— Някой ден една от многобройните ти жени ще те сложи под чехъл.

Рейд бе целият в слух.

— Какво искаш да кажеш?

— Или може би тя не е твоята жена, а? — Джордж се ухили още повече. — Не си представям, че си й разрешил да работи на такова място.

— За Грейс ли говориш?

— Да-а. Ако не ти беше любовница, сигурен съм, че и аз самият бих си пробвал късмета с нея.

Още не беше свършил, а Рейд вече се бе изправил и бе вдигнал самия Джордж. Беше готов да стовари юмрук в лицето му.

Джордж вдигна ръце в знак на капитулация. Рейд усети, че за малко не удари приятеля си и го пусна.

— Казвай всичко. Къде е тя?

— В заведението „При Макс“ надолу по улицата.


Роклята, ако това можеше да се нарече рокля, надмина и най-лошите й очаквания. Над червения сатен на полата имаше черна дантела. Стигаше й до прасците отзад, но закриваше само коленете отпред. Корсажът не бе украсен, като изключим черните копчета от седеф и пришитата отвън черна дантела. Корсажът определено беше много малък. Грейс разбра, че няма да посмее да се наведе или да посегне към пода от страх да не загуби и това незначително прикритие, което има.

Не знаеше дали ще успее да издържи това изпитание. Причината не се криеше само във факта, че постъпването й на работа в бар беше върхът на лицемерието. Тя се бе обявила срещу баровете и прекомерната консумация на алкохол. Но… пет долара на седмица. Това беше богатство, което стигаше, за да изплати всички сметки на майка й. А, ако получава и бакшиши…

Проблемът беше, че е уплашена. Страх я беше да слиза по стълбите в това облекло. Страх я беше от тази работа. Страх я беше от тези мъже. Просто беше напълно изплашена.

Високите й тънки токчета бяха несигурни при ходене. Грейс слезе с мъка по стълбите. Лицето й пламна, въпреки усилията й да запази спокойствие. Напомни си, че това е работа, че се нуждае отчаяно от пари, а тези мъже са невежи безделници и са много под нейното ниво.

Изобщо не се почувства по-добре, особено щом чу подсвиркванията и дюдюканията, с които я поздравиха присъстващите.

При нея дойде Ден. Гледаше възхитено и не откъсваше поглед от разкошните й гърди.

— За бога — възкликна той. — Бива те да криеш прелестите си, а?

Той беше шефът, но не й хареса начинът, по който я оглеждаше. Затова тя не му обърна внимание. За нещастие, докато минаваше покрай него, закачи тока си между дъските и падна по лице.

Десетина души се втурнаха да й помогнат да се изправи още преди да е помръднала.

Когато я изправиха, тя провери корсажа си — слава богу, той си стоеше на мястото. Дръпна го силно нагоре. Заби поглед в пода и прошепна „Благодаря“ толкова тихо, че никой не я чу. За малко не извика, въпреки че й се искаше страшно да го направи.

— Добре ли си? — попита един от мъжете.

— Скъпа, май трябва да си пийнеш — отбеляза друг.

— Искаш ли да потанцуваш, момиче? — долови още един страстен и задъхан глас до ухото си.

Поканите и предложенията сякаш нямаха край. Грейс събра последните останки от решителност в себе си. Вдигна очи и успя да се усмихне неуверено. Усети, че бузите й пламтят. Някой опипа бедрото й. Грейс сподави гневния си вик. Мъжете се разпръснаха. Изглеждаха настървени като гладни вълци. Никой от тях не успяваше да откъсне очи от нея. Ден я хвана за ръката.

— Върви на онази маса и приеми поръчките — каза той.

Грейс изпита благодарност, че има да върши някаква работа. Тя се приближи, като внимаваше много с токовете и избягваше да среща погледите на клиентите. Поне не си счупи глезена. „Това е само поредният пример за женско робство“, помисли си тя. „Сложи ги на високи токове, за да не могат да вървят — така ще си знаят мястото!“

След малко отиде да сервира на масата с обожателите. Внимаваше да не се навежда много ниско, пренебрегна няколко неприлични предложения и отбягна опипващите я ръце, доколкото бе възможно. Внезапно в бара настъпи пълна тишина. Грейс вдигна очи… и затаи дъх.

На входа стоеше Рейд с невероятно почервеняло лице.

Отначало изпита облекчение, защото се надяваше тайно, че той е дошъл да я спаси. След това гърдите й се стегнаха от унижение. Не искаше той да идва тук. Само той й липсваше на всичко отгоре. И защо се е разгневил толкова? Никога не го бе виждала толкова почервенял. После й стана ясно, че го е вбесила с това, че работи тук и изпита лек трепет при мисълта, че е успяла да го предизвика.

Но след това осъзнаването на истината я прободе като с нож. „Те всички знаят“, спомни си тя. „Всички знаят, че сме спали заедно в хотела. Всички си мислят, че съм му любовница. О, не!“

Рейд закрачи решително към една маса, издърпа стол и седна. Погледна право към Грейс.

— Искам да ме обслужат — каза той, а гласът му отекна като камбана в тишината.

Моментално всички заговориха помежду си.

Рейд не седна на нейната маса, но дори и да бе там, тя нямаше намерение да му сервира. Усмихна се на мъжете пред себе си, въпреки че не изпитваше кой знае какви чувства към тях.

— Да ви донеса ли още нещо? — гласът й бе доста по-силен отпреди.

Рейд се намръщи на хубавата брюнетка, която дойде на масата му.

— Искам червенокосата — заяви той неотстъпчиво.

Брюнетката се помъчи да се усмихне.

— Но, скъпи, тя е заета. Ей там е нейната маса.

Рейд стана ясно и протегна ръка.

— Това ли е масата й?

— Да — отвърна изненаданата жена.

По лицето му се изписа заплашително задоволство и той седна на другата маса. Целият бар отново се смълча. Той седна с лице към Грейс и погледна право към нея.

— Двоен бърбън, най-добрият в заведението.

Грейс стисна челюсти. Нямаше да му сервира. Той правеше това нарочно, за да я извади от равновесие. Обърна му гръб и се опита да се отдалечи, като забрави за токовете си. Пак падна по лице.

Този път над дузина мъже скочиха, за да й помогнат, но Рейд не помръдна.

Още не си бе поела дъх, а те вече се бореха за честта да й помогнат.

Междувременно Грейс си дръпна корсажа, за да прикрие едната си почти оголена гърда. Лицето й пламтеше, а още лежеше на пода.

— Добре ли си? — попита мъжът, който явно си бе спечелил правото да й помогне.

Грейс затвори очи, за да спре сълзите си. Не посмя да погледне към Рейд. Усещаше, че погледът му я изпепелява.

— Да, добре съм — прошепна тя и разреши на човека да я вдигне.

Това беше грешка. Похотливостта на мъжа беше не по-малка от любезността му. Той се възползва умело от възможността да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си за малко. Грейс се освободи бързо. Не искаше да го погледне, но не се удържа.

Той пламтеше от гняв и изглеждаше бесен.

Грейс му обърна гръб. Беше изплашена и объркана, и й се искаше вечерта да е свършила. Закрачи много внимателно към бара, като не обърна внимание на обидните подмятания на колежките си.

Рейд седеше на масата със стиснати юмруци. Знаеше, че ако не е уравновесеният му характер, ще се отдаде на гнева си, ще я изкара навън, без да обръща внимание на протестите й, и ще я напляска хубаво… А после ще се люби с нея, докато тя не го замоли за милост и не я заболи толкова силно, че не й останат сили да помръдва. Може би дори ще я държи като затворничка в леглото си. Фантазиите и мечтите му сякаш нямаха край.

Но след миг се изпариха, а остана само усещането, че е унизен. Никоя жена не се бе отнасяла към него по този начин. Още по-малко пък пред очите на всички. А тя се държеше като проститутка. В този миг той реши, че ако тя не му донесе незабавно питието, ще я изнесе навън и ще превърне в реалност всичките си зловещи и мрачни фантазии.

Ден плесна Грейс по рамото.

— Не ме интересува дали си се скарала с твоя любовник — каза той. — Той седи на твоята маса и ти е клиент. Изпълни му поръчката.

Грейс се изчерви силно, тъй като бе разочарована и изпитваше и срам, и гняв, но му занесе това, което той искаше, вдигнала високо брадичка. Сините му очи горяха и гледаха неотклонно напред. В погледа му се четяха желания за убийство и други ужаси. Тя тръсна чашата толкова силно, че половината от съдържанието й се разля. Рейд погледна локвичката, после нея.

— Май ще трябва да ми донесеш още едно.

Тя гледаше свирепо.

Той изпразни до дъно чашата. Грейс се обърна, за да се отдалечи. Той я хвана за китката, дръпна я силно и я стовари рязко на скута си. Грейс ахна, но не успя да се освободи от стоманените му пръсти.

Ръката му хвана един кичур от косата й като каишка на куче и я накара мигновено да спре да му се съпротивлява.

— Какво се опитваш да покажеш?

— Нищо!

Появи се Ден.

— Рейд, не искам неприятности в заведението.

Рейд се усмихна и пъхна пачка банкноти в ръката на Ден.

— Това стига ли, за да прекара тя с мен вечерта?

Ден прибра парите в джоба си и си отиде.

На Грейс й прилоша. Рейд току-що я бе купил. Почувства се като проститутка.

— Остави ме на мира — Грейс усещаше, че всеки миг ще заплаче.

— Какво се опитваш да докажеш? — изръмжа той. — Или просто се опитваш да ме унижиш? Не е ли това истинската ти цел?

Горещият му дъх идваше право към лицето й. Миришеше на бърбън.

— Не — отвърна тя, като се опитваше да не загуби самообладание. — Трябват ми пари.

— Толкова ли ти трябват, че си почнала да се предлагаш, за да ги получиш?

Тя се опита да му зашлеви един шамар. Той я хвана за китката, без да изпуска косата й и я притисна още по-силно към себе си.

— Не разбирам — каза той със сгърчени устни — защо си дошла тук, щом можеше да се продадеш на мен?

Тя извика, когато чу жестоките му думи.

Рейд си пое дълбоко дъх. Изруга. След това стана и я задърпа. Измъкна я навън. Щом се озоваха на улицата, я обърна с лице към себе си. Забеляза сълзите й и изстена.

— О, не плачи, Грейс…

— Моля те, не прави това — прошепна тя. Избърса очите си, забила поглед в земята.

Рейд си пое дъх и обви ръцете си около нея. Прегърна я.

— Това беше най-глупавото нещо, което си правила някога.

Дълбоко в душата си Грейс се съгласи с него.

— Нямах избор.

Той я погали по косата.

— Имаш избор, идеалният избор — той вдигна лицето й. — Омъжи се за мен.

Тя го загледа втренчено. Беше напълно зашеметена. Устата й издаде неволно въпросителен звук. Изведнъж Рейд обърка и изпита безпокойство.

— Аз съм богат човек, Грейс. Ще се грижа за теб и майка ти. Ще й осигуря най-добрите лекари и условия за лечение. Ще ти дам всичко, което искаш, всичко.

— Сериозно ли говориш?

— Да.

Тя примигна.

— Аз… аз не разбирам. Ти искаш да се ожениш за мен?

— Ти си прекрасна жена, Грейс — изрече дрезгаво той.

— Не знам какво да кажа.

Рейд я изгледа и отслаби хватката си.

— Е?

Грейс беше изумена.

— Не те разбирам. Мислех, че искаш да ти стана любовница.

— Сърцето ми промени решението си.

Неизвестно защо Грейс не беше изпитала нищо подобно, когато чу предложението на Алън. Сега сърцето й биеше лудо.

— Трябва да го обмисля — неусетно за себе си каза тя. Веднага се втрещи от изненада — нима наистина ще обмисля предложението на този мъж?

— Да го обмисляш?

Грейс докосна слепоочието си и отстъпи крачка назад. О, Господи! Никога не беше очаквала това! Невъзможно е да се омъжи за него, нали?

— Трябва да го обмислиш? — попита той неприязнено.

— Това е такава изненада — успя да промълви тя. Ужасно се вълнуваше. Обича ли я той? Грейс, не бъди глупачка! Той пак мислеше с онази мъжка част на анатомията си — това е само похот!

— Знаеш ли — започна Рейд, — колко много жени ще скачат от радост, ако им направя такова предложение!

Тя примигна.

— Доста много! Всяка дебютантка в Ню Йорк! А знаеш ли колко много дебютантки има в Ню Йорк!

Грейс вирна брадичка.

— Не, не знам. Но ми се струва, че си решил да ми кажеш.

— По дяволите. Стотици. А говорим само за Ню Йорк.

Очите му пламтяха от възмущение.

— Разбирам — изрече съвсем спокойно Грейс. — Тук няма да включваме Париж, Лондон или Ню Орлиънс. О, и Тексас. Обзалагам се, че цели тълпи дебютантки в Тексас само чакат Рейд Браг да им направи предложение!

Той скръцна със зъби.

— Е, винаги можеш да се ожениш за някоя от тях.

Той направи гримаса.

— Никога по-рано не съм правил предложение.

В същия миг Грейс се почувства ужасно, въпреки надменността му.

— Съжалявам. Извинявам се. Ще го обмисля, обещавам. Ще ти кажа скоро какво съм решила.

— Ще ми кажеш… — той гледаше втренчено. — Скоро?

Той бе напълно разстроен.

— Да, скоро. Наистина трябва да го обмисля, Рейд.

Той стисна юмруци.

„Как ще обмисляш предложението му?“ — запита се отчаяно тя. Погледна го. Той стоеше пред нея и гледаше заплашително. „Той току-що ти направи предложение. Този забележителен мъж — на нея!“