По молба на Артур изрекох най-голямата лъжа, която една жена е изричала някога, и ще я изричам чак до гроба. Аз съм инфанта на Испания, не престъпвам даденото обещание. Артур, моят любим, поиска да му се закълна на смъртното му ложе, и аз му дадох тази клетва. Помоли ме да кажа, че никога не сме били любовници, и ми повели да се омъжа за брат му и да стана кралица. Направих всичко, което му обещах, останах вярна на обещанието си. Нищо през тези години не разклати вярата ми, че Божията воля е да бъда кралица на Англия, и че ще бъда кралица на Англия, докато умра. Никой освен мен нямаше да може да спаси Англия от шотландците — Хенри беше прекалено млад и прекалено неопитен, за да изведе армия на бойното поле. Щеше да предложи двубой, щеше да предприеме отчаян риск, щеше да изгуби битката и да загине при Флодън, а сестра му Маргарет щеше да стане кралица на Англия на моето място.

Това не се случи, защото не позволих да се случи. Желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и ще бъда кралица на Англия, докато умра.

Не съжалявам за лъжата. Придържах се към нея, и накарах всички други да се придържат към нея, каквито и съмнения да са имали. Когато научи повече за жените, когато научи повече за мен, Хенри разбра, като сигурно беше знаел още в първата ни брачна нощ, че това е лъжа, че не съм дошла при него като девица. Но през всичките ни двайсет брачни години заедно, той намери смелост да ми го каже в лицето само веднъж, в самото начало; и аз влизам в съдебната зала, разчитайки на отчаяното предположение, че той никога няма да има смелостта да ми хвърли в лицето това предизвикателство, дори сега.

Влизам в съда, разчитайки за защитата си изцяло на неговата слабост. Вярвам, че когато застана пред него и той бъде принуден да срещне погледа ми, няма да се осмели да каже, че не съм била девица, когато дойдох при него, че съм била съпруга и любима на Артур, преди да бъда негова. Суетата няма да му позволи да каже, че съм обичала Артур с истинска страст, а той е обичал мен. Че в действителност, ще живея и ще умра като съпруга и любима на Артур, и следователно бракът на Хенри с мен може с право да бъде разтрогнат.

Не мисля, че той има смелостта, която имам аз. Мисля, че ако се изправя и изрека отново огромната лъжа, той няма да се осмели да се изправи и да каже истината.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда — повтаря глупаво разпоредителят, докато ехото от затръшващите се зад гърба ми врати отеква в притихналата съдебна зала, и всички могат да видят, че съм вече в съда, застанала като здрав и силен борец пред трона.

Аз съм тази, която призовават, произнасяйки тази титла. Надеждата на умиращия ми съпруг, желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и заради тях и заради страната, аз ще бъда кралица на Англия, докато умра.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда!

Това съм аз. Това е моят миг. Това е моят боен вик.

Излизам напред.

Бележка на автора

Това беше един от романите, чието писане беше най-завладяващо и вълнуващо — от проучването на живота на младата Катерина до големия въпрос за лъжата, която тя изрича, и която поддържа през целия си живот.

Според мен най-правдоподобно е обяснението, че това е било лъжа. Вярвам, че бракът ѝ с Артур е бил консумиран. Безспорно, по онова време всички смятат така; единствено настояването на доня Елвира, след като Катерина овдовява, и настояването на самата Катерина по времето, когато е разделена от Хенри, поставя консумирането на брака под съмнение. По-късни историци, които се възхищават на Катерина и приемат нейната дума срещу тази на Хенри, включват лъжата в историческите летописи, където тя стои и днес.

Лъжата беше отправна точка на романа, но изненадата в проучването бяха биографичните сведения за Каталина Испанска. Наслаждавах се на прекрасно изследователско пътуване до Гранада, за да открия повече за Испания на Изабела и Фердинанд, и се завърнах у дома с трайно уважение както към техния кураж, така и към културата, която са се зарекли да надвият: богатата, толерантна и красива земя на испанските мюсюлмани, Ал Андалус. Опитах се да покажа тези почти забравени европейци в тази книга, и да дам на нас днес, докато се борим с някои от същите въпроси, представа за тази conviviencia — земя, в която евреи, мюсюлмани и християни са успявали да живеят редом едни с други в уважение и мир като „Хора на Книгата“.



Бележка за песните

„Уви, Алама!“, „Ездачи влизат през портата «Елвира»…“ и „Плач надигна се в Гранада…“ са традиционни песни, цитирани от Франческа Клермонт в „Катерина Арагонска“ (виж списъка с книги по-долу).

„Насред Русафа палма се издига“ е от Абд ал Рахман, преведена от Д. Е. Ръгълс и цитирана при Menocal, The Ornament of the World (виж списъка с книги по-долу).



Библиография

От голяма помощ в историческите ми проучвания за написването на този роман ми бяха следните книги:

Биндоф, С. Т. Pelican History of England: Tudor England, Penguin, 1993.

Брус, Мари Луиз. Anne Boleyn, Collins, 1972.

Гудуин, Джейсън. Lords of the Horizon: A History of the Ottoman Empire, Vintage, 1989.

Гай, Джон. Tudor England, OUP, 1988.

Дарби, Х. К. A New Historical Geography of England before 1600, CUP, 1976.

Диксън, Уилям Хепуърт. History of Two Queens, vol. 2, London, 1873.

Елтън, Г. Р. England under the Tudors, Methuen, 1955.

Клермонт, Франческа. Catherine of Aragon, Robert Hale, 1939.

Креси, Дейвид. Birth, Marriage and Death: Ritual Religion and the Life-cycle in Tudor and Stuart England, OUP, 1977.

Лоудс, Дейвид. The Tudor Court, Batsford, 1986.

Лоудс, Дейвид. Henry VIII and His Queens, Sutton, 2000.

Лойд, Дейвид. Arthur Prince of Wales, Fabric Trust for St. Laurence, Ludlow, 2002.

Маки, Дж. Д. Oxford History of England: The Earlier Tudors, OUP, 1952.

Матингли, Гарет. Catherine of Aragon, Jonathan Cape, 1942.

Менокал. The Ornament of the World, Little, Brown, 2002.

Мъмби, Франк Артър. The Youth of Henry VIII, Constable, 1913.

Нунес, Дж. Августин. (ed.) Muslim and Christian Granada, Edilux SL, 2004.

Пол, Е. Джон. Catherine of Aragon and Her Friends, Bums & Drates, 1966.

Плаудън, Алисън. The House of Tudor, Weidenfeld and Nicolson, 1976.

Плаудън, Алисън. Tudor Women: Queens and Commoners, Sutton, 1998.

Рандал, Кийт. Henry VIII and the Reformation in England Hodder, 1993.

Робинсън, Джон Мартин. The Dukes of Norfolk, OUP, 1982.

Скарисбрик, Дж. Дж. Yale English Monarchs: Henry VIII, YUP, 1997.

Скот, С. П. The History of the Moorish Empire in Europe, vol. I, Ams. Pr, 1974.

Старки, Дейвид. Henry VIII: A European Court in England, Collins & Brown, 1991.

Старки, Дейвид. The Reign of Henry VIII: Personalities and Politics, G. Philip, 1985.

Старки, Дейвид. Six Wives: The Queens of Henry VIII, Vintage, 2003.

Тилярд, Е. М. У. The Elizabethan World Picture, Pimlico, 1943.

Търнър, Робърт. ELIZABETHAN Magic, Element, 1989.

Уолш, Уилям Томас. Isabella of Spain, Sheed & Ward, 1935.

Уорник, Рета М. The Rise and Fall of Anne Boleyn, CUP, 1991.

Уиър, Алисън. Henry VIII: King and Court, Pimlico, 2002.

Уиър, Алисън. The Six Wives of Henry VIII, Pimlico, 1997.

Фернандес-Арнесто, Фелипе. Ferdinand and Isabella, Weidenfeld & Nicolson, London, 1975.

Флечър, Антъни. Tudor Rebellions, Longman, 1968.

Хейнс, Алан. Sex in Elizabethan England, Sutton, 1997.

Чейн, Ануар Г. Islam and the West: The Moricos — A Cultural and Social History, State University of New York Press, 1983.

Юингс, Джюйс. Sixteenth-Century England, Penguin, 1991.