Бренда Джойс - Виолетов огън

— Не, не е вярно — тя поклати глава. — Не те желая.

Той я изгледа втренчено и въздъхна.

— Ти просто не искаш да го признаеш. На теб ти харесват моите целувки и моето тяло точно така, както и на мен ми харесва твоята компания. На нас ни е приятно, когато сме заедно, Грейс — гласът му стана тих. — Много приятно.

Тя се обърна настрани и започна да изстисква полите си. Трепереше и се чувстваше объркана. Пак стана както преди. Той беше развратник. Нямаше съмнение в това — животът го доказа. Но той се бе държал и по друг начин, а характерът му имаше и други страни. Ако погледне смело в лицето на истината, ще й се наложи да признае, че са й приятни и той, и целувките му!

Двамата закрачиха мълчаливо към града, докато Грейс не си спомни, че не е повдигала досега въпроса, заради който го бе потърсила.

— Рейд, мислих си за това, което обсъждахме вчера.

Той вдигна вежда.

— Нашият проблем — шерифът Форд.

— Не знаех, че ние си имаме проблеми с Форд.

— Форд продължава да върши всички типично южняшки неправди — той провежда политика на дискриминация, сплашване и терор! Ти самият го каза! И се съгласи, че той трябва да бъде спрян!

Същата вежда се вдигна отново.

— Доколкото си спомням, ти говори през цялото време. Аз само слушах.

— Е, добре де — измъкна се умело тя от неудобното положение. — Предположих, че щом не ми възразяваш, значи си съгласен с възгледите ми.

Той се усмихна. Трапчинките му се очертаха ясно.

— Какво си си наумила, Грейс?

— Не е ли очевидно, че шерифът Форд трябва да бъде накаран да действа другояче?

Усмивката му изчезна.

Тя заговори бързо, сключила здраво ръцете си.

— Рейд! Ти можеш да го постигнеш. Ако някой изобщо може, това си ти! В края на краищата този, който се изправи срещу Форд, трябва да бъде поне толкова жилав и твърд, колкото е и той, и което е още по-важно, трябва да е безстрашен! А ти не си…

— Хе-ей! За какво, по дяволите, намекваш?

И двамата бяха спрели.

— Не си ли помислял някога, че е възможно да ми помогнеш? Трябва ми някой, който да се изправи срещу Форд, за да го накара да спазва законите и да му даде да разбере, че той няма да се отърве безнаказано, ако продължи да сплашва и да действа с насилие! Зная, че теб всъщност изобщо не те интересува това — продължи да говори тя, въпреки че Рейд се бе намръщил, — но отговаряш на изискванията.

— Ти си полудяла — каза той. — Първо, много хора поддържат Форд. Второ, защо, по дяволите, да се спречквам с шерифа? И за какви изисквания говориш?

Тя го изгледа укорително и с явно разочарование. Той се отдръпна смутено.

— Боиш ли се от него? Това беше изискването, което имах предвид — не смятах, че се боиш от него.

— Не се боя!

Тя вирна глава.

— По дяволите, много добре знаеш, че не се страхувам от него, Грейси — отсече той.

Тя беше напълно невъзмутима. Хладнокръвието й се дължеше на увереността, че го насочва в правилната посока.

— Знаеш ли — изрече тя сладкодумно, — днес обядвах в дома на Сара Белели.

Той я прекъсна рязко.

— Какво общо има това с предишните ти думи?

— На връщане минах покрай затвора — каза приветливо тя. Погледът му я обгори.

— Рейд, моряците ги няма там. Попитах тъмничаря. Изобщо не са ги арестували.

След миг той реагира. Изруга. След това забърза по улицата.

— Къде отиваш? — попита престорено наивно Грейс.

Разбира се, знаеше много добре накъде се е запътил.

Той я изгледа мрачно.

— Рейд, не се сърди — каза тя, докато подтичваше до него. — Ако се замислиш малко, със сигурност ще признаеш, че съм права. Съществува такова нещо като закон и ред. Ето защо имаме правителство и демокрация. Това е дар, завещан ни от нашите предци.

Не чу никакъв отговор. Вече бяха изкачили хълма. Рейд започна да я изпреварва и да се отдалечава от нея. Грейс вдигна дръзко полите си и почна да върви с по-големи крачки.

— Нима негрите нямат право да се радват на нашата демокрация? Войната свърши. Рейд. Ние сме една страна, един народ, с едно правителство и едни закони! А Форд налага своя закон и своята власт над този град! Това е грях! Той трябва да бъде спрян!

Рейд се понесе вихрено по стъпалата и влетя в хотел „Сребърната дама“. Грейс вървеше по петите му.

— Ако помислиш малко — изрече задъхано тя, — ще разбереш, че съм права!

Той влезе шумно в апартамента и се насочи право към бюрото от палисандрово дърво. Измъкна револвер от чекмеджето и огледа гнездата му. Вътрешностите на Грейс се свиха.

— Какво правиш? — извика тя. — Защо взимаш този пистолет?

Тя мразеше оръжието и насилието.

— Да не мислиш, че ще се изправя срещу Форд без защита? — попита мрачно той. — Я си помисли пак.

— Но… аз нямах предвид… насилието ражда насилие!

Той вече се бе запътил към вратата.

— Много си закъсняла, Грейс.

Тя се затича след него.

— Рейд, ако заплашиш Форд с оръжие…

— Върви си вкъщи, Грейс — гласът му бе рязък и примирен. — Постигна каквото искаше.

— Не съм искала това! — извика тя и се запрепъва по стълбите след него. — Не и насилие!

— Вече няма да ме спреш, каквото и да говориш, Грейс. Едва не те нараниха и изнасилиха на улицата пред очите на всички. Заради чувствата ми към теб ще приема много, много навътре нежеланието на Форд да действа — той забърза по коридора.

Тя затича след него.

— Ами продавачката, Рейд? Те нападнаха и нея. Тя вече не е робиня. Тя е свободна жена, не е по-различна от мен.

— Свободна ли? Ако мислиш така, значи сънуваш и ти е крайно време да се събудиш. Робството още царува тук, Грейс. Само че в по-различна форма, това е всичко.

Той се носеше по улицата с големи и непреклонни крачки, а тя подтичваше, за да не изостане.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че заради насилието, изполичарството и мъже като Форд положението е такова, сякаш Прокламацията за освобождаване на робите никога не се е появявала.

— Сигурно си много щастлив, че е така — изрече горчиво тя.

Рейд спря внезапно. Очите му блестяха.

— А сега защо ме осъждаш? Лошото ти мнение за мен ме изморява, Грейс.

Тя се изчерви.

— Теб не те е грижа за несправедливостите, с които се сблъскват тези бедни хора. Не те е грижа дали те още са роби и дали са ги закрепостили към предишното късче земя и към предишния господар — в края на краищата ти си се бил за добрия стар Юг! Как бих могла да се надявам, че ще те превъзпитам!

Изражението на лицето на Рейд бе разярено.

— Ще ви разкажа всичко така, както беше, госпожо. Да, аз се бих за Юга и се гордея с това. Ако трябва да почна всичко отново и да се изправя срещу кръвта и смъртта, срещу всички разрушения и осакатявания, няма да се поколебая и за миг! Аз съм тексасец, Грейс, и ще вляза в бой за Тексас, без да се страхувам и без да се съмнявам в правотата си. Сражавах се за правото да издаваме наши собствени закони и да градим наше собствено бъдеще, а не от Север да идват някакви пришълци политици, които да ни казват какво да правим! В моето семейство никой никога не е притежавал роби. Майка ми е англичанка и е запалена аболюционистка. Такъв е и баща ми. Всички отраснахме с вярата, че е грях едно човешко същество да притежава друго човешко същество. Но преди войната имахме правото сами да решаваме дали да притежаваме роби или не, и ние се сражавахме за това право през войната. Може и да сме загубили войната, Грейс, но не и гордостта си! Гордея се с това, че съм тексасец. Гордея се с това, че съм южняк! Изобщо не си въобразявайте ще ме разубедиш да вярвам във всичко това!

— Гордееш ли се от начина, по който нощните ездачи тероризират този град? — попита тихо тя.

В очите му блеснаха искри.

— Да не би да мислиш, че имам нещо общо с тях?

— Да!

Той се втренчи едновременно недоверчиво и вбесено в нея.

— Не искам да кажа, че си един от тези ужасни хора — извика тя. — Това, което твърдя, е, че ги подпомагаш, щом не се опитваш да спреш тях, Форд и дискриминацията! Твоето бездействие е помощ за тях!

Той реши да се отърве от нея.

— Върви си вкъщи, Грейс. И задръж за себе си щуравите си идеи. Имам да уредя нещо с Форд, но то е лично.

Те свиха зад ъгъла и излязоха на Главната улица. Рейд изкачи с големи крачки стъпалата на затвора. Грейс се завъртя неспокойно на входа. Форд седеше зад едно бюро в средата на стаята.

— Явно не си взел думите ми на сериозно — каза тихо Рейд.

Грейс виждаше само гърба му. Той се бе навел заплашително над Форд. Но тя виждаше и шерифа. Той изобщо не се смути.

Шерифът изплю невъзмутимо на пода малко тютюн. След това се усмихна беззвучно на Рейд.

— А за какво си говорихме, момко?

— Вчера нападнаха мис О’Рурк. Или си забравил?

— Не съм забравил, момко.

— А на мен ми се струва, че си забравил — каза провлечено Рейд.

— Не съм. Зная как да си върша работата. Тези моряци просто изчезнаха. Мисля, че корабът им е отплувал — той се подсмихна злорадо.

— По-добре се помоли на бога — посъветва го Рейд — това да се окаже истина.

— Треперя от страх, момко. И какво ще направиш, ако не е вярно?

— Ще разбереш — каза Рейд. — Не се безпокой за това.

Смехът на Форд ги последва, докато излизаха навън. Грейс вгледа в лицето на Рейд. Той беше наистина ядосан, но видимо се въздържаше да даде външен израз на гнева си. Грейс трябваше да се чувства щастлива от това, че е сполучила да го насъска срещу Форд, но не се радваше. Имаше лошо предчувствие.

— Върви си вкъщи, Грейс — каза Рейд, без да гледа към нея. Стъпките му бяха уверени и решителни.

Грейс не беше толкова глупава, че да почне да му противоречи точно сега. Тя забави покорно крачките си и спря да върви. Не откъсваше поглед от непреклонния му гръб.

— Какво ще правиш сега? — извика тя след него. Не получи отговор.

— Рейд! Къде отиваш?

— А ти къде мислиш, по дяволите — тросна й се грубо той. — Ще обиколя крайбрежието. И дори не помисляй да идваш с мен.

— Може би Форд каза истината! — извика тя. Безпокоеше се неговата сигурност. — Може би наистина са напуснали града!

Скръсти здраво ръце на гърдите си и се загледа след него, докато той не зави зад завоя и не изчезна от погледа й. — О, какво правих!