Моля всеки от вас не само да подпише тези петиции, които настояват да се прокара поправка в Конституцията, но също и да вземете празна бланка, на която да се подпишат вашите съседи, роднини и приятели. Убеждавайте и молете! Ние се нуждаем от вашите подписи! Сега!

За миг в залата се възцари тишина. След това се чу леко ръкопляскане. Прекъсна го едно отделно дюдюкане. Последва го цял хор освирквания. Някой изкрещя:

— Жените принадлежат на дома си и аз, например, с отвращение слушам вас, неморалните привърженички на свободната любов!

Последваха го още дюдюкания и аплодисменти.

— О, по дяволите — каза напрегнато Рейд.

— Жените са равни с мъжете, ние заслужаваме да гласуваме! — изпищя една жена.

— Вървете си вкъщи, мадам! — извика й в отговор един мъж.

Всички заговориха високо. Смесиха се протестиращи и спорещи гласове. В залата настъпи пълен хаос. Тълпата се вълнуваше и люшкаше като някакво живо същество, извиваше се енергично и кипеше бурно. Рейд пое Лусинда в ръцете си.

— Не, татко! — започна да протестира тя. — Искам да гледам!

— Татко трябва да спаси мама — каза Рейд, прегърна дъщеря си и забърза по пътеката между редовете. Беше вперил очи в Грейс. Тя забеляза погледа му. Усмихна се приветливо. В очите му се четеше голямата му обич към нея. В този миг във въздуха полетя един зрял домат. Тя се наведе точно на време. Доматът уцели жената, която стоеше зад нея. Грейс забърза към изхода на сцената.

Хората се блъскаха и крещяха. Яйца и домати заляха като порой сцената. Десетината мъже и жени, членове на Националната асоциация, хукнаха да бягат. Рейд не изпускаше от поглед Грейс, докато тя се препъваше по стъпалата откъм сцената. Видя, че един мъж посяга и я хваща за ръката. Само след секунда Рейд го сграбчи и го изблъска настрана с едната си ръка, без да изпуска дъщеря си. Бутна пияния мъж в един друг човек. Двамата си блъснаха главите и залитнаха замаяно.

Рейд хвана Грейс за лакътя и я повлече навън. В този момент усети, че нещо го удря по тила. То бе студено и мокро. После почна да се стича под яката му. Двамата излязоха забързано навън и тръгнаха стремително по тротоара. Рейд я погледна.

— Хареса ли ти речта ми, миличко? — попита ласкаво Грейс Люси, след като я взе насила от ръцете на Рейд.

— Трябва ни поправка — възкликна Люси. — Трябва ни гласуване!

— Така е по-добре, миличко — извика Грейс и я прегърна силно. — О, скъпи, Рейд, имаш домат по сакото.

— Грейс, трябва ли да я учиш от малка на тези работи — простена Рейд. — И по чия вина имам домат на сакото?

Тя примигна невинно, наведе се и го целуна.

— Ами, не знам.

Той я прегърна.

— И като си помислиш, че аз смятах, че ще си стоиш вкъщи заради детето.

— Ах, ти, негоднико — възкликна тя.

— Хайде да не се бунтуваме една седмица — предложи той.

— Добре — съгласи се тя.

— Трябва ни поправка! — извика Люси. — Тате, и аз искам да се бунтувам!

Рейд изстена.