Бренда Джойс - Виолетов огън

Тя си затвори очите и си представи как той си събува невъзмутимо панталоните, без да си даде труд да се обърне с гръб към нея. Раменете му бяха широки и силни, гърдите — добре оформени и забележително мощни. Ръцете и краката му бяха като на класическите скулптури на гръцките атлети. А мъжествеността му… Тя не искаше да гледа. Но не успя да се удържи.

Трябваше да се овладее, преди той да се върне, да намери някоя камериерка, да вземе назаем малко дрехи и да си иде, преди той да се появи отново. След десет минути Грейс направи точно това.

Ако всички беше наред, тя трябваше да изкара един обикновен училищен ден. Но Грейс не смяташе, че животът й някога ще влезе отново в нормални релси. Когато застана пред учениците си, тя се съсредоточи с голямо усилие върху работата. Той постоянно нахлуваше в мислите й. Също и спомените за събитията от предишната нощ, насилието и ужаса. Заради участието си в тях тя се бе превърнала в нещо като героиня. Учениците й ловяха жадно всяка нейна дума. Тя си спомни похотливия поглед, който й отправи Роулинс и явната заплаха в него. Прииска й се да не беше избягала тази сутрин, без да се види отново с Рейд.

Той й бе казал, че ще идва всеки ден в училището, за да я изпраща до вкъщи. Дали ще дойде? Или й се е разсърдил толкова за обидата, че е решил, че тя и сама може да се грижи за себе си? И което е по-важно, има ли основание да се бои от Роулинс и сподвижниците му? Страхът й нарастваше с приближаването на вечерта.

Църквата и дворът се обезлюдиха най-сетне в три и петнадесет. Грейс застана на стълбите и се огледа наоколо. Не се виждаха нито Рейд, нито Роулинс. Страхът, който я бе обхванал, отслабна. Разбира се, че Роулинс няма да се появи — нали го раниха снощи. А що се отнася до Рейд, той очевидно не бе говорил сериозно, когато й каза, че всеки ден ще я изпраща вкъщи. Тя явно не го интересуваше, което беше добре дошло за нея.

Това беше безсрамна лъжа. Как да се преструва дори пред себе си, че е безразлична към него. Най-малкото беше разочарована, че той не е дошъл.

Измина половината път към къщи, когато чу конски тропот зад себе си.

Всички мускули в тялото й се напрегнаха и тя се обърна, стиснала здраво книгите. Беше само някакъв фермер с каруца. Той й предложи да я откара до града. Грейс се готвеше да приеме предложението му, когато видя, че Рейд препуска в лек галоп по пътя на едрия си вран жребец. Тя застина на място, после посегна бързо към каруцата и се приготви да се качи вътре. Тъкмо беше стъпила на страничната дъска, когато той заговори иззад нея.

— Казах, че ще дойда и дойдох.

Той приближи жребеца и й подаде ръката си.

— Качвай се.

— Не, благодаря — отвърна сухо тя. — Този любезен фермер ми предложи да ме откара в града.

— А ще те защити ли от юнаците на Роулинс? — залита студено той. — Скачай тук, Грейс.

— Всичко е наред, мадам — изрече неспокойно фермерът. — Не знаех, че ще пътувате с джентълмена.

Той вдигна юздите и подкара мулето си. Грейс гледаше свирепо.

— Ти го прогони със заплахите си!

— Сигурно името на Роулинс му се стори по-заплашително!

— Ще вървя пеш — заяви Грейс.

— Добре.

Тя не го погледна повече. Той яздеше бавно зад нея. Беше толкова близо, че веднъж или два пъти Грейс усети горещия дъх на животното върху тила си. Тя държеше изправени раменете си и вдигна високо глава. Той беше сърдит! Е, какво пък, и тя беше също толкова сърдита, дори повече!

Когато стигнаха до дома на Хариет, Грейс избърза и влезе преди него в къщата. Размина се с няколко пансионери на верандата, докато влизаше вътре. Един от тях й се подсмихна твърде похотливо. Партньорът му в игрите на карти, един по-възрастен джентълмен, я изгледа явно неодобрително и вдигна ръка. Грейс забърза навътре.

Още я болеше от прекалено критичния поглед и от похотливата усмивка, когато за малко не се сблъска с Хариет.

— Добър ден, Хариет — заговори сърдечно тя. — Как…

Хариет се засуети и я заобиколи, след като я изгледа мрачно. О, Господи, помисли си Грейс. Всички знаят.

— Грейс?

Тя замръзна на място. Това беше гласът на Алън. Той я викаше от стаята си, която се намираше по-надолу по коридора. Повика я отново. Грейс се уплаши, че той ще опита да стане от леглото и забърза към стаята му. Той се беше подпрял на лакти и изглеждаше много по-добре. Гърдите й се стегнаха от тревога.

— Здравей, Алън. Как се чувстваш днес?

Той не й отговори. Само я гледаше, докато тя приближаваше. Грейс се зае да оправя загрижено възглавницата му.

— Да ти донеса ли нещо?

— Вярно ли е?

Тя пребледня.

— Какво да е вярно?

— Че си прекарала нощта в хотел „Сребърната дама“.

Тя почервеня. Какво да му каже? Вярно беше. Но не се бе случило това, което те мислеха — или пък беше? Тя и Рейд бяха интимни, макар и по малко необичаен и греховен начин. Прехапа си устната и се отпусна на крака на леглото.

Алън загледа настрани.

— Не стана точно това, за което си мислиш, Алън.

— Прекарала си нощта с него, нали? — изрече смутеният и оскърбен Алън.

— Аз заспах — отвърна с оправдателен тон Грейс.

— Само това ли стана?

Лицето й се обагри в червено.

— О, боже — простена Алън. — Обичаш ли го?

— И дума не може да става за това — извика Грейс и стана. — Не съм искала това да се случва. Не исках да оставам там през нощта, о, господи! — Дали от напрежението, което изпитваше през целия ден, или от нещо друго, по-дълбоко и по-обезпокоително, от очите й бликнаха сълзи.

— Съжалявам, Грейс — каза Алън и я хвана за ръката.

Тя приседна до бедрото му.

— Не стана това, за което си мислиш — изхълца тя. — Опитах се да спра линчуването. Рейд ме спаси. Толкова се страхувах. Той ме отведе в онзи хотел. Бях замаяна. След това заспах.

— Прощавай — каза Алън и разтвори ръцете си, за да я прегърне. — Не постъпих честно, като ти говорих така. Сигурно го обичаш много.

— Не, не го обичам — изпъшка Грейс и се дръпна назад.

— Я колко добре си прекарвате тука — провлечено каза Рейд от входа на стаята.

Грейс настръхна.

Алън го гледаше разлютено.

— Ако можех да стоя на краката си, Браг, щях да ти разбия носа.

— Опитай — изрече Рейд с явно престорена закачливост.

Грейс не се обърна, за да го погледне, но усещаше присъствието му като обгарящ пламък по кожата си. После чу, че той излиза. Установи, че дъхът й е секнал и едва диша.

— Добре ли си? — попита Алън.

Грейс кимна утвърдително. Но не беше добре. А скоро й стана още по-зле, защото намери под вратата си писмо с печата на кмета. Този път изпита истински ужас, докато го вдигаше и отваряше. Шайнрайх беше коректен и пишеше само най-важното. Уволняваха я, тъй като я смятаха за морално непригодна за тази длъжност.

Когато някой почука силно по вратата му, Рейд стана, за да я отвори. Усети, че цялото му тяло се стяга от гняв, когато видя, че на прага стои Грейс. Не й бе простил думите й, нито пък това, че тя изчезна тази сутрин, без да го изчака да се върне.

— Може ли да вляза? — каза тя най-накрая, след като отвърна на погледа му.

— Свърши ли вече с Алън? — попита подигравателно той. Не успя да се сдържи. От последната нощ насам в него се засили увереността му, че я притежава. Към тази увереност се добавяше и някакво друго чувство, което доста наподобяваше страх. Той беше подслушвал, когато тя заяви на Алън, че не го обича.

— Искам да говоря с теб — каза тя с вирната брадичка. — И предпочитам да не е навън в коридора.

Рейд отстъпи настрани и направи преувеличено вежлив жест с ръка. Грейс мина студено покрай него, спря в центъра на стаята и се обърна към него. Рейд скръсти ръце и зачака.

— Ще затвориш ли вратата?

Той сви рамене и се подчини.

— Мисля, че ми дължиш малко пари.

— Кой, аз ли?

Розова вълна заля лицето й.

— Да.

— И за какво?

— За ъ-ъ… извършени услуги.

Прииска му се да я удари.

Рейд отиде вдървено до прозореца и го отвори. Надяваше се студеният ветрец да разсее изгарящия го гняв. За нещастие само задушен въздух докосна лицето му. Преброи до десет три пъти. След това се обърна.

— И какви точно услуги имаш предвид?

— Знаеш много добре какво имам предвид — отсече Грейс със свити юмруци.

Той вдигна удивено вежда. Целият му вид излъчваше равнодушие.

— Скъпа, признавам, че наистина прекарахме нощта заедно. Никой мъж не би платил за това, което се случи тази сутрин — точно обратното.

Тя се обърка и ядоса.

— Не смяташ ли, че извърташ?

— Ако някой изобщо дължи нещо — каза Рейд, на който му се искаше да я убие, — то ти си ми длъжница.

Тя примигна.

— Аз работих за теб, скъпа, а не обратното.

Тя ахна.

— Аз ти доставих удоволствие — изрече грубо и жестоко Рейд. — И положих големи усилия за това, доколкото си спомням. — Той замълча за миг. — Въпреки че, според мен, те не бяха достатъчни.

Тя отстъпи назад. Лицето й бе побеляло.

Рейд се почувства като мерзавец, за какъвто тя го обявяваше непрекъснато. Но не успя да се удържи, не и в момента, в който тя се появи неканена и заважничи пред него. Тя се държеше като проститутка и по този начин стъпкваше в калта предложението му и всичките му чувства към нея.

— Ако ти се иска, можем веднага да уредим този въпрос и да направим втори по-успешен опит.

— Не дойдох тук, за да ме оскърбяват — отвърна озлобено Грейс.

— Така ли? Кажи ми защо дойде, Грейс? За да обидиш мен, или за да обидиш и двама ни? Пак ли?

— Отивам си — каза тя, но не помръдна.

— Защо избяга от мен сутринта? — запита Рейд.

Тя се изчерви.

— Закъснявах.

— Беше едва седем часът.

— Мислех, че е по-късно.

И двамата знаеха, че тя лъже.

— Нищо не ти пречеше да ме изчакаш да се върна с дрехите. Щях да те откарам до училището.

— Не исках да чакам.

В усмивката му не се забелязваше и най-малкият признак на смях.

— Да, това ми стана съвсем ясно — той стисна силно зъбите си. — През целия си живот ли смяташ да бягаш, Грейс?

Ноздрите й се разшириха.

— Никъде не бягам!

— Така ли? Май ме мамиш.

— Отдавна съм ви казала, мистър Браг, че не се плаша от вас. Поради това е невъзможно да бягам от вас!

— О! Значи признаваш, че бягаш от мен!

— Не съм признавала нищо подобно.

— Ти си го мислиш, иначе нямаше да го кажеш.

— Ти си непоносим, непоносимо надут.

— Бягай оттук, Грейс — заяви грубо Рейд. — Бягай с всичка сила. Бързай колкото можеш. Но не се самозалъгвай. Ти бягаш от мен и от чувствата си към мен.

Тя трепереше. Гърдите й натежаха.

— И помни, — каза той, а погледът му я обгаряше — че съм мъж. Мога да бягам по-бързо и по-надалеч, Грейс, няма да избягаш от мен и от чувствата си, дори ако идеш в Китай.

За миг Грейс се втренчи в него. После се обърна и избяга.