— За мен е подходящо. Освен това нямах време да си взема багаж. Пристигнах доста неочаквано.

— Пристигна?

— Да, тук, в параклиса. В Камелот, или където и да е. В един миг си върша работата в библиотеката — загледана в твоя картина, бих добавила, — а в следващия бях издърпана тук, очевидно през времето и пространството и… какво правиш?

Ръката на Галахад се бе преместила към дръжката на меча му. Очите му блестяха.

— Галахад? — Стомахът й се сви, когато видя изражението върху лицето му — смесица от размисъл, подозрение и изненада. — Хайде, приятел, какво си мислиш?

— Чудя се дали наистина не си демонът, за който те взех, когато те видях. — Говореше бавно и премерено. — Приказките ти за времето и пространството са странни и намирисват на сили, които е по-добре смъртните да не познават Откъде знаеш името ми? — Пръстите му се сключиха около дръжката на меча.

— Не знаех, че си толкова чувствителен за нещо толкова дребно като едно име, но, повярвай ми, не е кой знае какво. — Откъде да знае, че той се пали толкова лесно? По-добре занапред да внимава за всяка своя стъпка. Не се съмняваше, че той не би се поколебал да й отсече главата без никакво предупреждение. — Мерлин ми го каза.

Очите му се присвиха.

— Мерлин?

— Нали се сещаш? Дълга брада? Синя роба? Танцови стъпки?

— Танцови стъпки?

— Сигурен знак за размътен мозък е повтарянето на думите. — Тя му се усмихна лукаво. — Смущението и глупостта не са едно и също нещо.

Той я гледа дълго, напрегнато. Челюстта му бе стисната тревожно. О, Господи, не е възможно в Средновековието да нямат чувство за хумор. Без никакво предупреждение той отметна глава назад и избухна в смях. Топъл, гръмък, сърдечен смях, който отекна в параклиса и в сърцето й.

— Не познавам никого, който така да отмята глава, когато се смее — промърмори под носа си Теса.

— Господи, жено. — Галахад изтри една сълза от ъгълчето на окото си. — Умна си, признавам.

— Благодаря. — Поне не я шляпна по гърба. Едно потупване от тези огромни ръце сигурно щеше да я изпрати в другия край на параклиса. Но смехът му беше заразителен и тя също се усмихна. — И аз така смятам.

— Значи познаваш съветника на краля?

— Срещали сме се.

Той се замисли.

— Може би си чирак на магьосника?

— Не съвсем. Очевидно съм тук, за да ми бъде даден урок.

— А, ученичка на мистичните изкуства, в такъв случай.

— Не, не съм. Изглежда, мистър Магьосник се е засегнал от начина, по който се отнася историята към крал Артур, и ме е избрал за нещо като пример. — Погледът й обходи параклиса. — Не че смятам, че това наистина се случва. Все още се надявам на кома.

Той я изгледа объркано.

— Кома?

Теса въздъхна уморено.

— Няма значение, Големи човече. Точно това сега няма никакво значение. Или всеки момент ще се събудя, или съм оплетена тук, докато Мерлин не реши друго. Намислил е да свърша една работа. Търсене, предполагам.

— Търсене? — Галахад се подсмихна. — За жена?

— Да. — Тя провлече сричката съвсем бавно. — Някакъв проблем?

— Проблем? Не, това не е проблем. — Той я изгледа снизходително. — Съвсем просто е. Търсенията и приключенията не са за дами. Това е работа за мъже, дори задължение, да се заемат с подобни неща. Една жена само би затруднила такова начинание, може би дори ще го изложи на опасност.

— В такъв случай… предполагам, че не би ти харесало да вземеш жена на подобно пътуване? — Тя го гледаше внимателно.

Галахад кръстоса ръце на гърдите си.

— Най-малкото би било глупаво. Само мъж с половин мозък би се съгласил на подобно нещо.

Какво ли щеше да направи, когато узнае плановете на Мерлин? Галахад не би имал шанс срещу магьосника. Всеки, който може да пътува през времето, със сигурност би могъл да прекърши волята на един средновековен мъж. Дори и той да е толкова силен, могъщ и упорит като този тук. Теса се ухили.

— Мисля, че е време ти и аз да изясним някои неща. И тъй като мистър Магьосник изчезна, аз ще трябва да ти ги кажа. Нали разбираш, ти тръгваш на път, а аз…

— Не, не, не е необходимо да му го казваш сега — чу зад себе си гласа на Мерлин.

Теса изпита огромно облекчение. Беше само предположение, но се бе досетила, че Мерлин не иска Галахад да разбира плановете му, поне засега. Бе подозирала също и че вълшебникът не е бил далеч. Опитът й да обясни на рицаря бе постигнал точно целта си. Теса се обърна и се усмихна мило.

— Мерлин, стари приятелю! Ти си точно човекът, когото исках да видя. Погрижи ли се за дреболиите, които трябваше да свършиш?

Мерлин се поклони.

— Да. И виждам, че вие двамата вече сте се запознали. Теса кимна към Галахад.

— Той ме помисли за момче.

Лицето на едрия мъж почервеня.

— Нормално беше да се заблудя. Косите на дамата са отрязани като на момче, а одеждите й са съвсем неподходящи за жена.

— Моля, моля. Аз не бих ги нарекла неподходящи. — Тя разпери ръце и погледна надолу. — Мисля, че този костюм изглежда доста добре.

Мерлин изсумтя.

— Едва ли.

— О, а ти си облечен съвсем по модата, а? — Теса го изгледа.

Мерлин погледна към робата си.

— Какво му има на облеклото ми?

— Хайде, Мерлин. — Теса обходи с поглед вълшебника от върха на острата му шапка до обувките му и отново го погледна в очите. — Нека си го кажем направо, приятелю. Тъмносиня коприна? Доста стереотипно, бих казала. Изглеждаш по-добре със сако.

— И на мен ми харесва — промърмори Мерлин. — И Армани…

— Всъщност — продължи Теса, знаейки, че всичко това няма нищо общо с дрехите — бих казала, че това, което си облякъл, няма никакъв стил. Виждала съм и по-добре облечени магьосници в детските книжки. Задната ми мисъл е, че това, което си облякъл, е… ами… банално…

— Банално? — изсумтя възмутено Мерлин. — Банално?

— Какво казваше за повторението на думите? — попита под носа си Теса.

— Че са сигурен знак за размътен ум. — Гласът на Галахад беше неспокоен и той нежно сложи ръка на рамото й.

— Милейди Теса, мери си думите с вълшебника. Той наказва безмилостно онези, които предизвикват гнева му.

— Благодаря, но неговият гняв не е единственото предизвикано нещо в случая. — Паниката и страхът, които засега изместваше от съзнанието си, се върнаха в пълната си сила. Тя се втренчи в Мерлин, мъчейки се да преглътне гневните си сълзи. — Искам да си отида вкъщи. Веднага. Върни ме или ме събуди, или направи това, което е необходимо. Отказвам да играя малката ти игричка.

Мерлин се усмихна.

— Но си съгласна, че играчът, който ти избрах, е доста привлекателен.

— Признавам. Галахад е страхотно парче.

— Парче? — Доволна усмивка разтегли ъгълчетата на устните на Галахад. Може и да не знаеше точното значение на думата, но очевидно схващаше смисъла й. — Лейди Теса ме смята за парче?

Теса изпъшка.

— Страхотно, Мерлин. Точно от това имаше нужда. Още нещо, което да подхранва егото му.

Гласът на Мерлин беше тих:

— Така или иначе, ти си тук заради него.

— Той не ме иска! — Теса погледна към Галахад, който повдигна вежди, сякаш казвайки, че определено я иска. — Не и по този начин! Знам, че те интересува онова. Всички мъже се интересуват от него.

— Галахад. — Мерлин се подсмихна. — Голям дявол си. А едва си се запознал с дамата. Трябва да кажа, че съм впечатлен.

— Тя е едно красиво цвете, милорд вълшебник. И наистина има доста хубави — рицарят се приведе към магьосника — цици.

Мерлин сподави смеха си.

— На какво си го научила?

— Не мога да повярвам. — Теса зарови лице в ръцете си. — Стоя тук в Средновековието с вълшебник и рицар и единственото, за което могат да разговарят, са гърдите ми. — Тя махна ръце от очите си и се втренчи в тях. — Това трябва да е сън, защото истинският живот не е толкова странен.

Мерлин се покашля.

— Разбира се, че е.

Тя изпъна рамене.

— Хубаво. Сън, кома или истински живот, мен не ме бройте. Няма да ходя на никакво търсене с него, нито с някой друг.

— Търсене? — повтори Галахад.

Мерлин сви рамене.

— Нямаш избор.

— Определено имам. — Теса вирна брадичка. — Ако не ме изпратиш вкъщи, мога да избера да си живея щастливо тук — тя потрепери, — в Камелот.

— Какво търсене? — Галахад погледна към Мерлин. Рунтавите вежди на магьосника подскочиха нагоре.

— Няма да си особено щастлива.

— Да, но ще изпитам огромно задоволство да проваля плановете ти.

— Разкажи ми за това търсене. — Галахад насочи думите си към Теса.

— Ха! Щом смяташ, че Средновековието не е хубаво, може би ще предпочетеш да изживееш живота си в зората на времето. — В очите на вълшебника проблесна злобно пламъче. — Единственото човешко същество сред динозаврите?

— Може би ще го предпочета!

Веждите на Галахад се сключиха объркано.

— Динозаври?

— Няма да оцелееш и две минути — каза самодоволно Мерлин.

— Може би не — изплю думите Теса, — но това ще са дяволски приятни две минути.

— Наистина ли? Аз едва ли бих нарекъл това приятно. Бих го нарекъл… — Той се усмихна лукаво. — Обяд.

— Предпочитам да съм обяд на динозавър, отколкото твоя пионка в някаква истинска игра на зандани и дракони! — Гласът на Теса се извиси, следвайки гнева й.

Тонът на Мерлин не й отстъпваше.

— Нямаш избор!

— Достатъчно! — Гласът на Галахад отекна в параклиса, отскочи от каменните стени и завибрира някъде дълбоко в нея. — Престанете с тези дрънканици. Веднага!

Теса се взираше в Мерлин.

— Спокойно, Големи човече. Стой настрана.

Мерлин се взираше в Теса.

— Това не е твоя работа, Галахад.

— Не е моя работа? — почти измуча той. — Как да не е моя работа? Говорите за мен така, сякаш не присъствам. Говорите за някакво търсене, за което аз не знам нищо. Доста смущаващо и дразнещо е да бъдеш обсъждан от вълшебник и някаква си жена, без да имаш представа за какво става дума.

Галахад представляваше огромна, едва контролирана маса от справедливо възмущение. Оу! Наистина беше страхотно парче. Особено когато се ядоса.

— Някаква си жена? — Теса поклати глава и насочи думите си към Мерлин. — Трябва ли да се примирявам с това? Не можеш ли да го превърнеш в жаба или нещо такова?

— Предпочитам да не го правя точно сега. — Мерлин сви рамене. — Но ще го имам предвид за в бъдеще.

— Той не знае нищо за търсенето, така ли?

— Какво търсене? — изрева Галахад. Мерлин не му обърна внимание.

— Още не. Идеята винаги се е въртяла в ума му, но времето не беше подходящо. А докато Негово величество не се върне…

— Негово величество? Имаш предвид Артур? — Обзе я неочаквано вълнение.

— Точно. Очаква се кралят да се върне до няколко дни. — Мерлин се усмихна благо към Галахад. — Тогава всичко ще се изясни, момчето ми.

— Бих предпочел да ми обясниш сега, лорд магьосник — изръмжа Галахад.

— Довери ми се, приятел. — Теса се опита да го прегърне през раменете, но той беше прекалено висок, затова просто сложи ръка върху неговата. — Не искаш да знаеш нищо за това.

— О, Теса Сейнт Джеймс, ти ме изненадваш — изкудкудяка Мерлин. — Галахад ще е много доволен, когато научи новината. Винаги го е искал. Това е неговата съдба.

— Да — тя прикри въздишката си, — но никога не е предполагал, че аз ще съм част от нея.

— Значи се споразумяхме. — Думите на Мерлин бяха насочени единствено към нея. — Ще го придружиш.

— Предполагам. Не знам защо продължавам да се противопоставям.

Погледът на Мерлин се впи в нейния.

— Имаш упорит дух, скъпа моя. Притежаваш сила, за която дори не подозираш. И си създадена за нещо велико. Точно затова беше избрана.

— Страхотно. — Тя се усмихна слабо. — Значи не е само защото не вярвам?

Мерлин се засмя тихо.

— Това е само върхът на айсберга. Безброй хора споделят скептицизма ти. Но ти си нещо специално.

— Благодаря. — Тя погледна към Галахад. — И какво ще правим ние, докато се прибере кралят?

— Галахад, лейди Теса е гостенка в Камелот от една страна, много отдалечена от нашата…

— Необходими са години, за да стигнеш дотам — измърмори тя.

— И ще съм ти благодарен, ако й служиш за придружител. Покажи й замъка и кралството.

Галахад се поклони ниско.

— За мен ще бъде удоволствие, милорд. Много бих искал да опозная по-добре красивата лейди Теса.

— Обзалагам се — смънка тя. — Предполагам, че можеше да бъде и по-лошо. Бих могла да съм мъртва.

— Ето, че вече гледаш на нещата от добрата им страна, Теса. Предстои ти забележително приключение. — Черните очи на Мерлин заблестяха. — Приключение, което никога няма да забравиш.

— Съмнявам се, че въобще някога съм преживявала истинско приключение. — Обземаше я предчувствие. Нима наистина очакваше всичко това с нетърпение?

— Разбира се, скъпа моя. — Мерлин се ухили. — И би трябвало да е така.