— Е, Серена, хареса ли ти да носиш всички онези жестоки дрехи „Ле Бест“? — попита Джени в отчаян опит да смени темата.

Серена протегна дългите си жилави ръце над прекрасната руса глава и въздъхна дълбоко.

— Наистина ли искаш да знаеш? — Всички в групата, с изключение на Блеър и Елиз кимнаха утвърдително. — Добре, ще ви кажа.

Блеър завъртя очи, изкушавайки се да затвори устата на Серена, като съобщи новината за горещата си връзка с женен тридесет и осем годишен мъж, което беше много по-интересно от това да се разхождаш по дефилето с глупави дрехи, които и без това никой не искаше да носи. Тя погледна към масата, където Елиз бясно пишеше името си върху лист хартия. Елиз Уелс. Госпожица Елиз Уелс. Госпожица Елиз Патриша Уелс. Е.П. Уелс.

Изведнъж Блеър усети цялото съдържание на стомаха си да се надига нагоре към гърлото й. Уелс? Това беше фамилното име на Оуен. И Елиз тъкмо каза, че баща й имал връзка. Оуен не й беше споменал да има дъщеря, но сега като си помислеше, Елиз имаше неговите очи и на верандата беше запалила две цигари наведнъж точно както Оуен направи в петък вечер в бара. Господи. Оуен имаше десет деца, за които беше пропуснал да спомене. По дяволите!

Блеър бутна назад стола си и се втурна към медицинския пункт зад закусвалнята, влизайки точно навреме, за да повърне шоколадова торта върху ръчно изработеното килимче на сестра О’Донъл. Не беше красиво, но беше най-лесният начин да я изпратят вкъщи по болест.

Още не си беше тръгнала и закусвалнята започна да гъмжи от версии какво се е случило с Блеър Уолдорф.

— Чух, че има някаква рядка болест. Загубила е цялата си коса. Това всъщност е перука — съобщи Лаура Салмън.

— Чух, че е бременна от един възрастен мъж. Женен е за член на кралското семейство и иска да се ожени за нея, но жена му не му дава развод — обясни Райън Хофстетер.

— О, Господи. Значи тя и майка й ще имат бебета по едно и също време! — изписка Кати Фаркас.

— Не е бременна, глупачке. Има проблеми с храненето — Изабел Коутс прошепна поверително на момичетата от същата маса. — Бори се с него от години.

На масата на консултантската група, Серена, без да иска, улучи.

— Ще се оправи — само да разбере, че е в „Йейл“.

Апатия срещу поезия

— Честит Свети Валентин, любовнико — Зеке Фридман приветства Дан, преди да започне четвъртият час по американска история. Той подаде на Дан една розова хартиена пазарска чанта. — Аги ме помоли да ти дам това. Току-що го оставиха на рецепцията.

Дръжките на чантата бяха вързани е червена копринена панделка. Той я развърза и изпразни съдържанието на бюрото си: малка бяла кутийка и тънка червена кожена книжка. В кутията имаше къса сребърна химикалка на сребърна верижка. Една картичка в кутията обясняваше, че това е антигравитационна химикалка — от тези, които използват астронавтите в космоса. Дан сложи верижката на врата си и отвори кожената книжка на първа страница. Някой беше оставил послание:

Майната й на гравитацията, чаровнико… Харесвали ти?

Дан прочете още един път бележката, слисан. Прекалено необичайно беше за Ванеса, което означаваше, че е от Мистъри. Удари последният звънец, господин Дюб влезе в стаята и започна да чисти дъската. Дан пъхна чантата с подаръците под седалката, отвори тетрадката и се престори, че слуша какво казва господин Дюб за Виетнам и безразличието. Великият агент Ръста Клайн искаше да го представлява и училището сега изглеждаше толкова тъпо и незначително. Една брилянтна, заинтригуващо сексапилна поетеса му беше изпратила тези изключително изтънчени подаръци за деня на Свети Валентин.

Дан си спомни за Ванеса и ръцете му се разтрепериха. Нищо не й беше изпратил за Свети Валентин — не че Ванеса се вълнуваше от този „комерсиален глупав празник“, както тя го наричаше, но дори не й се обади. Всъщност най-големият му проблем беше… изневярата. Не само с целувката. Изневери й с изневяра.

Упс.

Мистъри беше виновна за всичко. С прозрачния си комбинезон и кривите пожълтели зъби, тя го караше да се чувства част от поемите си — да целува едно очарователно и странно момиче, създадено от него на един шумен и шантав купон. Той остави въображението си да се развихри. Видя отново заснежения пейзаж и нейния разнебитен апартамент в Китайския квартал. Правиха отново секс във всички пози от йогата в неудобното сгъваемо легло и слънцето изгряваше над студения заснежен град. Все едно, че нищо от това не се беше случвало. Беше плод на фантазията му.

Но не беше фантазия. Беше изневяра.

Дан имаше ужасен махмурлук през целия уикенд — чувстваше се прекалено виновен и отвратен от себе си, за да отговори на безбройните съобщения на Ванеса по телефона.

Той обърна на последната страница на тетрадката си по история. Ами ако и напише една поема или й прати имейл по време на обяд? Това щеше да бъде много по-изразително от цветя, шоколад или банална картичка за Свети Валентин. Най-хубавото на тази идея беше, че нямаше нужда да си говорят и да си признае, че й е изневерил — не беше много добър в лъжите.

Господин Дюб вече пишеше на дъската. Дан се преструваше, че си води бележки в тетрадката.

Тебеширени ангели, написа той. Придаващи смисъл.

Тогава си спомни нещо, което Мистъри беше казала, докато пиеха своя четвърти или пети коктейл с „Ред Бул“. Нещо за това, че й беше омръзнало да пише мръсни поеми, които се въртяха около това, което искаше да каже. Не деликатно. Директно.

Целуни ме. Бъди мо написа Дан, като подражаваше на надписите върху малките захарни сърчица, които момичетата раздаваха на Свети Валентин. Възбуждащо!

Той прочете още веднъж думите, прекалено разсеян. Умът му все още беше обзет от нощта с Мистъри. Мръсната й руса коса миришеше на препечен хляб. По тялото му пропълзяха тръпки, когато докосна голия й корем със студените си лепкави ръце. Така и не я попита какво имаше предвид с преждевременна смърт или защо поемата му „Мръсници“ е спасила живота й — толкова беше пиян от таурина в редбула и от ужасните й пожълтели зъби, че сигурно нищо нямаше да си спомни.

Загубих отново девствеността си, написа Дан, което си беше истина. Да го направиш с Мистъри, беше като да го направиш отново за първи път. Всеки път ли, когато спеше с друга жена, щеше да се чувства така?

Звънецът удари, преди да може да си представи следващата късметлийка. Дан излезе от своята замечтаност, затвори тетрадката и я пъхна под мишница.

— Хей — извика на Зеке. — Ще ти купя суши за обяд, ако ме изчакаш да изпратя един имейл в лабораторията.

— Добре — Зеке вдигна рамене, опитвайки се да прикрие вълнението си, че старият му приятел отново му обръща внимание. Откога Дан Хъмфри, крал на евтините яйчени ролца и лошото кафе, яде суши?

— Чух, че си имал късмет в петък вечер! — Чък Бас извика на Дан, когато се разминаваха на стълбите. Чък носеше униформата си на „Ривърсайд Преп“, морскосин пуловер с деколте и нищо отдолу. — Добра работа.

— Благодаря — промърмори Дан, качвайки се нагоре по стълбите към компютърната лаборатория. Заблуждаваше се, ако си мислеше, че Ванеса няма да разбере за него и Мистъри, но веднага щом получи последната му поема, беше сигурен, че ще му прости. Беше чаровник — както Мистъри беше написала в бележката.

Момичетата загубват ума си по тайните обожатели

Ванеса се чувстваше малко смешно в компанията на всички отчаяни момичета в претъпканата, спарена компютърна зала на „Констънс Билард“ — проверяваха имейлите си за стотен път, за да видят кой им е изпратил трогателна електронна картичка за Свети Валентин или им е пуснал съобщение на тайната им страница за обожатели, страницата, лишена от творчество — нова традиция, която училището беше започнало наминалия Свети Валентин. Дан обикновено влизаше поне един път на ден и след като беше толкова зает през уикенда заради срещата си с Ръсти Клайн на шоуто „Повече от голи“ и нямаше възможност да й се обади, тя предположи, че може да се опита да й пише днес, особено на Свети Валентин — не че някой от тях всъщност се поддаваше на тези празнични комерсиални глупости.

Разбира се, че не.

— Хей — чу тя някой да я вика. На съседния терминал седеше малката сестра на Дан, която проверяваше тайната си страница на обожателите.

— Здравей, Дженифър.

Джени се завъртя назад на черния въртящ се стол и после отново го избута напред. Къдравата й кестенява коса беше изправена и така изглеждаше по-голяма и по-зряла от обикновено.

— С Дан сигурно много сте се забавлявали на шоуто. Не се върна вкъщи до събота следобед. Баща ми мърмореше колко сме разхайтени и безотговорни, но после забрави напълно да се скара на Дан. Както обикновено.

Ванеса прокара ръка по обръснатата си глава.

— Всъщност аз не бях на шоуто с него. Бях поканена на друго шоу.

Джени изглеждаше объркана.

— Оу.

Подсъзнателно Ванеса усети, че нещо не беше наред. Къде ли беше Дан през цялото това време? Снегът беше объркал всичко. Сигурно беше спал при Зеке. Зеке живееше в центъра.

Тя влезе като гола-котка, парола мяу и кликна на входящата поща. Както и очакваше, имаше писмо от Дан и — голяма изненада — беше поема. Ванеса прочете бързо поемата и се намръщи, когато видя, че Дан изобщо не се беше старал. Възбуждащо? За какво беше това? И какво искаше да каже с „Загубих девствеността си отново“? С кого си правеше майтап?

Тя кликна на отговор и написа:

Ха-ха. Смях се. Плаках. Какво става? Предполага се, че трябва заедно да правим филм, помниш ли’?

Докато чакаше отговора на Дан, тя прегледа тайната страница на обожателите. За нейна изненада имаше четири съобщения:

Не мога да спра да те хваля на всичките си приятели. Никой не комбинира значение и форма като теб, Милейди.

Хубаво момче



Ти придаваш нова красота на тоя скапан свят. Остани такава чудачка.

Д



Честит Свети Валентин на моята много специална сестра в този специален ден.

РубиВторник



Можеш ли да дойдеш до Кан? Нека да го обсъдим на кафе в Бруклин, четвъртък вечер?

Режисьорът, който те откри

Ванеса се учуди от последното. Оценяваше всичко, което Кен Могул беше направил за нея, но той не я беше открил. Вече беше там.

Кликна отново на входящата поща, но нямаше отговор от Дан и излезе.

— Доскоро — прошепна на Джени, чиито големи кафяви очи бяха залепени за компютъра.

— Доскоро — отговори Джени, без да вдига поглед. Имаше цели три нови съобщения в тайната й страница за обожатели.

Съжалявам, че не ти взех никакви бонбони, но не знаех какви обичаш. Нямам голямо желание да се прибирам вкъщи.

Тъжно момиче



Между другото, кога ще завършиш онази картина?

Пак аз

Тези двете със сигурност бяха от Елиз, но третото определено звучеше като от някое истинско, реално момче.

Извинявай, че толкова се забавих, но нямах кураж да ти пиша по-рано. Ако искаш да се срещнем, след училище взимам обиколния автобус на 79-та улица. Не съм сигурен как изглеждаш, но ако видиш едно много високо и слабо момче с руса коса да те гледа в автобуса, усмихни се, защото сигурно съм аз. Честит Свети Валентин, Дж Хъмфри. Нямам търпение да се видим.

С обич, Л.

Джени препрочете съобщението няколко пъти. Високо слабо момче с руса коса? Описанието беше точно като на момчето, което беше видяла в „Бенделс“! Но какво означаваше „Л“? Лестър? Ланс? Луис? Не, тези имена бяха прекадено надути, а той не звучеше надуто, звучеше сладко. Как беше намерил електронния й адрес? Ох, имаше ли значение — беше невероятно: искаше да се срещнат!!