Оуен я целуна по косата и стисна нежно ръката й.

— Тук съм заради теб — промърмори той. Започна да масажира гърба й със свободната си ръка и Блеър почувства халката му по гръбнака си.

Навън снегът валеше още по-силно. Блеър наблюдаваше как пада и не можеше да се отпусне. Беше някак невъзможно да не мисли за съпругата му астронавтка — седи сама вкъщи и пише невъзможни астрономически уравнения, докато се чуди къде е мъжът й. Дори двамата да изглеждаха досущ като Одри Хепбърн и Кари Грант, Блеър знаеше много добре, че хубавите момичета, които играеше Одри, не загубваха девствеността си в хотелски стаи с женени по-възрастни мъже, независимо колко дълбок е снегът. Защо филмът не свърши тук, докато още е хубаво?

Оуен дишаше дълбоко и беше спрял да я масажира. Веднага щом се убеди, че е заспал, тя ще се измъкне през вратата и ще каже на портиера да й повика такси. В края на краищата трябваше да мисли за репутацията си. Това не беше бягство.

Най-добрият начин да поддържаш интереса на един мъж е да изчезнеш.

Някои момичета се забавляват

— Бой със снежни топки! — извика Серена с пълна сила. Тя танцуваше с група пийнали полуголи модели „Ле Бест“ и русата й грива беше събрана на гърба й с мокър ефект. Беше се отървала от тениската ОБИЧАМ АРЪН за жестоките четири хиляди долара от нейния стар приятел Гай Рийд от бутика „Ле Бест“ и сега носеше само розов полусутиен „Ла Перла“, който изглеждаше като бански.

— Снежен волейбол! — извика още по-силно един мъж. Беше облечен в черен костюм за ски от линията за ски „Ле Бест“, черни кожени ботуши и чифт черни кожени ушанки, залепени за ушите му. Той посочи към огромните прозорци на бара, където беше прикрепена волейболна мрежа от външната страна на заснежения тротоар.

Само за секунди цялата сбирщина от извиващи се и потни тела се втурна към гардеробната за кожените палта „Фенди“ и „Гучи“, за да предпазят слабите си тела от студа, преди да излязат навън и да дивеят в снега.

Серена се смееше, докато обличаше едно бежово палто с кожена качулка, което можеше да стане на огромен ескимос. За последните два часа беше изпила повече шампанско, отколкото на Нова година и се чувстваше замаяна и сгорещена. Преди дори да успее да закопчае палтото си, някой я грабна за ръката и я изтегли навън.

Снегът беше затрупал всичко и уличните лампи блестяха в златиста светлина върху бялото платно. Цареше приятно спокойствие, с изключение на постоянния тътен и бученето на колите, все едно че градът най-накрая беше заспал. С весели писъци тайфата от модели, стилисти и фотографи си проправяше път сред дълбокия до бедрата сняг. Всички хвърляха снежни топки по волейболната мрежа, без да се съобразяват с околната тишина.

— Не е ли красиво? — въздъхна Серена. Искаше й се Арън да бъде тук, да го целуне, да му каже колко много го обича и да пъхне огромна снежна топка във врата му. Но го нямаше — купонджийския му задник — тъй че просто трябваше да се примири. Тя се завъртя към типа, който държеше ръката й. Беше онзи с черния ски костюм — висок, рус и прекрасен. Всички бяха прекрасни. Отскубна се от ръката му и загреба пълна шепа сняг.

— Ела тук — тя му кимна. — Искам да ти кажа нещо.

Той се доближи към нея, от устата му излизаха облаци пара.

— Какво?

Серена се вдигна на пръсти и обви врата му с ръце. После го целуна по студената гладка буза.

— Обичам Арън! — изписка тя и напълни гърба му със сняг под черния ски костюм, преди да изтича в снега, за да настигне останалите.

Типът тръгна след нея, хвана я за краката и я събори на земята точно когато стигнаха до волейболната мрежа. Играта завърши, когато тълпата от весели купонджии започна да ги замерва със снежни топки, спирайки от време на време за цигара или да си намажат устата с червило, преди да се присъединят отново. Серена ревна от смях, когато усети снега в задната част на дънките си. Толкова беше прекрасно да бъдеш красива и безгрижна. Нямаше значение с кого си или каква глупост правиш — винаги си изкарваш страхотно. Всъщност няма нужда да бъдеш влюбен в някого, когато целият свят те обожава.

Експериментирането може да бъде надценено

Джени и Елиз продължаваха да се целуват, когато се обади Руфъс.

Звън, звън!

— По дяволите! — Джени отблъсна Елиз, скочи от кушетката и се втурна към кухнята. Не че някой можеше да ги види, но въпреки всичко имаше усещането, че е направила нещо нередно.

— Наред ли е всичко? — Руфъс изръмжа сърдечно в телефона. — Заклещен съм тука с Макс и Лил и останалите неудачници. Снегът е коварен. — Руфъс прекарваше повечето петъчни вечери в Източен Вилидж в един стар бар със своите приятели комунисти, също писатели. Звучеше весело, както винаги, когато беше пил две или три чаши червено вино. — Послушни ли сте, момичета?

Джени се изчерви.

— А-ха.

— Добре, кажи на твоята приятелка да остане. Никой нормален човек няма да пътува довечера.

Джени кимна.

— Добре. — Надяваше се Елиз да си отиде вкъщи, да може да си вземе гореща вана и да събере мислите си, но нямаше как да я накара да си тръгне, когато имаше четири фута сняг на земята и продължаваше да вали.

— Ще се видим по-късно, татко — каза тя и за малко й се прииска да му разкаже колко е объркана от случилото се. Дори и да беше обещаваща артистка, това не й даваше правото винаги да експериментира.

Джени затвори телефона.

— Е, какво ще правим сега? — попита Елиз и влезе в кухнята с разкопчани дънки. Раздели на две едно орео и облиза шоколада отвътре.

Елиз изглежда намекваше, че е готова да преминат към следващата глава на „Това е моето тяло за жените“, но нямаше начин Джени да види какво следва. Тя се прозя фалшиво.

— Татко каза, че се прибира скоро — излъга тя. — И без това съм изморена. Погледна през кухненския прозорец. Всичко беше бяло и снегът продължаваше да вали. Сякаш идваше краят на света.

— Хайде — тя се запъти към банята. — Татко каза да останеш тук.

Имаше единично легло, което определено нямаше да сподели с Елиз. Не и когато Елиз беше толкова… възбудена и непредсказуема.

— Можеш да спиш в леглото ми, а аз ще спя на дивана.

— Добре — отговори Елиз колебливо. — По-добре да се обадя на майка ми. Не си ми сърдита, нали?

— Сърдита? — Джени повтори небрежно. — Защо трябва да ти се сърдя? — Тя отвори чекмеджето с дрехи и подаде на Елиз една голяма тениска и пижама. — Облечи това — заповяда й. В противен случай Елиз можеше да реши да спи гола и това щеше да е доста неловко, особено ако Руфъс се прибереше вкъщи и влезеше в стаята на Джени, за да прочете някоя безсмислена проповед за значението на живота, както обичаше да прави след прекалено много вино. Извади една пижама за себе си и затвори чекмеджето. — Отивам да си взема душ. Може да използваш телефона ми, за да се обадиш на майка си.

Елиз взе дрехите и зяпна картините по стената на Джени. Над леглото беше една от котките на Хъмфри — Маркс, който дремеше на печката, нарисуван с пастелни бои. Маркс имаше тюркоазен цвят, а печката беше червена. Близо до прозореца имаше автопортрет на краката на Джени, с оранжев лак на ноктите и сини кости.

— Наистина си добра — Елиз смъкна дънните си до коленете. — Не искаш ли да завършиш портрета ми?

Джени грабна розовата си хавлия от закачалката на вратата.

— Не и тази вечер — отговори и изтича бързо през хола към банята. Щеше да си вземе дълъг, горещ душ и с повече късмет, когато свърши, Елиз щеше да е заспала. Утре щяха да закусват яйца, да се пързалят в парка и да се размотават като нормални момичета. Без повече експерименти. Що се отнася до Джени, отдаваха прекалено голямо значение на експериментирането.

Н помага за възстановяването на объркана наследница сирак

— Дръж юздите с една ръка и камшика с другата — Джорджи инструктира Нейт. Те бяха на тавана на Джорджи, но вместо да се натискат в красивата антична карета, да пушат трева, да се целуват и да се лигавят, Джорджи беше хиперактивна и караше Нейт да кара каретата.

Сам по себе си таванът беше невероятен. Беше пълен с прекрасни антики и цареше пълен ред. Сякаш някой ще смъкне нещата долу да ги използва отново. Каретата беше златиста, тапицирана с пурпурно кадифе и вътре в малък сандък под седалката имаше рогозки и маншони, за да си топлиш ръцете, докато си на път. Най-доброто от всичко — осем бели коня в истински кожен впряг водеха каретата.

— Хайде, по-бързо, по-бързо, дий, дий! — Джорджи крещеше на впрегнатите коне, замахваше с дългия кожен камшик и подскачаше нагоре-надолу върху червената кожена седалка на кочияша.

Уаа.

Нейт седеше на седалката до нея и се опитваше да запали още един джойнт, но Джорджи подскачаше толкова силно, че цигарата падна от ръката му.

— По дяволите! — извика отчаяно. Той се наведе встрани, за да намери джойнта върху белия дървен под, но таванът беше осветен само с една слаба крушка и не го виждаше никъде.

— Така е добре — Джорджи скочи от каретата. — Ела, искам да ти покажа нещо.

Неохотно Нейт заряза джойнта и я последва към другата страна на тавана, където бяха струпани няколко антични дървени ракли. — Тук пазя всички ценни предмети, свързани с конете — обясни Джорджи. Тя повдигна капака на раклата и извади шепа ленти, спечелени на конни състезания. — Наистина бях добра ездачка — тя подаде лентите на Нейт.

Лентите бяха сини, а имената на състезанията бяха изписани със златисти надписи. Хамптън, Младши шампионат „Класически млад ездач“, прочете Нейт.

— Супер — каза той и й подаде лентите. Искаше му се да беше намерил джойнта.

— Виж това — Джорджи извади голяма бяла пластмасова кутия и я пъхна в ръцете му.

Кутийката издрънча, когато Нейт я обърна. Имаше надпис отстрани с името на конски ветеринар._ Кънектикът, Медицина за конете_. Той погледна Джорджи въпросително.

— Това са успокоителни за коне. Взимала съм ги и преди. Половин таблетка е достатъчна да те изпрати на друга планета, заклевам се.

Нейт забеляза капчици пот по горната й устна, което беше странно, защото таванът нямаше отопление и задникът му замръзваше. Вдигна рамене равнодушно и й върна кутията.

Джорджи отви капака и разклати големите бели таблетки в потната си длан.

— Хайде. Този път ще взема цяла. Или да изпием по две и да видим какво ще стане. — Тъмната коса падаше в очите й и тя я отметна нетърпеливо, докато преброяваше хапчетата.

Нейт я наблюдаваше, внезапно обзет от страх. Беше доста сигурен, че Джорджи е пила нещо, когато изчезна по-рано в банята и преди това вече беше надрусана, тъй че да добави конско успокоително му звучеше най-лошото, което някога беше чувал. Какво щеше да прави с напълно замаяното татково момиче на тавана на този огромен замък в Гринич, Кънектикът, в разгара на една от най-тежките снежни бури в историята на Нова Англия?

— Пас съм — той посочи към един малък метален предмет в раклата с надеждата да й отклони вниманието и да забрави за хапчетата. — Какво е това?

— Инструмент за конски копита — отговори бързо, подавайки му таблетките. — Конярят го използва, за да изчисти копитата на конете. Хайде, вземи една.

Нейт поклати глава. Мозъкът му търсеше начин да се измъкнат от света на конските таблетки на по-безопасна територия.

— Джорджи — каза той и блестящите му смарагдовозелени очи погледнаха в нейните тъмнокафяви. Грабна китката й толкова силно, че таблетките се разпиляха на пода. Повдигна я в ръцете си и целуна тъмночервените й устни.

— Хайде да слезем долу.

Джорджи отпусна главата си на гърдите му.

— Добре — промърмори. Тъмната й копринена коса почти се влачеше по пода, докато Нейт я носеше надолу по стълбите към спалнята. Отдръпна плюшения бял юрган и я остави в леглото, но тя не го пусна.