— Какво искаш да кажеш? — Дали долавяше страха в гласа й?

— Тя каза, че притежаваш нещо, от което той има нужда. Не може да намери Граал без теб.

— Вивиан дрънка какви ли не глупости.

— Аз й вярвам.

— Значи и ти си същият.

— Така ли? — Очите му проблеснаха и тя затаи дъх. — Търсенето на Галахад ще бъде обречено на провал и аз няма да съм замесен, ако ти… как да се изразя… станеш жертва на нещастен случай.

— Не би ме убил. — Опита се в гласа й да прозвучи убеденост, каквато въобще не изпитваше.

— Би било жалко. — Той погледна надолу. Гърдите й бяха притиснати към неговите и той виждаше в деколтето й. — Много жалко. Може би има и друг начин.

Той сграбчи тила й със свободната си ръка и притисна лицето й към своето, смачквайки устните й под своите. Обзе я паника. Бореше се с желязната му хватка със сила, каквато дори не бе подозирала, че притежава. Дали щеше да я изнасили? Тук? Сега?

Гимназия „Сейнт Маргарет Мери“ Начин за самозащита 101.

Хватката му се охлаби мъничко. Тя се дръпна, завъртя се бързо и лакътят й се заби в корема му.

Той изстена и се преви на две. Тя отвори широко уста, опитвайки се да си поеме въздух.

Той изпъшка и се изправи. Лицето му бе почервеняло от ярост. Обзе я ужас.

Ръката му се отметна назад и я зашлеви през лицето. Прониза я силна болка. Погледът й се размъти. Олюля се и падна на колене. Той пристъпи към нея, сграбчи я за косата и я дръпна нагоре. Тя размахваше диво ръце в отчаян опит да се защити.

— Глупачка — изсъска той. — Ти нищо не разбираш. Търсенето на Галахад приключи.

Пусна косата й и я блъсна. Теса отново се олюля, но успя да запази равновесие.

Вирна брадичка и се втренчи в него.

— Недей да бъдеш толкова сигурен, приятел. Той е добрият, а добрите винаги побеждават.

Той се изсмя — злобен, безрадостен смях, който отекна в стаята.

— Не разчитай на това, милейди. Галахад и подобните нему рядко разбират, че победата изисква нещо повече от благородни добродетели и свят морал. Победата отива при този, който притежава сила и мощ и воля да ги използва. Който е готов на всичко, за да я постигне.

Лицето й пулсираше от болка.

— Той няма да се откаже. Никога няма да се откаже.

— Няма друг избор. — Мордред се обърна рязко и тръгна към вратата. Отвори я и се обърна към нея. — Все пак ще дам и на двама ви възможност да спасите нещастните си кожи. Ако Галахад иска да продължи търсенето си, може да го направи, но без теб.

— Няма да го направи.

— Ще му дам думата си, че няма да ти се случи нищо лошо.

— Думата ти? — Тя се изсмя. — Твоята дума не означава нищо.

— Така или иначе…

— И какво означава според теб да не ми се случи нищо лошо?

— Няма да те убия. — Погледът му се плъзна към гърдите й и тя едва устоя на желанието да ги прикрие с ръце. — Не, мисля, че бих предпочел да те оставя жива. За много дълго време.

Тя стисна зъби.

— По-скоро бих умряла.

— Бих бил щастлив да удовлетворя молбата ти… — Веждите му подскочиха нагоре. — Накрая.

— Галахад няма да остави това така.

— Тогава от теб зависи да го убедиш, милейди. Въпреки мнението ти за реакцията на баща ми, изпитвам огромно желание да го убия сега и да приключа с тази работа. Ако отхвърли предложението ми, ще го направя. Ако все пак тръгне без теб, ще спаси живота и на двама ви. Засега. Не знам какво притежаваш, от което той има нужда, но не се съмнявам, че не може да намери Граал без теб. Всъщност повече искам Галахад да се провали, отколкото искам да умре.

Тя поклати глава.

— Той няма да го направи.

— Ще видим. Независимо дали те обича или не, той се е заклел да те защитава. А може да е сигурен, че няма да умреш единствено като те остави в ръцете ми. — Бавна усмивка се плъзна по устните му — А трябва да си призная, че очаквам с нетърпение да попаднеш в ръцете ми.

Той излезе и трясна вратата след себе си.

Теса пристъпи към леглото и се строполи върху него. Лицето й пулсираше там, където я бе ударил. Всичкият страх, който бе сдържала в присъствието на Мордред, заплашваше да избухне и тя се разплака, но бързо изтри сълзите си с гневно движение. Не беше време за плач. Трябваше да мисли.

Как щяха да се измъкнат от това? Единственият начин да се измъкнат от лапите на Мордред, който виждаше, беше да приеме предложението му и да остави Галахад да тръгне сам. Но той никога не би се съгласил да я остави на милостта на Мордред. Да я остави на една съдба, която не искаше и да си представя. Съдба, която оставяше смъртта като единствено избавление. Дали той щеше да избере търсенето на Граал пред нея?

Когато предложеното не може да е по-велико.

Това ли беше саможертвата в гатанката? Трябваше ли да се откаже от свободата си, да се обрече на един живот — всъщност доста кратък — с Мордред, за да спаси Галахад? Въпреки смелостта, която си даваше вид, че притежава, откак започна това пътуване през времето, тя всъщност въобще не беше особено смела. Щеше да прекара цялото си време тук, в лапите на ужаса и истерията. Най-смелото нещо, което бе правила, преди да дойде в Средновековието, бе да даде газ на колата си, за да успее да мине на зелено, преди да е угаснало. И все пак може би беше по-смела, отколкото смяташе? А може би не, но характерът й никога преди не е бил поставян на изпитание. Никога преди животът й, нито животът на някой друг, не е бил в ръцете й.

Досега.

До този момент винаги бе смятала, че Мерлин няма да позволи да й се случи нещо лошо. Че това е само игра и че той ще я върне в бъдещето, преди да е станало твърде напечено. Въпреки всичките приказки за предизвикателства и опасности и как ще зависят само от себе си, тя наистина смяташе, че Мерлин ще я защитава. Може би беше драконът или срещата с Вивиан, или заплахата в очите на Мордред, или всичко, взето заедно, но вече знаеше, че е грешила. Оцеляването — на Галахад и нейното — зависеше от нея.

Как щеше да намери смелост да пожертва собствения си живот, за да спаси живота на мъжа, когото обичаше? А как не би могла?

Глава 18

Къде е Теса?

Галахад крачеше напред-назад из стаята, която му служеше за затвор. Нямаше смисъл да се опитва да отвори вратата. Бе чул звука на спускащо се резе, след като го доведоха тук. Странно. Защо Мордред не го бе хвърлил в тъмницата си? Всъщност нямаше никаква разлика. И оттук не можеше да излезе.

Дали е ранена?

Стисна зъби. Беше се опитал да си почине, след като разбра, че бягството е невъзможно, но сънят му беше неспокоен. Съзнанието му беше изпълнено с мисли за Теса и страх от това, което би могло да й се е случило.

Дали е мъртва?

Сърцето му се сви при тази мисъл и той бързо я прогони от ума си. Щеше да разбере, ако е мъртва. Някак си щеше да разбере.

Вратата се отвори с шумно скърцане.

— Галахад. Какво удоволствие е да те видя отново. — Мордред пристъпи в стаята.

— Аз не бих използвал тази дума — отвърна хладно Галахад.

— Никога не сме си приличали особено. — Мордред се огледа. — Как ти се струва домът ми, Галахад? Ако не ме лъже паметта, като момче прекарваше известно време тук, нали?

— Да, но тогава замъкът беше дом на Артур и двора му.

— В действителност не беше на Артур, а на майка ми и роднините й. — Гласът му беше суров. — А сега е мой.

Галахад повдигна вежди, но не каза нищо.

— И така — Мордред присви очи, — не се ли чудиш каква е съдбата на прекрасната ти спътничка?

Галахад се постара лицето му да остане безизразно. Не би било добре, ако позволи на Мордред да види колко много означава Теса за него. Би било толкова глупаво, все едно му е подал меч.

— Не. Имах достатъчно други неща, за които да мисля, откак пристигнах. Предполагам, че е добре?

— Доста добре. Засега.

Галахад изпусна дъха, който бе задържал.

— Какво искаш от мен, Мордред? Защо съм тук?

— Трябва да кажеш само една дума и ще бъдеш свободен.

— След като си създаде такива главоболия, за да ме докараш тук? Едва ли мога да повярвам, че е толкова просто.

— О, наистина е просто. — Мордред кръстоса ръце на гърдите си и се облегна на рамката на вратата. — Трябва само да ми дадеш дума, че ще се откажеш от търсенето на Граал, и ти и дамата можете да си вървите.

Галахад изсумтя.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем Ще ви осигуря ескорт до морето, както и кораб, и ти, заедно с красивата дама, ще отпътувате от Англия. Завинаги.

— И защо бих приел подобно предложение?

— За да спасиш живота й. — Очите на Мордред блестяха злобно.

— А ако откажа?

— Това не е единственото предложение, което направих тази вечер. — Мордред протегна ръка и заразглежда ноктите си. — Твоята дама в момента обмисля малко по-различно предложение, което би осигурило твоята безопасност.

— Това е между мен и теб, Мордред. — Галахад стискаше и отпускаше юмруците си. — Теса е просто една жена и не играе никаква роля в несъгласията между нас двамата.

Мордред изсумтя презрително.

— Напротив, скъпи мой Галахад, играе много важна роля. Разбрах, че без нея не можеш да намериш Граал. И все пак, както и ти каза, тя е просто една жена и следователно ми е трудно да повярвам в значимостта й. И все пак й предложих да ти позволя да продължиш търсенето си, ако… — устните му се разтеглиха в доволна усмивка — тя остане тук.

— Никога — тихо каза Галахад.

— Значи имаме твоя избор, както и този на дамата. Кое ще изберете, за мен няма значение. Откажи се от търсенето и двамата ще си тръгнете оттук, без никога повече да се връщате. Или я остави тук и тръгни без нея. Независимо дали тя наистина е толкова необходима за успеха ти, бих се обзаложил, че благородното чувство за чест, което толкова много цениш, ще вгорчи усилията ти да намериш Граал. Изоставянето на лейди Теса, за да осъществиш собствените си желания, ще почерни душата ти. И в двата случая победата е моя.

— Така изглежда.

— Не ме е грижа какво ще избереш. — Мордред сви рамене. — Интересува ме единствено да се провалиш в търсенето.

Галахад стисна зъби.

— Не е трудно да се сетя защо.

— Не, очевидно е дори. Не мога да позволя народът да се обедини около Граал. Няма да дам на баща си това предимство.

— Не можеш да победиш Артур.

— Наистина мога. С твоя помощ.

Галахад присви очи.

— Няма да получиш никаква помощ от мен. Мордред се изсмя.

— Помисли достатъчно, Галахад. Дадох ти две възможности. Има и трета. Мога просто да те убия веднага и пак да задържа дамата за себе си.

Галахад бе обзет от силен гняв. Гласът му звучеше равно и студено, в него отекваше заплаха, която дори и един глупак би разбрал.

— Кълна се във всички светии, Мордред, само ако я докоснеш, няма да се примиря, жив или мъртъв, докато не видя лицето ти, изкривено от болка.

— Добре казано. — Думите му бяха пропити от сарказъм. — И сега си толкова благороден, колкото беше като младеж. Няма да имаш никаква полза от това, но все пак прави впечатление. — Той пристъпи към отворената врата и тихо каза нещо на охраната в коридора. — Ще ти дам малко време, за да вземеш решение. Както и малко помощ. — Мордред кимна и затръшна вратата.

Беше жива. Облекчението пулсираше в цялото му тяло. Но за колко дълго?

Започна да крачи из стаята, опитвайки се да мисли. Не беше идвал тук повече от двайсет години. Но замъкът Ле Фей си имаше слаби места. Имаше тунели, скрити в тъмните недра на крепостта, които водеха към гората или към места вътре зад стените на крепостта. Идеални скривалища за малки момчета, които нямат какво да правят през зимните дни. И всички те водеха към свободата.

Дали още съществуваха? Ако беше така, дали Мордред знаеше за тях? Дори като дете той не се присъединяваше често към другите деца. Ако наистина знаеше за съществуването на подобни проходи, може би подробностите отдавна бяха изчезнали от ума му, заместени от амбициите му за короната и апетитите му за властта. В очите му сякаш гореше пламъчето на лудостта. А лудите никога не са толкова хитри, за колкото се смятаха. Поне се молеше да е така.

Ако не можеха да избягат, трябваше да приеме едно от предложенията на Мордред, макар да подозираше, че принцът няма да позволи нито той, нито Теса да си тръгнат живи. Това беше избор, който никому не би трябвало да се налага да прави — лоялността към краля и мечтата на живота му или спасението на жената, която обича.

Грешеше.

Тук въобще нямаше място за избор. Вратата се отвори рязко. В коридора отекнаха груби гласове. Теса пристъпи в стаята.

— Теса!

Главата й се вдигна рязко нагоре. Очите й се разшириха.

— Галахад!

И се отпусна в прегръдката му. Рицарят стисна зъби от облекчение и желание да я прегръща, да я докосва, да я целува, сякаш сега той беше този, който поставяше под съмнение това, което виждаха очите му. Не можеше да я прегърне достатъчно силно, не можеше и да я пусне.