Разтърси енергично глава — отчаяно се опитваше да прогони спомените.

„Отърси се от спомените, Бриджит. Забрави миналото. Съсредоточи се върху настоящето…“

* * *

— Смахната кучка! — ядосваше се Алекс.

— Тя дава парите за филма ти — меко му напомни Фреди.

— Какъв е шибаният й проблем? — кипеше Алекс.

— А, не знаех, че тя имала проблем.

— Исусе! Чу я какво каза!

Фреди въздъхна търпеливо.

— Какво каза?

— Иска да гледа увисналите членове на актьорите! Що за тъпотия? Не знае ли, че съществува двоен стандарт?

— Не се коси за това.

— Ама аз не се кося, мамка му — каза гневно Алекс, щом стигнаха до колите си.

— Защо? — попита Фреди с ръка на вратата на лъскавото си бентли континентал. — Каквото и да направи, тя трябва да внимава. Не може да си позволи филм, забранен до осемнадесет години — това ще убие приходите, а и кината няма да го искат. Ще го разбере.

— Тази кучка сигурно е някоя перверзница — измърмори Алекс.

Фреди се засмя.

— Да, ама и ти си намери майстора. Никога не съм те виждал такъв.

— Защото е тъпа!

— Не — бързо се обади Фреди. — Тъкмо такава не е. Тя пое „Пантър“ преди две години и се справя блестящо. Нямаше никакъв опит във филмовия бизнес и все пак определено се справя добре.

— Хубаво де, хубаво, гениална е, мамка й… Обаче няма да накарам никой от актьорите ми да се разкарва насам-натам по организъм!

— Спокойно, Алекс. Ще ти се обадя по-късно.

Фреди се качи в бентлито и потегли.

Алекс стоеше до черното си порше и още се ядосваше на казаното от Лъки. Тя не разбираше ли, че жените не се възбуждат от мъжката голота? Та това го знаеха всички.

Качи се в колата си и потегли към продуцентската си къща в Пико. Сградата беше негова собственост — една от най-добрите му инвестиции. Беше нарекъл продуцентската си компания „Уудсън продакшънс“ — звучеше доста добре, а и включваше името му.

Имаше две асистенткти. Лили — китайка с мека красота, около четиридесетгодишна, без която той признаваше, че не би могъл да се справи. И Франс, изключителна виетнамка на двадесет и пет, която бе открил в един бар в Сайгон, рицарски я бе спасил и довел в Америка. Беше спал и с двете, но това беше минало и сега те не му бяха нищо повече от доверени помощнички.

— Как мина срещата? — нетърпеливо попита Лили.

Той се отпусна в изтъркано кожено кресло зад огромното си разхвърляно бюро.

— Добре — отговори. — „Гангстери“ си имат нов дом.

Лили плесна с ръце.

— Знаех си!

Франс му донесе чаша горещ черен чай, застана зад него и започна да масажира раменете му с леки, отпускащи движения.

— Много си напрегнат — упрекна го тя. — Не е хубаво така.

Той усещаше натиска на малките й твърди гърди върху врата си, докато го разтриваше с учудващо силните си ръце.

— Да ви питам нещо — беше все още ядосан на Лъки.

— Да? — казаха и двете в един глас.

— Възбуждате ли се, като гледате голи мъже?

Докато Лили се опитваше да измисли какво да отговори, лицето й се менеше.

— Е? — настоя Алекс, не особено доволен от колебанието им.

— Какви голи мъже? — Лили се опита да спечели време.

— На екрана — отсече Алекс. — Актьори.

— Мел Гибсън? Джони Романо? — с надежда попита Франс.

— Исусе! — възкликна Алекс. Бързо губеше търпение. — Няма значение кои.

— О, напротив! — заяви Франс и рязко спря да го масажира. — Антъни Хопкинс — не! Ричард Гиър — да!

— Или Лиам Нийсън — добави Лили със замечтан поглед.

— Не говоря само за гръдния им кош — намръщи се Алекс. — Говоря за всичко — голи-голенички.

Лили отговори точно както очакваше той — макар да не мислеше точно така, тя знаеше как да угоди на шефа си.

— О, не — бързо изрече тя. — Не искаме да гледаме това.

— Точно така! — тържествуваше Алекс. — Жените не искат да гледат това!

— Аз искам — промърмори Франс достатъчно тихо, за да не я чуе той.

— Защо питаш? — обади се Лили.

— Защото Лъки Сантейнджело е луда кучка, която е останала с погрешното впечатление, че жените искат да се държат като мъже.

— Луда кучка — повтори като папагал Франс и си помисли, че Лъки Сантейнджело трябва наистина да е интересна жена и че няма търпение да се запознае с нея.

— Нищо не разбирам — измънка Алекс и реши, че когато следващия път види Лъки Сантейнджело, определено ще й изясни как стоят нещата. Тя трябваше да научи едно-друго… И от кого щеше да го научи по-добре, отколкото от самия господар!

ГЛАВА 4

Винъс Мария беше в отлична форма. За това работеше прилежно, ставайки всяка сутрин в шест часа, за да тича нагоре-надолу по Холивуд Хилс със Свен, личния си треньор, преди да се върне в дома си за един час мъчителна аеробика и вдигане на малки тежести.

Господи! Трябваше да правиш това-онова, за да останеш в отлична форма. Основните й усилия бяха насочени към най-големия й проблем — задника, но тя никога не се отпускаше, защото отпускането означаваше вече да няма най-хубавото тяло в Холивуд. Да вървят по дяволите — единственото нещо, за което не можеха да се хванат, беше великолепното й тяло.

Вирджиния Винъс Мария Сиера за първи път беше дошла в Холивуд малко след като навърши двадесет години, с приятеля си, Рон Мачио — момче, което искаше да стане хореограф. Двамата пристигнаха на стоп от Ню Йорк и оцеляха в Лос Анджелис, като приемаха всяка работа, която можеха да намерят. Винъс беше работила в супермаркет, където опаковаше храни, като гол модел на клас по изобразително изкуство, като статистка в киното и в различни нощни клубове, където пееше и танцуваше.

Рон се беше хващал като сервитьор, като момче за поръчки в куриерска служба и като шофьор на лека кола. Заедно бяха успели да преживеят, докато една нощ Винъс беше открита от продуцент на сингъли, който висеше в същите нощни клубове, които тя и Рон посещаваха често. След сериозно преследване тя го беше принудила да запише нейна плоча, а после тя и Рон бяха сглобили заедно скандален порноклип, който да върви с нея. Винъс беше обмислила типа и стила, докато Рон пристигна с всички необходими филми.

Цялата нощ се бяха трудили, но след шест седмици плочата им стана номер едно и Винъс Мария вече беше поела по пътя.

Сега, пет години по-късно, на двадесет и седем годишна възраст, тя беше известна суперзвезда с огромен брой почитатели. А Рон беше станал голям режисьор с два успешни филма зад гърба си. Помогнало беше и това, че настоящият приятел на Рон, Харис фон Щеп, изключително богат шоубизнесмен, беше финансирал първия филм на Рон. Както Винъс често посочваше — ако Рон не беше притежавал талант, това никога нямаше да му се случи. Тя не харесваше Харис, той беше с двадесет и пет години по-възрастен от Рон и невероятно деспотичен.

Като актриса критиката пишеше много за нея, още повече, че всеки от нейните филми носеше мега-печалби. Последният й филм „Откривател“ вече беше донесъл повече от осем милиона долара само за първата седмица. Тя беше една от малкото актриси-суперзвезди, които бяха в състояние да представят филм.

Обикновено повечето мъже критици я плюеха за това, как може една жена да си позволява да върши и да говори такива неща и в същото време да прави фантастична кариера. Журналистите винаги пишеха за нея унизителни неща — казваха, че с нея е свършено, изтрита е, отнесъл я е вятърът.

Свършено било! Ха! Последният й компактдиск с най-големите й хитове беше влязъл в класациите като номер едно и беше останал там седем седмици.

Наистина било свършено! С кого се подиграваха? Тя имаше легиони искрени почитатели и ако критиците не я харесваха — толкова по-зле за тях — тя предизвикваше голям шум наоколо и беше по-добре те да свикнат с това или да се разкарат.

Преди две години тя се беше омъжила за Купър Търнър — класически красива кинозвезда с изключително успешна кариера. Въпреки че вече беше стигнал до четиридесет и седемте години — с двадесет години по-възрастен от Винъс, — тя бързо беше открила, че скъпият й съпруг не може да си държи члена прибран в панталоните. Той обожаваше жените и въпреки че тя беше сигурна, че я обича, не можеше да направи нищо, за да го накара да не й изневерява. Купър беше играч, на когото не можеше да се помогне. Твърде зле, защото те бяха прекрасна двойка.

Когато се срещнаха за първи път, тя имаше връзка с един от неговите най-добри приятели — нюйоркския магнат Мартин Суонсън. По онова време Мартин беше много влюбен в нея и много женен. Връзката им беше завършила със самоубийството на съпругата на Мартин пред очите и на двама им.

Купър беше около нея през цялото време. Трагедията ги беше сближила и те се бяха влюбили един в друг и се ожениха.

По едно време Купър беше споменал, че иска да има семейство. Тя му беше отговорила, че още не е готова, защото точно знаеше какво щеше да стане: тя ще ражда деца, докато той ще шества по сцените; тя ще развали фигурата си, докато той ще се пъчи в костюмите на Армани; тя ще си седи в къщи с децата, докато той ще се мотае навън, размахвайки известния си пенис.

Не. Да създаде семейство с Купър не беше за нея. Бракът — тя го беше разбрала — вероятно беше грешка и по-късно тя беше сметнала за необходимо да поиска бърз развод.

Това би докарало таблоидите до френетизъм. Тя беше тяхна любимка, беше предпочитана от тях. Дори след като нейният брат, простакът Емилио, им беше разказал историята на живота й, те пак не се бяха отдръпнали от нея. Според таблоидите тя беше спала с всекиго от Джон Кенеди младши до Мадона!

Ако само знаеха истината. Тя беше вярна жена, докато Купър вършееше наоколо като пияна проститутка в петък вечер. Е, да върви по дяволите, дошло беше време да се сложи край на шоуто.

След като потренира, Винъс взе душ и слезе на долния етаж, за да посрещне масажиста си Родригес — съскащ двадесет и две годишен латиноамериканец с опитни ръце като на мъж, два пъти по-възрастен от него. Родригес беше целият мускули, с тъмна къдрава коса и пламенни очи — точно по начина, по който Винъс ги харесваше. Тя имаше слабост към изключително красивите мъже, особено към мъжете със стегнати и изпъкнали задници и с ръце и крака, които да те обхванат и да те погълнат. Бяха я нарочили, че има връзка с него, но може ли човек да има връзка с едно дете?

В никакъв случай, реши тя. Двадесет и две годишните са си още деца, а и Родригес изглеждаше много светски. Той беше от Аржентина и я забавляваше, като й разказваше за своите любовни връзки с по-възрастни омъжени жени, чиито богати съпрузи не могат да ги задоволяват.

Точно такъв проблем тя нямаше. Купър беше изключително добър любовник. Имаше бавни ръце — най-доброто. Той наистина обичаше жените и искаше винаги да е сигурен, че им доставя пълно удоволствие. Твърде жалко, че това удоволствие скоро щеше да свърши.

* * *

Винъс закъсняваше за обяда. Това не обезпокои Лъки, която беше използвала времето, за да поговори няколко пъти по мобифона си.

Когато Винъс влезе в салона, всички разговори спряха, сякаш платинено-русата блондинка царствено се носеше през препълненото помещение към личната си трапезария в дъното. Имаше нещо около Винъс, което крещеше: СЕКС! В Холивуд имаше актриси и по-високи, по-слаби, по-млади и по-красиви, но Винъс стоеше над тях, защото успяваше да изглежда едновременно уязвима, фина и невероятно разпусната. Това беше неустоима комбинация. Жените се възхищаваха на силата й, а мъжете не можеха да дочакат да я чукат. Плъзгайки се на стола си, тя веднага си поръча чаша бяло вино.

— Искам извинение за петнадесетминутното закъснение — каза Лъки, почуквайки по часовника си.

— Бях в ръцете на моя масажист — измърмори Винъс провокиращо.

Лъки кимна — Винъс не каза нищо, което да я изненада.

— Изглежда ми като добро извинение.

— Така си и мислех.

— А какво реши?

Винъс присви очи и облиза устните си.

— Мм… Сигурна съм, че е много талантлив.

— А ти си много омъжена.

— Такъв е и Купър — каза остро Винъс и настроението й бързо се промени. — Но не виждам това да го спира.

Лъки беше очаквала този момент. Всички познаваха Купър и неконтролируемото му либидо. Винъс предпочиташе никога да не дискутира това, въпреки че бяха близки приятелки. Просто беше предоставила на Винъс избора да пренебрегва недискретността на прочутия си съпруг.

— Като че ли беше само мой — каза Винъс, упорито разтърсвайки платинените си къдрици. — В началото си мислех, че само флиртува, което беше добре за мене, защото и аз не съм светица в това отношение. Сега разбирам, че той скача върху всичко, което диша — тя спря и отново разтърси глава. — Не го разбирам — продължи с перверзна усмивка. — Той има мене — влажния фантастичен сън на всеки мъж. Какво повече би могъл да желае?

— Карала ли си се с него? — попита Лъки, знаейки, че Винъс е от този тип жени, които не падат по гръб.