Каталина се усмихна на малкото момче до себе си, и той засия от удоволствие. Дланта ѝ легна спокойно и уверено върху протегнатата му ръка. Той се поколеба още миг, докато всички в огромната църква осъзнаха, че невестата и принцът са на прага, чакащи да влязат, възцари се тишина, всички проточиха шии да видят булката, и тогава, в точния, най-драматичен момент, той я поведе напред.

Каталина долови шума на насъбралото се множество, докато минаваше край хората, високо на сцената, която крал Хенри бе наредил да издигнат, за да могат всички да видят как цветето на Испания среща розовия храст на Англия. Принцът се обърна, когато тя се отправи към него, но за миг беше заслепен от раздразнение при вида на брат си, който водеше принцесата така, сякаш сам той беше женихът, хвърляйки погледи наоколо, докато вървеше, приемайки със самодоволната си усмивчица почтителното докосване на шапките и шумоленето на полите в реверанс, сякаш той беше този, когото всички бяха дошли да видят.

После и двамата застанаха до Артур и Хари трябваше да отстъпи назад, макар и неохотно, когато принцът и принцесата застанаха пред архиепископа заедно и коленичиха заедно върху специално избродираните бели копринени възглавнички.

„Никоя двойка не е била по-здраво обвързвана“, помисли си кисело крал Хенри, който седеше на скамейката на кралското семейство със съпругата си и с майка си. „Родителите ѝ бяха склонни да ми се доверят толкова, колкото и на някоя змия, а аз винаги съм гледал на баща ѝ като на сметкаджия и търгаш с наполовина мавърски произход. Девет пъти е потвърждаван годежът им. Това ще бъде брак, който нищо не може да разтрогне. Баща ѝ не може да се измъкне от него, независимо какви мисли ще му дойдат впоследствие. Сега той ще ме защитава срещу Франция; това е наследството на дъщеря му. Дори самата мисъл за нашия съюз ще сплаши французите и ще ги държи в мир с нас, а ние трябва да имаме мир.“

Той хвърли поглед към съпругата си, която стоеше до него. Тя наблюдаваше с пълни със сълзи очи сина си и неговата невеста, докато архиепископът повдигна сключените им ръце и ги обви в свещения си епитрахил. Лицето ѝ, прекрасно от вълнението, не го трогна. Кой знаеше какво си мисли тя зад тази прекрасна маска? Може би за собствената си женитба — съюзът на Йорк и Ланкастър, който я постави като съпруга на трона, полагащ ѝ се по силата на нейното собствено право? Или си мислеше за мъжа, когото би предпочела като съпруг? Кралят се намръщи. Никога не беше сигурен в съпругата си, Елизабет. Общо взето, предпочиташе да не я взема под внимание.

Зад нея майка му, Маргарет Боуфорт, със сурово и твърдо като кремък изражение, наблюдаваше младата двойка с едва доловима усмивка. Това беше триумфът на Англия, това беше триумфът на сина ѝ, и нещо много повече, това бе нейният триумф — да измъкне това неблагородно семейство на копелета от провала, да отправи предизвикателство срещу властта на Йорк, да победи един властващ крал, да завладее самия престол на Англия противно на всички шансове. Това бе нейно дело. Това се дължеше на нейния план да върне сина си от Франция в подходящия момент, за да предяви претенции за трона си. Именно сключените от нея съюзи му осигуриха войници за битката. Именно нейният боен план остави узурпатора Ричард отчаян на бойното поле при Босуърт, и именно нейна бе тази победа, която тя празнуваше през всеки ден от живота си. А този брак бе връхната точка на нейната дълга борба. Тази невеста щеше да я дари с внук, крал за Англия, в чиито жили щеше да тече както испанска кръв, така и кръвта на Тюдорите, и още един син след него, и след него друг: и така щеше да създаде династия от Тюдори, която нямаше да има край.

Каталина повтори думите на брачната клетва, почувства тежестта на студен пръстен върху пръста си, обърна лице към новия си съпруг и почувства замаяна студената му целувка. Когато тръгна отново по нелепата пътека и видя усмихнатите лица, които се простираха от краката ѝ до стените на катедралата, започна да осъзнава, че беше свършено. А когато излязоха от хладната тъмнина на катедралата на ярката светлина на зимното слънце отвън и чуха приветствения рев на тълпата за Артур и неговата невеста, за принца и принцесата на Уелс, тя осъзна, че беше изпълнила дълга си окончателно и изцяло. Беше обещана на Артур от детинство, а сега, най-после, бяха женени. Бе назовавана „принцеса на Уелс“ още от тригодишна, а сега, най-после, беше приела името си, и беше заела мястото си в света. Тя вдигна поглед и се усмихна, а тълпата, възхитена от безплатното вино, от хубостта на младото момиче, от обещанието, че не я заплашва гражданска война, което можеше да дойде само когато бе осигурен наследник на кралската династия, ревна одобрително.



Те бяха съпруг и съпруга, но не си казаха повече от няколко думи през остатъка от дългия ден. Имаше официално угощение, и макар да бяха настанени един до друг, имаше наздравици, които трябваше да се вдигнат, речи, които трябваше да се изслушат, и свирещи музиканти. След продължителната вечеря с много блюда имаше забавление с поезия, певци и жива картина. Никой никога не беше виждал да се хвърлят толкова много пари по един-единствен повод. Празненството беше по-пищно от сватбата на самия крал, по-пищно дори от собствената му коронация. Това беше нов поглед към положението на английската корона, който показваше на света, че този брак на наследника на Тюдорите с испанската принцеса е едно от най-големите събития на новата епоха. Две нови династии заявяваха съществуването и мощта си чрез този съюз: Фердинанд и Изабела с новата държава, която създаваха от Ал Андалус, и Тюдорите, които заявяваха владетелските си права над Англия.

Музикантите засвириха испански танц и след едно кимване на свекърва си, кралица Елизабет се наведе през масата и каза тихо на Каталина:

— За всички ни ще бъде голямо удоволствие, ако потанцувате.

Владеейки се напълно, Каталина се надигна от стола си и отиде в центъра на голямата зала, докато дамите ѝ се събраха около нея, подредиха се в кръг и се хванаха за ръце. Танцуваха павана, същия танц, който Хенри беше видял в Догмърсфийлд, и той наблюдаваше снаха си с присвити очи. Несъмнено, тя беше най-съблазнителната млада жена в стаята, жена, с която всеки веднага би пожелал да сподели легло. Жалко, че едно студено и безчувствено същество като Артур със сигурност нямаше да съумее да я научи на насладите, които можеха да се изпитат между завивките. Ако допуснеше двамата да отидат в замъка Лъдлоу, тя щеше или да умре от отегчение, или да потъне в пълно безразличие. От друга страна, ако я задържеше до себе си, тя щеше да бъде наслада за очите му, можеше да я гледа как танцува, можеше да я гледа как разведрява двора. Въздъхна. Помисли си, че не би се осмелил.

— Възхитителна е — отбеляза кралицата.

— Да се надяваме — каза той кисело.

— Милорд?

Той се усмихна на изражението ѝ — изненадано и въпросително.

— Не, нищо. Права сте, възхитителна е наистина. И изглежда здрава, нали? Доколкото можете да предположите?

— Сигурна съм, че е, а майка ѝ ме увери, че е много порядъчно момиче.

Той кимна.

— Онази жена би казала какво ли не.

— Но със сигурност не и нещо, което би ни подвело? Не и по такъв важен въпрос? — предположи тя.

Той кимна и изостави темата. Благият характер на съпругата му и вярата ѝ в другите не беше нещо, което би могъл да промени. Тъй като нямаше влияние върху политиката, нейните мнения нямаха значение.

— А Артур? — каза той. — Изглежда, че расте и укрепва? Моля се Богу да има силния дух на брат си.

И двамата погледнаха младия Хари, който стоеше, наблюдавайки танцуващите, с лице, поруменяло от вълнение, със светнали очи.

— О, Хари — каза с умиление майка му. — Никога не е имало по-красив и по-весел принц от Хари.

Испанският танц свърши и кралят плесна с ръце.

— Сега Хари и сестра му — нареди той. Не искаше да насилва Артур да танцува пред невестата си. Момчето танцуваше непохватно и сковано, с неумело размахване на крайници, отчаяно съсредоточено. Но Хари изгаряше от желание да танцува и в миг се озова при сестра си, принцеса Маргарет. Музикантите познаваха музикалния вкус на младите кралски особи, и засвириха бърз весел танц. Хари захвърли жакета си настрани и се впусна в танца, разсъблечен по риза като някой селянин.

Испанските грандове ахнаха, шокирани от поведението на младия принц, но английските придворни се усмихваха заедно с родителите му на неговата енергия и на въодушевлението му. След като двамата бързо изпълниха финалните завъртания и оживени движения, всички заръкопляскаха, смеейки се. Всички освен принц Артур, който се взираше някъде към средата на стаята, твърдо решен да не гледа как брат му танцува. Опомни се стреснато едва когато майка му положи длан върху ръката му.

— Дай Боже да се е размечтал за първата си брачна нощ — отбеляза баща му пред майка си, лейди Маргарет. — Макар да се съмнявам.

Тя се изсмя остро.

— Не мога да кажа, че имам особено добро мнение за невестата му — каза тя критично.

— Нима? — попита той. — Но вие сама видяхте договора.

— Харесвам цената, но стоката не е по моя вкус — каза тя с обичайното си язвително остроумие. — Тя е крехко, хубавичко създание, нали?

— Би ли предпочела някоя снажна и яка доячка?

— Бих предпочела момиче с широки бедра, което да ни роди синове — каза тя безцеремонно. — Пълна детска стая със синове.

— На мен ми изглежда достатъчно добре — заяви той. Знаеше, че никога няма да може да каже колко добре му изглеждаше тя. Не биваше никога да си го помисля, дори тайно.



Дамите на Каталина я положиха в брачното ложе, Мария де Салинас я целуна за лека нощ, а доня Елвира ѝ даде майчинска благословия, но Артур трябваше да понесе още една поредица от непочтителни подмятания, придружени с тупане по гърба, преди приятелите и компаньоните му да го придружат до вратата ѝ. Настаниха го в леглото до принцесата, която лежеше неподвижна и безмълвна, докато непознатите мъже се смееха и им пожелаваха лека нощ, а после влезе архиепископът да напръска завивките със светена вода и да се помоли над младата двойка. Отвеждането им в спалнята не би могло да бъде по-публично, освен ако не бяха разтворили вратите, та всички граждани на Лондон да видят двамата млади един до друг, сковани и смутени, в брачното им легло. На двамата им се стори, че минаха часове, докато вратите най-сетне се затвориха пред усмихнатите, любопитни лица, и двамата останаха съвсем сами, облегнати на възглавниците, застинали като двойка свенливи кукли.

Цареше тишина.

— Би ли искала чаша ейл? — предложи Артур с глас, изтънял от нервност.

— Не обичам особено много ейл — каза Каталина.

— Този е различен. Наричат го „сватбен ейл“, подсладен е с медовина и подправки. Пие се за кураж.

— Имаме ли нужда от кураж?

Усмивката ѝ го насърчи и той се измъкна от леглото да ѝ донесе една чаша.

— Струва ми се, че да — каза той. — Ти си чужденка в нова страна, а аз не познавам отблизо други момичета освен сестрите си. И двамата имаме много да учим.

Тя пое чашата горещ ейл от него и отпи от замайващото питие.

— О, приятно е.

Артур пресуши наведнъж една чаша и си наля нова. После се върна в леглото. Струваше му се като натрапничество да повдигне завивката и да се настани до нея; представата да издърпа нагоре нощната ѝ риза и да я възседне му беше изцяло чужда.

— Ще духна свещта — обяви той.

Внезапната тъмнина ги погълна, само жаравата от огъня проблясваше в червено.

— Много ли си уморена? — попита той, като копнееше тя да каже, че е твърде уморена, за да изпълни дълга си.

— Ни най-малко — каза тя любезно; безтелесният ѝ глас се разнесе от тъмнината. — А ти?

— Не.

— Искаш ли да спиш сега? — попита той.

— Зная какво трябва да направим — каза тя рязко. — Всичките ми сестри са били омъжени. Знам всичко за това.

— Аз също знам — каза той, засегнат.

— Не исках да кажа, че не знаеш. Исках да кажа, че не е нужно да се боиш да започнеш. Знам какво трябва да правим.

— Не се страхувам, въпросът просто е, че аз…

За свой истински ужас, той почувства как ръката ѝ издърпва нощницата му нагоре и докосва голата кожа на корема му.

— Не исках да те изплаша — каза той: гласът му бе несигурен, желанието се надигаше, макар да му призляваше от страх, че няма да се справи.

— Не се страхувам — каза дъщерята на Изабела. — Никога не съм се страхувала от нищо.

В тишината и тъмнината той почувства как тя го улови и го стисна здраво. При докосването ѝ усети как желанието му се надигна така рязко, че той се изплаши, че ще свърши в ръката ѝ. С приглушен стон се претърколи върху нея и откри, че тя се бе разсъблякла до кръста, с издърпана нагоре нощница. Той се засуети тромаво и почувства как тя трепна, докато се мъчеше да проникне в нея. Целият процес му се струваше напълно невъзможен, нямаше как да знае какво се очаква от един мъж, нямаше нищо, което да му помогне или да го насочи, не можеше да опознае мистериозните кътчета на тялото ѝ — а после тя нададе лек вик от болка, който заглуши с ръка, и той разбра, че е успял. Облекчението бе толкова силно, че той свърши веднага — наполовина болезнен, наполовина изпълнен с наслада изблик, който му подсказа, че каквото и да мислеше за него баща му, каквото и да мислеше за него брат му Хари, работата беше свършена и той беше мъж и съпруг; а принцесата бе негова съпруга и вече не беше недокосната девица.