— Стига бе!

— Вярно е — каза Лъки. — Тази жена очевидно е побъркана. Всеки с поне малко мозък щеше да знае, че той ще открадне всичко, което случайно е останало.

— Объркана съм — произнесе Винъс. — Как стана това?

— Точно това смятам да разбера.

Сервитьорът донесе питиетата им на масата.

— С комплименти от господин Долар — каза той с усмивка, в която се четеше: „Аз съм безработен актьор, който се надява да бъде открит.“

— Благодари на господин Долар и му кажи следващия път да бъде бутилка „Кристал“ или нищо — рече Винъс, докато отпиваше от „Маргаритата“ си. Сервитьорът кимна и се оттегли. — Знаеш ли, Лъки, опитвах се да ти се обадя толкова много пъти. Сигурно си имала нужда да изчезнеш за малко. Защо не се довери на приятелите си?

— Смъртта на Лени беше толкова страшен шок… — започна Лъки и очите й веднага се замъглиха. — Предполагам, че това ме беше вцепенило — тя млъкна задълго, преди да продължи. — Предполагам, че затова се втурнах в работата — и никакви приятели. По този начин изобщо не осъзнавах истинските си чувства.

— Това мога да го разбера — тихо каза Винъс.

— Искаш ли да знаеш истината? — меко продължи Лъки. — Той ми липсва във всеки момент от всеки ден.

— Сигурна съм — промърмори Винъс.

— Както и да е — произнесе Лъки, опитвайки се да прехвърли разговора върху приятелката си. — Кажи ми как мина с Алекс?

— Утре ще правя пробни снимки с Джони Романо.

— Алекс ще ти прави проба?

— Фреди каза, че трябва.

— Това е обмислен ход. Господин Уудс ти показва кой е шефът.

— О, Господи! — зави Винъс. — След като ти вече не ръководиш студиото, какво ще стане с „Гангстери“?

— Сигурна съм, че тази жена не е толкова тъпа, че да промени плана.

— Да. Е, Мики ме мрази — замисли се Винъс, докато отпиваше от „Маргаритата“ си. — Помниш ли онзи филм, където той настояваше да си съблека дрехите, докато от всички актьори изобщо не се искаше да си покажат каквото и да е? Тогава водихме голяма битка.

Лъки добре го помнеше.

— Сега ти си голяма звезда — напомни тя на приятелката си. — Мики няма да ти създава повече проблеми.

Един агент дойде на тяхната маса — с мисията да накара Винъс да прочете сценария на негов клиент. Той поздрави Лъки съвсем кратко — след всичко станало какво струваше тя вече? — и се съсредоточи само върху основната си молба.

Лъки позволи на мислите си да се носят и за момент се замисли за Алекс Уудс. С него беше прекарала добре, но това беше всичко — той беше постигнал целта си. А и бележката, която й беше изпратил, и цветята доказваха, че не означава нищо за него. За нея също беше добре. Било каквото било.

Джак Пайтън, водещ на ток-шоу, пристъпи към масата им.

— Лъки — рече той; проницателните му зелени очи се впиваха в нея. — Съжалявам за това, което чух.

— Какво си чул, Джак? — попита тя спокойно.

— Разбирам, че вече не ръководиш „Пантър“.

— Не е странно — каза Лъки. — Добрите новини наистина се разнасят бавно, но лошите се разпространяват бързо.

— Хей, не исках да кажа нищо лошо — обясни Джак. — Ела в шоуто ми и ще поговорим за това. Ще ти отпусна цял час.

— За какво толкова има да говоря, Джак?

— Хората се очароват от вътрешните работи на Холивуд, а ти си една от малкото жени — вероятно единствената жена, — които са притежавали и ръководили студио. Можем да направим интересно предаване.

— А защо не ме покани, когато студиото беше мое?

— Защото твоят шеф на връзките с обществеността нямаше да ме пусне на по-близо от шест-седем метра от тебе.

Тя не искаше да му се ядосва. Джак Пайтън беше едно от добрите момчета, ток-шоуто му беше интересно и динамично, далеч по-добро от останалото безсмислено дърдорене в късната нощ.

Джак се изнесе, а Винъс се отърва от агента. Поръчаха си пържоли и бутилка червено вино. Винъс започна да разказва забавни истории за Родригес, имитирайки акцента му и любовните му техники.

Лъки откри, че се отпуска, докато слуша приятелката си. Винъс беше силна и сладкодумна жена. За разлика от повечето жени звезди тя бе запазила приземения си хумор и винаги беше готова да ритне някого отзад. Също така отказваше да се примирява с глупостите на мъжете, когато ставаше дума за правене на кино. Режисьори и продуценти винаги се бяха опитвали да я принудят да върши на екрана неща, които тя смяташе за неприемливи. Винъс винаги се противопоставяше твърдо — никога не се боеше от нещо или от някого.

— Той наистина е много сладък. Проблемът му е, че толкова много се старае. Чак да те заболи! — приключи Винъс историите със своя Родригес.

— А Купър? — попита Лъки. — Липсва ли ти?

— Какво значи да ми липсва? — каза Винъс презрително, защото не желаеше да застане лице в лице с фактите — да, той много й липсваше, но вече нямаше връщане назад.

Лъки огледа помещението. Чарли си плащаше сметката, което означаваше, че след малко ще дойде при тях.

— Какво мислиш за Чарли Долар? — попита тя небрежно.

— Старият Чарли е най-великият — отговори Винъс, докато предъвкваше парче пържола. — Проблемът е, че винаги е друсан.

— Това не е ли част от чара му?

— Кокаин и чар не вървят ръка за ръка — твърдо произнесе Винъс. — Въпреки че чувам, че е доста добър в леглото.

— Наистина ли?

— Не че смятам да пробвам — бързо добави Винъс.

— Би ли излязла с него? — попита Лъки.

Винъс енергично поклати глава.

— Опасна територия — каза тя. — Няма начин Чарли да е способен да поддържа благоприлична връзка — твърде дълго е бил кинозвезда. С жените му е толкова лесно. Затова не дава и пукната пара за тях.

Лъки се съгласи.

— Обвързването не е точно в негов стил — изрече тя. — Вече не е и в моя. Единствените, с които съм обвързана, са децата ми и с това, да си върна студиото.

По времето, когато Чарли си пробиваше път към тяхната маса, Лъки поиска сметката.

— Ето, идва любимата ви кинозвезда — каза той с обичайната си маниашка гримаса. — Готов съм да доставям удоволствие и да забавлявам.

— Не се притеснявай — меко произнесе Лъки. — Ние се забавляваме една друга.

Той се придвижи към Винъс.

— Искаш ли да ударим по клубовете? Танцува ли ти се цяла нощ с грохнала стара икона?

— Трябва да си лягам рано, Чарли — извини се тя. — Утре ще снимам. И освен това… — добави тя палаво. — Какво ще правиш с мене? Вече съм на повече от осемнадесет!

Той благосклонно й направи друга гримаса на маниак.

— Мога да ти даря такива торбички под очите, че никога няма да ги забравиш — предложи той.

— Благодаря, но този път ще пропусна.

За голямо огорчение на Чарли те си тръгнаха малко след това — оставиха го в компанията на застаряла кинозвезда с лошо тупирана коса и на страстна привърженичка на „Лейкърс“ с огромен силиконов бюст. Чарли се разбираше с всекиго.

Пред ресторанта почакаха колите си.

— Трябва скоро отново да го направим — каза Винъс. — С тебе ми е по-забавно, отколкото с любовника ми.

— О, благодаря ти — засмя се Лъки. — А след това дори не трябва да ме разкарваш!

— Какво успокоение!

— Обади ми се след пробните снимки.

— Ще ти се обадя — обеща Винъс, докато се качваше в черната си лимузина, шофирана от въоръжен телохранител.

Пиколото докара червеното ферари на Лъки. Двете си махнаха за довиждане и потънаха в нощта.

Лъки подкара бързо към къщи по магистралата Сен Винсънт — тихоокеанското крайбрежие. Последните двадесет и четири часа бяха изтощителни и тя нямаше търпение да се свие в леглото си и добре да поспи. Трябваше да си почине, за да може да започне да работи по въпроса, как да се справи с последната си загуба, защото, всичко на всичко, беше това — временна загуба.