Смъртта на сина на лейди Маргарет, крал Хенри, беше нанесла тежък удар на старата дама. Причината не беше толкова в това, че беше загубила обичано дете; криеше се по-скоро в това, че бе изгубила една кауза. Без него тя трудно би могла да събере нужната енергия, за да застави членовете на кралския съвет да докладват на нея, преди да отидат в покоите на краля. Тя приемаше безгрижието, с което Хари беше простил на бащините си длъжници и беше освободил неговите затворници, като обида към паметта на баща му и към собственото ѝ господство. Внезапното нахлуване на младост, свобода и веселие в двора я караше да се чувства като злонравна старица. Тя, която някога ръководеше двора и създаваше правилата, бе пренебрегната. Мнението ѝ вече нямаше значение. Голямата книга, по която трябваше да се ръководят при организирането на всички дворцови събития, беше написана от нея; но изведнъж в двора започнаха да отбелязват събития, които не бяха включени в нейната книга, измисляха нови развлечения и занимания и не се допитваха до нея.

Тя винеше Каталина за всички промени, които не харесваше, а Каталина се усмихваше много сладко и продължаваше да насърчава младия крал да ловува, да танцува и да стои буден до късно през нощта. Старицата роптаеше пред дамите си, че кралицата е лекомислено, суетно младо създание и ще доведе принца до провал. Дори отбелязваше оскърбително, че няма нищо чудно в ранната смърт на Артур, щом според испанското момиче това е начинът да се управлява едно кралско домакинство.

Лейди Маргарет Поул възрази пред старата си познайница възможно най-тактично.

— Милейди, в двора на кралицата е весело, но тя никога не прави нищо, уронващо достойнството на трона. Всъщност, без нея придворните щяха да са по-невъздържани. Кралят е този, който настоява за непрестанни удоволствия. Благодарение на кралицата в двора се държи на добрите обноски. Младите мъже я обожават, никой не пие и не се държи неблагоприлично пред нея.

— Обвинявам именно кралицата — каза троснато старата жена. — Принцеса Елеонор никога нямаше да се държи така. Принцеса Елеонор щеше да бъде настанена в моите покои, и дворът щеше да се управлява по моите правила.

Каталина тактично не обръщаше внимание на нищо, дори когато при нея идваха хора и повтаряха клюките. Тя просто пренебрегваше бабата на съпруга си и постоянния поток на упреците ѝ. Нищо не би могло да я раздразни повече.

Най-силно старата дама роптаеше срещу новия обичай придворните да будуват до много късни часове. Беше принудена да чака до все по-късно и по-късно поднасянето на вечерята. Оплакваше се, че е толкова късно през нощта, та слугите няма да свършат преди разсъмване, а после се оттегляше още преди придворните да довършат вечерята си.

— Стоите до късно — каза тя на Хари. — Лекомислено е. Нуждаете се от сън. Ти си само едно момче; не бива да гуляете по цяла нощ. Не мога да стоя до толкова късно, а и това е прахосване на свещи.

— Да, но, почитаема бабо, вие сте почти на седемдесет години — отвърна той търпеливо. — Разбира се, че би трябвало да си почивате. Ще се оттегляте когато пожелаете. Каталина и аз сме още съвсем млади. Естествено е да искаме да стоим будни до късно. Обичаме забавленията.

— Редно е тя да си почива. Трябва да зачене наследник — каза лейди Маргарет сприхаво. — Няма да го направи, като се клатушка в танц с куп празноглавци. И като гледа живи картини всяка вечер. Кой е чувал за такова нещо? И кой ще плаща за всичко това?

— Няма и месец, откак сме женени! — възкликна той, малко раздразнен. — Това са сватбените ни празненства. Мисля, че можем да се наслаждаваме на хубави развлечения и да се стараем в двора да цари весело настроение. Обичам да танцувам.

— Държите се така, сякаш парите нямат свършване — изсъска тя. — Колко ви струваше тази вечеря? А снощната? Само ароматните треви, посипани по пода, сигурно струват цяло състояние. А музикантите? Това е страна, която трябва да пази богатството си, тя не може да си позволи разточителен крал. Не е в стила на англичаните да имат надут глупак на трона и кралски двор, пълен с актьори.

Хари пламна и поруменя: канеше се да отвърне рязко.

— Кралят не е прахосник — намеси се бързо Каталина. — Това е просто част от сватбените празненства. Синът ви, покойният крал, винаги твърдеше, че дворът трябва да бъде весел. Смяташе, че хората трябва да виждат, че дворът е богат и весел. Крал Хенри само върви по стъпките на мъдрия си баща.

— Баща му не беше млад глупак под чехъла на своята съпруга-чужденка! — каза злобно старата дама.

Очите на Каталина се разшириха леко и тя сложи ръка върху ръкава на Хари, за да го накара да мълчи.

— Аз съм негова партньорка и съпруга, както Бог ми е повелил — каза тя тихо. — Каквато съм сигурна, че бихте желали да бъда.

Старата дама изсумтя презрително:

— Научих, че претендирате да сте нещо повече от това — поде тя.

Двамата млади чакаха. Каталина почувства как Хари се размърдва неспокойно под лекия натиск на ръката ѝ.

— Научих, че баща ви ще отзове посланика си. Права ли съм? — Тя изгледа гневно и двамата. — Вероятно сега не му е нужен посланик. Съпругата на самия крал на Англия е предана поддръжница на Испания. Самата съпруга на краля на Англия ще бъде испански посланик. Как е възможно това?

— Почитаема бабо… — избухна Хари; но Каталина бе очарователно спокойна.

— Аз съм испанска принцеса, разбира се, че ще представлявам родната си страна пред страната, в която съм се омъжила. Горда съм, че мога да направя подобно нещо. Разбира се, ще казвам на баща си, че любимият му син, моят съпруг, е добре, че нашето кралство процъфтява. Разбира се, ще съобщя на съпруга си, че любящият ми баща иска да му оказва подкрепа във война и мир.

— Когато тръгнем на война… — поде Хари.

— Война ли? — запита старата дама и лицето ѝ потъмня. — Защо да тръгваме на война? Нямаме спор с Франция. Единствено нейният баща иска война с Франция, никой друг. Кажи ми, че дори ти няма да бъдеш такъв глупак да ни въвлечеш във война, за да се бием за испанците! Какъв си сега? Тяхно момче за поръчки? Техен васал?

— Кралят на Франция представлява опасност за всички ни! — гневно възкликна Хари. — А славата на Англия винаги е била…

— Сигурна съм, че нейна светлост бабата на краля не е искала да изрази несъгласие с вас, сир — каза мило Каталина. — Времената са несигурни. Не можем да очакваме по-възрастните хора винаги да разбират, когато понякога нещата се променят толкова бързо.

— Още не съм оглупяла напълно от старост! — разгневи се старицата. — И познавам опасността, когато я видя. Разпознавам двуличието, когато го видя. Мога да разпозная един испански шпионин…

— Вие сте изключително ценна съветница — увери я Каталина. — Негова светлост кралят и аз винаги се радваме на съветите ви. Нали, Хари?

Той все още бе разгневен.

— Азенкур беше…

— Уморена съм — каза старицата. — А вие непрекъснато извъртате нещата. Отивам в стаята си.

Каталина ѝ направи дълбок, почтителен реверанс, Хари сведе съвсем леко глава за поздрав. Когато Каталина се изправи, старата жена си беше отишла.

— Как може да говори такива неща? — запита Хари. — Как можеш да понасяш да я слушаш, когато говори такива неща? Приисква ми се да зарева като мечка, срещу която са насъскали кучета! Тя не разбира нищо и те обижда! А ти само стоиш и слушаш!

Каталина се засмя, взе сърдитото му лице в ръцете си и го целуна по устните.

— О, Хари, кого го е грижа какво мисли тя, щом не може да направи нищо? Вече никой не се интересува какво казва тя.

— Потеглям на война с Франция, независимо от това, което мисли тя — зарече се той.

— Разбира се, че ще потеглиш, веднага щом настъпи подходящият момент.

* * *

Прикривам триумфа си над нея, но познавам вкуса му, и той е сладък. Мисля си, че някой ден другите, които превърнаха вдовството ми в мъчение, принцесите, сестрите на Хари, също ще познаят силата ми. Но мога да чакам.

Лейди Маргарет може и да е стара, но не може да събере около себе си дори по-възрастните хора в двора. Те я познават от цяла вечност, връзките на роднинството, покровителството, съперничеството и враждата преминават през всички тях като жилки през мръсен мрамор. Тя никога не е била твърде харесвана: нито като жена, нито като майка на крал. Произхожда от виден благороднически род, но когато изведнъж се издигнала толкова високо след Босуърт, започнала да изтъква важността си. Има репутация на много начетена и набожна жена, но не е обичана. Винаги е изтъквала положението си като майка на краля, и между нея и другите членове на двора е зейнала пропаст.

Когато се отдалечават от нея, те стават мои приятели: лейди Маргарет Поул, разбира се, Бъкингамският херцог и сестрите му, Елизабет и Ан, Томас Хауард, синовете му, сър Томас и лейди Елизабет Болейн, скъпият Уилям Уоръм, Кентърбърийският архиепископ, Джордж Талбот, сър Хенри Върнън, когото познавам от Уелс. Те всички знаят, че макар Хари да пренебрегва делата на кралството, аз не го правя.

Допитвам се до тях за съвети, споделям с тях надеждите, които имахме с Артур. Заедно с мъжете от кралския съвет започвам да превръщам кралството в силна, мирна страна. Започваме да обмисляме как да направим така, че законът да се простира от единия бряг до другия, с еднаква сила през пущинаците, планините и горите. Започваме да работим по отбранителните съоръжения на крайбрежието. Извършваме оглед на корабите, които могат да бъдат превърнати в боен флот, изготвяме списъци за свикване на армия от наемници. Поех юздите на кралството в ръцете си и открих, че знам как се прави това.

Държавническото изкуство е моето семейно занятие. Седях в краката на майка си в тронната зала на двореца Алхамбра. Слушах баща си в красивата златна Зала на посланиците. Усвоявах изкуството и уменията на кралския занаят, както бях учила за красотата, музиката и строителското изкуство, все на едно и също място, все в същите уроци. Усвоих вкус към пищните мозайки, към ярката светлина, падаща по изящната гипсова ажурна украса на прозорците, и към властта — всичко това едновременно. Да стана властваща кралица за мен е все едно да се прибера у дома. Щастлива съм като кралица на Англия. Заемам мястото, за което съм родена и отгледана.

* * *

Бабата на краля лежеше в богато украсеното си легло, пищните завеси бяха така плътно затворени, че тя беше успокояващо обгърната от сенките. Край долната част на леглото една придворна дама безропотно държеше вдигната дарохранителницата, така че тя да вижда тялото Христово в бялата му чистота през изрязаното с диамант стъкло. Умиращата бе приковала очи върху него и от време на време поглеждаше към разпятието от слонова кост на стената до леглото, без да обръща внимание на тихо нашепваните молитви около нея.

Каталина стоеше на колене в долния край на леглото, със сведена глава, с коралова броеница в ръце, молейки се безмълвно. Нейна светлост лейди Маргарет, уверена, че отива на заслуженото си с много труд място на небето, напускаше полека мястото си на земята.

Отвън, в залата ѝ за аудиенции, Хари чакаше да му съобщят, че баба му е мъртва. Със смъртта ѝ щеше да бъде разкъсана и последната връзка с преминалото му в подчинение детство на по-малък син. Годините, в които той беше вторият син — полагащ малко повече усилия, за да получи внимание, усмихващ се малко по-лъчезарно, стараещ се да бъде умен — щяха да отминат безвъзвратно. Отсега нататък всички, с които щеше да си има работа, щяха да го знаят само като най-висшестоящия член на семейството, най-великия в своя род. Нямаше да има строга, критично настроена възрастна дама от династията на Тюдорите, която да бди над един наивен принц, да покосява желанията му с една тиха дума в мига на покълването им. След като издъхнеше, той можеше да бъде мъж, да определя сам условията. Нямаше да остане никой, който да го е познавал като момче. Макар да чакаше, привидно благочестиво, вестта за смъртта ѝ, вътрешно копнееше да научи, че вече я няма, че той най-сетне е наистина независим, най-сетне мъж и крал. През ум не му минаваше, че все още се нуждае отчаяно от съветите ѝ.

— Той не трябва да отива на война — изрече дрезгаво бабата на краля от леглото.

Придворната дама ахна леко, удивена, че господарката ѝ внезапно заговори така ясно. Каталина се изправи на крака.

— Какво казахте, милейди?

— Той не трябва да отива на война — повтори старата жена. — За нас пътят е да се държим настрани от безкрайните войни на Европа, да стоим зад моретата, да се пазим и да стоим надалеч от всички тези дребнави кавги между владетели. Пътят за нас е да запазим мира в кралството.