— Клоуи, моля те само за едно — обещай, че няма да припарваш до този човек.

— Никога не съм те молила да не припарваш до други жени! Вярвах ти безусловно!

— И аз ти вярвам. На теб, но не и на него. Той има полицейско досие.

Клоуи ахна и едва не се задави от гняв:

— Откъде знаеш? Шпионирал си ме, така ли? Смяташ, че няма да оцелея без теб, че дори не мога да разбера с коя си спал. Ще ти докажа, че грешиш, Джейк! — Тя се втурна край него и повтори: — Ще ти докажа!

* * *

Джейк изтича след нея, но не можа да я догони. Клоуи седна зад волана на колата си, включи двигателя и даде газ. Той проследи с поглед автомобила. Утешаваше се с мисълта, че тя потегли към апартамента, който доскоро обитаваха заедно.

Върна се в заведението. Адам, който седеше на бара и беше поръчал две халби бира, му махна да седне до него и попита:

— Знаеше ли, че тя ще е тук? Затова ли настоя да дойдем?

— Един колега ми каза, че преди няколко дни я видял да разговаря с онзи боклук. Само исках да я предупредя да се пази от него.

— Значи си ме използвал. Обиден съм ти.

Джейк се насили да се усмихне, макар че изобщо не му беше до смях. Не подозираше, че е възможно да тъгува толкова силно за друго човешко същество. Сърцето му едва не изскочи от гърдите му, като видя Клоуи на бара. Липсваха му нейната практичност и страстта й, безгрижният й смях, сърдечността й. Уханието на кожата й. Жадуваше отново да я докосне. Обаче щом го зърна, лицето й се сгърчи от такава безмерна скръб, че той сви юмруци, смазан от усещането за безсилие. Не знаеше как да я накара да му прости. А тази вечер май още повече бе влошил положението. За пръв път се запита дали оптимизмът му не е безпочвен.

Придърпа към себе си халбата с бира и машинално погледна към мястото, на което допреди малко седеше Клоуи. Напитката й — вероятно любимият й лимонов коктейл — още стоеше на бара. А до чашата лежеше книга. Джейк знаеше, че е нейна. Откакто я познаваше, тя бе обградена от книги, а другите, складирани в кашони, бяха повече от томчетата в много обществени библиотеки. Удивляваше го, че е прочела толкова много думи, че съзнанието й е пълно с истории, разказани по хиляди начини. Клоуи сякаш малко се срамуваше от книгите си, затова той не говореше на тази тема. Но това забравено томче щеше да му помогне отново да я види. Щеше да й върне книгата, да й каже колко съжалява, да подхване разговор. По дяволите съветите на баща му!

Остави халбата и тръгна към бара, без да откъсва поглед от томчето. Отново се вряза в групичката пияни жени, които запротягаха ръце към него. Чу как Адам се провикна:

— Не се панирай! Те ще подушат страха ти.

След малко се изтръгна от грабливите им пръсти.

Най-сетне се добра до бара. Напитката на Клоуи още беше там.

Книгата обаче я нямаше.

* * *

Клоуи се събуди, измъчвана от жажда и от жестоко главоболие.

— Джейк — прошепна и машинално се пресегна към него. Винаги, когато беше зле, се обръщаше към него и той някак си прогонваше болката и болестта. Ала когато докосна празната половина на леглото, действителността я връхлетя като кошмар. Джейк го нямаше. А тя дори не си беше направила труда да си свали дрехите, с които снощи беше в бара. Седна бавно и примижа от болка.

Спусна крака на пода и обгърна главата си с длани. След като се прибра, плака часове наред, свита на кълбо на пода. Ридаеше толкова силно, че гърдите й сякаш щяха да се продънят. Толкова силен плач причиняваше физическа болка, можеше да повали стени, да извие метален прът, да превърне в сребро пълната луна.

Побиха я тръпки, затова грабна якето си, захвърлено в долния край на леглото. Дрехата вонеше на цигарен дим. Клоуи предпазливо се изправи и тръгна към кухнята да си налее вода, без да обръща внимание на „Стара любов, нов път“, която се беше разположила върху една от перките на вентилатора на тавана. „Как всяко момиче да задържи гаджето си“ чинно седеше върху масичката.

Хартия, конци и лепило.

Тя пъхна ръце в джобовете на якето си. Напипа в левия някаква хартийка и я извади.

Спря и се загледа в нея. Беше салфетка, а на нея бяха написани номер на телефон и мъжко име.

Джулиан.

Седма глава

Захарчето на татко

В понеделник следобед на път към магазина за природни продукти Джоузи се отби в Съдебната палата да се види с Клоуи. Още отдалеч разбра, че нещо не е наред. Приятелката й седеше до масичката пред щанда, но не отпиваше от чашата кафе пред нея, а се взираше в една точка.

— Клоуи?

Тя рязко вдигна глава и се усмихна, като видя кой е:

— Здрасти, Джоузи.

Не беше гримирана, червеникавата й коса беше вързана на раздърпана конска опашка. Под кожата й прозираше тъга и бледото й лице изглеждаше безкрайно уязвимо.

— Какво се е случило?

Клоуи се изправи и взе чашата.

— Нищо, добре съм — отвърна, приближи се до умивалника и изля кафето.

— Не е вярно. — Джоузи застана пред щанда.

Приятелката й сви рамене:

— Май известно време бях в шок — първо Джейк ми призна, че е спал с друга, после аз го изгоних. През уикенда най-сетне осъзнах какво се е случило. Беше като удар — бам!

Джоузи се засрами, задето се дразнеше от Дела Лий. Приятелката й имаше истински проблеми, а тя, Джоузи, имаше само натрапница в дрешника си.

— Как да ти помогна? — промълви.

— Никак. Жалко, че не можеш да накараш времето да тече по-бързо, за да настъпи моментът, когато ще се почувствам по-добре.

Джоузи се питаше как да я успокои — например можеше да й каже, че понякога животът зацикля, а после подновява нормалния си ход и промените настъпват бързо, или че когато нищо друго не помага, парче шоколад повдига настроението.

Клоуи я погледна и поклати глава:

— Извинявай. Не исках да хленча пред теб. Искаш ли сандвич? Печен с домати и сирене? Или с пържени яйца?

Изглежда, приготвянето на храната щеше да я разсее, затова Джоузи подхвърли:

— А на теб кой ти е любимият?

— На мен ли? — изненада се Клоуи, сякаш досега никой не й беше задавал този въпрос. — Май предпочитам пуешко с пикантен хляб.

— Чудесно. И аз искам да го опитам.

— За вкъщи ли?

— Да. От тук отивам в магазина за природни продукти да взема ментолово масло. Отбих се отново да ти благодаря за книгите. Докъде стигна с търсенето на жилище?

— Прегледах обявите, имам уговорени срещи. — Клоуи приготви сандвича, пъхна го в хартиен плик и й го подаде. — Ментолово масло ли? Затова ли винаги ухаеш на Коледа?

Джоузи се засмя:

— Майка ми настоява да поръсваме с ментолово масло рамките на прозорците и праговете. Предполага се, че то прогонва неканените гости. Почти съм сигурна, че старата билкарка в магазина за природни продукти разпространява това суеверие, за да печели от него. Тя твърди, че приготвя любовни еликсири, лекове против безсъние и напитки за приятни сънища, както и амулети, които удължават живота. Всички съдържали само естествени съставки, събирани в планината. Голяма скица е тази Нова Бери.

— За пръв път чувам за нея.

Джоузи остави на щанда парите за сандвича, въпреки че приятелката й се опита да ги откаже, и обясни:

— Малцина я познават. Тя работи само по препоръка и с постоянни клиенти.

Клоуи прибра парите в касата и замислено промърмори:

— Ще ме препоръчаш ли на тази Нова Бери?

— Разбира се. Какво ти трябва?

— Не знам. Може би тя ще ми каже.

* * *

Нова Бери приличаше на издънка от дъб — висока, слаба и възлеста. Предците й бяха живели още преди стотици години по склоновете на Апалачите. Сега хората я смятаха за екзотична билкарка, но в далечното минало жените от нейната фамилия бяха прочути със своите лекове от естествени продукти. Кора от бряст при проблеми с храносмилането. Червена детелина при кожни обриви. Невен при менструални болки. След като в дрогериите вече се предлагаха какви ли не модерни продукти на фармацевтичната индустрия, Нова Бери бе принудена да прибегне до един изпитан трик. Разгласи сред клиентите си, че нейният лек против киселини помага и при хора с разбити сърца и че цярът против болки при месечния цикъл спомага за повишаване на плодовитостта (ако това е желанието на дадена жена). При повечето случаи лековете й действаха, защото като знахарка десето поколение от семейство Бери тя бе научила най-важното — че вярата е най-съществената съставка на всеки еликсир.

Децата й обслужваха клиентите, а тя приготвяше цяровете в своята „лаборатория“ в задната стая на магазина. Джоузи повдигна завесата между това помещение и търговската зала. Нова седеше до работната си маса, стриваше в голям хаван лавандула и слушаше любимата си кънтри певица Патси Клайн по компактдисковото устройство, подарено й от внуците.

Вдигна поглед и възкликна:

— Джоузи! Поръчката на майка ти е готова. Предай й, че съжалявам, задето се забавих. Внезапно се разрази епидемия от запек и щях да се побъркам от работа. — Тя се изправи и й подаде малко стъклено шишенце, взе парите и ги напъха в сутиена си. — Мога ли да ти предложа един шал? — Посочи единия ъгъл на помещението, където в кошници и на полици бяха нахвърлени безброй разноцветни чилета прежда. Седмично плетеше по два-три шала и ги окачваше навсякъде, дори редом с китките сушени билки. — Червеният цвят е вълшебен за теб, миличка. Сложи си шала и сама ще се убедиш.

— Не, благодаря. — Джоузи посочи Клоуи, която стоеше до вратата със завесата и се колебаеше дали да влезе. Джоузи я хвана за ръката и я въведе в „лабораторията“. — Нова, това е Клоуи Финли.

Старицата я изгледа:

— Ти си от ония Финли, дето отглеждаха царевица.

Клоуи смутено се покашля и кимна:

— Да, прабаба ми и прадядо ми бяха земеделци.

— Като малка познавах прапрабаба ти. Даваше на майка ми бяла царевица в замяна на лек от диви кестени против разширени вени. Затуй ли си дошла?

— Разширени вени ли? Не.

— Тогава за какво? — Като видя, че младата жена се поколеба, Нова Бери се обърна към Джоузи:

— Иди изпробвай няколко шала пред онуй огледало. Червено, скъпа. Червеното ще ти помогне да получиш каквото искаш. — Старицата хвана под ръка Клоуи и я дръпна настрани, но Джоузи я чу да казва: — Думай сега. Какво искаш от Нова?

— Искам да простя на някого или да продължа напред без него. Имаш ли нещо, което да ми помогне?

Нова се позамисли и отсече:

— Запарка от коприва! — Приближи се до работната си маса и отвори една от дузините стъкленици. — Тия листа ги вари на чай. — Тя изсипа малко от изсушеното растение в хартиен плик.

— Коприва ли? — Клоуи се насили да се засмее, но беше прекалено изнервена. — Няма ли да ме заболи?

— Понякога любовта е болезнена. От това обаче няма да усетиш нищо. Тази билка ще напътства сърцето ти какво да направи. Сърцето ти, момиче, запомни! Трябва ли да вземеш решение, слушай сърцето си.

— Благодаря. — Клоуи взе плика. — Какво ти дължа?

— Джоузи ще плати — заяви Нова. — За наказание, че подслушва.

* * *

Джоузи остави приятелката си пред сградата на съда и потегли към къщи. Маргарет я посрещна на вратата, смъмри я, задето се е забавила, после грабна шишенцето с ментоловото масло. Преди да тръгне да търси Хелена, заяви, че первазите и праговете незабавно трябва да се поръсят, за да се прогонят нежеланите гости през наближаващите коледни празници.

Джоузи побърза да отиде в стаята си, за да избяга от бойната пътека на майка си. Маргарет мразеше празниците. Посещаваше всички обществени прояви и празненства, понеже това се очакваше от нея, но на всяка Коледа изпадаше в ужасно настроение. Джоузи от малка се беше научила през тези дни да не й се изпречва на пътя.

Разкопча си палтото и по навик веднага тръгна към дрешника. Доскоро бързаше заради сладкишите, а сега й се искаше да види Дела Лий, да си поговорят, да поспорят. Всъщност вече с нетърпение очакваше срещите с нея.