Тя избърса една сълза и го погледна бегло.

— Ти се опитваше да ме накараш да се отпусна дотолкова, че да приема безсрамното ти предложение.

Рейд не съумя да се удържи и се усмихна.

— Ако днес не те бях помолил да ми станеш любовница, щях да те помоля утре или някой друг път.

Гласът му омекна.

— Исках да прекараме заедно този ден и да му се радваме. Не се отказвай от това, което преживяхме досега.

Тя стискаше здраво перилото и гледаше речния бряг, който бе покрит с блата и кипариси.

— Денят беше хубав — призна тя.

— Ще прекараме заедно още много хубави дни, Грейс.

— Няма.

— Защо не? Приятно ни беше заедно.

— Защото не е редно.

Той се приближи.

— Не? Защо? Защото съм честен ли? Защото ти казах, че те желая? Сега знаеш истината. Казах ти, че съжалявам, Грейс, и още съжалявам — за това, че те разстроих. Но не съжалявам за това, че те помолих да ми станеш любовница. Ще те моля за това още много пъти.

— И аз ще ти отказвам още много пъти.

Той се усмихна леко.

— Аз съм невероятно търпелив.

Тя го погледна. Искаше й се гневът й да не се бе изпарил. Той се усмихна и докосна брадичката й.

— Лицето ти е мръсно — каза той и внимателно й изтри сълзите. — Единственото нещо, което не желая никога да ти причинявам, Грейс — каза той съвсем сериозно, — е да те карам да викаш.

— Тя го погледна.

— В такъв случай се опитай да ме разбереш — каза тя.

— С удоволствие — отвърна той.

Той я гледаше как спи.

В мига, в който се качиха на кабриолета, след като слязоха от Мисисипи Куин, Рейд загледа развеселено как Грейс се настанява на седалката срещу него. Той бе потупат мястото до себе си.

— Не искаш ли това място? — попита той с надежда в гласа.

Тя се усмихна, когато се досети какво означава тази нотка в гласа му.

— Благодаря ти, но и това е доста хубаво.

След няколко секунди тя вече спеше.

Бузите й бяха порозовели от слънцето, макар че бяха прекарали по-голямата част от късния следобед на закрито. Главата й се облягаше на гърба на седалката, точно на мястото, където той се съединяваше със страничната стена на кабриолета. Позата й изглеждаше доста неудобна. Кабриолетът навлезе в коловоза на пътя и Грейс се премести, без да се събужда. Рейд си свали сакото.

Сви го на нещо като възглавница, после коленичи пред нея й вдигна главата й с едрите си ръце. Очите й примигнаха и се отвориха. Тя започна да протестира.

— Шшт — прошепна той и пъхна дрехата под шията й. — По-добре ли е така?

Той се усмихна.

Тя му се усмихна сънено в отговор и затвори очи. Тя му отказа. Той си рече, че е трябвало да очаква подобен развой на нещата. Но, както й заяви, той беше търпелив или поне бе принуден да стане такъв към нея. А имаше твърдото намерение дочака тя да изрече заветната думичка, която той желаеше да чуе от нея. Но как да я убеди да приеме предложението му? Досега беше разчитал на логиката и разума и не бе постигнал успех, но винаги му оставаше в резерв способността да съблазнява.

Започна да се чувства виновен. Рейд знаеше, че трябва да я забрави. Знаеше, че се е държал като мерзавец. Грейс беше права — той е един егоист. Да, тя имаше нужда той да я защитава, нуждаеше се и от неговите пари, но беше една не особено млада и прекалено благопристойна стара мома. Длъжен бе да я остави на мира. Проблемът беше, че това не му се удаваше. Всъщност сега я желаеше повече от всеки друг път.

В никакъв случай няма да напусне Начез точно сега, не и докато Грейс е тук. Докато тя спеше, той реши да я наглежда отблизо занапред. Спомни си вика й за помощ този следобед и потръпна. Припомни си и какво му каза тя за шерифа. Усещаше с кожата си, че тепърва предстоят нови неприятности. Форд беше мръсник, и то отмъстителен. И ако Грейс се опита да промени положението, ще си изпати сериозно. Възможно бе и да я убият. Форд не беше добродушен. Едно е да организираш дамите в християнско дружество на въздържателите. Съвсем друго е да се опитваш да преобърнеш града с главата надолу, като предизвикваш всеобщо недоволство и влизаш в разпра с шерифа.

Той си спомни как тя му се бе усмихвала този следобед и то неведнъж, а много пъти. И постигна това само с една обикновена речна разходка. Ти ще се отпуснеш, Грейс, помисли си той сърдечно, и аз ще те науча как да се наслаждаваш на живота и на самата себе си.

Грейс беше такава загадка. Тя постъпваше различно от всички други жени, които той беше срещал досега. Това му доставяше невероятно удоволствие.

Кабриолетът навлезе в нов коловоз и Грейс изпъшка леко в съня си и премести отново свитото му на кълбо сако, което се измъкваше изпод нея. Главата й се бе извила в доста неудобно положение, но тя още спеше. Явно бе напълно изтощена от продължителното търсене на работа през деня, от следобедните преживявания и шампанското.

Рейд внезапно се прехвърли на седалката до нея и замени облегалката и прозореца със собственото си тяло. Грейс примигна.

— Спи, спи — й зашепна той. Едната му ръка я обви, а пръстите му погалиха гърба й. Положи внимателно главата й на гърдите си. Тя се сгуши в него и несъзнателно затърси най-удобното положение. Най-накрая главата й се озова в скута му, а тя се сви на седалката. Рейд нагласи още по-добре шала около раменете й и прокара палец по слепоочието й. Нямаше никакво съмнение. Тази жена му въздействаше като никоя друга.

Тя спа през цялото пътуване. Нямаше начин самият Рейд да подреме малко, не и с топлата и мека Грейс до него, която караше тялото му да се втвърдява и затопля, караше го да я желае, караше го да си представя мислено първия път, когато те ще бъдат наистина заедно. Опита се да мисли за нещо друго и да гледа през прозореца, но това просто беше невъзможно.

Приближиха Начез чак след полунощ. Рейд разтърси леко Грейс.

— Събуди се, скъпа. След малко пристигаме.

Тя примигна и се изправи замаяно. Рейд й се усмихваше. Още я прегръщаше с едната си ръка. Когато се разсъни, тя забеляза къде седи той. Премести се на другата страна, за да бъде по-далеч от него.

— В твоя скут ли спах? — възкликна изненадано тя.

— Послужих ти за много удобна възглавница.

Тя почервеня. Обърна се и погледна навън през прозореца, в ярката, огряна от звездите нощ.

— Мили боже!

— Ти беше много уморена, а по пътя много друсаше. Боях се, да не би да ти се схване вратът, както се беше изкривила на една страна.

Тя го погледна. В кабриолета беше тъмно. Само един фенер хвърляше бледа светлина. Беше тъмно и интимно. Току-що бе спала няколко часа, а главата й бе в мъжки скут. Грейс не знаеше какво да мисли. А сега беше още по-лошо, защото се бе събудила, а разстоянието помежду им бе толкова малко, че тя долавяше мъжкия му аромат. Вече не я докосваше, но тя още си спомняше допира на кожата му. Усети, че сърцето й бие лудо. А той я гледаше втренчено.

Тя хвърли лек поглед през прозореца и прочисти гърлото си.

— Днес прекарахме много добре, благодаря ти.

Той не й отговори.

Тя се загърна решително с шала. Внезапно изпита голяма благодарност към него за това, че я остави да поспи последните няколко часа. Как иначе би прекарала обратния път към Начез? Не смееше да го погледне, но усещаше, че той не снема очи от нея.

— Къде ли е Мисисипи Куин сега? — попита тя. Не се сещаше за по-подходяща тема за разговор. Знаеше, че думите й звучат глупаво. Но защо той не й отговаря?

— Колко остава до Начез? — тя дръзна да го погледне бегло. Сините му очи я гледаха пронизително. Той бе златист и великолепен под леката светлина на фенера. Тя преглътна и се загледа настрана.

— Остават няколко мили — изрече той. Гласът му бе ленив, провлечен и доста страстен. Изведнъж Грейс установи, че дъхът й е спрял.

— Няколко мили — повтори механично тя. — Не мога да повярвам, че съм спала досега! Колко дълго спах? — тя извърна лава и го погледна.

Това беше грешка. Погледът му накара сърцето й да спре да спре. Прекрасната му уста се отвори и той докосна бузата и с единия си пръст. Докосването беше възможно най-леко, но Грейс потрепери.

Той издаде звук, звук на силна вътрешна потребност, дрезгав стон.

Грейс се озова в обятията му.

Докато я прегръщаше, той за миг се взря в очите й. В неговите пламтеше ослепителен блясък. След това я притегли към себе си, към твърдото си и горещо тяло. Устата му затърси с копнеж нейната. Още от първия миг Грейс вдигна ръцете си пред гърдите му и обърна лицето си настрани.

— Моля те — изпъшка той. — Позволи ми да те целуна, Грейс. Само целувка, само една целувка…

Тя едва съобразяваше какво става. Знаеше, че това, което правят, е грях. Устата му се движеше над извивката на бузата й и докосваше ухото й. Тя ахна, когато усети прилива на горещи чувства в душата си. „Само една целувка“, каза й едно гласче. Нищо няма да стане, ако го целуне веднъж!

За пръв път Грейс отвърна на неговия плам. Тя обърна лицето си към него и отвори очите си. При вида на неговото напрегнато и възбудено лице, тя загуби ума и дума. А когато устата му докосна нейната, тя се уплаши, че ще припадне.

— Грейс — изрече той тихо, но рязко. — Отвори, скъпа, отвори си устата за мен — и ме пусни.

Тя се подчини механично. Езикът му докосна нейния. Грейс я побиха тръпки. Свитите й на юмруци и притиснати в гърдите му ръце се отпуснаха и разтвориха. Гърдите й пламнаха и се втвърдиха, щом докоснаха неговите. Рейд я прегърна още по-силно. Устата му помръдна леко, но това беше заблуждаващо движение, защото езикът му навлезе в нея, отново и отново, в ритъм, който породи вълни от удоволствие, които заляха слабините й. Рейд спусна ръцете си надолу и я хвана отзад.

Тя ахна, когато усети, че едрите му ръце се протягат и притискат интимните й части. Не беше и сънувала, че е възможно да съществува подобно докосване. То я накара цялата да пламне. Докосна колебливо и свенливо езика му със своя. Слиса се от бурната му реакция. Цялото му тяло се напрегна, а той я хвана още по-силно. Ръцете й се плъзнаха по ризата му. Езиците им поведоха борба и се преплетоха. Ръката на Рейд се хлъзна по бедрото и кръста й и я замачка неистово. След това се вдигна неприкрито и обгърна гърдата й. Ръката му спря. Грейс трепереше. Искаше й се той да продължи да я докосва.

— Я да видим какво има тук — каза той. Пръстите му проникнаха под дрехите й и докоснаха лененото бельо, което тя носеше.

Докато й се струваше, че е погълната от горещата пелена на тяхната страст, Грейс чу думите му, но беше твърде смутена, за да започне да обсъжда толкова интимна тема като бельото си. Докосна китката му, за да го накара да прекрати изследванията си, но ръката му обхвана плътно гърдата й и я натисна нежно.

Главата на Грейс се отметна назад към седалката. Тя затвори очи. Единственото нещо, което усещаше, бе нажежено червено желание и мъчително удоволствие. Палците му очертаха малки кръгчета около зърната й, и скоро започнаха да я стискат и да й причиняват болка. Усещаше как се притискат и към памучните й дрехи. Тя изстена страстно.

— Да, скъпа — прошепна той, а палците му докоснаха внимателно стегнатите връхчета. Грейс изпъшка.

Неочаквано той разкопча плавно и умело многобройните миниатюрни копчета на корсажа й. Грейс знаеше, че е длъжна да му окаже съпротива. Но когато се опита да извика, устата му покри нейната. Езикът му се притисна в нейния и я заля с още удивителни и невероятно пламенни усещания. Той разтвори роклята й и свали корсета.

— Господи, Грейс — възкликна той, когато пред погледа му се появиха едрите й разкошни гърди с големи кораловочервени зърна. — Защо криеш тази красота?

Пое си рязко дъх и сведе глава. Езикът му започна да я милва. Грейс изпъшка. И нададе вик, когато той пое зърното в уста го засмука.

Усети, че ръката му се плъзга по леката извивка на корема й, под полата й. Само два тънки слоя памучен плат го отделяха от кожата й. Ръката се спусна още по-надолу. Явно имаше ужасни намерения. Пръстите му се пъхнаха интимно между бедрата й, после се смъкнаха надолу и напипаха набъбналата и влажна плът през бельото. Той я притисна още по-силно.

Главата на Грейс се изправи. Очите й се отвориха широко. Неговата глава все още беше приведена над оголената й гърда. Той още смучеше едното й зърно. Пръстите му се хлъзнаха във влажните гънки на нейното тяло, като пренебрегваха памучните препятствия по пътя си. Той я галеше и проникваше в нея. Грейс вдигна ръце и ги притисна неистово в раменете му. Паниката й вдъхна нови сили. Трябваше да спрат веднага!

Главата на Рейд се изправи, а ръцете му се вдигнаха от нея. Очите му бяха яркосини и блестяха като брилянти.

— Грейс — изрече хрипкаво той.

— Моля те, спри — замоли тя отчаяно, докато дишаше тежко.

Той също дишаше тежко. За миг не помръдна. Тя виждаше, че той се бори със себе си. След това дръпна едновременно и ръката, и корсажа й.