— Какво мъдро и прекрасно същество си ти!

— Нали? — Той се ухили.

— Наистина. Доведе ме вкъщи и е редно да го отпразнуваме. — Гризна леко ухото му. Толкова му харесваше да го прави. — Искаш ли да поиграем онази малка игричка на майстор-магьосник и чирака му?

Той се усмихна лукаво.

— Една от любимите ми. — Вдигна я на ръце и я занесе в модерната спалня. — Макар че трябва да ти кажа, че не те освобождавам напълно от споразумението ни.

— Така ли? — Очите й се разшириха от изненада, после тя се усмихна и го погали. — Както желаеш. Все пак, ти си Магьосник необикновен и съветник на крале. И аз ще те обичам през вековете.

— А това, вълшебнице моя, е истинска магия.