Той се разсмя и я притисна към себе си.

— И аз те обичам. Сега ще взема Лиза и ще я оправя за нула време. Но очаквам от теб да се държиш по-добре с мис О’Рурк. Дамите винаги са вежливи и добре възпитани, а ти, скъпа, си дама.

На Грейс не й се вярваше много това да стане. Маргарет Ан се намръщи.

— Не се цупи — смъмри я Рейд. — Появяват ти се грозни бръчки. — Той хвана куклата с една ръка и се обърна към Грейс. Очите му блеснаха.

— И ти не се цупи.

Тя забеляза, че е свила ръцете си в юмруци. Този мъж… този филистимлянин вече беше превърнал детето в глупаво усмихната южняшка хубавица. Грейс беше готова да избухне, но тъй като не знаеше кой е той и не искаше да си загуби работата, си замълча. Нещо нетипично за нея.

— Ще отида да кажа на Хана за Лиза — извика Маргарет Ан и изхвърча от стаята.

Грейс се загледа след нея — това беше по-безопасно, отколкото да гледа към него. Но след малко нямаше друг избор, освен да насочи погледа си към този мъж. Очите му я разглеждаха внимателно от върха на червената й коса до крайчетата на пръстите. Нарочно я оглеждаше бавно. Тя усети, че почервенява отново — красотата й я караше да се изчервява много лесно и твърде често. Вдигна брадичка и с голямо усилие на волята се постара да не обръща внимание на безсрамния му оглед. Проблемът беше, че тялото й си имаше свое мнение по въпроса и сърцето едва не изскочи от гърдите й.

— Детето е само на шест, а не на шестнадесет години. Какви бръчки може да има то? Моля ви, не я карайте да става по-суетна, отколкото е сега.

— И защо не? — попита непринудено Рейд. — Тя е прекрасно дете и ще стане чудесна жена. Да не би да имаш нещо против ласкателствата, Грейс?

Мускулите на лицето й се стегнаха. Погледът му сякаш проникваше дълбоко в нея. Стори й се, че той се опитва да се добере до най-съкровените й тайни.

— Не ласкателствата ми създават неприятности — отвърна студено тя.

При тези думи трапчинките му станаха още по-дълбоки.

— Добре — каза той, без да отделя очи от нея. Погледът му стана съвсем сърдечен. Ръката му се приближи бавно. Поразената Грейс разбра, че той посяга към очилата й. Отстъпи назад и се облегна на стената.

— Искам да махна тези грозни очила и да погледна в очите ти — промълви той, а показалецът му докосна лицето й. — А после ще ти опиша колко хубава изглеждаш сега.

Грейс буквално подскочи.

— Моля ви — извика тя и усети, че се задушава, — спестете ми безогледното си ухажване.

— Безогледно ухажване?

Мъже като този бяха виновни за тежкото положение на съвременните жени — тези мъже ги интересуваше само хубавичкото личице и горещото тяло, с което да задоволят похотта си. Тя почувства, че в нея се надига сладостното усещане на победата, тъй като го бе надхитрила.

— Не ми е нужно да ме ласкаете нито вие, нито който и да е друг мъж.

— А, разбирам, ние сме независими, а?

Тя се изчерви и сви устни.

— Да.

Той я изгледа. После се усмихна леко.

— Боиш ли се от мен, Грейс?

Гневът и възмущението й бяха толкова силни, че тя не успя да промълви и дума.

— Или се боиш от един напълно заслужен комплимент?

Тя ахна.

— Сър, не се боя от никой мъж, а от думи със сигурност не се страхувам — или поне от думите във вашия речник! Позволете ми, ако обичате, да ви задам един въпрос — тя сияеше тържествуващо. Продължи да говори, вече готова да нанесе удар. — Всъщност, какво познавате по-добре — ласкателствата или жените?

Той се подсмихна.

— И двете, сладурче, и двете.

Челюстите й моментално се стегнаха от нахалството му.

— Сър, докато мъже като вас се отнасят към жените като към по-долни, куклоподобни същества, докато ни ласкаят, за да бъдем просто едни приятни обекти за разглеждане, никога няма да възвисим духа си, така че да се радваме на всичко, с което бог ни е благословил.

Той я погледна, примигна и се разсмя отново.

— О, не — промълви той. — Не си от онези луди агитаторки, нали?

Тя не му обърна внимание, макар че вече цялото й лице бе станало червено.

— Именно мъже като вас, сър, са виновни за унизителното положение на жените днес!

— Унизителното положение… та аз само се опитвах да ви накарам да се почувствате добре, Грейси — прошепна той.

— Ласкателството не кара ли и мъжете да се чувстват добре? — предизвика го тя.

— Ако е за въпрос, и на кучето му е приятно, когато го похвалят. Не знам защо, но харесвам кучетата, които се цупят — изгледа я той изпитателно.

Тя се изчерви.

— Говорим за мъжете и жените, не за кучетата.

Той се засмя.

— Да говорим за мъжете и жените тогава — каза той, а гласът му се снижи изкусително. — Макар че рано или късно разговорът става отегчителен.

Тя изпъшка обезсърчено.

— Сър, харесва ли ви да ви ласкаят или не ви харесва?

— Грейси, ласкай ме всеки ден по всяко време или още сега, ако ти се иска.

— Боя се, че задачата, която ми възлагате, е непоносима, прекалено тежка и неосъществима.

Той се изсмя дръзко. Очевидно се забавляваше.

— А аз си мислех, че няма да устоиш на молбата ми.

— Не всички жени са безсрамни и наивни глупачки — отсече Грейс.

— Имаш интересно мнение за жените, но не много ласкателно.

— Не съм лицемерка.

Той се усмихна.

— Грейс, изобщо не смятам, че си заплашена от вероятността да те обявят за такава.

Той никога нямаше да се държи сериозно. Тя му обърна рязко гръб.

— Трябва да си вървя.

— Чакай малко — едрата му ръка обви лакътя й и я задържа. Обърна глава към него, изгледа го гневно и стисна устни. Той беше непоносим. Пак се усмихваше.

— Хей, Грейси, какво ще кажеш да се поразходим край реката?

Тя го загледа ужасено.

Той се приближи. Тя отстъпи назад. Трапчинките му се появиха. Сърцето й заби лудо.

Белите му зъби блеснаха. Гърбът й се допря до стената. Ръцете му, които още държаха куклата, се озоваха на рамената й.

— Ще рискуваш ли да дойдеш? — промълви той. — Ти си хубава дори с тези смешни очила.

Тя нямаше сили да отвърне.

— И знаеш ли какво? — устните му май се приближаваха.

Тя се вгледа в сините му очи. За миг забрави за всичко друго на света и виждаше само мъжа пред себе си. Докосна я дъхът му, в който се усещаше лъх на тютюн и бренди. Той я гледаше съсредоточено. Трапчинките му бяха изчезнали.

Тя отвори уста, за да проговори.

Той се наведе напред. Очите му се вгледаха в устните й.

— Устните ти… устните ти са прекрасни… и молят за мъжка целувка.

Ще ме целуне, каза си Грейс Нямаше сили да помръдне.

— Рейд? Скъпи? Къде си?

Той се усмихна, поклати глава и присви рамене, но не помръдна.

— По дяволите — изрече тихо той.

— Рейд?

Той отстъпи назад, като придържаше куклата под ръката си.

— В детската стая съм, Луиза.

Очите му все още съзерцаваха сърдечно нейните. Прекалено сърдечно. Грейс усети, че цялата е почервеняла.

На завоя се появи Луиза, погледна ги, без да спира, и щом стигна до Рейд, притисна свободната му ръка до гърдите си.

— Скъпи, Джон ми каза, че си тук. Толкова се надявах, че ще дойдеш да вечеряш с нас. Какво правиш тук, на горния етаж?

— Дойдох да се видя с момичетата — каза Рейд и се усмихна на Луиза. — И да утеша Маргарет Ан. Тя си счупи куклата.

— Виждам, че си се запознал с мис О’Рурк.

— Да, наистина — отвърна Рейд.

— Не флиртувай с прислугата, Рейд — каза рязко Луиза.

Той се засмя.

— Не се заяждай, скъпа, нищо особено не се е случило.

Тя не откъсваше поглед от него. Изящните й ноздри се разшириха от гняв. Той я прегърна.

— Така ли ще ме поздравиш за добре дошъл?

Грейс се почувства като натрапница. Неясна болка бликна дълбоко в душата й, когато й стана ясно какви са отношенията между него и нея.

— Да вървим — отвърна изкусително Луиза.

Грейс избяга навън, след като измънка някакво извинение. Изтича в стаята си и затвори вратата, за да не вижда любовниците. Трепереше и беше още по-гневна отпреди. Мъжът беше не само отвратителен негодник, но спадаше и към най-отблъскващите донжуановци — той беше груб, безчувствен и егоистичен. Тя го ненавиждаше.

Колко несправедливо беше, че е толкова хубав!

4

— Какво правиш? — попита Робърт Чатъм.

— Мисля, — промълви Рейд, докато по тялото му преминаваше тръпка, а сърцето му биеше учестено — че съм много, много развълнуван.

Утринта край Мисисипи беше прекрасна. Все още бе достатъчно рано, за да е прохладно. Няколко облака, сякаш извадени от някоя картина, се носеха над главите им, а птиците пееха високо в кучешкия дрян около тях. Рейд стоеше прав, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на сакото на туидения си спортен костюм. Подпираше едното си коляно на бялата ограда до конюшнята. Високите му ботуши блестяха. Докато наблюдаваше как по пасището бяга жребецът на Чатъм, той самият изглеждаше като въплъщение на джентълмен от Юга. Бе съсредоточен въпреки безгрижната си самоувереност. Той бе дошъл в Начез не само за да се погрижи за някои от тукашните си бизнес интереси, но и за да хвърли поглед на този едногодишен кон. Сега се радваше, че си е направил труд да дойде, особено ако успее да купи жребеца.

Внезапно Рейд усети, че желанието му да притежава великолепното животно е прекалено очевидно и си придаде неопределено изражение на лицето. С мъка отдели погледа си от коня.

— Чух, че готвачката ти прави превъзходни ябълкови резени, пържени в тесто — каза той. Нарочно промени темата на разговора, за да спечели някакво преимущество преди предстоящия пазарлък. Не се безпокоеше кой знае колко за изхода. Беше свикнал да му върви постоянно. Късметът го бе съпровождал през целия му живот.

— Така е — отвърна Робърт Чатъм. Като съвършен домакин той посочи с ръка бялата къща, която се намираше на върха на хълма зад тях. — Ще тръгваме ли?

Час и половина по-късно Рейд напусна дома на Чатъм като горд собственик на жребеца. Купи го на съвсем нелоша цена. Не се изненада от това. Веднъж един от приятелите му каза с лека завист, че Рейд е не само очарователен разбойник, но е и невероятен късметлия. Рейд се засмя тогава, но приятелят му беше прав.

Той се бе родил в едно ранчо в Западен Тексас. Баща му Дерек Браг беше влиятелен метис, който освен това бе и капитан на тексаските рейнджъри. Никога не криеше факта, че се е влюбил от пръв поглед в жена си — англичанка с аристократичен произход. Това забавляваше много, но едва ли изненадваше децата му. Те ставаха все по-големи, а любовта между родителите им не преставаше да бъде очевидна за всички. Никой не можеше да не я забележи.

Рейд искаше да му обръщат внимание, тъй като беше най-малкото дете. Естествено така и ставаше. Родителите му го пазеха като зеницата на окото си, а по-големите му сестра и брат също го обожаваха. Никой не би предположил, че той прави пакости, въпреки че, ако трябва да си кажем истината, той постоянно създаваше главоболия на околните. Момчето нехаеше за скучните си домашни задължения, бягаше от къщи с някой приятел, за да стреля по зайците или възпламеняваше бомбички на тавана. Обичаше да се измъква незабелязано нощем, за да си играе на стражари и апаши. Веднъж проследи едни ловджии. Откриха го твърде късно, за да го върнат незабавно вкъщи. Опита се да укроти полудив мустанг, да избяга от училище, да шпионира лагера на команчите, за да докаже смелостта си. Когато беше на десет години, за малко не отплува на един товарен кораб в Галвестън. Беше му се приискало да види Африка.

Беше неудържим и не се свърташе на едно място. Енергията, любопитството и интелигентността му бяха неизчерпаеми. Подлудяваше цялото си семейство. Баща му, на когото рядко му се бе налагало да вдига ръка на другите си две деца, го пердашеше често.

— Всеки ден се моля и благодаря на бога, че си се родил под щастлива звезда — призна веднъж майка му, — иначе сигурно няма да оцелееш дълго на този свят.

Като младеж се радваше на същия късмет, който бе имал от малък. Почти винаги печелеше на карти. Първата му инвестиция в един металургичен завод бе от пари, спечелени на покер. Печалбата от вложението бе четворно по-голяма. В неговите ръце няколкостотинте долара станаха хиляда, а хилядарката се превърна в десет хиляди. Инвестирането стана предизвикателство за Рейд. Тази игра не се различаваше много от покера, като изключим това, че залозите тук бяха много по-високи. Тръпката идваше от възможността да загуби и от зашеметяващите суми, които можеше да спечели. На двадесет и четири години Рейд натрупа първия си милион.

С жените имаше същия късмет. И тук успехите му бяха легендарни. Той откри удоволствието от секса на крехката тринадесетгодишна възраст и не можеше да си спомни някоя жена досега да го е отхвърляла.

Докато яздеше коня към хотела, той се наслаждаваше на последния си успех — покупката на жребеца. Сега той беше негов. В този миг Рейд се досети, че е приключил работите си тук и няма сериозна причина да остане в Начез. Кой знае защо тази мисъл му развали удоволствието и го накара да си спомни за Грейс. Неочаквано си я представи гола със спусната коса и без очила. Косата вероятно й стигаше до кръста. Беше сигурен, че тя ще изглежда прекрасна без тези досадни очила. Имаше твърде голям опит и подобна дреболия не можеше да скрие хубостта й от него. А що се отнася до тялото й, той я беше държал в ръцете си и знаеше, че тя е висока, с тънък кръст и дългокрака. Външно погледнато той и тя си бяха лика-прилика, сякаш бяха родени един за друг.