Варварство, написа Дан набързо. Козите акаха по цялата сцена и той забеляза, че поличките на моделите са с разкъсани краища. По бузите им течаха сини сълзи от спиралата. Разстроени доячки, написа Дан, опитвайки се да не звучи напълно неуместно. Освен това какво, по дяволите, правеше на модно шоу?

Двадесет и няколко годишната брюнетка, която седеше до него се наведе и надникна да прочете написаното.

— С кого работиш? — попита тя. — „Нилон“, „Тайм аут“? — Носеше островърхи кристални очила, прикрепени със златна верига около врата й. — Защо не си седнал с пресата?

Дан затвори черната тетрадка, преди да е прочела повече.

— Поет съм — каза важно. — Ръсти Клайн ме покани.

Жената не изглеждаше особено впечатлена.

— Какво си публикувал напоследък? — попита недоверчиво.

Дан пъхна тетрадката си под мишница и поглади новите си бакенбарди. Една от козите се отвърза и избяга от сцената. Четирима мъже от охраната се втурнаха след нея.

— Всъщност една от последните ми поеми в момента е публикувана в Ню Йоркър. Казва се „Мръсници“.

— Не може да бъде! — възкликна жената. Тя сложи в скута кожената си чанта „Повече от голи“ и извади един екземпляр на Ню Йоркър. Разгърна го и намери страница 42.

— Нямаш представа. Прочетох тази поема по телефона на всичките си приятелки. Не мога да повярвам, че си я написал.

Дан не знаеше какво да каже. Това бе първата му среща с истински обожател и се чувстваше едновременно смутен и възбуден.

— Радвам се, че ти харесва — отговори скромно.

— Да ми харесва? — повтори жената. — Ти промени живота ми! Имаш ли нещо против да ми дадеш автограф? — попита тя и подхвърли списанието в скута му.

Дан вдигна рамене и извади химикалката си. Даниел Хъмфри, написа точно до поемата, но подписът му изглеждаше малко невзрачен и безличен и затова добави още една малка завъртулка. Надраска няколко реда от историята на Габриел Гарсия Родс — живо кощунство, но на кого му пукаше. Даваше първия си автограф. Беше известен — истински, гениален писател!

— Толкова, толкова много съм ти благодарна — каза жената и прибра списанието. Тя посочи към тетрадката му. — Продължавай да пишеш — прошепна почтително. — Извинявай, че те притесних.

Немската фолклорна музика премина в опера и малките момчета с козичките напуснаха сцената. Моделите се появиха с дълги черни вълнени пелерини, електрикови кожени ботуши над коляното и шапки с щраусови пера. Изглеждаха като героини от филма Властелинът на пръстените.

Дан отвори тетрадката си и започна да пише. Добри и лоши вещици. Преследващи гладни вълци. Той захапа края на молива си и добави: Искам една цигара, по дяволите.

В позира като позьор

За своето появяване на шоуто „Култура на хуманността“ от Джедедая Ейнджъл на магистрала 1 в Челси, Ванеса наруши традицията си да носи само черно и зае от Руби една червена блуза с дълбоко деколте и три четвърти ръкави. Беше я обличала и преди с голям успех — може би заради изрязаното деколте, което разкриваше линията между гърдите й и част от черния дантелен сутиен. Ванеса пристигна късно, сестра й настоя да вземат такси и естествено, таксито заседна в снега близо до „Юниън Скуеър“. Докато шофьорът крещеше на Пътна помощ по клетъчния си телефон, Ванеса напусна кораба. Когато накрая пристигна в клуба, ушите й бяха измръзнали и приличаше на снежен човек. Модното шоу вече беше започнало и тя беше сигурна, че няма да я пуснат на гаражната врата, но когато каза името си на момичето от входа, то извика един мъж от охраната и я придружиха лично с фенерче до мястото й в центъра на първия ред. На стола имаше прикрепена картичка и името КРИСТИНА РИЧИ беше задраскано с черен маркер. На негово място пишеше ВАНЕСА ЕЙБРАМС. Никога досега през целия си живот Ванеса не се беше чувствала толкова специална.

Стаята беше тъмна, с изключение на запалените високи свещи от двете страни на подиума. Моделите в морскосини моряшки рокли над коляното, с бели кантове и златисти копчета на реверите държаха тръби на устата си и от уредбата ехтеше звукът на силна морска буря. Бялата стена зад сцената беше осветена с прожектор и на нея вървеше документалният филм за Ню Йорк на Ванеса. Филмът беше черно-бял, съчетаващ класиката на четиридесетте години с моряшките рокли на моделите. И докато й се струваше, че всички взимаха прекалено насериозно цялата тази глупост с морската мода, трябваше да признае, че беше много яко да види собствения си филм, отразен с прожектора.

Тънката като сламка жена до нея с дълги червени нокти отвори своя Палм Пайлът и написа Страхотен фон. Носеше идентификационна картичка на Вог на кашмирения си бежов пуловер и кестенявата й коса беше подстригана късо с изсветлени кичури. Продължи да пише. Забележка: да попитам Тед откъде е филмът.

На Ванеса й мина през ум да я побутне леко и да й каже, „Аз го направих“, но реши, че е по-забавно да замълчи и да види какво ще стане. Може би някой ще се отврати от филма, ще вдигне голям шум около него и Ванеса ще стане пословична като долнокачествен режисьор, чиято ужасна изповед за Ню Йорк е уронила сериозно имиджа на Модната седмица. Чудеше се какво прави Дан на шоуто „Повече от голи“. Представи си го да иска огънче от новия бразилски супермодел — Аник, или както там се казваше — без дори да я познава. Това й харесваше най-много в Дан — ангелската му невинност.

Филмът стигна до частта, в която двама възрастни мъже с еднакви черно-бели карирани вълнени палта и черни вълнени шапки играеха шах във Вашингтонския Скуеър Парк. Главата на единия се олюля надолу и той заспа с горящата цигара, подпряна на увисналата му долна устна. Другият тип го плесна по пръстите, за да се увери, че спи, преди да премести една шахматна фигурка, и след това го сръга, за да се събуди.

Бурята затихна на Магистрала 1 и засвири оркестър. Мускулести мъже модели довлякоха една картонена лодка на сцената. Теглеха я с дебели въжета и бяха полуоблечени — единствено с морскосини шорти. Лодката спря и смъкнаха малкото мостче. Жените заизлизаха по двойки — бяха стотици и как се бяха събрали в лодката? Всичките облечени в морскосиньо сатенено бельо от две части с дълги над коляното бели мрежести чорапи, бели ръкавици до лактите и бели кожени ботуши над коляното. Слязоха по стълбата с военна крачка и затанцуваха сложен танц, смесица от акробатика и воден балет. Изведнъж стройните редици от жестикулиращи модели се разделиха, за да разкрият елегантен модел с къдрава червена коса до раменете, облечен с бял костюм от три части със златна диамантена верижка, потраквайки ритмично с токове.

Без майтап.

С полюшващи се червени къдрици, той изтрака с токове до края на сцената, спря на върха на обувките си и публиката го аплодира. Зад него моделите стояха на един крак като фламинго и също му ръкопляскаха. Музиката спря и публиката подивя.

Рижавата глава трябваше да бъде на Джедедая Ейнджъл, реши Ванеса и тя седеше точно пред него. Той се поклони дълбоко като Магьосника от Оз с белия си костюм. Посочи към нея, докато викаше и ръкопляскаше, подканяйки я да се изправи. Ванеса поклати глава засрамено, но Джедедая Ейнджъл продължи да я подканва:

— Стани, скъпа, стани!

Публиката вече беше в екстаз. Хората не знаеха коя е Ванеса, но щом като Джедедая Ейнджъл я подканваше да стане, значи беше някой. Предавайки се, Ванеса се изправи, лицето й гореше от притеснение, раменете й се тресяха нервно в пристъп на неконтролируем смях и тя сведе глава в отговор на аплаузите им.

Чуваше думите на Кен Могул в ушите си.

— Трябва да свикнеш, скъпа, ти ги разклати! — Макар че донякъде й харесваше да има толкова хора, които изглежда я боготворяха, нямаше търпение да види Дан и да му разкаже какъв фарс е било всичко.

Освен ако, разбира се, не е избягал в Южна Франция с някой нашумял деветнадесетгодишен бразилски супермодел.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Нека да вали сняг!

Вече натрупа 14 инча и ето ме, заснежена на най-горещия и изключителен купон от Модната седмица с любимия ми моден дизайнер, стотици прелестни модели и прекрасни актьори, най-изтъкнатите издатели на модни списания и петима от най-актуалните авангардни фотографи. Честно казано, все ми е едно дали ще затворят града заради снега. Не искам да си тръгвам!



Наблюдения

Б е на среща в ъгъла на онзи малък романтичен бар в новия хотел бутик на улица „Пери“. С дава автографи на купона „Ле Бест“ в „Крем“ на 43-та улица. Ч е на същия купон, заобиколен от по-млади модели мъже и също дава автографи. За кого се взема? Н изпраща любимата ни наследница от Кънектикът до резиденцията в Гринич с новата й лимузина. Дж и новата й най-добра приятелка се разхождат в снега на лов в „Блокбастър“ и „Ханън Уок“ на „Бродуей“ близо до дома на Дж — звучи като купон. Д е нападнат от моделите на купона след шоуто „Повече от голи“ в клуба на улица „Харисън“. Дали просто се забавляваха или действително бяха чели поемата му? В е на купона след шоуто на Джедедая Ейнджъл на Магистрала 1, опитвайки се да флиртува с всички с типичната за нея небрежност. Надявам се, че докато времето се проясни, всички ще бъдат толкова въодушевени да бъдат затворени на едно място, колкото и аз. Запомнете, нищо не стопля повече от топлината на друго човешко тяло.

Упс, някой иска да ме снима този уикенд за рубриката „Стил“ и устните ми се нуждаят спешно от червило. Трябва да излитам!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Точно като онази сцена в „Титаник“

— Защо не те покани Дан? — попита Елиз, докато подбутваше едно кюфте със соев сос.

За да преживеят снежната буря, Елиз и Джени си направиха пиршество с китайска храна, ореос и филми, за които никога не бяха чували, тъй като всички други в „Блокбастър“ бяха наети. В Горен Ийст Сайд в хола на разхвърляния стар апартамент на Джени двете гледаха „Метро“ канала и репортажа за Модната седмица в Ню Йорк. Камерата тъкмо показваше публиката на шоуто „Повече от голи“ и за момент фокусира Дан да пише ожесточено в глупавата си черна тетрадка.

— Защото аз съм по-малката му сестра — отговори Джени, стъписана да види хлътналото лице с бакенбарди по телевизията. Тя знаеше, че Дан е поканен на шоуто, но дори не й мина през ума да го помоли да иде с него. Беше толкова обсебен от идеята да бъде новия Кийтс, че дори не я забелязваше.

Камерата се премести към палатката „Ле Бест“ в Брайънт Парк, където Серена ван дер Удсен дефилираше с бяла мъжка тениска с надпис ОБИЧАМ АРЪН, сивата си униформена пола на „Констънс Билард“, червена вълнена пелерина и високи ботуши „Ле Бест“. Изглеждаше като секси версия на малката Червена шапчица.

Не че някой щеше да си купи училищната униформа.

— Хей, това не е ли нашата съветничка от консултантската група? Серена ван дер Удсен? — посочи Елиз.

Джени пъхна едно цяло орео в устата си и кимна с издути бузи. Наистина беше Серена. Перфектна, както винаги.

— Бързо! Смени канала! Няма начин да хапна нещо, ако гледам тия крака — изписка Елиз и покри телевизора с една кадифена калъфка.

Джени се изхили и изключи телевизора. Взе чашата си с надпис ОБИЧАМ НЮ ЙОРК и се загледа в храната на масата. Апартаментът беше толкова мръсен, струваше й се, че всеки момент някоя огромна гнусна хлебарка ще се приземи от ронещия се таван върху сусамените хлебчета. Забеляза, че Елиз не яде нищо.

— Нямаш проблем да ядеш пред мен, нали? — Джени грабна двете пръчици и зарови с тях в картонената кутийка със спагети. — Обещавам да не те гледам.

Елиз взе едно кюфте с пръсти и отхапа половината.