Тя изсумтя.

— И двата ми крака са силни и здрави, мистър Браг, а белите ми дробове са в отлично състояние. Със сигурност имам сили да вървя пеш.

Той се усмихна, докато я гледаше отстрани.

— Готов съм да свидетелствам, че „белите ти дробове“ са в отлично състояние.

Грейс долови погледа и намека му и почервеня силно. Реши да не му обръща внимание. Той не заслужаваше това. Може би това беше проблемът — че вместо да го подминава пренебрежително, тя му позволяваше да я дразни. Това очевидно му доставяше огромно удоволствие. След това тя забеляза, че Рейд е спрял и не върви вече подире й. Едва се удържа да не се озърне назад, за да го види какво прави. Успя да продължи пътя си по алеята. Твърдо реши да не се обърква от това, че той се е отказал толкова бързо.

Но след десет минути се огледа назад, защото чу приближаването на някакъв кабриолет. В него седеше разположеният удобно Рейд, който се усмихваше. Целият му вид бе на съвършен джентълмен южняк. На Грейс направо не й се вярваше, че той е толкова дързък и настойчив. Реши да не му обръща внимание, когато кабриолетът я настигна и започна да се движи покрай нея.

— Хайде, Грейс, позволи ми да те откарам в града.

Тя не отговори.

— Как смяташ да се върнеш след това? След няколко часа ще се стъмни. Не бива да скиташ сама наоколо през нощта. Може да се загубиш или да ти се случи още по-лошо нещо.

— По-вероятно е да ми се случи нещо „по-лошо“, както се изразявате, ако пътувам именно с вас! — тя остана твърде доволна от остроумния си отговор. Той й хареса много.

— О, Грейси, това не е справедливо. Не се ли държах като джентълмен онази нощ?

— Не си спомням нищо — излъга тя с поруменели бузи. Съмняваше се, че ще забрави някога страстния му и дрезгав глас. Дори сега този спомен предизвикваше странни усещания в стомаха й.

— Нямаше да забравиш нощта, ако те бях целунал — изрече напрегнато той. — Виж какво, Грейс, искам само да те откарам. И наистина изминах целия път до Мелроуз само за да те видя.

Лицето му се озари от усмивка, с която той искаше да я убеди да му повярва.

До дома на Сара Белели имаше около две мили, а Грей много обичаше да се вози. Но не смееше да му отстъпи дори и за такава дреболия. Не му вярваше. Дали пък не вярваше на себе си?

— Не, благодаря ви, мистър Браг. Няма ли да спрете да ми досаждате най-сетне? Защо не си спомните за Луиза. Сигурна съм, че тя се чуди къде сте в момента.

— Съмнявам се — отвърна Рейд.

— Нямам нужда от вашия кабриолет — заяви твърдо Грейс.

За нейна изненада той прие думите й с усмивка.

— Белите дробове са си твои.

Нощта бе изпълнена с благоухания, тиха и много приятна. Рейд се облегна на кабриолета и за пореден път хвърли поглед към светлините в дома на Белели. Не успя да сдържи усмивката си при мисълта за Грейс, която сигурно в момента ги призоваваше с възпламеняваща реч да се присъединят към борбата за каузата й. След като я беше виждал вече веднъж в дома на Ван Хорн, лесно можеше да си представи как тя произнася словото си сега. Не му беше никак трудно да си спомни колко е прелестна, когато се развълнува.

Цялата вечер през отворените прозорци до него стигаха откъслеци от разговора вътре. Отначало жените от Начез се слисаха. Очакваха да чуят всичко друго, но не и прекалено радикалните възгледи на Грейс. Категоричният й глас се носеше из залата.

— Те коват законите! А ние сме длъжни да ги спазваме! Каква е справедливостта, щом ние губим най-много от тях?

Последва нерешителен шепот.

— Ние сме равноправни с мъжете! А щом започнем да гласуваме, ще прокараме нови закони, закони, които ще ни дадат възможност да получим право на попечителство над децата си в случай на развод, закони, които ще ни позволят да задържим имуществото си, когато встъпим в брак…

От чутото на Рейд му стана ясно, че консервативните и аристократични дами от Начез се плашат от възгледите на Грейс. Неусетно за себе си се напрегна да чуе всичко, което тя казваше, и за пръв път забеляза, че Грейс има няколко уместни предложения. Ако всички бракосъчетани двойки поддържаха, помежду си такива отношения, каквито имаха неговите родители или сестра му и зет му, законите, които Грейс желаеше да промени, нямаше да имат кой знае какво значение. Но той знаеше добре, че толкова добри взаимоотношения са голяма рядкост. Много жени имаха несполучлив брак, но не намираха сили да го разтрогнат по своя инициатива. Сети се, че и много мъже не са щастливи от избора си. Именно това положение изтъкваше тя — мъжете печелеха от двойните стандарти на обществото и от властта, която получаваха благодарение на правото си да гласуват. В крайна сметка жените страдаха.

Той още слушаше внимателно, когато тя смени внезапно темата и започна да говори за пиянството — наболял проблем за консервативните дами в Начез.

— Пиянството е отвратително — извика Сара Белели. — Упадък, грях, позор! О, да, няма да споменавам имена, но три от дамите тук имат мъже, които прекарват всяка вечер на Сребърната улица и харчат целия доход на семейството си за спиртни напитки и… леки жени!

— Сребърната улица е ужасна! — прозвуча гневен вик и Рейд трепна.

Хор от войнствени гласове се присъедини към това изявление.

— Моят Уилард се променя неузнаваемо, когато се напие — обяви една жена. — Обикновено е много възпитан. Но щом пийне малко уиски, се превръща в демон. Страхувам се от него. Не мога… не смея… да го критикувам!

Гневен шепот, в който се долавяше съчувствие и потвърждение, заля като вълна събраните жени. Дамите се съгласиха, че като християнки са длъжни да създадат въздържателско дружество.

Навън Рейд поклати глава. Знаеше, че следващите дни няколко мъже ще се почувстват доста нещастни. Така е, щом разрешават на Грейс да нарушава покоя на Начез.

Скоро събранието свърши. Рейд пушеше цигара и гледаше разотиващите се дами. Сбогуванията им изглеждаха безкрайни. Когато кабриолетите се разпръснаха, той забеляза, че Грейс излиза през външната врата. Тя закрачи бавно по улицата, а Рейд наблюдаваше приближаването й изпод един стар орех. Наистина ли си въобразява, че е възможно да се върне сама в Мелроуз посред нощ? Действително ли смята, че той ще я остави да се върне сама, и то пеш?

Рейд скочи от капрата с леко и грациозно движение. Не искаше да я уплаши, но когато уличният фенер го освети, тя ахна и подскочи стреснато.

— Аз съм — изрече той. — Рейд. На вашите услуги, мадам.

Тя го изгледа втренчено и отсече рязко:

— Какво искате? Мисля, че се изразих достатъчно ясно?

Той поклати глава с престорена скръб.

— Подозирах, че ще кажеш точно това. Ще те откарам вкъщи, Грейси. Не се дръж като вироглава глупачка.

— Не искам нищо от теб — извика разярено тя.

— Зная, че не искаш. Послушай ме за малко, Грейс. Тъмно е, пътят до Мелроуз е дълъг, а по него нощем винаги има крадци и всякаква измет.

— О-ох — извика тя.

— Това означава ли да?

— Винаги ли правиш каквото си си наумил?

— Да, напоследък — измърмори си под носа Рейд.

Тя не го чу.

— Е, добре, отстъпвам! Щом сте решил да си създавате главоболия…

Гледаше как тя крачи към кабриолета с гордо вдигната глава. Раменете й бяха сковани като на някой страдащ мъченик. Без да иска, той се усмихна. След това се върна в действителността и изтича да й помогне да се качи. Тя не прие протегнатата му ръка, отблъсна я настрани, прихвана полата си и вдигна крак, за да стъпи вътре. Но й беше много трудно да му окаже съпротива. Ръцете му обвиха тънкия й кръст. За миг остана в това положение. Приятно му беше да усеща допира на тялото й.

— Какво правите? — извика тя и се изви, за да се освободи, сякаш я бе нападнал някой луд.

Рейд въздъхна тежко и я сложи в кабриолета, а след това се качи и той и седна до нея.

— Не те заболя нищо, нали?

Тя го погледна предпазливо. Седеше изправена, без да го докосва, спазвайки правилата на приличието. Бе сключила ръцете си в скута си. Рейд усещаше, че тя обмисля задълбочено последните му думи. Най-накрая Грейс каза:

— Кога започва да боли?

Той отметна глава назад и се засмя. Когато срещна погледа й, видя, че и тя се усмихва — почти незабележимо, но се усмихва. Мис Грейс О’Рурк ставаше по-приветлива.

8

На верандата ги посрещна Луиза Баркли.

Гневният й поглед се местеше от него към нея и обратно.

— Какво става тук? — запита тя.

Рейд стоеше безгрижно отпуснат и се усмихваше леко.

— Добър вечер, Луиза.

Грейс застина на място. Проклинаше се на ум за това, че се е изчервила толкова очебийно. Луиза забеляза това и очите й потъмняха още повече.

— Какво става тук? — повтори тя.

„Луиза не знае нищо за днешното събрание“, каза си Грейс. „Но тогава защо се е разгневила толкова.“

— Докарах Грейс от сбирка на дамите — заяви непринудено Рейд.

Тя добави бързо:

— Сара Белели ме запозна с някои от жените в града. Луиза я изпепели с поглед.

— Мис О’Рурк, ще се занимавам с вас по-късно. Оставете ме сега с нашия приятел мистър Браг.

Грейс не искаше да си върви. Желаеше да чуе целия разговор. Искаше да разбере дали Рейд ще разкрие причината тазвечерното събрание и също какви неприятности си е създала този път. Отдалечи се, но спря във фоайето зад вратата.

Луиза се обърна към Рейд.

— Откога си почнат да разкарваш наоколо прислужничките, Рейд?

— Мис О’Рурк прислужничка ли е?

— Тя е гувернантка! И още един въпрос — изкрещя тя. — При мен ли идваше на гости, когато налетя на О’Рурк и я докара тук?

— Не, Луиза — отвърна Рейд. — Единствената цел на идването ми тук гази вечер бе да изпратя Грейс вкъщи.

— Мръсник! — тя усети, че е прекалила и стисна здраво ръкава му. — Извинявай. — Опита да се помири с него. — Липсваше ми. — В гласа й прозвуча дрезгава, сладострастна нотка. — Не можах да спя последната нощ, мислех само за теб.

— Извинявай — изрече той и освободи ръката си.

Тя се усмихваше съблазнително.

— Изглеждаш ми болнав. Мисля, че знам как да те излекувам.

Рейд омекна, но осъзнаваше ясно, че е крайно време да прекрати връзката си с нея.

— Луиза, имам уговорена среща в града тази вечер.

— Същото ми каза и последния път, и нощта преди това.

Той се усмихна леко, взе ръката й и я вдигна към устните си. После прокара палеца си по долната й устна, която бе започнала да трепери.

— Съжалявам.

— Има нещо гнило — обвини го тя. — Усещам го. Решил си да се срещнеш с някоя друга тази вечер!

Той си спомни за Грейс.

— Нямам друга, Луиза. Ще играя карти тази вечер.

Веждите й се смръщиха.

— Всъщност какво правеше с гувернантката? Не бих си помислила, че я харесваш, но…

Той усети, че започва да се разгневява. Не обичаше сцените и не трябваше да й отвръща, но досега Луиза бе успяла само да го ядоса. Обидната забележка по адрес на Грейс допълнително го разгневи и то удивително много. Напомни си, че Грейс се нуждае твърде много от тази работа и че ще му бъде крайно неприятно, ако той стане причина за нейното уволняване.

— Казах ти вече, просто я докарах дотук. Престани, Луиза — предупреди я той.

Луиза се досети интуитивно за всичко, което искаше да узнае. Имаше основание да смята, че между нейната гувернантка и любовника й е станало нещо и я обзе пристъп на силна ярост.

— Тази кучка.

— Бъркаш, Луиза.

— Аз ли бъркам? О, не, не бъркам. Знам, че има нещо между вас двамата, флиртували сте открито, и то под носа ми, нали?

— Няма нищо помежду ни — отвърна доста мрачно Рейд.

— Мразя те — изфуча Луиза.

Рейд въздъхна.

— По-добре да си тръгвам. Нали ще кажеш на момичетата, че ще се върна да се сбогувам с тях?

— Да не си посмял да стъпиш отново в имението ми — изкрещя Луиза.

Рейд сви рамене и си тръгна.

В същия миг Грейс хукна нагоре по стълбите.

Луиза грабна най-близкия предмет, който й бе под ръка — изящно изработен месингов фенер и го запрати подир Рейд. Фенерът не го уцели и се удари в земята, опръсквайки с газ калта и камъните. След това задъханата Луиза изтича нагоре по стълбите и влетя в отворената врата на Грейс, без дори да почука. Грейс стоеше в средата на стаята и чакаше, притиснала ръце в гърдите си.

— Уволнена сте — извика Луиза. — Взимайте си багажа и напуснете веднага!

Тя трепереше толкова силно, че й прималя.

Грейс се отпусна в леглото. Беше си прибрала половината от багажа в двете чанти и куфара. Мили боже, какво да прави сега?

Бяха й останали само няколко долара. Беше изхарчила по-голямата част от оскъдните си спестявания за билета, с който дойде на Юг. Беше разчитала на заплатата си в Мелроуз, а добре знаеше, че скоро ще й се наложи да плати болничната сметка на майка си. Сега ще трябва да си намери нова работа, и то в момент, когато цялата страна още не е излязла от икономическата депресия. Заради войната положението на Юг бе значително по-тежко, от това на Север. По дяволите! По дяволите, по дяволите! По дяволите този измамник, който е хукнал след нея. И ето че сега изпадна в безизходица в чужд град и няма никакви доходи. Почти сигурно няма да й стигнат парите дори от две работни места, даже и да има късмет да си ги намери. Оставаше й, разбира се, Алън.