Ръката й изглеждаше малка и бяла на фона на бронзовата му кожа. Завъртя се неуверено точно над гърдите му. Рейд отметна глава назад, затвори очи и изрече задъхано:

— Моля те, Грейс.

Тя не знаеше какво да прави. Но усещането на мощното тяло на този мъж под нежната й длан бе изумително възбуждащо.

Тя го изгледа дръзко, без да помръдва. Ребрата му леко се очертаваха под кожата. Гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Покриваха ги гъсти и тъмни косми. Зърната на гърдите му бяха малки и плоски. Прииска й се да докосне някое от тях. Отклони бързо поглед настрана.

Погледът й се натъкна на голямата издутина, която напираше излезе от панталоните му. В устата й стана много, много сухо.

— Грейс.

Погледът й се стрелна към него и тя почервеня, че са я хванали да го гледа.

— Всичко е наред — промълви той. — И на мен ми харесва да гледам.

Душата й се раздираше от непознати чувства, които бяха твърде силни, за да им устои. Грейс вдигна ръка и я прокара по твърдата повърхност на един гръден мускул. Улови с пръсти косата му. Цялото му тяло се напрегна при докосването. Той простена, хвана ръката й и я сложи на малкото си стегнато зърно.

Ръката й се опъна. Не й остана дъх. Тялото й затрепери неприлично мъчително. Толкова й беше приятно! Тогава той вдигна глава, за да докосне с език нейното зърно, забравил за дрехата, която го покриваше. Грейс ахна, когато той го дръпна с уста. Той я повали под себе си.

Целунаха се вече без задръжки. И двамата бяха потни. Зъбите им се докоснаха, а езиците преплетоха. Корсажът й се разтвори без усилие под умелите му пръсти. Гърдите й се озоваха в ръцете му. Тя усети, че той смъква бельото й и забеляза, че повдига бедра, за да му помогне. Той вдигна полите й до кръста и си събу панталоните. Нахлу в нея с пресипнал от радост стон. Ръцете й намериха широкия му гръб и го притиснаха. Усети, че е впила нокти в тялото му и сигурно му причинява болка, но очевидно нямаше да спре. Той се задвижи бавно в нея с премерени движения. След това тласъците му станаха по-силни и бързи в отговор на несъзнавания копнеж на тялото й. Тя издаде продължителен стон и извика от върховно удоволствие.

— Да — изохка Рейд. — Да, скъпа, да.

Той легна в кревата. Грейс се намираше в прегръдките му. Внезапен проблясък озари съзнанието му като мълния. Той получи откровение за бъдещето и осъзна, че с досегашния му начин на живот е свършено. Разбра неизразимо ясно, че вече нищо няма да бъде същото и че Грейс наистина е навлязла дълбоко в живота му. Побиха го тръпки. Изпита едновременно ужас и възхитително усещане.

Грейс се размърда в ръцете му.

— Не се дърпай — каза той. Погали я с ръка и я загледа втренчено.

Очите й бяха широко отворени и гледаха нежно. Рейд реши веднъж завинаги да приключи с миналото. Това нямаше да бъде лесно. Трябваше само да вдигне глава, за да види петте хиляди долара, пръснати по пода. Те показваха съвсем ясно какво представлява връзката им и какво точно желае тя от него.

— На пода има пет хиляди долара — каза спокойно Рейд, докато се облягаше на лакти.

Тя настръхна. Ноздрите й се разшириха от гняв.

Какво ли ще ми отвърне, ако я помоля пак да се омъжи за мен? Той почервеня от тази неканена мисъл. Веднъж вече му бе отказала категорично. Беше уверен, че ще му откаже пак.

— Ще ти отворя сметка утре сутринта — каза той не по-малко спокойно отпреди. — Занапред няма да говорим повече за пари. Ще внасям периодично пари в сметката ти.

Тя го изгледа продължително с широко отворени очи. Стори й се, че е мрачен, печален и сякаш му липсваше нещо. Плъзна ръката си по нейната.

— Но искам да ти напомня за нашето споразумение — каза той.

Грейс успя да проговори, въпреки че още не можеше да се съвземе от мисълта за петте хиляди долара.

— Какво?

— Ти се съгласи да прекараш с мен една цяла година.

Тя приседна и обви завивките около гърдите си.

— Да, съгласих се.

— Искам да бъда ясен — погледът му беше много сериозен. — След една година ще обсъдим бъдещето на нашата връзка. Но не и преди това. Няма да променя решението си и да те пусна да си вървиш по-рано.

Да промени решението си… да я пусне да си върви по-рано? Сърцето я заболя. Думите му я нараниха силно. Какво й ставаше? Нека да промени решението си! И колкото по-рано, толкова по-добре! Тя кимна и възпря сълзите си да не потекат по бузите й.

— Какво има? Защо плачеш?

— Не плача.

Той я разглеждаше, без да я разбира, а така му се искаше да знае мислите й. Но тя си оставаше загадка. Беше ли направил или казал нещо, което да я разстрои, или тя плачеше от самосъжаление? Рейд си пое дълбоко дъх.

— За последен път говорим за пари — подчерта той твърдо. Не искаше да се самоизмамва, като й повтаря това, което бе казал — че тя няма да му избяга. Но дълбоко вътре в него се спотаи болка, болка от страх. Беше й платил предостатъчно и сега ще разбере дали е почтена. Защото, ако не е такава, ще си замине още утре. Рейд слезе от леглото и се зае да събира банкнотите. Грейс го гледаше, притиснала здраво чаршафите към гърдите. Запита се колко време ще мине, преди тя да му омръзне? О, че е глупачка! Ако има малко мозък в главата си, ще вземе парите и ще се върне в Ню Йорк. Нищо не дължи на Рейд. Но беше крайно време да осъзнае една ужасна възможност. Никак не беше сигурна, че ако има възможност да избира, наистина ще поиска да изостави този мъж. Очите й се отвориха широко. Лицето й застина. Невъзможно бе това да се случи.

Той свърши със събирането и сложи парите на масата, а Грейс припряно провери дали по очите й има следи от сълзи. Сърцето й заби силно. Той се обърна и я погледна бавно и замислено. Тя цялата се стегна отвътре. Той беше толкова хубав силен. В същия миг тя разбра, че винаги ще мисли така.

— Какво има? — попита той, след като седна до нея и обви ръката си около тялото й.

Не й хареса това, че той долови толкова бързо настроението и мислите й. Усмихна се принудено.

— Просто съм изморена.

Усмивката му изобщо не бе като нейната. Тя направо обезпокои Грейс.

— Можем да си дремнем малко следобед.

Тя не отвърна на закачката му. Нямаше сили. Мислеше само за едно. Няма да се влюби в Рейд Браг — категорично не!

21

— За какво си се замислила толкова дълбоко? — попита той с усмивка.

— За нищо — успя да промълви тя. Не беше готова да признае дори пред себе си, че й се нрави мисълта да се влюби в него.

Напомни си, че жена като нея не бива да има сериозни намерения към такъв мъж.

„Грейс, той ти предложи да се омъжиш за него“, напомни й едно гласче вътре в нея. Решителността й нарасна.

„Той никога не е предлагал на друга жена да се омъжа за него, никога. Ти си първата“ — продължи то… „Първата и единствената.“ Тя стисна юмруци.

— Какво има? — попита той. Дойде при нея, коленичи и взе ръцете й в своите.

Сърцето й заби лудо. Той беше толкова близко. Така изглеждаше по-хубав. Погледът му улови нейния. След това Рейд я изправи на крака и я прегърна силно. Тя ахна, когато усети, че мъжествеността му се надига отново. Сърцето в гърдите й заликува. Виж го, той е като разгонен бик, гледа само да те вкара в леглото.

— Прости ми — той се засмя неуверено. — Но само два пъти сме били заедно и това съвсем не ми стига — той улови лицето й с едрите си загрубели ръце. — Искам да се любя с теб по цял ден и цяла нощ. Може би тогава ще се държа прилично.

Тя се изчерви.

— Но май ти причиних болка — каза той.

Тя се втренчи в него. Кръстоса ръце и ги притисна една в друга. Той беше негодник. Защо сега не се държи като такъв? Рейд се усмихна.

— Иска ми се да ме пуснеш вътре, Грейс — каза тихо той и я почука нежно по челото.

Тя се престори, че не разбира за какво намеква той. Отиде до огледалото и започна да си реши косата с енергични движения. Усещаше, че той я гледа и когато съзря отражението му, погледите им се кръстосаха. Сърцето й се сви отново.

— Трябва да ти купя някакви дрехи, Грейс. Смятам, че мисис Гарот ще може да ни отдели малко време.

Ръката й се отпусна.

— Не ми трябват дрехи.

Той се засмя, но изтри мигновено усмивката от лицето си.

— Грейс, говориш смешки. Наистина ти трябват дрехи. Всъщност ти трябва цял гардероб.

Тя стисна силно четката. Представи си как се кипри пред мисис Гарот в новата си роля като негова любовница. Представи си, че се надува пред целия град, за да я видят всички колко пищно се е натруфила.

— Не ми трябват нови дрехи.

— Не е възможно да ти е приятно да носиш тази дри… тези рокли.

— Какво общо има удоволствието с това?

— Защо да не носиш тоалети, които ще ти доставят удоволствие?

Тя впи поглед в него и си представи как той ще я нагизди в безсрамни труфила от тафта и атлаз, достойни за някоя уличница. Представи си с какъв присмех ще я гледат всички. В този момент Рейд прекоси стаята с решителни и непреклонни крачки. Очите й се разшириха. Той я хвана за раменете и я обърна с лице към огледалото.

— Огледай се добре, Грейс. Наистина се огледай.

Тя погледна в огледалото, но към него.

Той издаде звук на раздразнение.

— Не гледай мен, а себе си!

Нейният поглед се насочи към бледото й лице, ръцете му я погалиха лениво.

— Виж се колко си хубава.

Тя започна да протестира, но той я накара да млъкне, като я стисна още по-силно. Тя се вгледа в себе си още веднъж. Помъчи се да види същото като него. Видя жена в разцвета на красотата и с изключително бяла кожа. Трябваше да си признае, че тенът й е безупречен. Стори й се, че устата й е твърде голяма и се е подула от целувките му. Очите й блестяха възторжено. Червената й коса бе разчорлена, сякаш бе претърпяла някаква злополука. В действителност от години не беше обръщала сериозно внимание на външния си вид. Беше забравила колко е хубава всъщност. Той долепи лицето си до ухото й.

— Искам да се видиш така, както аз те виждам — каза той. — Ти си великолепна жена, Грейс, но си решила от инат да скриеш хубостта си.

Той я прегърна страстно и собственически. Тя гледаше тяхното отражението на двама им в огледалото над бюрото. Рейд беше прекалено самодоволен. Това беше почти непоносимо. Той си бе затворил очите и притискаше лицето си до нейното. За миг й мина през ума, че вижда на лицето му същата мъчителна напрегнатост, която тя изпитва дълбоко в душата си. Но разбра, че сигурно е сбъркала, когато той се изправи и отвърна спокойно на погледа й в огледалото.

— Колко време ще ти трябва, за да се приготвиш? — попита той.

Той не разбираше! Обзе я паника.

— Не искам никакви дрехи — помоли тя.

Той скръсти ръце. Изгледаха се с неподвижен поглед за един съвсем кратък момент.

— Защо не искаш нови дрехи, Грейс?

Тя затърси объркано някакво извинение. Не успя да намери никакво друго, освен истината.

Гласът му беше внимателен, но в него се долавяше разочарование.

— Грейс, сподели мислите си с мен.

Тя си пое дъх.

— Искаш да ме изложиш на показ пред всички, нали? А аз да нося рокли с дълбоко изрязано деколте от някакъв яркоцветен плат, с високи токове и скъпи бижута? Мисис Гарот ще разбере. Всеки ще разбере. Не искам да изглеждам така — въздъхна тя. — Не искам да изглеждам като твоята лична проститутка!

Той се сепна. Живите му и изразителни очи се напрегнаха.

— Ти не си моята лична проститутка.

— Нима?

Той затвори очи.

— По дяволите, добре тогава! Ти си моята проститутка! А кой, по дяволите, предпочете това положение? — извика той.

Тя се сви до бюрото. Овладя се.

— Прав си.

Той извърна глава и изруга. След това я погледна отново.

— Предлагах ти да се оженим.

Тя не отвърна нищо.

Той я загледа пронизително. Погледът му се впи в очите й. Грейс затаи дъх. О, господи, пак ще й направи предложение! Той спря да я гледа.

— Никога не съм мислил да те излагам на показ, както се изразяваш — изрече той бавно. — Но също така не желая да те представя на моето семейство в тези дрипи, които носиш сега.

Стори й се, че не е чула добре думите му.

— Какво?

— Не смятам да те представя на моето семейство облечена като някоя… — той премълча думите, които му бяха на езика — като някоя стара мома.

На нея й прилоша.

— Какво искаш да кажеш?

— Колко пъти трябва да ти го казвам? — запита той вече напълно обезсърчен.

— Кога ще се срещна с твоето семейство? — обхвана я неподправен ужас.

Погледът му я пронизваше.

— Мислех да тръгнем за там след няколко седмици или дори по-рано. Не съм си ходил отдавна вкъщи, а сестра ми, мъжът й и децата им са там.

Тя с усилие запази спокойствие. След няколко седмици. Имаше още време. Беше абсолютно невъзможно да се срещне със семейството му — нито сега, нито когато и да е занапред!