Виктория Александър - Вярвай

— Галахад! — Тя се дръпна назад и погледът й потърси неговия. — Слава Богу! Добре ли си?

— Аз… — Той се загледа в лицето й, в подутата, посиняла буза. — Кой ти стори това?

— Няма значение.

Обзе го дива ярост.

— Кой го направи?

— Кой си мислиш? Принц Личност. Нашият любезен домакин.

Той нежно махна косата от бузата й.

— Ще го убия.

— Обикновено не съм привърженичка на насилието, но този път ще си затворя очите. Все пак и аз не му останах длъжна.

Той се усмихна.

— Съветите на добрите сестри?

Теса се ухили.

— Сестра Абигейл би се гордяла с мен.

— Аз също. — Той я пусна неохотно. — Имаме много да говорим, а се страхувам, че Мордред ще ни даде малко време.

— Без майтап. Този принц наистина е доста припрян. — Гласът й се снижи. — Мисля, че е смахнат. Нали се сещаш — луд. Побъркан.

— Съгласен съм с теб — поведението му намирисва на лудост.

Тя докосна внимателно бузата си и се намръщи.

— Е — погледна го очаквателно, — какъв е планът?

— Планът?

— Точно така. Как ще ни измъкнеш оттук?

— Теса. — Подбираше думите си внимателно. — Това не е точно план.

— Но все пак имаш план, нали?

— Това е… идея?

— Мен ли питаш?

Тя разтри ръцете си, сякаш й беше студено. А може и да й беше. Досега не бе забелязал, но роклята й беше друга и разкриваше доста от доста съблазнителните й прелести.

— Малко е, хм… — той махна с ръка и се намръщи — разголена, не мислиш ли?

Теса погледна надолу, после отново към него.

— Мордред ми я даде.

— Много е предизвикателна. Не ми харесва.

— Хубаво. — Тя се ухили. — Недей да сменяш темата. Какво ще правим?

Той наистина имаше идея, но не искаше да й дава напразни надежди.

— Не съм съвсем сигурен.

— Точно това исках да чуя. В такъв случай… — Тя си пое дълбоко въздух. — Мордред ми предложи сделка.

— Теса, аз…

— Не. — Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи. — Първо ме изслушай, а след това ще поговорим, но мисля, че нямаме много време, за да измислим нещо друго, и трябва да те предупредя… че вече съм решила.

Тя извърна поглед и започна да крачи из стаята, разтърсвайки ръце пред себе си в онзи странен свой навик.

— Мордред е разбрал за тази глупава работа на Мерлин. Че притежавам нещо, от което ти имаш нужда, и че не можеш да намериш Граал без мен.

— Откъде би могъл да научи подобно нещо?

— Нека просто приемем, че от замъка изтича информация. Няма значение, как е разбрал. Както и да е, каза ми, че ти можеш да тръгнеш, ако аз остана тук. Следователно…

Тя млъкна. Той искаше да каже нещо, но не можеше и само се взираше в нея. Тя се обърна към него. Погледите им се срещнаха. За Бога, тя е наистина голям инат.

— Ще остана.

Не можеше да прикрие страха в очите си. И смела при това. От нея би излязъл чудесен рицар.

— Тогава аз няма да тръгна.

— Трябва. — Гласът й трепереше.

— Не.

— Няма друг…

— Не, Теса. — Той поклати глава. — Мога да съм инат като тебе и няма да тръгна никъде сам.

— Сигурен ли си? Това е твоят шанс да продължиш търсенето си точно така, както си го замислял. Без мен.

— Без теб? — Той се усмихна. — Не мога да си представя да продължа търсенето, живота си, без теб. Все едно да ми изтръгнат сърцето.

Тя го гледа дълго, сякаш се страхуваше да му повярва. После въздъхна, или може би изхълца, и скри лицето си в ръце.

— Слава Богу. Толкова се страхувах. — Свали ръцете си и му се усмихна с треперещи устни. — Трябва да ти призная нещо. Аз съм една слабачка. Не притежавам никаква смелост. И наистина не искам да умра. Не така възнамерявах да прекарам лятната ваканция. Не искам да мисля как бих се чувствала с това хлъзгаво, гадно влечуго, нито какво възнамерява да прави с мен, преди да ме убие. Съвсем сигурна съм… хей! — Челото й се сбърчи замислено. — Каза ли нещо за сърцето си?

Едната му вежда подскочи нагоре.

— Времето не е подходящо да обсъждаме неща, свързани със сърцето ми.

— Може да е единствената възможност, която имаме — каза бавно тя. — Какво искаше да кажеш?

Погледът му се вкопчи в нейния. Надежда ли виждаше в очите й? Или тревога? Ами ако тя не споделяше чувствата му? Неговият свят беше толкова различен в сравнение с нейния, как би могъл да се осмели…?

— Галахад?

Той сви рамене и затаи дъх.

— Обичам те, Теса Сейнт Джеймс.

— Аз не… — Тя поклати невярващо глава. — Ами съпругата ти?

— Съпругата ми е отдавна мъртва.

— Но ти още я обичаш.

— Да. — Той кимна. — И винаги ще я обичам.

— Точно така си мислех и аз — каза тихо тя.

— Теса, сърцето и съзнанието ми се борят с това, откак за първи път осъзнах истината за чувствата си към теб. Заклел съм се да обичам Диндрейн вечно и наистина ще я обичам. — Той спря. Как можеше да й обясни? — Въпросът тук не е ти или тя. Любовта ми към теб не е по-малка от чувствата, които съм изпитвал към нея.

— Но тя е била съвършена.

— А ти не си. — Той се подсмихна лукаво. — Това е една от прелестите ти.

Теса сви безпомощно рамене.

— Не мога да се състезавам със съвършенството.

— Това не е състезание. Трудно е да се обясни. — Опитваше се да намери подходящите думи. — Диндрейн притежаваше сърцето ми. А ти, красива Теса, ти си сърцето ми. Сякаш не съм цялостен човек без теб.

— Не разбирам.

— И аз самият не го разбирам напълно. Знам, че бих дал живота си за Диндрейн, ако можех. Бих я защитавал със силата си, с меча си и с последния си дъх, но не бих искал да бъде до мен по време на беда. — Погледна я в очите. — А искам ти да си винаги до мен. Бих умрял, за да те спася, но ако не мога, бих умрял заедно с теб.

Очите й се разшириха.

— Би умрял с мен? Без майтап?

— Без майтап.

— Аз… — Тя разпери безпомощно ръце. — Не знам какво да кажа.

— Това е чудо. — Той се ухили. — Обичам те, красива Теса. — Хвана ръката й и целуна дланта й. — И винаги ще те обичам.

— Винаги? — Тя се засмя тихо. — Доста относително понятие, като се имат предвид обстоятелствата, не мислиш ли?

— Затова и реших да приема предложението, което ми направи Мордред.

— Мордред е предложил сделка и на теб? — Тя дръпна ръката си. — Обзалагам се, че е добра.

— Наистина е интригуваща. — Той спря за момент. — Иска да се откажем от търсенето на Граал, да напуснем Англия и никога да не се връщаме.

Очите й се разшириха.

— Няма начин.

— Решено е.

— Не и от мен.

— Не ти трябва да вземеш това решение.

— О, така ли? Чуй ме. — Тя вдигна брадичка и той разбра, че каквото и възражение да направеше, не би имало смисъл. — Ти не ми позволи да приема сделката на Мордред. Не ми позволи да се откажа от свободата си…

— И без съмнение от живота си.

— В такъв случай какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да се откажеш от това, за което мечтаеш, откакто се помниш, и да нарушиш обещанието си, дадено на краля, за да ме спасиш?

— Няма да има по-добро предложение.

— Като тръгнеш без мен, ще изпълниш и тази част от гатанката.

Трябваше да се досети, че тя няма да приеме предложението на Мордред. И все пак рискуваше и нейния живот, освен своя, и трябваше да й даде право на избор. Отказът й го изпълваше с гордост.

— Теса…

— Първо на първо… — Тя сложи ръце на хълбоците си и очите й проблеснаха високомерно. — Ти никога няма да си простиш, че си нарушил обещанието, дадено на Артур, и в крайна сметка ще започнеш да ме мразиш за това. Второ, ще се качим на кораб и къде ще отидем? По това време и в тази епоха възможностите не са особено привлекателни. И, трето — честно казано, това е най-главното и не мога да повярвам, че чак сега ми дойде на ума, — няма никакъв начин Мордред да ни остави да излезем оттук живи. Има ли?

— Мисля, че не — каза тихо той. — Мордред винаги е обичал да играе по своите правила. Игри, в които може да спечели. И се страхувам, че това е още една от тези игри.

— Така изглежда. — Тя си пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си. — Не искаш ли да обмислиш отново онова „Готов съм да умра с теб“?

— Никога. — Той я придърпа в прегръдката си. — Не бих могъл да живея без теб.

— Оу! — Тя го погледна в очите и сърцето му политна от това, което видя там. — Мен ме устройва.

Резето изскърца и той я пусна. Очевидно Мордред подозираше за чувствата, които изпитваха един към друг. И все пак нямаше да е зле да са дискретни в присъствието му. Галахад потрепери, като си помисли колко жесток би могъл да бъде Мордред към Теса.

Вратата се отвори. Мордред пристъпи в стаята, веднага след него влязоха капитанът на охраната му и още двама войници.

— Галахад. Милейди. — Мордред кимна. — Наистина съжалявам, че не можах да ви дам повече време, но уви. — Той сви рамене. — Нетърпелив човек съм.

— Прекалено нетърпелив, за да изчакаш баща ти да умре от естествена смърт? — Теса се усмихна невинно.

Галахад изпъшка наум. Защо тази жена не можеше да си държи езика зад зъбите?

— Да. — Очите на Мордред се присвиха. — Прекалено нетърпелив, за да чакам естествената смърт — Устните му се разтеглиха в усмивка. — На когото и да било.

— Е, всеки си има недостатъци — промърмори тя.

— Какво искаш от нас, Мордред? — Галахад гледаше принца право в очите.

— Много добре знаеш какво искам. — Погледът на Мордред се премести към Теса и в очите му проблесна похотливо пламъче.

— По-скоро бих предпочел да е умряла — каза Галахад с усмивка.

— Бих могъл да го уредя. — Мордред отвърна на усмивката му.

— Оха. Извинете? — Теса погледна от Галахад към Мордред и после обратно. — Имам ли право на глас в случая?

— Всъщност, милейди… — Мордред пристъпи по-близо до Галахад. — Нямаш. Но от време на време мога да ти позволявам да изказваш мнението си по някои незначителни подробности. Ако се държиш възпитано.

— Аз не се държа възпитано — сопна се тя.

— Колко приятно. — Той сякаш предвкусваше удоволствието. — Ще трябва да те науча. За мен ще е голяма чест.

— Няма да тръгна без нея, Мордред. — Ръката на Галахад търсеше нейната, скрита някъде в гънките на роклята й.

Мордред повдигна вежди.

— Всъщност не очаквах да го направиш. — Погледна към Теса и поклати глава. — Много жалко.

— А аз няма да му позволя да се откаже от търсенето. — Думите й звучаха предизвикателно. Ръката й стисна неговата.

— Мили Боже. — Мордред се изсмя презрително. — Дамата е толкова благородна и лоялна и притежава всички онези качества, които човек търси в добро куче. Много добре тогава. Дадох ви възможност. Заслужихте съдбата си.

Мордред направи знак на хората си и те пристъпиха напред. Теса се приближи още към Галахад.

— Не ми харесва как звучи това — каза тя с крайчеца на устните си. — Какво искаше да каже?

— Скъпа моя лейди — каза Мордред. — Това просто означава, че моето гостоприемство ще продължи, но, за нещастие, ще настъпи известна промяна в покоите ви.

Тя погледна към Галахад.

— Покоите ни?

— Просто е, Теса. — Гласът му беше равен, но вътре в него кипеше въодушевление. — Вече няма да сме затворници над земята.

Изражението й потъмня от тревога.

— Над земята? Има и под земята, така ли?

— Тъмницата, Теса. — Погледът му беше впит в този на Мордред. — Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей.

— Небезизвестни? Ласкаеш ме. — Мордред се засмя. — Сигурен съм, че ще се чувствате добре там. — Той кимна към охраната си и войниците бързо заобиколиха Теса и Галахад и ги изведоха от стаята. Мордред извика след тях:

— Предложенията ми остават в сила. Ако промените решението си, вратата ми е винаги отворена. Разбира се, вашата ще бъде здраво залостена. — Злокобният му смях отекна по коридора.

— Всичко ще бъде наред, Теса. — Галахад й се усмихна. — Довери ми се.

Тя въздъхна.

— С живота си, Големи човече, доверявам ти се с живота си.

Той се молеше вярата й да не е напразна, но с всяка стъпка към затвора сърцето му олекваше.

Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей. Идеалното място за игра през скучните зимни дни.