Алън бе застанал на колене.

— Какъв мръсник!

— Алън, има ли ти нещо?

— Можеше и да е по-зле.

Грейс му помогна да се изправи. Той целият се бе изпотил.

— По всяка вероятност Браг ще го убие — заяви мрачно Алън.

— Не! — Грейс обезумя. — Алън, не искам да казваме нищо на Рейд! Моля те!

Алън я погледна опечалено.

— Ох, Грейс.

— Не искам да страда.

Той кимна най-сетне.

Грейс се обърна към децата, които се бяха скупчили уплашено.

— Всичко е наред, тези ужасни хора си отидоха и няма да се върнат днес. Хайде, елате всички! Време е да почваме часа!

Алън сграбчи ръката й.

— Ти си луда, Грейс! Не можеш да продължаваш след това, което ни се случи!

— Някой трябва да им преподава. И докато ти не си официално на работа, аз възнамерявам да правя това.

— Грейс, тези мъже не са малки момчета. Те имат оръжия и камшици. Раняват и убиват хора.

— Забелязах вече. Но аз имам едно предимство. Жена съм. Може и да се отнесат малко грубо с мен, но се съмнявам, че дори Форд ще посмее да ме нарани.

— Не съм съгласен!

— Както и да е, за утре смятам да им подготвя няколко номера. Решила съм да си купя оръжие.

Алън се втренчи в нея.

— Не за да го използвам — каза тя и се изчерви. Алън имаше същото отношение към насилието като нея. — Само ще го нося.

— О, боже — отвърна Алън.


— Не вярвам на очите си — Форд се беше изправил.

— Повярвай им — отвърна с усмивка Рейд. Но в очите му нямаше и искрица смях. Той се беше разгорещил, целият беше просмукан от пот и мръсен. Но човекът, когото той буташе пред себе си, беше още по-мръсен, а също и с доста синини. Едното му око бе посиняло и затворено, устата му бе подута, а по него имаше всякакви рани.

Форд се съвзе и се захили с палци в джобовете си.

— Няма да си тръгнеш, нали, момко?

Рейд насочи пронизителния си поглед към него.

— В никакъв случай. Само си помисли как ще изглеждаш сега в очите на хората, шерифе. Затворникът ти бяга, а сега ти го връщат. Не смяташ ли, че имаш голям късмет?

— И всичко това заради някакъв цветнокож боклук.

— И заради една дама.

Форд само го изгледа.

Рейд се овладя. Не искаше да се сбива с Форд, не и заради Грейс, не и щом искаше да спечели по-голяма победа — да даде моряка под съд и да го осъдят. Ще се въздържи от сблъсък сега, за да спечели войната.

— Довиждане, шерифе.

Форд се засмя.

Навън Рейд кимна на човека от агенцията на Пннкертън, когото бе наел да охранява затворника, после забърза с големи крачки към Стръмната улица. Искаше час по-скоро да се види с Грейс.

Нея я нямаше в тяхната стая и той предположи, че е излязла да пазарува. Надяваше се тя да си купи нещо хубаво и скъпо. Усмихна се при тази мисъл. Беше й донесъл вкъщи няколко подаръка. Сложи ги внимателно на масата. Един от тях беше хубав и скъп. Той си помисли, че вече са достатъчно близки и тя ще го носи. Но може би няма да се съгласи.

Не беше в състояние да забрави последната нощ, която прекараха заедно. Грейс се мяташе като тигрица в обятията му. Той се смая от пламенната й и взискателна страст. И й отвърна достойно. Беше си представял, че дълбоко в Грейс има спотаени пламъци, но никога не беше и сънувал, че страстта й ще се окаже толкова гореща и силна. Нито пък си беше представял, че ще се люби толкова неистово и обезумяло с нея. Тя не знаеше, но той наистина имаше белези от зъбите й по шията си, както и следи от ноктите й по гърба си. Носеше ги с гордост.

Докато го нямаше в града, той се тревожеше за нея, тъй като познаваше склонността й да изпада в неприятни ситуации. Но в каква неприятна ситуация можеше да изпадне Грейс сега? Знаеше, че вече не членува в християнското дамско дружество за трезвеност заради връзката си с него. Вече не беше и учителка. Това бе единственото, за което той съжаляваше, защото беше косвеният виновник да я уволнят. За щастие беше разкрил замислите й да води неофициални учебни занятия. Беше й забранил да се занимава с това. Грейс не трябваше да се забърква в нещо подобно.

Отпусна се във ваната с гореща вода. Надяваше се, че тя ще се върне, докато той е вътре. Ще я свали на земята и ще смъкне всичко от нея, за да й даде да разбере колко много му е липсвала. След онази нощ тя нямаше повече да се държи превзето и прекалено благопристойно, нали? Усмихна се. Имаше само един начин да разбере това.

Току-що бе излязъл от водата и си бе увил хавлията около кръста, когато вратата се отвори и на прага й се появи Грейс, която замръзна на място от изненада. Той се усмихна.

— Здравей, скъпа.

Тя го гледаше право в очите. Устните й се разтвориха и нададоха беззвучно възклицание. Тя наподобяваше приказно видение в светлосинята си копринена рокля. После Грейс сведе очи и забеляза, че тялото му е почти голо. По бузите й се появиха големи цветни петна. Рейд не успя да се удържи и получи мигновена ерекция, защото я желаеше силно. Тя му беше липсвала прекалено много.

— Ела тук, скъпа.

Тя го изненада напълно. Втурна се към него и обви ръцете си около влажното му тяло. Рейд я притисна страстно към себе си.

— Харесва ми това посрещане!

Тя притисна силно тялото си към него. Рейд искаше да й даде подаръците, но още по-силно желаеше да направи нещо друго с нея. Ръцете му хванаха здраво бедрата й и ги долепиха до неговите.

— Ох, Грейс, колко ми липсваше.

Устните им се сляха. Устата й беше отворена, влажна и изпълнена с копнеж по него. Той обгърна лицето й с длани, така че да гледа в очите й.

— Мисля, че няма да се държа както трябва, Грейс.

Тя се усмихна. Устата й затрепери и той се стресна, когато съзря сълзи в очите й.

— Сега не е най-подходящото време да те превъзпитавам — прошепна тя.

Той извика възторжено. Вдигна я и я понесе към леглото. Тя му подаде ръка и се изтегна на белите чаршафи. Рейд никога нямаше да забрави този миг. Великолепна гледка, от която на човек му спираше дъхът. Грейс му подаде ръка.

Той се засмя и се хвърли върху нея. Тя се разсмя от изненада. Той изтръгна чантичката й изпод тях и я хвърли на пода, на който тя тупна тихо. Рейд възседна Грейс. Още не си беше махнал хавлията.

— Сега — каза той със закачлива нотка в гласа си, — сега си изпаднала в голяма опасност!

— Аз ли? — запита удивено Грейс. Тя посегна към хавлията и я дръпна. — О, скъпи — каза тя. — Май си прав!

Той я отрупа с подаръци. На леглото се изтърколиха леки кутийки и опаковани пакети и се хлъзнаха по тялото й. Грейс приседна, като стискаше здраво чаршафа.

— Какво правиш?

Той се усмихна, извади една яркочервена роза от букета в ръката си и я подхвърли към нея.

— Рейд!

Той хвърли още една и още една. Една падна на корема й, а друга на ръката й. Грейс започна да се смее. Рейд се засмя. Хвърляше рози, докато те не покриха цялото пространство около нея на голямото бяло легло.

— Ти си непоносим!

— Но на теб това ти харесва — каза той, седна и я целуна леко по устата.

Тя не успя да сдържи усмивката си — като слънчев лъч и звезден водопад.

— Отвори някой пакет — замоли я той.

— Какво си донесъл?

Тя отвори една кутия и намери в нея прекрасен шал с цвят на тюркоаз, оцветен тук-там в сребристо и златисто.

Вдигна очи към него.

— Харесва ли ти?

— Обичам те — тя го прегърна силно и стремително.

Рейд усети, че се хили като идиот.

— Отвори друг.

Грейс така и направи, и си прехапа устни, за да сдържи удоволствието си.

— Как разбра, че обичам шоколад?

— Добро попадение — отвърна спокойно той, без да й казва, че досега не е срещал жена, която да не обича шоколад.

— Донесъл си ми прекалено много подаръци — смъмри го тя.

— Отвори още един.

Тя посегна към една кутия.

— Не тази, другата до нея.

Тя го погледна, усмихна се и взе кутията, която той побутна към нея. Разопакова я бавно и измъкна лек ефирен пеньоар, украсен с дантела и оцветен в най-мекия оттенък на бялото. След него се появи една много фина нощница.

— О!

— Харесват ли ти? — попита нерешително Рейд.

Харесаха й. Трябваше да си признае, че й харесаха. Платът бе прозрачен, но дрехите бяха наистина изкусно ушити, а шевовете — изящни и едва забележими. Тези дрехи подхождаха повече на някоя принцеса.

— Само кралица трябва да ги носи — рече тя и премигна, за да прогони една внезапно бликнала сълза.

— Ти си кралица — каза той и взе ръката й. — Моята кралица. Погледите им се преплетоха.

„О, дали наистина иска да каже това“, помисли си тя. „Защо не ми вярва Грейс?“, запита се той.

— Има и още нещо.

Грейс се усмихна, без да успее да сдържи нетърпението си.

— И това е достатъчно!

— Нищо не е достатъчно за теб!

Тя го изгледа строго.

— Думите излизат прекалено лесно от устата ви, сър.

Той си прехапа устните, за да не се засмее. Сложи ръка на сърцето си.

— Признавам се за виновен, мадам.

Тя отвори кутията и извади най-малките копринени гащи, които бе виждала някога. Бяха черни. Стигаха й само до върха на бедрата, а дали не бяха още по-къси? Имаха дантелени жартиери с червени розетки. Заедно с тях се появи най-късата дантелена долна риза, която Грейс беше виждала през живота си. Много се съмняваше, че ще й стигне дори до кръста.

— О, каква хубава носна кърпа — каза тя, когато разпери долната риза.

Рейд избухна в смях. Не можеше да се спре и скоро му потекоха сълзи. Тя също се смееше. Ама и Грейс беше направо забележителна! Рейд очакваше тя да реагира по всякакъв друг начин, само не и по този. Той се хвърли към нея, прегърна я и я стисна силно.

— Много си лош — изрече Грейс в шията му.

— На твое разположение съм. Грейс, трябва да ме превъзпиташ.

Тя докосна бузата му.

— Прекалих ли?

— Малко.

— Не ме обвинявай за това.

— Няма да те обвинявам.

Рейд стана и се зае да събира празните кутии и пакети. Грейс го наблюдаваше. Нямаше сили да откъсне поглед от него. Очите й бяха изпълнени с неизразимото удоволствие от любовта. „Влюбена съм“, каза си тя, докато се държеше за гърдите. „Наистина съм влюбена!“

— А ти какво прави, докато ме нямаше? — попита Рейд, докато подреждаше всичко в една спретната купчина, която камериерката да отнесе по-късно. Грейс се готвеше да отговори, когато Рейд зърна захвърлената й на пода чантичка. Той я вдигна. Тя остана неподвижна.

— Ей, какво носиш вътре? — запита той. — Това нещо тежи един тон.

— Рейд — възкликна тя, за да му отвлече вниманието. Но закъсня.

Той се обърна с лице към нея и я загледа втренчено. Смайването отстъпи на нежеланието му да повярва на очите си. След това по лицето му се изписа гняв, а той вдигна пистолета. Черното и грозно оръжие увисна в ръката му. Тя си го бе купила след премеждието с Форд и Роулинс.

— Какво е това, по дяволите?

— Револвер.

— Зная, че е револвер — изрече мрачно той. — Защо държиш пистолет в чантичката си, Грейс?

— Защото… — Тя облиза устни. — Защото си помислих, че може да ми потрябва.

Той я погледна. Лицето му имаше странно изражение. По него се четеше тревога, загриженост и страх.

— Защо ти е притрябвал пистолет?

Тя не искаше да му разказва за Форд и Роулинс.

— Това е само предпазна мярка — увери го бодро Грейс. — Нали ходя сама всеки ден до училището и… ами, помислих си, че трябва да намеря оръжие, с което да се защитя, просто за всеки случай. За да се защитя от крадци. И от хора като оня моряк.

Той я продължаваше да я гледа. Тя му се усмихна безстрашно.

— Ама ти преподаваш ли? — Той не вярваше на ушите си. Беше й го забранил и забраната оставаше в сила, въпреки че след това се беше занимават само с намирането на пари за нея. Той й го бе забранил, а тя не се бе подчинила на заповедта му.

— Ти преподаваш?

— Да.

— Не вярвам на ушите си! — Ръката му удари с такава сила по масата, че тя се наклони.

— Рейд!

— Мисля, че ти го казах — извика той. — Не искам да преподаваш!

Прииска й се да е облечена така, че да може да стане права. Вместо това тя успя само да изправи гърба си, докато седеше, и да вдигне високо завивките.

— Хайде да се успокоим. Не си ми казвал да не преподавам. И нямаш право…

— Казвам ти го сега! — изръмжа той.

Тя се изправи. Вече не се интересуваше дали е покрита с чаршафи или не.

— Как смееш! Нямаш право да ми казваш какво да правя!

— Слушай какво, Грейс. И имам право, и искам — извика разярено той.

— Аз съм учителка! — извика тя. — Правя това, на което съм способна.

— Ти си ми любовница.

Тя си пое дъх.

— Не съм твоя собственост.

Той стисна зъби. За щастие не й отвърна, защото и двамата знаеха истината — Грейс му принадлежеше. Той буквално я беше купил за една година напред. Грейс придърпа чаршафа около тялото си.