— Пречи ми само в училищния стол — каза с пълна уста. — Не мога да ям там, докато онези кльощави момичета гледат тлъстините ми.

— Ти не си дебела — отговори Джени, въпреки че присъствието на Елиз повишаваше апетита й — чувстваше се толкова слаба в сравнение с нея. От друга страна, радваше се да разбере, че Елиз нямаше сериозен проблем с храненето, просто беше неуверена. Така ставаше с новите приятелки, никога не можеш да бъдеш сигурен познаваш ли ги наистина, или не.

— Ти ли нарисува това? — попита Елиз и посочи към пастелния портрет на баща й. Руфъс носеше бяла деколтирана тениска, продупчена от цигара и беше с няколкодневна брада. Сребристосивата му коса стърчеше на всички посоки, лешниковите му очи гледаха трескаво от кофеинова възбуда и от прекадено много наркотици през шестдесетте. Беше доста точен портрет.

— Да — Джени уви още спагети около пръчките. Нищо не беше пипвала, откакто направи на Нейт портретите през декември. Беше нарисувала лицето му във всички стилове, които познаваше. Имаше „Пикасо Нейт“, „Моне Нейт“, „Дали Нейт“, „Уорхол Нейт“ и „Полак Нейт“. Но когато Нейт разби сърцето й, тя ги изгори всичките в едно метално кошче на Западна 99-та улица. Беше един вид душевно пречистване — любовта им се превърна в пепел. Сега, докато мислеше за това, й дойде наум, че трябваше да запази пепелта и да направи нещо с нея — автопортрет или успокояващ морски пейзаж, но вече беше прекалено късно.

Елиз се протегна за още едно кюфтенце.

— Мен ще ме нарисуваш ли? — попита тя.

Джени се загледа навън през мръсния прозорец на хола. Снегът беше толкова гъст, сякаш някой режеше възглавници в небето.

— Разбира се — каза тя и стана да си вземе четките. И без това нямаше какво друго да прави.

— Супер! — Елиз изхвърли остатъка от яденето в кошчето и разкопча прекалено стегнатите си дънки „Севън“. След това свали през главата си розовото поло „Гап“ заедно със сутиена. Когато Джени се върна с бялото платно и маслените бои, намери Елиз чисто гола, просната на кушетката, русите й коси разпилени по луничавите рамене.

— Какво правиш? — попита Джени озадачена. Елиз протегна ръцете си над главата и опря глава на възглавниците.

— Винаги съм искала да позирам гола — каза тя. — Като онази сцена в Титаник.

Джени седна срещу нея на пода с кръстосани крака и намокри четката си.

— Разбира се — отбеляза тя и се намръщи на едрия сладострастен субект.

Може би новата й приятелка беше много по-самоуверена, отколкото си мислеше. И много по-луда.

Някои го обичат горещ

Блеър седеше на една ъглова маса на долния етаж на „Ред“ — барът на новия уютно-романтичен хотел бутик на улица „Пери“, пиеше „Абсолют“ с тоник и се опитваше да не обръща внимание на репортажа за Модната седмица по „Метро“ канала. Имаше чувството, че винаги показваха един и същ клип на Серена, която дефилираше на шоуто „Ле Бест“ с ученическата униформа и този глупав надпис ОБИЧАМ АРЪН. Дори и в бара имаше хора, които питаха „Коя е тя?“ и „Кой е Арън?“. Всичко това беше достатъчно, за да накара Блеър да повърне върху тапицираната с червено кадифе стена.

— Този път съм с вратовръзката на „Йейл“ — съобщи Оуен и се усмихна леко, докато влизаше през вратата със светлокафявото си палто „Бърбъри“ и черна вълнена мека шапка, с която изглеждаше дори още по-мъжествен и елегантен, отколкото първия път, когато го видя. Той седна на стола, тапициран с червено кадифе и я целуна по бузата. От бурята лицето му беше влажно и студено и от допира му до кожата й я полазиха тръпки.

— Здравей, красавице.

В този момент Блеър забрави Серена. Беше в компанията на по-възрастен сексапилен мъж, който я нарече „красавица“. Това е.

— Здравей — тя въртеше ли, въртеше пръстена си. — Съжалявам, че те изкарах в такава нощ. Беше ми толкова… скучно.

Сервитьорката пристигна и Оуен поръча „Бомбай Сапфир“ мартини. Извади кутия „Марлборо лайт“ от джоба си, запали две цигари в устата си и подаде едната на Блеър. После сбърчи черните си вежди, докато я пронизваше загрижено със светлосините си очи.

— Проблеми ли имаш?

Проблеми? Блеър си дръпна от цигарата и се замисли. Ако може да се нарече проблем това, че е влюбена във възрастния омъжен интервюиращ от „Йейл“, да — намираше се в сериозна беда.

— Може би — добави загадъчно. — А ти?

Сервитьорката сервира мартинито. Той изяде зелената маслинка и избърса устните си със салфетката. Брадата му беше набола по заострената брадичка.

— Имах делова закуска тази сутрин с още петима юристи и си мислех за теб — призна той.

Блеър прокара нокът по коляното си с мрежестия чорапогащник.

— Наистина ли? — попита тя и съжали веднага, че звучеше толкова настойчива и нетърпелива. Оуен повдигна чашата си към устните и я погледна с овлажнели очи.

— Да, знам, бях много зает тази седмица, но обещавам веднага щом мога да дам доклада на момчетата от „Йейл“.

— Оох — възкликна Блеър разочаровано. Тя си играеше с малката сламка в чашата. Беше забравила за „Йейл“. Компанията на Оуен я караше да се чувства нещо повече от „Йейл“. Тя беше неговата „красавица“, неговата „звезда“.

Ако се взреше в стъкления панорамен прозорец зад тях, Блеър можеше да види колите, паркирани на улицата. Изглеждаха като бяла маса, като големи спящи слонове. Почувства погледа на Оуен, който пушеше и издишваше дима над главите им. Искаше да я види отново, нали? Нямаше да го направи, ако не я харесва. Беше нервен, това бе всичко. В главата на Блеър светнаха прожектори. Беше фаталната жена, прелъстителка на красив, добър и по-възрастен адвокат. „Йейл“ беше последното нещо, за което искаше да говори в момента.

Дръпна за последно от цигарата и после я загаси в металния пепелник по средата на масата.

— Един път за малко да вляза в затвора — каза тя, опитвайки се да звучи интригуващо.

Това не беше съвсем вярно. Преди няколко месеца имаха проблеми с Нейт и тя открадна една кашмирена пижама от мъжкия отдел на „Барнис“, за да го изненада. Когато наистина се разделиха, Серена убеди Блеър да върне пижамата. Въобще не я хванаха.

Оуен се усмихна и отпи от питието си. Носеше златисти ръкавели с буквата й, които си отиваха със златистосинята му вратовръзка.

— Виждаш ли, ти си точно момичето, от което „Йейл“ има нужда — пошегува се той.

— И съм девствена — каза Блеър и замига с клепачи от своята дързост. Беше странно. Въпреки че Оуен беше изключително привлекателен и наистина й се искаше да го целуне, малко се страхуваше от това, което прави.

— Сигурен съм, че „Йейл“ има нужда и от това — засмя се Оуен. Той кръстоса и разкръстоса крака и Блеър видя, че го притесни, което не беше целта й.

Наведе се над масата и погали с малките си треперещи пръсти топлата му загоряла ръка.

— Нямам нищо против да ме целунеш — промърмори тихо точно като Мерилин Монро в „Някои го предпочитат горещо“.

Оуен остави питието си.

— Ела тук — каза с пресипнал глас, прегърна я с една ръка и я притегли към себе си.

Брадата му беше остра и раздразни лицето на Блеър, но никога не я бяха целували толкова страстно и опитно. Отгоре на всичко миришеше леко на зеления портокалов одеколон на „Хермес“ — любимият й мъжки парфюм.

Блеър мислеше, че ще изпита угризения от целувката. Той е приятел на татко, припомни си тя. Той е стар. Но Оуен целуваше толкова добре. Сега, когато беше започнал, нямаше начин да го спре.

Гаджето на С го няма и какво от това?

— Казах й, че задните й части са по-хубави от тези на останалите модели — каза един от стилистите на „Ле Бест“ на фотографа на списание „W“. — Този стегнат момчешки задник. Все едно, че може просто да скочи в старите мръсни дънки на гаджето си и те да изглеждат нови и секси.

Серена отметна прекрасната си руса глава в добронамерен протест и си дръпна от „Америкън спирит“.

— Гаджето ми никога не носи дънки. Според него надценяват успеха им. Той носи онези памучни военно зелени панталони — оригинални са, от военния магазин. Тя се огледа наоколо сред многолюдния одимен купон, който беше в разгара си в „Крем“, новия музикален клуб на 43-та улица, но не виждаше никъде Арън. Не се появи зад сцената по време на шоуто и се надяваше да го срещне тук.

— Гаджето ти Арън ли се казва? — попита стилистът. Той се изхили и посочи тениската й. — Трябва да накараш Лес да направи цяла серия. Ще полудеят по нея, ще бъде диво!

— Имаш ли нещо против да се мръднеш, за да я снимам? — попита фотографът стилиста.

— Ще ми дадеш ли един автограф върху камерата, Серена — за моята колекция? — попита слаб възрастен мъж в кожени панталони и обръсната глава.

— И на мен! — провикна се друг.

Серена пооправи сините си вталени дънки „Ле Бест“, за които беше спечелила толкова комплименти, посочи към надписа ОБИЧАМ АРЪН, изписан на гърдите й и се усмихна чаровно за камерата.

— Обзалагам се, че ако обявиш на търг тази тениска точно сега, ще спечелиш хиляда долара — отбеляза фотографът духовито. — Но разбира се, ще трябва да си тръгнеш без нея.

Серена дръпна още един път от цигарата си, докато тълпата около нея очакваше да отговори. Тениската беше хубава, но в действителност беше моментна идея, искаше да компенсира Арън за това, че е дошъл и си мислеше, че ще се зарадва. Шоуто беше в петък вечер — тяхната вечер. Тя беше човек на момента и именно за това й хареса идеята за търга. Можеше да дари парите за някоя благородна кауза като „Малки сърца“ — благотворителното сдружение за децата, където трябваше да идат парите от бала на Свети Валентин.

— Хайде да го направим — изхили се тя.

Тълпата от обожатели изахка от задоволство и всички тръгнаха след нея към бара като малки изгладнели мишки след сиренце.

— Кой иска да си купи тениска? — извика Серена, качи се на барплота и започна да се разхожда все едно беше на сцената.

Диджеят се присъедини кум шоуто и пусна „Вог“ на Мадона докрай. Серена размаха трофея си и изпъчи гърди. Купонът вървеше с пълна сила — погледите на всички бяха вторачени в нея.

— Петстотин долара! — възкликна някой.

— Някой друг? — Серена предизвика насъбраната тълпа. — За добра кауза са.

— Седемстотин!

— Осемстотин!

Серена спря да танцува, завъртя очи и извади цигарите си от джоба. Жестът й казваше: „Колко сте стиснати!“. Тълпата избухна в смях и около петнадесет запалки й предложиха огънче. Тя се наведе и си запали от един късметлия с кожено яке, после се изправи отново и залюля хълбоци в такт с музиката, пушейки в очакване на по-високи залози:

— Хиляда долара! — извика мъжът с коженото яке. Бе видял отблизо Серена и знаеше, че си заслужава.

Серена вдигна ръце във въздуха и изписка силно, предизвиквайки тълпата за нови залози. Въпреки че й беше трудно да си признае, дори не беше забелязала, че Арън го няма. Да, обичаше го, но се забавляваше страхотно без него.

Да се влюбиш в наркоман

— Можем да кажем на иконома да си свали дрехите и да ни посвири на пиано — каза Джорджи на Нейт. — Той прави всичко, което му кажа.

Груповата терапия завърши и приходящите пациенти трябваше да си ходят, но бурята вече бе толкова силна, че Нейт не можеше да си вземе такси до гарата и Джорджи предложи да го изпрати. Когато стигнаха на гарата, влаковете бяха спрели и услужливата Джорджи закара Нейт в нейната къща с черния си „Рейндж Роувър“ и лична охрана шофьор. Бяха седнали на пода в луксозната й огромна спалня и се дрогираха, докато наблюдаваха падащия сняг.

Къщата в Горен Ийст Сайд, където беше отраснал Нейт, беше на четири етажа, със собствен асансьор и готвач двадесет и четири часа в денонощието. Но замъкът на Джорджи в Гринич, Кънектикът, имаше нещо, което неговата фамилия нямаше — огромни свободни пространства и големи площи земя около къщата. Беше като град в града и Джорджи имаше собствена площ, където можеше да прави каквото си иска. Старата й английска бавачка беше в леглото и гледаше BBC Америка, а останалите прислужници работеха в другите помещения. В стаята на Джорджи имаше дори и римска кушетка, където да се излегне, докато чакаше да се напълни мраморното джакузи, дълбоко дванадесет фута.