— Аз ще го оправя — извика тя и се обърна с гръб към него, сети, че той се оттегля от нея на седалката от другата страна на кабриолета.

Ръцете й трепереха. Не успя да закопчае малките копченца. Опита отново. Беше останала без дъх, тресеше я, бе уплашена, ужасена, засрамена и във висша степен объркана! Задави се от отчаяние. Звукът прозвуча като хълцане, а тя забеляза, че е закопчала погрешно копчетата.

О, да му се не види дано!

— Позволи ми — каза той, а топлите му ръце се приближиха до раменете й изотзад. — Позволи ми да ти помогна.

Грейс почувства, че ще извика и поведе борба със себе си. Ръцете му, които едновременно успокояваха и разпалваха страстите й, я закопчаха.

— Всичко е наред, Грейс — каза той. — Повярвай ми.

— Не разбирам — успя да промълви тя, докато се взираше механично в скута си.

Той я прегърна още по-силно.

— Ти си жена, Грейс — рече той. — Може да бягаш от този факт през целия си живот, но аз съм мъж и няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от него.


Тази нощ тя не успя да заспи, а само се мяташе неспокойно в леглото.

Преживяваше отново всеки миг от дългия ден — безуспешното търсене на работа, боя, с който Рейд я защити от двамата моряци, разходката по реката и най-накрая разтърсващите му целувки в кабриолета. Нямаше сили да се откъсне от последния спомен. Точно на него се спря вероломното й съзнание.

Думите му отекваха. „Ти си жена, Грейс… аз съм мъж. Няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от това…“

Тя се обърна и легна по корем. Разбира се, че е жена. И не е бягала от този факт, нали? Тогава защо е така неспокойна и объркана? И защо част от нея жадува да се озове пак в обятията му?

Никога през грижливо подредения си живот не бе губила дотолкова контрол над положението.

Трябваше да спре да мисли за този мъж и да си представя различни нелепости. Да, безспорно това беше начинът за разрешаване на проблема. Тя умишлено прехвърли мислите си върху проблемите на Начез. Един от тях беше шерифът Форд.

Алън й каза, че Форд налага закона с железен юмрук. Тя се ужаси, но не се изненада. В края на краищата човек, който предвожда нощните ездачи, със сигурност прибягва до заплахи и физическо насилие. Как да спре такъв човек? Искаше й се да знае колко от градските жители са на страната на Форд и колко не са, но се боят да го признаят. Алън предположи, че има местни хора, които не одобряват тактиката и целите на нощните ездачи. Сигурно има начин да подтикне тези хора към действие.

Грейс се обърна настрани и облегна лицето си на ръката. И Алън, и Рейд не биха одобрили действията й. Тях изобщо не ги интересуваше положението в града, а то бе възмутително. Сигурна бе, че някой трябва да направи нещо, иначе Форд ще продължи да тероризира жертвите си. Помисли си, че всъщност проблемът да се намери някой, който да се противопостави на Форд. Някой, който не се страхува от него. Някой, който, ако се наложи, ще направи и невъзможното, и няма да остане длъжен никому. Някой като Рейд Браг.

Тя се изправи като свещ в леглото. Ама, че смешно! Той беше южняк и това проваляше замисъла й дори ако той отговаря на всички други критерии. Тя беше почти сигурна, че той гласува за демократите като повечето хора от неговото съсловие, а демократите бяха виновни, че хора като Форд и нощните ездачи имат такава власт и влияние. Политическите разделителни линии бяха съвсем ясно очертани. Републиканците тук бяха политици пришълци от Север и янки. Те бяха прокарали всички реформи и граждански права след войната, а демократите се бяха сражавали с тях и бяха направили отчаян опит да запазят на всяка цена последните остатъци от „добрия стар Юг“. По дяволите! Колко лошо бе, че той не е републиканец. Сърцето й заби силно.

Хората имат мнение. То може да се промени. И някак си, чисто инстинктивно, тя усещаше, че ще успее да го накара да промени своето.

О, боже! Не е ли прекалено високомерна, щом е толкова уверена, че ще постигне това? Защото, ако успее да го убеди, той ще бъде идеалният противник на шерифа Форд!

„Ти можеш да ме превъзпиташ“, й каза той преди няколко часа с дрезгав и страстен глас.

Бузите й пламнаха. Той не се държеше сериозно. Изобщо не беше сериозен. Макар че нямаше голям опит, тя разбираше без усилие неприкритите му сексуални намеци. Те бяха единственото нещо, към което той се отнасяше сериозно!

Но не беше ли посветила живота си на просвещаването на другите? Ако забрави за миг, че този хубав развратник я желае, ако се отнася към него като към всеки друг, без колебание ще се опита да го накара да разбере някои основни истини.

Но той е хубав, ужасен измамник е и я помоли да му стане любовница. Дали тези обстоятелства няма да му попречат да бъде по-податлив на внушенията й? И какво толкова ще стане, ако опита? Докато сърцето й биеше силно, Грейс притисна силно колене към гърдите си.

Ще се опита да превъзпита Рейд Браг!

12

— Хариет, какво знаеш за Рейд Браг? — попита възможно най-нехайно Грейс. Беше сутринта на следващия ден. Кой знае защо вътрешно се бе напрегнала, а душата й вибрираше като опъната тетива. От днес започваше опитомяването на лъва!

Хариет, която тъкмо пълнеше чашата за кафе на Грейс, докато седяха в кухнята, застина и остана неподвижна. Очите й блеснаха.

— А ти какво искаш да знаеш?

Грейс се изчерви.

— Не е това, за което си мислиш.

А след това запита, като се изчерви още по-силно:

— Той слезе ли вече?

Хариет се изкиска.

— Отдавна слезе и излезе. Недей да се стесняваш, Грейс. Ти не си първото момиче, което се е подмамило от трапчинките му.

— Не, наистина не си интересувам от това, за което мислиш.

Хариет беше сладкодумна. Грейс узна, че той е израснал в ранчо в Западен Тексас, че произлиза от добро семейство, и че е постигнал големи успехи в бизнеса.

— Той е добър човек, Грейс, но не се мами от закачките и флиртуването му — посъветва я Хариет.

Грейс се изкашля, за да прикрие удоволствието си от доброто мнение на Хариет за него. Тя никога нямаше да повярва, че той е разумен и почтен, но явно беше такъв.

— Всъщност откога го познаваш?

— Познавам го, о, от дванадесет или тринадесет години. От войната.

Щом забеляза объркването на Грейс, тя продължи:

— Той яздеше заедно с едно от моите момчета в полка на Уокър.

Грейс я гледаше втренчено.

— Да не искаш да кажеш, че Рейд е участвал във войната?

— Разбира се, че е участвал.

— Но по това време той трябва да е бил малко момче!

Той избяга и тръгна след големия си брат, когато бе на петнадесет години. Помоли някой път Рейд да ти разкаже тази история. Той не обича да говори за това. Всъщност кой ли обича да говори за войната, но неведнъж съм го чувала да споменава този случай.

Обърканата Грейс се обърна настрани. От една страна, се ужаси при мисълта, че той се е сражавал за Юга и неговите институции, защото знаеше, че това допълнително ще усложни задачата й. Същевременно имаше нещо твърде привлекателно в историята за малкото момче, което последвало по-големия си брат и отишло с него на война.

— Хариет? — изрече Грейс. — Съгласна ли си да закача под твоята пощенска кутия табела, че тук има шивачка?

— Смяташ да почнеш работа като шивачка?

— Нямах много късмет вчера, докато си търсех работа.

— Нямам нищо против да сложиш табела, но, скъпа, не смятам, че ще получиш достатъчно поръчки, за да си платиш наема, а на всичко отгоре и да пратиш нещо вкъщи на майка ти.

— Точно от това се боях — заяви мрачно Грейс.

Привечер тя се срещна с дамите при Сара, за да организира първия поход за борба с пиянството. Насрочиха го за събота следобед — време, в което баровете са препълнени. Днес, обаче, съзнанието й бе заето с други грижи, защото този следобед тя възнамеряваше да издири Рейд и да започне да осъществява и двете си цели — да го превъзпита и да го настрои срещу шерифа Форд. Затова тя си тръгна по заобиколен път от дома на Сара. Искаше да мине покрай офиса на шерифа на Главната улица.

След дълго обикаляне намери Рейд в хотел „Сребърната дама“. Сградата красеше върха на стръмнините над Сребърната улица и имаше изглед към мудно течащите води на Мисисипи. Тя си спомни, че е чувала Хариет да казва, че той си е наел стая тук. Досега това не бе имало значение, но ето че тя се озова на входа й и започна да надзърта вътре, изненадвайки и самата себе си. В прекрасно обзаведената стая, която бе богато тапицирана с брокат и коприна, имаше легло с балдахин, килими от Обюсон и плюшени завеси, както и масивно бюро от палисандрово дърво. Бюрото беше отрупано с документи, поща, папки и диплянки. Очевидно Рейд бе превърнал този апартамент в свой офис.

Той се бе облегнал на стола си и очите му мигновено се отвориха широко от изненада, когато я забеляза.

Грейс си спомни интимните моменти от миналата нощ — страстното му докосване, еротичното нахлуване на езика му, устата му върху гърдата й. Но сега не беше време за спомени. Тя се изчерви, но нямаше сили да избяга от ведрия му поглед.

Той се изправи с усмивка на уста. Усмивката му бе сериозна, дори агресивна и Грейс разбра, че и той си е спомнил за тяхната целувка. Искаше и се да се обърне и да избяга. Вместо това изправи гордо рамене и си пое дълбоко дъх.

— Не искаш да ме отбягваш, а? — закачи я той.

Тя чуваше силното туптене на сърцето си и се запита дали и той го чува. Усети, че казва:

— Искам да обсъдя нещо с теб.

Лицето му клюмна престорено. На него се изписа едно чисто момчешко объркване.

— Не ти ли липсвах? — попита дрезгаво той.

— Рейд — каза рязко тя, като се стараеше да не гледа устата и изящно изваяните му устни, и да не си спомня как те я докосваха и й се радваха. — Преди всичко ми позволи да ти благодаря за вечерята вчера и за разходката по реката.

Той се приближи нарочно бавно. Грейс си заповяда да не отстъпва назад.

— Благодари ми отново — каза той. Погледът му не се откъсваше от очите й и ги пронизваше. Ръцете му хванаха нейните. Той я притегли в стаята и затвори вратата с крак.

Тя вдигна ръцете си, за да го отблъсне. Но, кой знае защо, пръстите й се сключиха около китките му и се притиснаха в тях. Той се взираше в устните й и Грейс осъзна, че всичко, за което й се удава да мисли, е как да го целуне.

— Трябва да поговорим — изпъшка тя. Сърцето й биеше лудо.

Той се усмихна леко и я пусна.

— Мисля, че не си струва да си губим времето с приказки.

Тя се изчерви.

— Търсих те преди малко — каза той. Отдръпна се, сложи един стол пред бюрото и й го посочи. Грейс се остави да я настани в него. Очакваше Рейд да седне на своя стол зад бюрото. Вместо това той се облегна безгрижно на ръба на бюрото, отдясно на нея. За пореден път Грейс забеляза, че панталоните му са прекалено опънати и прилепват плътно към силните му крака и очертават ясно мъжките му атрибути. Веднага се загледа в пода.

— Търсил ли си ме? — запита тя. Стори й се, че нещо е заседнало в гърлото й.

— Да, исках да те заведа на обяд. Яла ли си?

— Да, в дома на Сара Белели.

— Е, във всеки случай не си дошла — изрече той с надежда в гласа, — за да обсъдим предложението ми?

Един миг й стигна, за да си събере мислите.

— Твоето предложение? Да ти стана любовница? О, не, категорично не!

— Грейс, знаеш ли, че винаги получавам това, което искам?

Тя кръстоса погледа си с неговия. Той не се перчеше. Говореше истината или поне това, което смяташе за истина. Това я разтревожи. Или я изпълни с трепет?

— Този път няма да успееш — заяви уверено тя.

Усмивката му блесна като светкавица на лицето му.

— Пак ли ме предизвикваш? Не се ли отучи?

— Не те предизвиквам — отвърна тя по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Просто констатирам факта.

Той се засмя. Плъзна се надолу и застана прав.

— Е, добре. Да обсъдим, без да бързаме, това, за което си дошла. Хвана я за ръката.

— Къде отиваме? — попита тя с лек ужас и известна възбуда, когато си спомни за часовете, които бяха прекарали заедно вчера.

— Имам изненада за теб — каза бодро Рейд. — И ако тя не ти хареса, обещавам да те върна веднага.

Тя прехапа устни и го погледна неуверено, докато слизаха на долния етаж.

— Каква е изненадата? — чувстваше се почти като шестгодишно дете на Бъдни вечер.

— Ако ти кажа предварително, няма да има изненада — той я тупна леко по изгорелия от слънцето нос. — Боли ли? Виждам, че днес носиш шапка.

— Наболява малко.

— Ще ти дам един мехлем — каза Рейд и я улови за ръката. Вече вървяха по улицата.

— Рейд — прошепна Грейс и се огледа. — Всички ни гледат!

Той се усмихна.

— Не ми ли е позволено да ухажвам дамата на сърцето си?

До този миг сърцето й се носеше на крилете на радостта. А в следващия я обля вълна на дълбоко разочарование. Той си играеше своите игри. Не я ухажваше. Искаше да му стане любовница. Това стана ясно още вчера. Дръпна ръката си. Той я изгледа насмешливо.