— Трябва да дойдеш — пригласи й Арън. — Не мога да отида сам без приятелка — беше се съгласил да отиде, но не умираше от желание. „Мода“ означаваше кожа и животински тестове — всичко това, срещу което се бореше.

— Името ти е в списъка — добави Серена.

Оуен изглеждаше захласнат от разговора. Блеър въздъхна отчаяно и се премести настрана, така че Оуен да не я чуе.

— Имате ли нещо против да ни оставите насаме? — изсъска тя тихо. — Водим разговор за „Йейл“ и е дяволски важен.

Арън сложи ръка върху нежния кръст на Серена и я дръпна встрани.

— Извинявай — отговори шепнешком. — Отиваме в новия клуб на Харисън, ако искаш по-късно да дойдеш.

Те излязоха от бара с развети дълги коси, дразнещо свободни и безгрижни.

— Извинявайте — каза Блеър, седна отново и кръстоса крака. — Приятелите ми понякога мислят само за себе си.

— Няма нищо.

Оуен гледаше надолу в чашата си, докато разбъркваше леда в уискито. После я погледна отново.

— Би ли ми казала какво толкова ужасно направи на първото си интервю в „Йейл“, че не искаха да те приемат?

Блеър отпи няколко глътки от виното. Ако му обясни станалото, Оуен със сигурност щеше да си промени мнението.

— Имах лош ден — призна си тя, думите бавно излизаха от устата й, докато не спираше да си играе с пръстена. Не искаше да се впуска в подробности за проваленото си интервю, но ако Оуен искаше да й помогне, трябваше да знае истината. — Не бях спала достатъчно. Бях изморена и нервна и страшно много ми се ходеше до тоалетната. Интервюиращият каза: „Разкажи ми за себе си“, и преди наистина да осъзная какво казвам, му разказах всичко — за това, че баща ми е гей и че майка ми се омъжва за този глупав, дебел, червендалест тип с дразнещия си син, тийнейджър с дълга коса, когото тъкмо имахте удоволствието да видите. Казах му, че гаджето ми Нейт ме игнорира. След това ме попита кои са последните книги, които съм прочела, и аз не можех да се сетя за нито една. Започнах да плача и накрая, когато свърши интервюто, го целунах.

Блеър въздъхна драматично, грабна салфетката си от масата и започна да я къса в скута си.

— Беше само по бузата и все пак беше неуместно. Просто исках да ме запомни. Имаш само няколко минути да направиш впечатление, но мисля, че прекалих — тя погледна в сините състрадателни очи на Оуен. — Не зная защо го направих.

Оуен отпиваше бавно от уискито, докато асимилираше информацията.

— Ще видя какво мога да направя — отговори накрая, но сега гласът му звучеше несигурно и скептично.

Блеър преглътна. Очевидно беше, че я мислеше за безнадеждно глупава и ненормална. О, Господи. Това беше краят.

Ненадейно видя дяволитата му усмивка.

— Блеър, шегувам се. Не е толкова зле. Сигурно е било най-забавното, най-запомнящото се интервю, което Джейсън Андерсън III е имал някога. Виж, той не е най-привлекателният мъж на света и работата му е доста монотонна. Сигурен съм, че си била звездата на есенния сезон.

— Значи не мислите, че е безнадеждно? — попита Блеър с най-трагичния си Одри-се-нуждае-от-теб глас.

Оуен взе малката й ръка в своята.

— Изобщо — той прочисти гърлото си. — Казвал ли ти е някога някой, че приличаш на Одри Хепбърн?

Блеър се изчерви от корените на косата си до пръстите на краката. Оуен намираше точните думи и толкова много приличаше на Кари Грант, че главата й се замая. Дебелата златна венчална халка притискаше кокалчетата на ръката й. Тя се намръщи. Ако беше толкова женен, защо държеше ръката й?

Оуен прочете мислите й и се отдръпна.

— Да, женен съм, но вече не сме заедно.

Блеър кимна несигурно. Това изобщо не я интересуваше. Въпреки че, ако Кари-Оуен искаше да се видят пак, нямаше да му откаже.

Да се видят отново? Нима забравяше, че това не беше среща?

— Предполагам, че трябва да се връщаш към своите занимания — Оуен посегна отново към ръката й, сякаш не можеше да понесе тя да си тръгне. — Но ще имаш ли нещо против, ако ти се обадя отново?

Точно в този момент, Блеър истински се надяваше да прилича на Одри. Да, Оуен беше на възрастта на баща й, адвокат, мъж, но никой друг досега не я беше привличал толкова. Защо да се въздържа? Беше вече във втори семестър на горния курс. Беше работила усилено в училище и имаше шансове скоро да влезе в „Йейл“. Да, да излизаш с по-голям мъж беше лудо и безотговорно, но беше крайно време да се забавлява.

— Разбира се — тя се усмихна и повдигна театрално вежди, — с удоволствие.

gossipgirl.net

Забележка: Всичка имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Тийнейджърка с наследство продава коне срещу дрога

Снощи отидох в новия клуб на Харисън и докато пиех специалитета на заведението — версия „за пълнолетни“ на Шърли Темпъл, чух последните клюки за една бивша съученичка. Въпреки че е наследница на един от най-големите производители на дървен материал, наскоро са я хванали да продава конете си, за да си купи дрога. Излиза, че не може да се възползва от наследството си, преди да навърши осемнадесет, и получава само „малка“ месечна вноска. Трябвали й пари в брой. Така че обявила на търг Гънс и Роузис, победителя на скок, и използвала парите, за да си купи спийд. Не е ли тъпо? Очевидно осемдесетгодишната й баба — или който се грижи за нея, след като баща й почина, а майка й се премести в Сенди Лейн в Барбадос — разбрала за коня и изпратила старата ми приятелка направо на рехабилитация.

Май рехабилитацията е най-актуалното нещо тази зима!



Седмица на модата: вътрешна информация

Пригответе се да ви измръзне задника, докато чакате такси. Пригответе се да чакате цял час, докато започне шоуто, за да ви кажат, че ще се забави още един час. Пригответе се да видите много изкуствено загорели, анорексични и инжектирани с „Ботокс“ девойки и не се впечатлявайте, че са облечени еднакво за същото шоу. Пригответе се да видите много хомосексуални мъже, напарфюмирани повече от жените. Пригответе се за идеята, че онези грозни панталони със скосени крачоли пак са на мода. Пригответе се да завиждате на нацупените манекенки с безкрайно дълги крака, защото те изглеждат добре в тях. Пригответе се да се ядосвате на тежки и облечени в кожа жени с чантички „Луи Вюитон“, придружени на шоуто от френския си булдог с каишка „Луи Вюитон“. Въоръжете се с търпение за купона след шоуто, когато вече можете да си запалите цигара. Пригответе се въпросното парти да ви вземе акъла. Примирете се, че няма да помните нищо на следващата сутрин.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Отбих се в бара на хотел „Комптън“ снощи и видях Б с този мъж, който живее в нашата кооперация. Дъщеря му е в девети или десети клас в нашето училище. За какво става въпрос?

Том


О: Здравей, Том,

Кой знае какво иска, но можеш ли изобщо да си представиш Б като злата мащеха на някое бедно момиче?

Интригантката



В: Скъпи Г-Дог,

Ще ти призная, че си страхотен! Освен това чух, че Н отива в онази шикозна рехабилитация в Гринич. Братовчед ми беше там и излезе още по-зле отпреди.

Ф. Б.


О: Скъпи Ф. Б.,

Благодаря за комплимента. Каквото и да се случи с Н в рехабилитацията, не могат да му отнемат душата или божествената хубост!

Интригантката



Наблюдения

Н и родителите му се разхождат в новата стилна рехабилитационна клиника в Гринич. Ч си прави ноктите в „Койн“ — мъжки спацентър в Челси. Без майтап. С избира тениска по поръчка от специализирания магазин за тениски в Чайнатаун. Б стои пред „Тифани“, пие кафе от картонена чашка и закусва — точно като Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“, като изключим това, че Б носеше сивата училищна униформа вместо черна вечерна рокля на „Кристиан Диор“. К и И поставят надписи НЕ СЕ МОТАЙТЕ около палатките на „Ле Бест“. Те, изглежда, наистина работят доброволно, само и само да получат хубави места.

Очаква се да ни затрупа сняг този уикенд, но това кога ни е спирало? Ще се видим на първия ред!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Сходните души се намират в клиниката

— Чухте ли всички за снежната буря? Очаква се през нощта да натрупа 4 фута! — Джаки Дейвис, асистентка на тийнейджърската група на Нейт в рехабилитационния център „Брейкауей“, потри ръцете си, все едно идеята да бъде затрупана с всички тези богати нещастници беше нейната представа за приятно изкарване на времето.

След като хванаха Нейт в парка, баща му и Сол Бърнс, семейният адвокат, го посетиха в Районното. Бащата на Нейт — строг, с побеляла коса морски капитан, който се справяше успешно в критични ситуации, плати глобата от три хиляди долара и подписа споразумение, че Нейт ще посещава рехабилитационна програма „Антидрога“ най-малко десет часа седмично. Това означаваше, че пет дена в седмицата Нейт ще пътува с влака до Гринич, Кънектикът, за консултантска и групова терапия.

— Синко, приеми това като работа — Сол Бърнс се опита да го ободри. — Работа след училище.

Капитан Арчибалд не каза нищо. Беше повече от ясно, че е безкрайно разочарован. За щастие майката на Нейт се намираше в Монте Карло на посещение при три пъти разведената му сестра. Когато Нейт й преразказа историята по телефона тя изписка и се разрида, изпуши пет цигари една след друга и счупи чашата си с шампанско — драматична, както винаги. Беше французойка все пак.

— Добре. Нека започнем с обиколката в кръг — инструктира бодро Джаки, все едно че беше първият й ден в медицинското училище. — Кажи ни как се казваш и защо си тук. И моля те, бъди кратък — тя кимна на Нейт да започне първи, защото беше седнал от дясната й страна.

Нейт се чувстваше неудобно в стола си. Всички мебели на рехабилитационната клиника в Гринич, Кънектикът, бяха според модата на двадесети век в съчетание с бежовия и бял декор. Подът бе с кремав италиански мрамор, прозорците имаха бели, дълги до пода ленени завеси и персоналът носеше бежови ленени униформи по поръчка на предприемача Гънър Гас, бивш пациент и отговорник за оборудването.

— Добре. Казвам се Натаниъл Арчибалд, но всички ме наричат Нейт — промърмори Нейт. — Хванаха ме преди няколко дена да купувам трева в Сентръл Парк. Затова съм тук.

— Благодаря, ти Нейт — прекъсна го Джаки. Устните й с кафяво червило се извиха в усмивка и тя си отбеляза нещо в бележника. — В „Брейкауей“ предпочитаме да наричаме материала с истинското му име. В твоя случай, марихуана. Ако можеш винаги да го наричаш по име, ще направиш важна крачка към освобождаването от него — тя се усмихна на Нейт още веднъж. — Искаш ли да опиташ пак?

Нейт погледна неловко към останалите неудачници в групата. Бяха общо седем — три момчета и четири момичета, всички забили поглед в земята. Притесняваха се какво да кажат и изглежда се чувстваха точно толкова некомфортно, колкото и той.

— Аз съм Нейт — повтори той механично. — Бившият ми дилър ме натопи в парка, че купувам марихуана. Затова съм тук.

От другата страна на кръга едно момиче го наблюдаваше състрадателно. Имаше дълга почти до кръста тъмнокестенява коса, кървавочервени устни и прозрачна до синьо кожа — кавър версия на Снежанка.

— Така е по-добре — каза Джаки. — Следващият — тя кимна на японката, която седеше до Нейт.

— Казвам се Хана Кото и преди две седмици взех екстази пред училище. Хванаха ме, защото легнах на пода. Исках да усетя килима в часа по тригонометрия.