— Ето го моя Бенджамин — извика Бет Фъргюсън.

Бенджамин, чиито очи едва не бяха изхвръкнали от изненада при вида им, почервеня и се наведе бързо.

— Мили боже — прошепна Марта.

Дамите проследиха автоматично погледа й.

Една хубавица в много къса пола, която разкриваше целия й прасец и колената й, се бе вдигнала от скута на някакъв джентълмен, за да мине отпред. Тя се изсмя на добродетелните жени от християнското дружество на въздържателите в Начез. Грейс не се удържа и хвърли един поглед на проститутката. Жената беше много хубава, въпреки неприличното си облекло.

— Какво правите тук? — извика блондинката. — Дами, струва ми се, че сте сбъркали адреса.

Неколцина мъже от предните маси се разсмяха. Необичайният инцидент не направи никакво впечатление на другите в бара.

— Пейте, дами. Да почваме — нареди Грейс. Тя бе решила твърдо да привлече вниманието на всички.

Дамите запяха хармонично и възторжено химна „Слава, слава алилуя“. Смехът и разговорите в бара секнаха. Пианистът спря да свири. Всички без изключение се обърнаха, за да видят представлението на едни от най-достойните жени в Начез — живо въплъщение на добрите обноски и майчинството, които бяха струпали на входа на бар „Черната пета“.

— Боже мой! — възкликна Сам Патерсън, когато песента свърши.

— Джентълмени! — извика Грейс. — Ние носим духа на християнството в сърцата си. Време е да подложим на изпитание злокобното пиянство.

— Дрън-дрън — заяви един от предната маса.

— Никога не съм предполагал, че ще видя нещо подобно в Начез — измърмори друг.

— Вън от моя бар! — извика Сам.

— Остави ги да говорят, Сам — засмя се блондинката. — Сами ще станат за смях пред всички.

— Докато си пиете тук и се забавлявате — извика Грейс, — къде са вашите жени и деца? Седят си вкъщи, гледат в студеното огнище и надзъртат в празния килер! Ридаят от самота и глад! И защо? Защо? Защото вие пропивате доходите на семейството си и не оставяте зад себе си нищо друго, освен страдащи жертви и разбити сърца! Не се ли срамувате? — Тя даде знак на жените. Те подеха нов оглушителен припев.

Сам Патерсън изпъшка. Когато пеенето най-сетне свърши, той ги предупреди:

— Ще отида да извикам шерифа.

— Върви, където щеш — каза любезно Грейс. — Не смятам, че трябва да разказвам страшни приказки — извика тя, но се запъна внезапно за миг, когато улови един познат яркосин пронизващ поглед. На Рейд май не му беше приятно. Грейс се постара да не му обръща внимание. О, защо му трябваше да идва тук!

— Но все пак ще ви разкажа няколко страшни приказки — продължи тя. Гласът й ехтеше нашир и надлъж. — Приказки за пияници, които прахосват всяко пени и не оставят нищо за семейството си. Мъже, които са съвършени християнски съпрузи, докато не започнат да пиянстват. А после се прочуват с това, че жените и децата си, разпродават имота си, дори дават за чираци собствените си деца, за да напълнят отново джобовете. И защо? За още пиене! Дами, да чуем още един припев.

— Кажи какво да правя, шефе? — едрият мъж се обърна към Патерсън.

— Върви да извикаш шерифа — отвърна Сам.

— Не ни трябва шерифът — извика един червенокос здравеняк и стана. — Дами, за нищо на света не искам да слушам и една проклета думичка повече. Вие ми прекъснахте играта на комар, а ми се беше паднала най-добрата карта за целия ден!

— Точно така — подкрепи го някой. Скоро залата кънтеше като клетка, пълна с разярени лъвове.

Грейс сви юмруци.

— Ако ценим любимите си — извика тя, — ако държим на нашите домове, на нашите американски обичаи, нашата страна и нашия бог, наше християнско задължение е да превъзмогнем това зло!

Някои мъже се бяха вдигнали от местата си по време на гневния изблик на комарджията. Сега той се приближи и се изправи пред Грейс.

— Слушай, госпожице, стига толкова.

— По-добре си вървете — каза нервно Сам Патерсън. — Моля ви, мадам, вървете си, преди да сте се забъркали в някоя неприятност. Ред понякога става много лош.

— Не се страхувам — заяви Грейс.

— Ние не се страхуваме — потвърди Сара, макар че повечето от дамите бяха пребледнели от напрежение.

Някой отзад извика:

— Крайно време беше и ние в Начез да си имаме въздържателско дружество!

Прозвуча гневен рев на мъжко неодобрение. Главите на всички се обърнаха да видят виновника. Сърцето на Грейс се сви. Беше Алън. Милият, милият Алън. Трябваше да предвиди, че той ще разгадае плана й.

— Дамите са прави — продължи гръмко той. — Ако човек не е в състояние да отговаря за постъпките си заради пиянството, той не трябва да пие. Не сме ли длъжни да защитаваме и обичаме нежно нашите жени, майките на децата ни, пазителките на християнския морал?

Няколко гласа се съгласиха нерешително с него.

— Дами — извика самоуверено Грейс. — Още един припев! Те запяха.

— Мръсен янки предател — изрева мъжът на име Ред.

— Махай се оттук, янки — изкрещя друг. Гласът й беше познат. Грейс мигновено разпозна Роулинс, младежа, който заплаши Алън миналата неделя. Прилоша й от страх. Погледна инстинктивно към Рейд. Той стоеше напрегнат и нащрек. Наблюдаваше всички.

— Изхвърлете оттук предателя янки! — изкряска един мъж отзад.

— Изхвърлете дамите оттук! — добави някой близо до жените.

— Спомнете си за своя християнски дълг — напомни им един русоляв мъж. — Те са дами, съпруги и майки. Те са цветът на южняшкото общество.

Но никой не чу последните думи, защото изведнъж двама души започнаха да се бият. За миг всички гледаха само тях.

След това Роулинс се нахвърли върху Алън. Грейс изпищя. Мъжете около нея се включиха в сбиването, което заплашваше да прерасне в масов побой.

— Алън! — Грейс се втурна напред. Всички около нея се биеха и налагаха. Тя успя да забележи, че Роулинс е съборил Алън на пода със серия от ожесточени юмручни удари. Грейс се страхуваше за Алън, защото той не умееше да се бие. Промъкна се между две двойки сражаващи се мъже. Кракът й се спъна в някого и тя се просна на пода. Усети, че някой я хваща за косата я дръпва силно. Изкрещя, извърна се и се изви, за да стане. Някакъв непознат я бе хванал здраво за косата и бе вдигнал: юмрук, за да я удари. Очите му се разшириха от изненада, когато забеляза, че държи жена. После нададе радостен вик и се ухили. Притегли я под себе си и я целуна с лигавата си уста. Грейс го удари безмилостно с коляно в слабините. Изправи се крака. Беше задъхана. Не обърна внимание на жертвата си, която стенеше и се гърчеше на пода. Някой нанесе страхотен удар на мъжа пред нея и той се стовари с всичка сила върху Грейс. Тя буквално полетя назад и прекатури чашите с уиски върху масата.

— Грейс!

За миг тя остана на масата. Това бе единственото безопасно място в това море от биещи се мъже. Огледа внимателно тълпата и забеляза Рейд, който я викаше. Погледите им се срещнаха. Той имаше синини. Направи й знак с ръка. Тя се досети, че й заповядва да остане на място, докато той дойде да я изведе оттук. След това видя, че зад него изниква някакъв мъж с високо вдигнат стол в ръце и се готви да го строши в главата на Рейд.

— Рейд! — изпищя тя.

Той се обърна точно навреме, хвана ръцете на мъжа и се счепка с него за стола. Най-накрая Рейд изтръгна стола и го запрати надалеч. Грейс видя, че той удари един нищо неподозиращ участник в битката и го събори на колене. Изпаднал в пиянско изумление, противникът му продължи да се люшка замаяно над него. Сега Рейд и врагът му си нанасяха силни удари един на друг. Грейс огледа старателно тълпата, за да открие Алън и изпищя. Един мъж го държеше, а Роулинс го налагаше ожесточено.

Тя се спусна предпазливо от другата страна на масата. Този път внимаваше да не се изпречи пред някого. Сграбчи разгневено бутилка с уиски и се промъкна през необузданата тълпа. Без да му мисли много, стовари бутилката върху тила на другаря на Роулинс. Той рухна в краката й.

Алън беше почти припаднал. Погледите на Грейс и Роулинс се кръстосаха. Роулинс й се усмихна.

— Здрасти, госпожице.

Той я сграбчи толкова бързо, че Грейс дори не успя да помръдне. Целуна я безмилостно. Тя усети, че фибите й падат и косата й се пръсна свободно напред. Извиваше се като дива котка, но той я улови за китките и я придърпа грубо към себе си.

Точно в този момент Рейд отмести настрани Роулинс. Задъханата Грейс падна на колене, докато Рейд стоварваше с все сила юмрука си в Роулинс. Той го удари първо в корема и му изкара въздуха, а след това в лицето, където май му счупи челюстта. Грейс забеляза, че червенокосият комарджия замахва отляво към Рейд. Опряна още на пода, тя изпищя предупредително, хвърли се в краката на Ред и ги задърпа диво. Начинанието й беше напълно безнадеждно. Имаше чувството, че се опитва да събори някоя калифорнийска секвоя.

Ред се отърси от нея и я запрати настрани. Тя се сви на кълбо. Стори й се, че болката пронизва отвсякъде ребрата й. За миг лежеше неподвижно. Беше напълно зашеметена.

Рейд видя какво стана. Може би именно гневът му даде свръхестествената сила, която му беше нужна, за да се справи с Ред, но в момента Рейд нямаше време и желание да мисли за това. Когато мъжът замахна към него, Рейд си извади ножа. Ред замръзна на място. След това мъжът зад Ред вдигна бутилка и я разби в главата му. Ред изрева от болка и се обърна, за да се разправи с новия противник.

За секунда Рейд стигна до Грейс и я вдигна в ръцете си.

— Ти, проклета глупачко — изкрещя той, докато си проправяше път през тълпата.

— Чакай, Рейд, моля те — извика тя. — Нямам право да изоставям другите дами… и Алън. Раниха го. Видях това.

— Другите жени излязоха по-разумни от теб — сопна й се той, докато я изнасяше през изхода навън на ярката обедна светлина. — Те избягаха оттук веднага, щом започна боят. Ще се върна после за Алън.

Идеята да се погрижи за поклонника й янки го подразни, но след това си напомни, че Алън наистина му е симпатичен.

Когато забърза по улицата с Грейс на ръце, той видя болката, изписана на лицето й и сълзите, които бяха избликнали в очите й. Дългата й много гъста и къдрава коса стигаше до коленете й и се оплиташе около него на всяка крачка.

— Дръж се здраво, Грейс — изрече прегракнало той. — Просто се дръж още малко за мен.

След като видя колко е пострадала, му се прииска да я убие. Сърцето му сякаш заседна в гърлото и едва не го задави, докато я носеше нагоре по стълбите. Внесе я в нейната стая. Повика с висок глас Хариет. Грейс лежеше, без да помръдне в ръцете му. Беше съвсем бледа. Пълните й сочни устни се бяха свили от явната болка. Докато я полагаше на леглото с цялата нежност, на която беше способен, тя промълви нещо несвързано и отвори очи. Ръката му се промъкна в неукротимо гъстата й червена коса.

— Всичко ще се оправи, Грейс — прошепна той.

Очите й се фокусираха върху неговите.

— Алън?

Сърцето му се сви. Обхванаха го яд и ревност.

— Да не си се омъжила за него?

— Добре ли е Алън? — прошепна тя.

— Не знам.

Той мушна внимателно ръцете си под нея, за да разкопчае роклята й. Тя дори не протестира. Това беше сигурен признак колко тежко е състоянието й и още повече влоши настроението му. Разхлаби роклята на раменете и на кръста й.

— Грейс, познавам те от по-малко от седмица — провлечено каза той, — а ти спасих прелестната кожа и аз не знам вече колко пъти.

— Какво правиш? — изпъшка тя.

Тя не носеше корсет, а само долна риза и едно ужасно грозно ленено парче, което й служеше да си пристяга гърдите. Рейд го махна незабавно.

— Рейд, какво правиш?

— А ти какво мислиш? — прекъсна я той. — По дяволите, Грейс. Искам да видя колко тежки са раните ти.

Тя затвори уста. Той измъкна ризата от полата й и я вдигна нагоре, за да прегледа торса й. Грозните червени натъртвания вече бяха посинели. Гледката му причини непоносима болка.

— Много ли е зле? — попита тя разтреперано.

Той прокара нежно ръце по ребрата й. Кожата й беше като атлаз — едно не особено уместно за ситуацията сравнение.

— Нямаш нищо счупено — обяви той и почувства голямо облекчение. — Само тук-там има няколко натъртвания. — Погледът му беше потъмнял. — Късметлийка си.

— Сигурен ли си?

— Не само че съм виждал немалко натъртени, строшени и счупени ребра, но и аз самият съм бил с такива — заяви уверено той, като се надяваше да получи усмивка от нея.

Тя наистина се усмихна.

Както и той. А след това дръпна надолу ризата и произнесе името й.

— Грейси — гласът му беше напрегнат и доста ядосан.

Тя само го погледна с големите си, пълни с болка виолетови очи.

Това предотврати конското, което той от все сърце желаеше да й прочете. Стоеше близо до нея. Ръката му се намираше още на гърба й и не се виждаше от гъстата й коса.

Тя беше бледа, но великолепна. Очите й се заковаха в неговите.