Рейд се наведе, за да намери очилата. За нещастие те не се бяха строшили по време на сбиването. Само се бяха изкривили леко. За миг му дойде идеята да ги строши с тока на ботуша си, преди тя да забележи, че ги е намерил. После се обади джентълменът в него и той й ги подаде с елегантен жест.

Шерифът Форд беше висок и набит мъж, който гонеше петдесетте. Тъмните му очи бяха проницателни, а веждите му — сбръчкани.

— Рейд, какво, по дяволите, е станало?

— Мис О’Рурк се опита да накара тези двама моряци да не досаждат на една продавачка. В отговор те я нападнаха.

Шерифът Форд се огледа и накрая спря погледа си върху Грейс.

— Вярно ли е това, мис О’Рурк?

— Да.

— Къде е продавачката?

— Не знам — отвърна Грейс.

— Тя избяга, шерифе — заяви една оранжевокоса проститутка. — Прибра си всички бисквити и избяга.

— Негърка ли е? — попита Форд.

Грейс настръхна.

— Да, цветнокожа е.

Форд я погледна.

— Не сте оттук, нали, мис О’Рурк?

Грейс си пое ужасено дъх.

— Да не би да смятате, че тази малка уличница не бута на белите момчета, когато поиска?

Грейс ахна.

Рейд застана гневно между шерифа и Грейс.

— Форд, не е нужно да говориш по този начин на мис О’Рурк. Тя е дама.

Шерифът кимна и изгледа покрай Рейд лицето на Грейс, което сега бе почервеняло от възмущение.

— Мис О’Турк, моля за извинение. Но момчетата само са се забавлявали, нали ме разбирате?

— О, да, разбира се — успя да промълви Грейс.

— Тези момчета нападнаха Грейс — каза тихо Рейд. Погледът му срещна очите на Форд. — И искам да знам какво ще направиш по този случай, шерифе.

— Заплашваш ли ме, момко?

— Ами, как бих посмял? — каза насмешливо Рейд.

— Сигурно не би посмял, не и ако си знаеш интересите.

Двамата се гледаха един друг. В погледа им се четеше напрегната студенина.

След това Рейд се усмихна само с уста.

— Ще дойда по-късно да дам свидетелски показания, тъй като видях лично целия инцидент.

Очите на Форд блеснаха.

— Ще трябва да направя разследване, преди да арестувам някого.

— Направи го — каза провлечено Рейд. — Направи го и се убеди сам какво е станало.

Устата му се изви в поредната невесела усмивка. След това я хвана за ръката.

— Да се махаме оттук, Грейс.

10

— Къде отиваме?

Рейд я държеше здраво под ръка, докато я водеше нагоре по улицата.

— Връщаме се в пансиона, за да се измиеш, а после ще те отведа на обяд.

При тези думи тя спря на място.

— Слушай какво! Как може да мислиш за…

Той я задърпа силно, докато тя не тръгна отново.

— И мога, и смея.

Озари я с най-хубавата си усмивка.

— Не си ли гладна, Грейс? Няма ли да ми позволиш да ти поръчам хубава и топла храна? След всичко, което днес направих за теб?

Тя отново спря внезапно.

— Какво си направил за мен? Доколкото видях, ти изпита някакво извратено удоволствие от това, че размаза на кайма тези двама мъже!

Чертите на лицето му застинаха.

— Май си решила твърдо да воюваш с мен по целия път?

— Не воювам с вас, мистър Браг, защото това със сигурност не е спортът, който ми харесва.

— Ти, малка неблагодарнице — изръмжа той и стисна двете й ръце като с менгеме.

Грейс се опита да се освободи. След това спря да се движи.

— Ти се забърка в случая с тази млада негърка и едва не те изнасилиха заради това. Ако не минавах случайно оттам, сега щеше да бъдеш просната по гръб, а полата ти щеше да бъде вдигната до шията ти, не разбираш ли?

Тя пребледня. След това я обхвана силен пристъп на гняв.

— Това е хипотеза, основана на косвени улики!

— Хипотеза ли?

— Хипотеза, основана на косвени улики! — Грейс бе свила ръцете си в юмруци и ги бе опряла до бедрата си. — Какво има, мистър Браг? Речник ли ти трябва?

Устата му се затвори. Устните му залепнаха плътно една до друга.

— Ами бедната жена, Рейд? Какво ще кажеш за нея?

— Коя?

— Продавачката — извика тя. — Става дума за нещо важно, което ти явно искаш да пренебрегнеш.

— Важното, което ти явно искаш да пренебрегнеш, е въпросът за твоята сигурност, здрав разум и добро държане! — викна й в отговор Рейд. Той усети, че говори по-високо от обикновено, но това не го интересуваше. — Добре възпитаните жени не се разхождат по крайбрежието!

— Добро възпитание ли! — изкрещя тя. — Как смееш да ми говориш за добро възпитание, като знаеш много добре, че само ти си причината да си загубя работата, ти и безсрамното ти ухажване?

При тези думи Рейд млъкна на мига.

— Проблемът — извика Грейс и сграбчи едната от ръцете му, за да му привлече вниманието, — проблемът е, че бели мъже нападнаха цветнокожо момиче на улицата пред всички, Рейд, и никой не го беше грижа за това.

— По дяволите — трепна обидено Рейд.

В същия миг Грейс усети, че има кръв върху кожата си и пусна ръката му, сякаш тя е от нагорещено желязо.

— О, скъпи! Ръката ти кърви — дланта й несъзнателно се долепи до сърцето й, което учести биенето си.

Малко — съгласи се той. След като й хвърли бегъл поглед и видя, че лицето й е уплашено, Рейд трепна отново, като този път изстена леко. Искаше да провери реакцията й. Светкавичната й загриженост възнагради усилията му.

— Дай да видя раната.

— О-ох — изпъшка той и си дръпна ръката.

— О, скъпи — каза Грейс и внезапно й прималя. Кокалчетата на пръстите му бяха ожулени и окървавени. — По-добре да идем при Хариет. Там ще ти почистя ръката. И двамата трябва да се измием от тази мръсотия.

Рейд усещаше кога нещата вървят на добре, затова мъдро си замълча и я последва смирено. Обаче това развитие на нещата не спря Грейс. То по-скоро я окуражи да продължи:

— Рейд, някой трябва да се заеме с този шериф.

Той не й отговори, но тя очевидно не забеляза това.

— Тази ситуация е скандална. Възмутителна. Алън ми каза, че Форд е един от онези нощни ездачи. Как е възможно такъв човек да има толкова голяма власт? А обществото му е поверило този пост, вярвайки в добрите му намерения и в това, че той ще спазва законите и нашата конституция. Това положение не бива да продължава. Чудя се дали едно писмо до губернатора ще свърши работа?

— Хората са го избрали, Грейс.

— Избрали! В такъв случай не е трябвало да го избират! Или поне на изборите наесен трябва да го прогоним! Да! Това е чудесна идея! Длъжни сме да окуражим всички негри да гласуват против Форд тази есен!

Рейд я погледна.

— Не се забърквай в тукашната политика, Грейс — предупреди я той.

— Хъм — каза тя, потънала в мисли. След това съсредоточи вниманието си върху него. Бяха крачили мълчаливо около минута.

— Сигурно забелязваш, че в сърцевината на този проблем стои възпитанието. Моралните ценности се набиват в главата на човек в ранна възраст. Малкото бяло дете трябва да бъде възпитавано да мисли самостоятелно, да мисли над това, което му се говори и което вижда, а не безропотно да приема несправедливостите в света. А що се отнася до младия негър, за него доброто образование има още по-голямо значение. Той е длъжен да се научи да чете и пише. Това е изключително важно за бъдещето му. Мисля, че е грешно това, че Джефри не ходи на училище. Трябва да има закон, който да задължава всички деца, независимо от възрастта, пола или расата им, да ходят на училище, докато не придобият определени познания. Ето го и пансионът на Хариет. Много ли те боли ръката?

Те бяха спрели на верандата. Рейд не откъсваше поглед от съвършения й профил през време на цялата й лекция, докато тя бе гледала улицата пред тях. Сега Грейс насочи погледа си към него.

— Е? Какво има?

— Защо си такава, Грейс? — Думите му бяха едва доловими.

Тя се изчерви.

— Защо съм такава ли? Ама че въпрос!

— Този въпрос явно те изнервя — прошепна той. — И възнамерявам да открия отговора му.

Той беше прав. Въпросът я изнервяше. Грейс му отвори вратата, но той настоя тя да влезе преди него.

Хариет беше в кухнята. Щом забеляза напръсканите с кръв сако и риза на Рейд, тя нададе вик на безпокойство и напълно забрави за обяда, който готвеше за своите наематели.

— Мили боже, Рейд, какво се е случило?

— Едно малко сбиване — каза Рейд и се засмя в себе си на това доста погрешно описание, докато гледаше как Грейс налива вода в един леген. Тя го сложи на масата.

— Хариет, имаш ли чисти парцали? Трябват ми.

Хариет гледаше ту Рейд, ту Грейс, после се усмихна широко.

— Разбира се, че имам.

Тя се върна от килера с няколко чисти ленени ивици.

— Веднага се връщам — каза тя и излезе забързано, като остави нарочно двамата сами.

Рейд не й обърна внимание. Той седеше на масата, обърнал длани към себе си и наблюдаваше внимателно Грейс, когато тя се наведе над него, след като бе натопила ленения плат във водата. Тя имаше съвършен, ангелски профил. Видът й мамеше, защото под него се криеше остър ум и силна разпаленост по въпросите за морала. Той реши, че никога не е срещал толкова необикновена жена. Помисли също, че смелостта й го плаши.

— Виж какво, Грейс, — каза той — ти не отговори на въпроса ми. Какво правеше там на крайбрежието? Сигурен съм, че не е възможно да си чак толкова неопитна, та да търсиш работа на Сребърната улица.

— Е, добре, не търсих работа — призна тя смутено. — Всъщност, правех проучвания.

— Проучвания! — Той се смая. Храбростта й наистина го уплаши. Рейд разбра, че без него тя е загубена. А, ако му стане любовница, той не само ще се грижи за нея, но и ще я защитава.

Очевидно бе, че тя се нуждае неотложно от някой, който да я пази да не се забърква в неприятности.

Миналата нощ, когато тази идея му мина за пръв път наум, той се въодушеви, но това усещане се смени бързо с чувство за вина и несигурност. Как да я накара да се съгласи и изобщо беше ли честно да се опитва да я убеждава? Едва успя да заспи. Разумът му поведе война с по-долните му потребности. Но днес не изпитваше вече никакви съмнения. Тя се нуждаеше повече от него, отколкото той от нея. Длъжен бе да я държи далеч от опасност, защото знаеше, че иначе тя ще изпадне в безнадеждно положение.

Грейс свърши най-сетне, вдигна очи и се натъкна на напрегнатия поглед на Рейд, който той бе приковал върху нея. Тя долови рязката промяна в него и се изправи нервно.

— Готово, свърших.

Започна да събира бързо изцапаните парцали.

Рейд се облегна на стола. Следеше всяко нейно движение. Тя имаше дяволски хубаво тяло. Дори зле ушитата й рокля не успяваше да прикрие това. Бе толкова дълго и стройно. Той си представи как изглеждат краката й, представи си колко дълги и снежнобели са те и как обгръщат твърдите му хълбоци, докато той прониква в нея. Тази игра на въображението доведе до незабавното му втвърдяване. Той реши, че това се дължи на въздържанието му от секс през последните няколко дена — твърде рядък подвиг за него, откакто бе открил тази удивително приятна дейност като тринадесетгодишен. После си спомни обвиненията на Грейс, че е прекарал с проститутка тази сутрин и се усмихна още по-широко. Беше се отбил там само за да си прибере парите, които му дължеше едно от момичетата. Каза небрежно на Грейс, докато тя се бе обърнала с гръб към него:

— Да те чакам ли долу след двадесет минути?

Тя се обърна бавно.

— Да ме чакаш ли?

— За да те заведа на обяд. Искам да те заведа на обяд, Грейс.

Всички инстинкти й нашепваха, че това е опасно. Знаеше, че трябва да изчака Алън да се прибере вкъщи и да хапне на спокойствие заедно с него. Не искаше нищо от този мъж. Но след това срещна погледа на Рейд, видя пак хубавите му сини очи и усети, че мрази чувството, което се надига дълбоко в нея. „В края на краищата“, помисли си тя, „останала съм почти без пари“. Не беше яла от сутринта и въпреки че ястията на Хариет бяха много евтини, те все пак се отразяваха на оскъдните й спестявания. Защо да не похапне безплатно? Ако не си намери работа, скоро ще има възможност да яде доста рядко. Това, разбира се, беше единствената причина да се съгласи да обядва с него.

— Добре.

Рейд се засмя беззвучно.

Двадесетте минути стигнаха, за да започне Грейс да се съмнява дати е взела най-правилното решение.

Напомни си, че той е пълна противоположност на всичко, в което тя вярваше. За него жените бяха източник на удоволствие. А това, че за Рейд Браг една жена не е достатъчна, правеше нещата още по-лоши.

Той бе южняк с предразсъдъци. А на всичко отгоре бе и тексасец. Тя си спомняше добре разговора между него и шерифа Форд. Рейд посвети цялото си внимание на това, което се случи на нея, бялата жена, а не на бедата, която сполетя черната продавачка. Трябваше да бъде честна пред себе си и да признае, че му е благодарна за помощта му, но той не постъпи в случая така, както на нея й се искаше. Насилието не беше подходящият отговор, макар че тя изобщо не се изненада от това, че той постъпи точно така. И беше сигурна, че той преувеличи последствията от нападението — някой друг със сигурност би спрял моряците, ако той не се бе оказал наблизо! Последното обвинение срещу него бе очевидният факт, че той не е нищо повече от безделник, скитник, комарджия и неразкаял се търсач на удоволствия.