Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Здравей — каза Лъки.

— Здравей — отговори момичето, открито загледано в нея; беше облечено с бюстие и сцепени джинсови къси панталони.

Те стояха една до друга на щанда за гримове в „Дарт“ на Ла Сиенега.

— Опитвала ли си този цвят? — попита Лъки и й подаде бронзово червило.

Сара му хвърли едно око.

— Не, но изглежда доста интересно.

— И аз мисля така — каза Лъки и остави червилото. — Хей — тя се втренчи в нея, — ти не си ли Сара Дърбън?

Това привлече вниманието на Сара.

— Е, да, аз съм — отвърна тя, докато подръпваше късите си панталони, изрязани точно по извивките на задника й. — Познавам ли те?

— Всъщност не — заяви Лъки и взе друго червило. — Имаме общ приятел.

— Общ приятел? — Сара потриваше брадичката си с тънкия си показалец. — Например?

— Мортън Шарки.

— Мортън е твой приятел? — попита Сара и сбърчи нос.

— Точно така.

— Никога не съм срещала някой от приятелите на Морти — изкиска се Сара. — Откъде ме познаваш?

— Говорил ми е много за тебе. Виждала съм и твоя снимка.

— Той е говорил за мене? — изненада се Сара. — Мислех си, че съм неговата малка мръсна тайна. Нали знаеш, наред с това, че е женен и така нататък.

— Наистина трябва да си пада по тебе.

— Не разбирам — каза Сара и сбърчи чело. — Аз никога не трябва да казвам нищо на никого.

— Ти какво правиш, Сара? — попита Лъки. — Актриса ли си, модел ли си — какво?

— О, сега схванах — кимна Сара разбиращо. — Жена му те е изпратила, нали? Старата прилепка е разбрала за мене и сега ти си тук, за да ми кажеш да се разкарам, да ми отмъстиш или нещо подобно.

— За какво да ти отмъщавам? — Лъки се чудеше какво, по дяволите, е видял Мортън в тази оръфана тийнейджърка.

— Да не те е изпратила дъртата му жена? — войнствено настоя Сара.

— Не, не е. Обаче аз съм заинтересована да разменя пари за информация. Как се отнасяш към това?

Сара присви очи.

— Ама какво толкова му има на този Мортън Шарки? — попита тя. — Първо получавам всичките онези пари…

— Какви пари? — бързо се включи Лъки.

— Няма значение — Сара се осъзна, преди да си създаде проблеми.

— Сара, ти и аз трябва да седнем и да поговорим. Мога да ти бъда много полезна.

— Като например? — попита тя подозрително.

— Е, ако ти си актриса, аз мога да ти намеря работа. Ако си модел — също.

Недоверие изпълни очите на Сара.

— Че защо да го правиш за мене? Аз съм никоя.

— Имам си причини. На колко си години?

— На двадесет и една — излъга тя.

— Истината?

Сара сви рамене.

— На седемнадесет — призна си и се изхили. — Но сякаш че съм на седемдесет.

— Какво си направила? Да не си избягала от къщи?

— Откъде знаеш?

— Ще съм откровена с тебе, Сара. Имам лични сметки за уреждане с Мортън Шарки и съм готова да платя всичко, за да го направя. Кажи ми какво искаш и ти обещавам — твое е.

— Всичко? — каза Сара с нотка на алчност в гласа си, докато обмисляше възможностите.

— Назови го.

— Мадам, ти току-що сключи голяма сделка.

— Тя никога не ми се обажда, Киоко.

— Съжалявам, господин Уудс. Предадох й вашите съобщения.

— Да, да — Алекс започваше да се чувства като глупак. Поболял се от любов кинорежисьор пламенно преследва жена, която не дава и пукната пара за него. — В града ли е?

— Да, господин Уудс.

— Ще се обадя по-късно.

— Ще се върне в къщи в четири часа — каза Киоко — съжаляваше го.

Алекс затвори телефона. Беше пред започването на филм с бюджет от двадесет и два милиона долара, а единственото, за което можеше да мисли, беше Лъки Сантейнджело. Поне не я ли интересуваше какво става в бившето й студио?

Лили му се обади по интеркома.

— Алекс?

— Какво има?

— Всички са се събрали на долния етаж.

— Кажи им, че веднага идвам.

— Не забравяй, че ще вечеряш у Мики Столи. Тин Лий ще бъде в апартамента ти в седем и половина.

— Господи! Защо ли казах „да“?

— Не знам, Алекс, но си го направил.

— Добре, добре.

Той излезе от офиса си, недоволен от себе си — вечерите в обществото не бяха в негов стил.

Лили го спря на вратата.

— Джони Романо отново се обади за промените в сценария.

— Разкарай го, Лили. Знаеш как да го направиш по-добре от всеки друг.

Ръсел го поздрави на долния етаж. Бяха определили всички места за снимки с изключение на едно и днес беше последната им възможност да го открият.

— Определил ли си няколко добри места, а, Ръсел? — попита той.

— Няма да бъдеш разочарован — отговори Ръсел.

Качиха се във фургона, където ги чакаха останалите от екипа, и потеглиха.

Късметът беше на негова страна. Второто място, което посетиха, беше това, което търсеше.

— Работата е свършена — каза на Ръсел. — Няма нужда да гледаме нищо повече.

Фургонът го откара рано до колата му. Той погледна часовника си — беше около три и половина. За момент си помисли дали да не се върне в офиса си — имаше много работа. Но вместо това се качи в поршето си и подкара направо към къщата на Лъки на брега.

Ако Лъки Сантейнджело не искаше да говори с него по телефона, той щеше да я чака и да я поздрави, когато тя се прибере в къщи.

Толкова по-зле за нея, ако не й харесаше.

Лъки седеше със Сара на ъглова маса в едно от кафенетата „Хард рок“. Наоколо се носеше силна рок музика — инстинктивно беше усетила, че шумът ще накара Сара да се чувства по-удобно и оттам — да я направи по-разговорлива.

Вече й беше дала две хиляди долара в брой и сега очакваше да получи нещо в замяна.

— Добре, Сара — каза Лъки, докато наблюдаваше как Сара нагъва двоен сандвич със сирене. — Разкажи ми всичко. Когато го направиш, за тебе ще има още две хиляди.

Сара, която обичаше парите повече от всичко на света, беше готова бързо да съобщи новините и затова за малко остави сандвича си.

— Срещнах Морти, когато работех в салон за масаж на булевард „Холивуд“ — започна тя. — Той дойде един ден — изглеждаше толкова потаен и отчаян. Само че аз съм достатъчно опитна и му казах, че не бих направила някоя глупост в такова състояние. — Хитра усмивка. — Разбира се, все ми беше едно, но когато си в този бизнес, трябва да научиш какъв е проблемът на мъжете. Веднага можеш да различиш дали имат пари или неприятности. Разбрах, че той е от типа с парите, така че се направих на невинна. И още преди да разбера, ми беше пъхнал петстотин долара, за да ме гледа и да онанира — и тя завъртя очи, сякаш не можеше да повярва, че някой би бил толкова глупав. — Петстотин шибани долара за шестдесет секунди мастурбация! И след това продължи да идва. — Тя спря за малко, за да отхапе голямо парче от сандвича си. По брадичката й потече доматен сос, няколко капки паднаха и върху бюстието й. Тя, изглежда, не ги забеляза. — Добре, след това идваше да ме види след работа, така че го заведох там, където живеех. Той хвърли едно око и каза, че трябва да ме премести в мой собствен апартамент. Дядката се шегува — помислих си аз. Но неее — Морти беше сериозен. След това ме посети онази жена.

— Каква жена? — попита Лъки.

— Беше много модерно облечена. Появи се на вратата ми с някакъв мъж. Те ми предложиха много пари, за да им разреша да поставят скрита камера. Голяма работа. Казах „да“.

— Как беше името й?

— Не знам.

Трябваше да е Дона.

— И какво стана после?

— Сложиха камерата в гардероба в спалнята ми и ми казаха как да застана аз, за да направят няколко горещи снимки на Морти, докато ме работеше — Сара се изкиска. — Морти винаги беше готов за това. Предполагам, че жена му никога не му е пускала, защото той е най-похотливият старец, с когото някога съм била.

Лъки въздъхна. Похотлив старец, на когото му става. Гаранция, че ще те предаде по всяко време.

— Той знаеше ли, че има камера?

— Разбира се, че не — Сара се закашля, докато отхапваше поредното парче от сандвича. — Така че аз взех неговите записи, дадох им ги и те ми платиха толкова много пари, колкото ми бяха обещали. След това Морти разбра какво съм направила.

— Как разбра?

— Жената започнала да го изнудва. Той беше побеснял! Наби ме — не мислех, че може да бъде толкова груб — тя сграбчи шепа пържени картофи и ги напъха във вече пълната си уста.

— Той те удари?

— Предполагам, че си го заслужавах. Но както му казах, имах нужда от парите. Иначе за какво щях да постъпвам така?

— И какво стана после?

— Е — тя направи гримаса. — След няколко дена той ми прости. Премести ме на друго място, защото повече не можеше да ми има доверие. Сега живея в един скъп апартамент и той ме издържа. Истината е, че ако ми попадне нещо по-добро, веднага ще се хвана за него.

— Аз ли съм по-доброто?

— Зависи какво имаш да предложиш.

Лъки се отпусна назад и изложи условията си.

— Първо, тази среща е поверителна. Това означава, че няма да казваш на никого. Второ, искам копие от видеозаписите.

— Нямам.

— Стига си лъгала.

Сара се изкиска — да лъже за нея беше естественият й начин на живот.

— Откъде знаеш?

— Направила си копие, нали?

— Това ще ти струва много — каза Сара с поредната хитра усмивка.

— Колко много?

Сара изду бузи и издиша.

— Десет хиляди — обяви тя, докато пресмяташе наум. — Да, десет хиляди — в брой — ще свършат работа.

Веднага след като видя червеното ферари на Лъки да се появява по частното шосе, Алекс скочи от колата си, застана на средата на пътя и замаха с ръце да я спре.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита тя, удряйки рязко спирачките. — Можех да те убия.

— Какво ти изглежда, че правя? — каза той и се приближи към прозореца й. — Очевидно трябва да взема драстични мерки, за да говоря с тебе, след като ти никога не ми се обаждаш.

Тя прокара ръка през дългата си тъмна коса.

— Ти си луд — поклати глава Лъки.

— Да, да. Не знаеше ли, че почти сме съседи? Аз живея в края на улицата.

— Наистина ли? — тя изобщо не се впечатли.

— Какво ще кажеш да дойдеш у нас за по едно питие?

— Алекс — каза тя търпеливо. — Мисля, че ти обясних по телефона какво чувствам.

— Знам — отговори той. — Ти спа с мене само за да си върнеш на Лени. Това наистина ме кара да имам добро мнение за себе си. Е, добре, ако това е начинът, по който искаш да я караме, аз мога да го приема. Ела да видиш дома ми.

— Защо? — тя все още мислеше за срещата си със Сара.

— Защото би ми било приятно — каза той настоятелно и я ослепи с усмивката си, която винаги му отваряше пътя.

Тя не искаше да го окуражава, въпреки че не можеше да го отблъсне. Ако Алекс искаше да бъдат приятели — чудесно, стига той да разбере, че няма да има любовна история.

— Мога да остана само десет минути — спокойно заяви тя. — Ще те следвам с колата си.

— Ела с мене. Знам колко много харесваш шофирането ми.

— Казах, че ще те следвам, Алекс. Това е единственият начин, по който бих дошла.

— Не ме изпускай от очи.

Той са качи в поршето си и потегли, като поглеждаше в огледалото за обратно виждане. Тя беше точно зад него с ферарито си.

След петнадесет минути пристигнаха в дома му.

— В края на улицата, а? — попита тя и вдигна вежди.

— Делим един и същи океан — той направи физиономия, истински щастлив, че я вижда.

Тя излезе от колата си и огледа къщата му отвън.

— Хмм… Много е хубава — възхити се тя от изчистените архитектурни линии.

— Аз я построих — заяви той.

— В свободното си време?

— Много забавно.

Тръгнаха срещу зданието.

— Няма ли да започваш да снимаш? — попита тя.

— Следващата седмица.

— И се мотаеш из Малибу, опитвайки се да се самоубиеш пред колата ми?

— Недовършената работа занимава ума ми — за момент той се взря в нея мълчаливо. — Трябваше да те видя, Лъки.

— Е, сега ме виждаш — каза тя и се опита да не го гледа право в очите.

Тя влезе в огромното, високо антре с мощни потонни светлини и изсвири дълго и ниско.

— Това е великолепно — каза тя. — Мисля, че всичко, което си направил, е било правилно.

— Тази къща е много специална за мене — той посочи към откритите пространства. — Много лична. Никога не водя никого тук.

Лъки мина през антрето, през дневната и излезе на терасата.

— Направо ми спира дъхът — възкликна тя. — Къщата ми е направо колиба в сравнение с това — и тя се обърна с усмивка към него. — Искаш ли да продаваш?