Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Каталина го изчака да заспи, а после стана и се изми в личните си покои. Кървеше, но тя знаеше, че кървенето скоро ще спре; болката не беше по-силна, отколкото беше очаквала, сестра ѝ Исабел беше казала, че не е по-лошо, отколкото да паднеш от кон, и се беше оказала права. Снаха ѝ Марго беше казала, че било същински рай, но Каталина не можеше да си представи как такова дълбоко смущение и неудобство можеха да доведат до блаженство — и заключи, че Марго преувеличава, както често ѝ се случваше.

Каталина се върна в спалнята. Но не се върна в леглото. Вместо това седна на пода до огъня, обгърнала коленете си с ръце и се загледа в жаравата.

* * *

„Не беше лош ден“, казвам си и се усмихвам; този израз е на майка ми. Толкова искам да чуя гласа ѝ, че си повтарям нейните думи. Често, когато бях още съвсем невръстна, а тя бе прекарала един дълъг ден на седлото, след като бе инспектирала изпратените напред отряди от съгледвачи, връщайки се да пришпори по-бавните хора от свитата да побързат, тя влизаше в палатката си, изритваше ботушите си за езда, отпускаше се върху пищните мавърски килими и възглавнички до огъня в месинговия мангал и казваше: „Не беше лош ден.“

— Има ли някога лош ден? — попитах я веднъж.

— Не и когато вършиш богоугодни дела — отвърна тя сериозно. — Има дни, когато е лесно, и дни, когато е трудно. Но ако вършиш богоугодни дела, никога няма лоши дни.

Не се съмнявам дори за миг, че да споделя легло с Артур, дори дръзкият начин, по който го докосвам и го притеглям в обятията си, е богоугодно дело. Богоугодно дело е между Испания и Англия да има нерушим съюз. Единствено с Англия като надежден съюзник Испания може да възпре разрастването на Франция. Само с английското богатство, и особено с английските кораби, ние, испанците, можем да разпрострем войната срещу злото чак до самото сърце на мавърските империи в Африка и Турция. Италианските владетели са вплетени в хаос от съперничещи си амбиции, французите представляват опасност за всички свои съседи: Англия трябва да бъде страната, която ще потегли заедно с Испания на кръстоносен поход, за да подсили отбраната на християнския свят срещу ужасяващата мощ на маврите; без значение дали са черни маври от Африка, страшилищата от моето детство, или светлокожите маври от ужасната Отоманска империя. А щом те бъдат победени, кръстоносците трябва да продължат, към Индия, към Изтока, толкова далеч, колкото е нужно да стигнат, за да отправят предизвикателство и да нанесат поражение на злото, олицетворявано от религията на маврите. Големият ми страх е, че сарацинските кралства се простират безкрайно надалеч, до края на света, а дори Кристобал Колон5 не знае къде е това.

— Ами ако с тях никога не бъде свършено? — попитах веднъж майка си, когато се бяхме надвесили през затоплените от слънцето стени на крепостта и наблюдавахме изпращането на нова група маври, които напускаха Гранада: товареха вещите им на мулета, жените плачеха, мъжете бяха свели глави; знамето на свети Сантяго сега се вееше над червената крепост, където в продължение на седем столетия се бе развявал полумесецът, камбаните звъняха за католическа литургия там, където някога рогове бяха тръбили призиви за молитвите на неверниците. — Ами ако сега, след като ги победихме, те просто си отидат в Африка и след още година се върнат отново?

— Именно затова трябва да бъдеш смела, моя принцесо на Уелс — беше отговорила майка ми. — Именно затова трябва да бъдеш готова да се изправиш срещу тях, когато и да дойдат, където и да дойдат. Това е война, която ще продължи до края на света, до края на времето, когато Бог най-сетне я прекрати. Ще приема много форми. Никога няма да спре. Те ще се връщат отново и отново, и ти ще трябва да бъдеш готова в Уелс, както ние ще бъдем готови в Испания. Родила съм те да бъдеш войнствена принцеса, както аз съм войнствена кралица. Баща ти и аз ти отредихме място в Англия, както на Мария е отредено място в Португалия, както на Хуана е отредено място при Хабсбургите в Нидерландия. Вие заемате своите места, за да отбранявате земите на съпрузите си, и да се погрижите те да бъдат в съюз с нас. Твоята задача е да подготвиш Англия и да я опазиш. Внимавай никога да не измениш на страната си, както сестрите ти не бива никога да изменят на своите, както аз никога не съм изменяла на моята.

* * *

Каталина бе събудена в ранните часове на сутринта от Артур, който внимателно се движеше между краката ѝ. Изпълнена с негодувание, тя го остави да прави каквото иска, защото знаеше, че това бе начинът да зачене син и да подсигури съюза. Някои принцеси, като майка ѝ, трябваше да си проправят с битка път в открита война, за да подсигурят кралството си. Повечето принцеси, подобно нея, трябваше да понасят болезнени изпитания насаме. Не му отне много време, а след това той заспа. Каталина лежеше неподвижна като застинал камък, за да не го събуди отново.

Той се размърда едва на зазоряване, когато камериерите от спалнята му почукаха бодро на вратата. Надигна се с едно леко смутено „Добро утро“, което отправи към нея, и излезе. Те го посрещнаха с ликуващи възгласи и го отведоха тържествено до собствените му покои. Каталина го чу да казва вулгарно, наперено: „Господа, тази нощ бях в Испания“, чу и гръмкия смях, който приветства шегата му. Дамите ѝ влязоха с роклята ѝ и чуха смеха на мъжете. Доня Елвира повдигна тънките си вежди към небето, възмутена от обноските на тези англичани.

— Не зная какво би казала майка ви — отбеляза доня Елвира.

— Би казала, че думите са по-маловажни от Божията воля, а Божията воля беше изпълнена — каза решително Каталина.

* * *

Не е било така за майка ми. Тя се влюбила в баща ми от пръв поглед и се омъжила за него с огромна радост. Когато поотраснах, започнах да разбирам, че те изпитваха истинска страст един към друг — това не беше просто едно могъщо партньорство на велик крал и велика кралица. Баща ми може и да си вземаше други жени за любовници; но се нуждаеше от съпругата си, не можеше да бъде щастлив без нея. А майка ми дори не можеше да погледне друг мъж. Беше сляпа за всички, освен за баща ми. Единствен сред всички кралски дворове на Европа испанският кралски двор нямаше традиция на любовни закачки, на флиртове, на обожаване на кралицата под формата на изтънчена дворцова любов. Това би било загуба на време. Майка ми просто не забелязваше другите мъже и когато те въздишаха по нея и казваха, че очите ѝ са сини като небесата, тя просто се засмиваше и казваше: „Какви глупости“, с което слагаше край на нещата.

Когато на родителите ми им се налагаше да се разделят, те си пишеха всеки ден; той не правеше и крачка, без да я уведоми за нея и да ѝ поиска съвет. Когато той беше в опасност, тя почти не спеше.

Той нямаше да може да прекоси Сиера Невада, ако тя не му изпращаше войници и копачи, които да изравняват пътя пред него. Никой друг не би могъл да прокара път оттам. Той не би се доверил на никой друг за подкрепа, не би имал доверие на никой друг да удържи кралството, докато той настъпваше напред. Тя не би могла да превземе планините заради никой друг, той беше единственият, който успя да спечели подкрепата ѝ. Онова, което изглеждаше като забележително единство на двама пресметливи играчи, беше измамно — тяхната взаимна страст беше залогът, който разиграваха на политическата сцена. Тя беше велика кралица, защото това бе начинът, по който можеше да възбуди желанието му. Той беше велик военачалник, за да бъде достоен за нея. Това, което ги движеше, беше тяхната любов, тяхната страст; движеше ги почти толкова силно, колкото и Бог.

Ние сме пламенно и страстно семейство. Когато сестра ми, Исабел, която Бог прибра при себе си, се върна овдовяла от Португалия, тя заяви, че е обичала съпруга си толкова много, че никога няма да се омъжи за друг. Беше живяла с него само шест месеца, но казваше, че без него животът няма смисъл. Хуана, втората ми сестра, е толкова влюбена в съпруга си Филип, че ѝ е непоносимо да го изпусне от поглед; ако научи, че той се интересува от друга жена, тя се кълне, че ще отрови съперницата си: напълно е луда от любов по него. А брат ми… скъпият ми брат Хуан… просто умря от любов. Той и красивата му съпруга Марго бяха толкова страстни, толкова погълнати от любов един към друг, че здравето му се влоши, и той издъхна, преди да бяха изтекли и шест месеца от сватбата им. Има ли нещо по-трагично от това, един млад мъж да умре само шест месеца след сватбата си? Произхождам от пламенен и страстен род — но какво ще стане със самата мен? Ще се влюбя ли някога?

Със сигурност не и в това непохватно момче. Първоначалното ми увлечение по него почти се стопи. Той е твърде свенлив, за да говори с мен, мънка и се преструва, че не може да се сети за думите. Принуди ме да поема в свои ръце нещата в брачното ложе, и се срамувам, че аз бях тази, която трябваше да направи първия ход. Той ме превръща в жена без срам, жена от пазарния площад, а аз искам да бъда ухажвана като дама в романс. Но ако не го бях подканила — какво ли щеше да направи? Сега се чувствам като глупачка, и обвинявам него за неудобството, което изпитвам. „В Испания“, как не! Щеше да стигне до Испания толкова, колкото и до Индиите, ако не му бях показала как да го направи. Глупаво пале.

Когато го видях за първи път, си помислих, че е прекрасен като рицар от романсите, като трубадур, като поет. Помислих си, че ще мога да бъда като дама в някоя кула, а той може да пее под прозореца ми и да ме убеди да го обичам. Но макар да има външността на поет, не притежава нужното остроумие. Никога не мога да измъкна от него повече от две думи, и започвам да чувствам, че се унижавам в опитите си да му угодя.

Разбира се, никога няма да забравя, че е мой дълг да търпя този младеж, този Артур. Постоянно се надявам на дете, а съдбата ми е да опазя Англия срещу набезите на маврите. Ще направя това; каквото и друго да се случи, ще бъда кралица на Англия и ще защитавам своите две страни: родната си Испания и Англия, в която съм омъжена.

Артур и Каталина, застанали сковано един до друг на кралската баржа, без да си разменят дори дума, плаваха начело на голяма флотилия от яркоцветни баржи надолу по реката към замъка Бейнардс, който щеше да бъде техен лондонски дом през следващите седмици. Той беше огромна, правоъгълна сграда с вид на палат и изглед към реката, с градини, които се спускаха надолу досами водата. Кметът на Лондон, съветниците и целият двор следваха кралската баржа, а музикантите свиреха, докато наследниците на престола се настаняваха в сърцето на града.

Каталина забеляза, че шотландските дипломатически пратеници присъстваха и бяха доста оживени, водейки преговори за женитбата на новата ѝ снаха, принцеса Маргарет. Крал Хенри използваше децата си като пионки в своята игра за власт, както трябва да прави всеки крал. Артур беше осъществил жизненоважната връзка с Испания, Маргарет, макар и само дванайсетгодишна, щеше да превърне Шотландия в приятел, вместо във врага, какъвто бе представлявала в продължение на цели поколения. Принцеса Мери също щеше да бъде омъжена, когато ѝ дойдеше времето, или за най-големия враг, пред когото бе изправена страната, или за най-големия приятел, когото се надяваха да задържат. Каталина се радваше, задето от детинство е била наясно, че ще бъде следващата кралица на Англия. Не беше имало промени в политиката, нито непостоянни съюзи. Тя беше бъдеща кралица на Англия почти от рождение. Това беше направило отделянето ѝ от дома и семейството ѝ безкрайно по-лесно.

Забеляза, че Артур поздрави много сдържано, когато се срещна с шотландските лордове на вечеря в двореца Уестминстър.

— Шотландците са най-опасните ни врагове — прошепна на кастилски Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог, на Каталина, докато стояха в дъното на залата, в очакване групата да заеме местата си. — Кралят и принцът се надяват, че този брак ще направи шотландците наши приятели завинаги, ще ги обвърже с нас. Но е трудно някой от нас да забрави как постоянно ни тормозеха. Всички сме възпитавани да знаем, че имаме изключително упорит и зъл враг на север.

— Но нали те са само едно бедно малко кралство? — запита тя. — Какво зло могат да ни сторят?

— Те винаги се съюзяват с Франция — каза ѝ той. — Всеки път, когато воюваме с Франция, те сключват съюз с нашия враг и се изсипват през северните ни граници. Може и да са малка и бедна страна, но са входът, откъдето ужасната опасност, каквато представлява Франция, може да нахлуе при нас от север. Мисля, че ваша светлост е наясно от собственото си детство как дори една малка страна на границата може да бъде опасна.