Джаки Колинс - Вендета: Отмъщението на Лъки

— Не мога да повярвам, че имам един свободен час преди следващата ми среща — каза Лъки, свивайки се в коженото кресло зад бюрото си.

— Не точно — обади се повелително Киоко. — Наред е Чарли Долар. Казах му, че ще е чудесно да намине към пет часа, и ако си свършила с интервюто, можеш да се видиш с него.

— Страхотно — изохка тя. — Защо го направи?

— Той е една от най-големите звезди на „Пантър“ — напомни й Киоко. — А е станало така, че Мики Столи му е изпратил сценарий, който го интересува. Така че…

— Знам, знам… Прав си, Ки. Ще се срещна с него — нека бъде щастлив.

— Много благоразумно.

Тя харесваше начина, по който говореше Киоко — той винаги се държеше толкова достойно.

— Добре, поръчай две „Маргарити“ и порция гуакамоле1 от мексиканския ресторант отсреща. След това пусни диска на Били Холидей. Имам нужда от малко почивка и предполагам, че точно Чарли е човекът, с когото ще се отпусна.

Киоко кимна, доволен, че се е съгласила с него.

Петдесетгодишният Чарли се втурна в офиса й с петминутно закъснение, с физиономия, сякаш е дъвкал вонещици, и с букет морави рози — любимите й. Като повечето актьори и Чарли можеше да създава големи неприятности. Но Лъки не я беше грижа. Тя го харесваше, защото той не се взимаше много на сериозно и имаше сардонично чувство за хумор, с което раздвижваше всяка компания. Всъщност ако не беше Лени, можеше да бъде Чарли — той определено беше достатъчно привлекателен по особения начин на Джак Никълсън.

Чарли се настани на канапето и си запали цигара марихуана.

— Получи ли съобщението ми? — попита той, дръпвайки силно.

— Не можех да го пропусна — отговори тя, оглеждайки несресаната му коса, поизцапаните му обувки, развлечената тениска и панталоните на петна. По един или по друг начин хипарливият вид отиваше на Чарли.

Той се поглади по корема.

— Ще има с какво да го понапълним, нали?

— Не бих искала твоите почитатели да си помислят, че си го загубил — отговори тя хапливо.

— Добро момиче.

— Толкова си гаден, Чарли — каза тя, усмихвайки се престорено.

Той повдигна възмутено вежди.

— Защо? Защото искам да представя имиджа на кинозвезда, когото всеки познава и обича?

— Не. Защото просто си в гаден период. Може би затова те обичам.

Чарли отново дръпна силно, преди да й предложи марихуаната. Тя отказа. С Лени — може би, но не сега, не и след като наближаваше следващата й среща.

Чарли издиша и въздъхна.

— Лъки, Лъки, Лъки — какво ще правя с тебе?

Тя си взе няколко парченца гуакамоле, наслаждавайки се на пикантния им вкус.

— Определено не същото, което правиш с всяка друга жена — каза тя язвително.

— Хей — Чарли възрази, като отново вдигна екстравагантните си вежди. — Какво мога да направя, след като всички те искат да скочат върху грохналите ми стари кокали? Мадам, но аз не ги окуражавам. Истината е, че вече съм твърде стар за чук-чук по цяла нощ.

— О, да, сигурно — произнесе тя саркастично.

Той не забеляза сарказма й.

— Пък и определено ми се падат само дечица — продължи той. — Миналата нощ бях с едно, дето никога не беше чувало за Брус Спрингстийн. Представи си само.

Лъки поклати глава.

— Животът е суров, Чарли, щом не искаш да се срещаш с никоя над осемнадесет години.

Двамата се засмяха, наслаждавайки се на непочтителното си приятелство.

— Чух, че ще изчезваш за скапания уикенд — отбеляза Чарли, отпускайки се на канапето и разглеждайки неоформените си нокти.

Тя наблюдаваше големия му корем, едва скриван от развлечената му тениска, и се чудеше дали изобщо някога се е занимавал с бодибилдинг.

— Може ли да се брои за гаден един уикенд, който ще прекарам със съпруга си? — попита тя.

Крива физиономия.

— Надявам се със сигурност да е така.

Тя направи физиономия — болезнено й се искаше да види Лени.

— Няма да ме има три дена. Направи ми една услуга, Чарли — опитай се да запазиш всичките си оплаквания, докато се върна.

Той кимна.

— Ще направя каквото мога, мафиотска принцесо.

— Не ме наричай така! — запротестира тя.

Той убедено я посочи с пръст.

— Айде, скъпа, знайш, че ти харесва.

— Не ми харесва — отвърна тя възмутено. — Баща ми никога не се е забърквал в тази работа. Джино беше много сигурен бизнесмен, който просто случайно имаше приятели с такива връзки.

— Разбира се, и аз карам кола в свободното си време — той направи крива гримаса. — Е, как я кара Джино? Старото момче все още получава, каквото му трябва — ето за това се възхищавам на възрастните граждани.

— Говориш глупости — сухо каза Лъки. — Той просто си ръководи семейството.

Чарли мързеливо издуха кръгче пушек.

— Никога не съм имал шанса да постигна такова нещо — оплака се той.

— Да не би това да желаеш?

— Хей, по дяволите! Това ми е голямата мечта.

— Е-е… Не знаех, че ти пука.

— Със сигурност ми пука — отлично премерена във времето пауза. — Смени ми постера и ще ми запука още повече.

Актьори! Винаги си имаха някакви проблеми. И по един или по друг начин винаги успяваха да ги пробутат най-отпред.

— Добре, Чарли — каза тя с лека въздишка, — дадено. А сега можем ли да починем за пет минути?

Великата физиономия на Чарли Долар.

— Както кажеш, скъпа.

— Бриджит?

— Нона? О, Нона! Как си? Кога се върна? И как ме намери?

— Обадих се на баба ти. След кратък разпит тя ми даде номера ти. Голяма секретност, скъпа. Можеше да бъде и всеки друг.

Нона Уебстър, бившата най-добра приятелка, с която не се бяха виждали две години по причина, че родителите на Нона, богатите бохеми Ефи и Юл, бяха изпратили единствената си дъщеря на околосветско пътешествие. Двете бяха заедно в пансиона и многократно бяха бягали от него — пак заедно.

— Толкова е хубаво отново да те чуя! — възкликна въодушевено Бриджит. — Къде си отседнала?

— По дяволите, вързана съм в къщи, защото нямах възможност да си стъкмя свое собствено местенце. Но поне имам работа — репортер съм в „Мондо“.

Бриджит беше впечатлена.

— Ау! Сериозно списание.

— Да. Ефи ми уреди работата. Така че… Ти какво правиш в Ню Йорк? Не ми ли казваше, че Лос Анджелис е единственото място на света?

— Беше, поне за известно време. След това промених мнението си.

— Ясно — имаш си гадже.

— Бих искала — тъжно произнесе Бриджит.

— Слушай — трябва да се видим. Имам толкова много неща да ти разказвам.

— Какво ще кажеш за обяд? — предложи Бриджит, страхувайки се да разкаже на Нона някои неща за себе си.

— Чудесно — отговори Нона. — Не мога да дочакам да те видя!

Срещнаха се на Серендипити и си взеха по един голям хотдог, докато си разменяха новините една за друга. Нона беше по-скоро интересна, отколкото красива. Тя имаше буйна естествено червена коса, наклонени очи и покрито с лунички лице. Беше облечена във фънки-стил и личността й беше обезоръжаващо пряма. Още докато сядаха, тя си призна за трима настоящи приятели — всеки живеещ в различен район.

— Не мога да реша кой е най-добрият за мене, така че си позволявам малки бягства — каза тя с немирна физиономия. — Те всички искат да се женят. А аз се чувствам като разпусната жена!

— Ти си си такава — заяви Бриджит хрипливо. — Какво ново още?

— Благодаря ти! — възкликна Нона.

— Ти винаги си била най-голямата флиртаджийка наоколо — каза Бриджит. — Караш ме да изглеждам като аматьорка.

— Вярно е — съгласи се Нона. — Но достатъчно за мене. Какво става с тебе?

— Опитвам се да започна като модел — призна си Бриджит.

— Модел! Стига бе!

— Какво толкова смешно има?

— Не знам… Такава тъпа професия. Всички изглеждат съвсем без мозък.

— Мога да го направя, Нона. Всичко, от което имам нужда, е шансът да започна.

— Добре де, наистина ставаш за това — сериозно. Искам да кажа, че изглеждаш чудесно — все още имаш фантастични гърди и, трябва да си призная, свалила си някой килограм точно където трябва.

— Ти също.

— Ох! — каза Нона, опулвайки се. — Храната в някои от страните, които посетих — свински уши, змийско филе, биволски ташаци… Как можех да ям!

— Разкажи ми за твоите трима бъдещи съпрузи — помоли Бриджит, умирайки да научи всяка подробност.

Нона сбърчи луничавия си нос.

— Всичките са много готини. Единият от тях е чернокож — родителите ми ще се ужасят или пък може би — не, знаеш ги колко са либерални. О, между другото, те дават един от техните приеми довечера. Поканена си.

— Как е Пол? — стеснително попита Бриджит.

Пол Уебстър, красивият артистичен брат на Нона. Бриджит беше преживяла голямо разочарование с него — не се беше връщал дълго време, чак докато тя се сгоди. Едва тогава Пол излезе напред и обяви, че я обича. Твърде късно. По това време тя се беше отказала от него.

— Женен, с едно дете — обясни Нона. — Забележително е какво се случва на хората.

— Все още ли рисува? — попита Бриджит, спомняйки си жестокия талант на Пол.

— Не. Брокер е на Уолстрийт. Много добър. Не е ли това най-забавното нещо, което някога си чувала?

— Не мога да си представя Пол със сериозна работа и семейство. Той трябва наистина да се е променил.

— Да, но имам странното усещане, че все още в него се крие онова лошо момче.

— Направи ми една услуга — сериозно помоли Бриджит. — Моля те да внушиш на родителите си, че не искам никой да знае коя съм всъщност. Точно сега съм Бриджит Браун — след всички предишни скандали така е най-добре.

— С мене нямаш проблеми — каза Нона, след което погледна часовника си и изпищя. — Трябва да се връщам на работа — каза тя, сграбчвайки сметката. — Ще се видим довечера. В девет часа. Облечи нещо жестоко!

Бриджит кимна.

— Ще бъда там.

Купър Търнър беше познавач на жените, а Лесли Кейн беше неустоима. Не беше изненада, че за кратко време Америка се беше влюбила в този образ на идеалната американска красавица с бухнала червена коса, пълни изкусителни устни и прекрасно тяло. Тя се беше появила в два филма, превръщайки се в истинска звезда. В момента правеше филм с Купър и въпреки че той беше на четиридесет и седем, а тя — на двадесет и три, те въртяха любов на екрана. Холивуд харесваше любимите си актриси млади; нямаше значение на колко са момчетата.

Лесли беше в леглото с Купър на екрана и извън него. Той трябваше само да я погледне със сините си очи на познавач и тя беше негова.

Когато Лесли беше на четиринадесет години, тя беше закачила над леглото си негова снимка. Купър Търнър. Голяма работа. Колко ги мразеше всичките онези жени, с които той се срещаше и за които четеше в кино-списанията, които ревностно колекционираше. Не знаеше ли той, че му е писано да я чака?

Когато вторият й баща беше нахлувал в спалнята й късно през нощта с пълен стомах и бирен дъх, тя винаги се беше молила на образа на Купър, реещ се над разклатеното й легло, да я закриля, докато полуделият й втори баща ръмжеше и се хвърляше отгоре й.

С какъв кеф би го изритала в гадния чатал и би избягала. Но не можеше да го направи — не и докато майка й лежеше болна в леглото си и ужасният рак я убиваше. В деня, в който майка й почина, тя изчезна с хиляда долара в джоба, откраднати от втория й баща, и с големи амбиции да осъществи своето пътуване.

Сбогом, Флорида. Здравей, Лос Анджелис.

Беше на осемнадесет години и достатъчно объркана, така че не мина много време и беше открита от мадам Лорета — жената, която разпознаваше кой може да направи пари. Много години мадам Лорета беше доставяла изключителни млади момичета на похотливия Холивуд. Тя изискваше да са млади и неопитни — колкото по-невинни, толкова по-добре. Още щом забеляза Лесли, тя я измъкна от бутика на Родео драйв, където момичето работеше, и я настани в луксозен апартамент.

Лесли беше естествена. С блестящия си поглед и младия си чар тя скоро задоволяваше всичките си клиенти, които, за радост на мадам Лорета, се превърнаха в постоянни.

Лесли изобщо нямаше намерение да остане завинаги момиче на повикване. Да обслужва богати и изтощени мъже не беше амбицията на живота й. Тя искаше повече. Искаше истинска любов и един ден, докато чакаше в колата си на автомивката в Санта Палм, се намериха с Еди Кейн — бивша детска кинозвезда, който в момента беше големият шеф на разпространението в студиите „Пантър“.